Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 27.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно
гражданско дело № 3032 по описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 29.11.2019г., постановено по гр.дело № 38839/2018г.
по описа на СРС, ГО, 63 състав, са уважени предявените от И.И.Г.
срещу „Е.Б.“ ООД обективно кумулативно съединените искове, както следва: иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяната
на уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ със
Заповед № 44/13.05.2018г. на управителя на „Е.Б.“ ООД; иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност "сервитъор“ с работно място – гр.
София, бул. „******, сграда Милениум, ет. 24; иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 и ал. 2 от КТ за заплащане на сумата от 6 959, 74 лева – обезщетение
за оставане без работа поради уволнението за периода от 14.05.2018г. до 14.11.2018г.
Със същото решение са отхвърлени иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата над сумата от
6 959, 74 лева до пълния предявен размер от 8 996, 72 лева /като
погасен чрез прихващане с насрещно вземане на работодателя с правно основание
чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 1 788, 26 лева/ и иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 77, 47 лева
– обезщетение за забава за периода от 14.05.2018г. до 13.06.2018г.
Срещу решението, в частта, в която са уважените
предявените искове, е подадена въззивна жалба от ответника
„Е.Б.“ ООД, в която се поддържа оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на формираните
от първоинстанционния съд изводи. Въззивникът навежда
съображения, че първоинстанционният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непровеждане на производство
по чл. 193 от ГПК във връзка с релевирано от ищеца
оспорване на писмено доказателство – докладна записка от 12.05.2018г. Освен
това се поддържа довод за процесуално нарушение, което е довело до приемане на
представени от ищеца в първото по делото съдебно заседание писмени
доказателства, без да е предоставена възможност на ответника да заяви становище
по същите. По изложените съображение се твърди, че обжалваното решение е
необосновано, постановено при неизяснена фактическа обстановка и като краен
резултат - неправилно. В жалбата се твърди още, че показанията на разпитаната
свидетелка С.Г., съпруга на ищеца, са неубедителни, тъй като първоинстанционният съд не е отчел евентуалната
заинтересованост на свидетелката от изхода на спора. По тези съображения е
направено искане за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна И.И.Г. е депозирал отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва по подробно изложени съображения за неоснователност. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като
постановено съобразно представените по делото доказателства и в правилно
приложение на относимите материално-правни норми.
Оспорват се наведените оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по съображения, че оспореният
документ – докладна записка, е частен такъв, поради което обективираните
в него изявления не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена
сила и не са налице предпоставките за откриване на производство по оспорване
съдържанието на документа. Поддържа наведените в исковата молба пороци на
уволнителната заповед, изразяващи се в липса на мотиви за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните на соченото основание – чл. 328, т. 5
от КТ, както и оспорване на твърдяната липса на качества за ефективно
изпълнение на възложената работа. Ето защо прави искане за потвърждаване на
решението в обжалваната му част.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 от КТ.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от И.И.Г.
с искова молба, с която срещу „Е.Б.“ ООД са били предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ и с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. с чл.
225, ал. 1 КТ за отмяна на уволнението на ищеца, извършено на основание чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ със Заповед № 44813.05.2018г. на управителя на
ответното дружество, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност "сервитьор“ и за осъждане на ответника да заплати сумата от
9 900 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение за периода от 14.05.2018г. до 14.11.2018г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че заповедта за уволнение
е немотивирана и че не е налице основанието по чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ. Предявени били и искове по чл. 128 от КТ за заплащане
на сумата от 1 650 лева – неплатено трудово възнаграждение за м.04.2018г.
и по чл. 224 от КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за обезщетение за забава върху главницата по
чл. 224 от КТ, производството по които е било прекратено поради оттегляне на
исковете, включително и по иска с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ за
разликата над сумата от 8 996, 72 лева до пълния предявен размер от
9 990 лева. Определението за частично прекратяване на производството по
делото е влязло в сила като необжалвано.
