№ 8847
гр. София, 21.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110125952 по описа за 2024 година
Съдът констатира, че представените от ищеца документи не са заверени
в цялост, поради което следва да му се укаже да завери всички документи по
реда на чл. 183 ГПК. След изпълнение на указанията съдът ще се произнесе по
искането за приемането им.
Следва да се приложи за послужване към настоящото дело ч.гр.д. №
70033/2023 г. по описа на СРС, 176 състав
Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза следва да се отхвърли, доколкото ответникът не оспорва
усвояването и размера на кредита.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване препис от
настоящото определение да завери представените по делото като приложения
към исковата молба преписи от документи или да представи заверени преписи
на всички приложени към исковата молба документи. При неизпълнение
съдът ще отхвърли искането за приемането им както писмени доказателства.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 70033/2023 г. на СРС, 176 състав.
ОТХВЪРЛЯ искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА о.с.з за 24.04.2025г. от 09.50 часа, за когато да се призоват
страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
1
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане за сумата от
1000 лева, представляваща главница по Договор за потребителски паричен
кредит № ***** от 31.05.2021 г., ведно със законна лихва за период от
20.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и за сумата 175,36 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 30.05.2022 г. до 06.12.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 70033/2023г. по описа на СРС , 176 състав.
Ищецът твърди, че на 31.05.2021 г. между „**********“ ЕООД и Д. Б. К.
е сключен Договор за потребителски паричен кредит № ***** от 31.05.2021 г.,
по силата на който кредиторът е отпуснал кредит в размер на 1000 лева, който
ответникът се задължил да погаси на 12 месечни вноски с падеж до 30-то
число на месеца, ведно с уговорена възнаградителна лихва, при лихвен
процент 12,27% и ГПР – 49,77 %. Твърди се, че кредитът е усвоен от
ответника чрез банков превод по посочена от него разплащателна банкова
сметка. Позовава се на чл. 3.4 и чл. 6.2 от договора, съгласно които при
просрочие на погасителни вноски кредитополучателят дължи неустойка за
забава за времето на забавата върху просрочените суми, чийто размер възлиза
на законната лихва. Поддържа, че ответникът не е извършвал никакви
плащания по кредитното съглашение, въпреки настъпилия на 30.05.2022 г.
падеж. Навежда, че на 19.04.2023 г. между „**********“ ЕООД и ищеца е
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който
цедентът прехвърлил на цесионера процесните вземания. Твърди, че
длъжникът е уведомен за извършената цесия с уведомление, приложено към
исковата молба.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, с който оспорва основателността на предявените искове. Оспорва
процесния Договор за потребителски паричен кредит като нищожен на
основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от
закона форма, съответно договорът да е написан по ясен и разбираем начин, с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра –
по един за всяка от страните по договора. Твърди, че е нарушено изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора за кредит ГПР е посочен
единствено като процент, но не били оповестени данните, които са послужили
за неговото изчисляване, съответно липсвала посочена методика на
формиране на ГПР. Оспорва описаните в съдържанието на договора за кредит
такси и разходи да са включени в ГПР, а евентуалното им включване би
довело до ГПР над максимално установения в императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид това счита, че посоченият в договора ГПР не е
реално прилаганият в отношенията между страните, което представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
ЗЗП. Оспорва в договора да е посочена дължимата от кредитополучателя
2
възнаградителна лихва. Оспорва да са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
11 ЗПК, тъй като не била посочена последователността на разпределение на
погасителните вноски между различните неизплатени суми. Моли съдът да
приложи последиците на чл. 23 ЗПК.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК,
във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи пълно и главно следните предпоставки (юридически факти):
наличието на посоченото облигационно правоотношение, възникнало по
силата на процесния Договор за потребителски паричен кредит № ***** от
31.05.2021 г.; кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил
сумата по отпуснатия кредит; настъпване на падежа на задължението за
връщане на сумата /включително и предпоставките, уговорени в договора за
настъпване на изискуемост и/или предсрочна изискуемост/; вземанията да
бъдат установени и по размер; да е налице валиден договор за прехвърляне на
вземания, по силата на който ищецът да е придобил претендираните вземания;
ответникът да е надлежно уведомен за извършената цесия.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на
ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на
длъжника в забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат
да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и
средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба ищецът и
ответника следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят
свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за
което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3