Не се спори между страните, а това е видно и от
представения трудов договор № 80/14.09.2017г., че между тях е съществувало
трудово правоотношение за неопределено време, с уговорен шестмесечен срок за
изпитване, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността "сервитьор“ в
обект на ответника, находящ се в гр. София, бул. „******,
сграда Милениум, ет. 24, при работно време по график
и с основно трудово възнаграждение от 1 650 лева. Не е спорно и
обстоятелството, че договорът не е бил прекратен в срока за изпитване, поради
което и на основание чл. 71, ал. 2 от КТ трудовият договор се смята за
окончателно сключен. Представена е и длъжностна характеристика за
горепосочената длъжност, която е била връчена на ищеца. Това трудово
правоотношение било прекратено със заповед № 44/13.05.2018г. на управителя на
ответното дружество, издадена на основание чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ /поради липса на качества на служителя/. Заповедта била
връчена на ищеца на 13.05.2018г. – обстоятелство, което същият е удостоверил с
подписа си /и не оспорва/. Със заповедта е наредено изплащането на обезщетение
по чл.
220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестието в размер на едно брутно
месечни заплати и обезщетение по чл.
224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в общ размер на 12 дни.
Безспорно е по делото, че последното получено от ищеца
брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението, е в размер на 1 650
лева.
Събраните по
делото писмени доказателства –докладна записка, уверение от 20.07.2018г.,
издадено от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, трудов договор от
03.10.2018г., препоръка от „Класик енд фууд“ ЕООД ОТ
15.10.2019г., препоръка от „Р.“ ЕООД от 14.102.2019г., както и гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля С.Г., не следва да бъдат обсъждани от въззивния съд по съображения, които ще бъдат изложени при
формиране на правните изводи.
При така установеното от фактическа страна съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ –
трудов спор за законността на извършено от работодателя уволнение, в тежест на
ответника е да установи, че е упражнил законно извънсъдебно потестативното си
право да прекрати едностранно трудовото правоотношение. В тежест на
работодателя е да докаже, че доводите за незаконност на уволнението, въведени с
исковата молба от ищеца са неоснователни.
По исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ:
Процесното трудово правоотношение е било прекратено на основание
чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ поради липса на качества за ефективно изпълнение на
работата. Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на
предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с
липсата на мотиви в процесната заповед и на
фактическия състав по посочения законов текст.
Фактическият състав на приложеното уволнително
основание по чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ, което е безвиновно, изисква
кумулативната наличност на три елемента – липса на качества на съответния
работник или служител – които следва да бъдат съобразени с длъжностната
характеристика, неефективно изпълнение на работата и причинна връзка между тях
/като не е необходимо да е налице вина от страна на работника или служителя/.
В тежест на работодателя е да докаже липсата на претендираните качества. Доказването на отрицателните факти
"липса на качества" се осъществява чрез доказването на положителните
факти, които имат отношение към начина, по който работникът се справя с възложената
работа и способността му да изпълнява определени свои задължения. Без правно
значение е дали несправянето с възложената работа или неизпълнението на
определени задължения се дължи на недостатъчно познания, липса на конкретни
умения, немарливост, неспособност за работа в екип, недисциплинираност или
други подобни причини, на липса на професионални качества или на лични
качества, на кумулативното наличие на всички, на някои или само на една от тях.
По принцип освен в предвидените от закона случаи
/напр. чл.
195, ал. 1 КТ/ не е необходимо в уволнителната заповед работодателят да
излага мотиви. Независимо от това съдебната практика изисква при прилагането на
определени уволнителни основания в заповедта да се съдържа мотиви, т. е., да се
посочи в какво се изразява приложеното уволнително основание спрямо конкретния
работник или служител. Такава конкретизация е нужна там където самото прекратително основание е формулирано в закона по твърде
общ начин, каквото е това по чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ. В този смисъл заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ трябва задължително да е мотивирана. Непротиворечива е
практиката на ВКС, според която, когато работодателят претендира, че работникът
не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената
работа, той трябва да посочи кои качества липсват на работника, за да е
възможна проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали
наистина те отсъстват у работника. Заповедта следва да съдържа конкретните
данни, мотивирали волята на работодателя да прекрати трудовото правоотношение
на това основание – какви точно качества липсват на работника за ефективно
изпълнение на работата; фактите, които са свързани с поведението на работника и
защо при тези факти работата му е неефективна, като това е предпоставка за
законосъобразността на уволнението, т. е. в заповедта следва да бъдат
конкретизирани качествата на служителя, липсата на които препятства
изпълнението на трудовите функции. Липсващите качества може да бъдат посочени
както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен
на работника документ. Изричното посочване на отделните качества не е
необходимо, ако е посочен начинът, по който работникът се справя с възложената
работа и/или са посочени задълженията, които работникът не е в състояние да
изпълни. Качествата на работника може да бъдат телесни и психични, наличието
или отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може да се съди
единствено по поведението на работника – неговите действия и бездействия и по
получените резултати. Затова е безразлично дали качествата ще бъдат посочени
чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на
работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да
изпълни. В никакъв случай обаче работодателят не е длъжен изрично да посочи
както липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса, съответно –
неефективността на работата. Заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал.
1, т. 5 от КТ е достатъчно мотивирана, ако в нея работодателят е посочил
качествата, които липсват на работника/служителя за ефективно изпълнение на
възложената му работа, и/или е посочил начинът, по който работникът/служителят
се справя с работата /в този смисъл решение № 96 от 27.07.2020г. по гр.д. №
3201/2019г. на ВДКС, ІІІ ГО, решение № 163 от 12.07.2017г. по гр.д. № 4494/2016г.
по описа на ВКС, ІV ГО и посочените в него решения на ВКС, постановени по
въпроса за съдържанието на заповедта за уволнение, съответно за задължението на
работодателя да посочи в заповедта за уволнение или друг документ кои качества
липсват на работника/служителя, за да изпълнява ефективно трудовите си
задължения, както и кога и при какви обстоятелства е установена липсата на тези
качества/. Липсата на мотиви за приложеното основание по чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ затруднява защитата на работника или служителя, който
следва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава
уволнението, за да може да ги обори при евентуално оспорване в съда.
В разглеждания случай процесната
заповед не съдържа каквито и да било конкретни мотиви /в посочения по-горе
смисъл/, обосноваващи прилагането на основанието по чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ, нито препраща към друг акт, който съдържа мотиви,
поради което и само на това формално основание уволнението на ищеца се явява
незаконосъобразно. В заповедта е посочено единствено, че трудовото
правоотношение между страните се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 –
при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на
работата. Липсата на мотиви не може да се преодолее чрез въвеждането им при
разглеждане на трудовия спор, тъй като законосъобразността на уволнението се
преценява към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, а писмената
форма е условие за действителност на волеизявлението на работодателя /виж решение
№ 31 от 23.01.2002 г. на ВКС, III ГО /.
По изложените съображения не следва да се обсъждат
описаните по-горе писмени и гласни доказателствени
средства, тъй като същите не са необходими за правилното решаване на спора. В
тази връзка релевираните от въззивника
оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения, изразяващи се в непровеждане на производство по чл. 193
от ГПК във връзка с надлежно направеното от ищеца оспорване на писмено
доказателство – докладна записка от 12.05.2018г., са също неотносими.
Отделно от това и само за пълнота на изложението следва да се посочи, че ищецът
не е оспорил автентичността /авторството/ на подписания частен документ, а
единствено верността на изявлението в него. Доколкото съдържанието на частния
документ не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила, то не са били налице предпоставките за откриване на производство по чл.
193 от ГПК.
Ето защо приемайки, че исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ са основателни, първоинстанционният съд е
приложил правилно материалния закон. Тъй като
уволнението, извършено едностранно от работодателя е незаконосъобразно, както и
с оглед на обстоятелството, че ищецът е полагал труд при ответника към момента
на прекратяване на трудовото правоотношение по безсрочно трудово
правоотношение, настоящият съдебен състав приема, че са налице всички
материални предпоставки за уважаване на обусловения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ.
Настоящият съдебен състав приема, че са налице
основанията за ангажиране отговорността на работодателя по чл.
225, ал. 1 и ал.
2 КТ, която е договорна и е за имуществени вреди – пропуснати ползи
/осуетено от незаконното уволнение увеличение на имуществото на работника или
служителя/.
Въззивният съд приема, че ако в шестмесечния период незаконно
уволненият работник е започнал работа при друг работодателя по трудов договор
първоначалният работодател /в частност ответното дружество/ дължи обезщетение
по чл. 225, ал. 2 от КТ по време на изпълнението му, ако работата е била
по-ниско платена. В тази хипотеза причинно-следствената връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа не е прекъсната – в този смисъл
решение № 169 от 29.03.2011г. на ВКС по гр. дело № 1699/2009г., ІV ГО и решение
№ 247 от 13.07.2011г. на ВКС по гр. дело № 1974/2009г., ІV ГО.
В разглеждания случай ответникът оспорва предявените
по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ искове по съображения, че ищецът, чиято е доказателствената тежест в процеса, не е провел пълно и
главно доказване на твърдението, че през процесния
период е останал без работа. Доводите са основани на обстоятелството, че ищецът
не е представил оригинал на трудовата си книжка за удостоверяване на твърдените
обстоятелства, а е въвел твърдение, че трудовата книжка е изгубена.
В тълкувателно решение № 6/15.07.2014г. по тълкувателно
дело № 6/2013г. на ОСГК на ВКС е прието, че при предявен иск по чл. 344, ал. 1,
т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ доказателствената тежест да установи факта, че след
уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на
ищеца. В мотивите към тълкувателното решение е разяснено и че фактът на безработица
може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на
ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период,
регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез
установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за
оставането без работа; изтъкнато е, че трудовата книжка е официален
удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, който се съхранява
от работника/служителя съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж /обн. ДВ бр. 102/1993г./. В решение №
707/22.12.2009г. по гр. дело № 3164/2008г. на ВКС, ІІ ГО е прието, че
работникът/служителят е длъжен да представи пред съда трудовата си книжка за
констатация, за да установи осъществяването на факта, от който претендира да са
настъпили благоприятни за него последици, а именно, че през посочения в чл.
225, ал. 1 от КТ период не е полагал труд по трудово правоотношение, което пък
му дава правото да получи предвиденото в тази разпоредба обезщетение. В решение
№ 132/11.03.2011г. по гр. дело № 1513/2009 г. на ВКС, ІV ГО е прието, че
фактът, че едно лице за определен период от време е останало без работа по
трудово правоотношение, е отрицателен; че работникът/служителят, който твърди
този факт за да обоснове доводите си, че за него е възникнало вземане по чл.
225 ал.1 от КТ, може да го установи успешно с представяне на трудовата книжка
за констатация или на копие /препис/ от документа; както и че ако при това
положение работодателят твърди, че за исковия период работникът е получавал
доходи от труд, то работодателят носи тежестта да докаже този факт, и в случай,
че такива доказателства не бъдат ангажирани, фактът на безработицата следва да
се счита за установен.
С оглед така формираната задължителна практика на ВКС
се налага извод, че исковата претенция по чл. 225, ал. 1 от КТ е недоказана
само в случай, че ищецът не е представил по делото трудовата си книжка /в
заверен препис, а при поискване от насрещната страна по реда на чл. 183 от ГПК
– в оригинал или официално заверен препис от трудовата книжка за извършване на
констатация/ и ако не е представил по делото други доказателства за
удостоверяване на релевантните обстоятелства например – за липса на регистрирано
трудово правоотношение в НАП или за регистрирането му в бюрото по труда като
безработен. В конкретния случай ищецът не е представил оригинал на трудовата си
книжка при заявено твърдение, че същата е изгубена. По делото обаче като
доказателство е прието удостоверение от НАП от 08.10.2019г., чието съдържание
не е оспорено от ответното дружество, в което е отразено, че след прекратяване
на трудовото правоотношение между страните по делото на 14.05.2018г. е налице
вписване на последващо такова между ищеца и трето за
спора лице – „Класик енд фууд“ ЕООД по трудов договор
от 03.10.2018г. с основна заплата на служителя от 510 лева, което е било
прекратено на 04.02.2019г. Предвид задължението на работодателя по чл. 62, ал. 3 КТ за
регистриране в тридневен срок на трудовите договори, удостоверението от НАП
също е годно доказателство за установяване състоянието на безработица. Противно
на твърденията на жалбоподателя, това удостоверение не е издадено въз основа на
данни, декларирани от ищеца. Справката за актуалното състояние на действащи
трудови договори за лицето е издадена по негово искане /видно от документ, наименован удостоверение за декларирани данни от
08.10.2019г./, но данните в справката са предоставени от съответния работодател
по реда, указан в Наредба № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, която е
издадена на основание чл. 62, ал. 4 от КТ. Без значение в случая е каква е
причината за непредставяне на трудовата книжка от ищеца, доколкото релевантните
за спора обстоятелства са установени с представеното удостоверение от НАП. Ето
защо съдът не следва да обсъжда наведените от въззивника
доводи относно непровеждането на процедурата по чл. 350, ал. 3 от КТ пред
инспекцията по труда за издаване на нова трудова книжка. Работодателят е този,
който, ако твърди че за исковия период работникът е получавал доходи от труд,
носи тежестта да докаже този факт. В случай, че такива доказателства не бъдат
ангажирани, фактът на безработицата следва да се счита за установен. Доколкото
ответното дружество не е опровергало по надлежния ред оставането без работа от
страна на ищеца за исковия период, се налага извод, че предявената претенция е
установена по основание.
Доказано е по делото, че за част от исковия периода, а
именно - през периода от 03.10.2018г. до 04.02.2019г. ищецът е работил при друг
работодател по силата на сключен срочен трудов договор, но при по-нисък размер
на основната заплата. За периода преди това – от уволнението на 14.05.2018г. до
02.10.2018г., включително, ищецът е останал без работа. Дължимото по чл. 225,
ал. 1 от КТ обезщетение за периода от 14.05.2018г. до 02.10.2018г. възлиза на 7 590
лева, а за периода от 03.10.2018г. до 14.11.2018г. се равнява на 1 158
лева /изчислена на база разликата между получаваното при ответника брутно
трудово възнаграждение в размер на 1 650 лева и получаваното при новия
работодател в размер на 510 лева/, или общо по претенцията по чл. 225, ал. 1 и
ал. 2 от КТ обезщетението е в размер на 8 748 лева. С оглед приетото за
основателно от първоинстанционния съд възражение за
прихващане между вземането по чл. 225 от КТ и вземането на работодателя с обезщетението по чл. 220, ал.
1 от КТ в размер на 1 788, 26 лева /в която част първоинстанционното
решение не е обжалвано/ се налага извод, че предявените искове са основателни
до размер на сумата от 6 959, 74 лева.
Първоинстанционният съд е достигнал до същите крайни изводи, поради което
постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане, в
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1 100 лева по представен договор
за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 289486 от 29.11.2019г.,
постановено гр.д. № 38839/2018г. по описа на СРС, ГО, 63 състав, в обжалваната
му част.
ОСЪЖДА „Е.Б.“ ООД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** да
заплати на И.И.Г., ЕГН **********,***, на основание
чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1 100 /хиляда и сто/ лева –
съдебни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията
на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.