Решение по дело №163/2021 на Софийски градски съд

              Р      Е     Ш    Е    Н    И    Е     № ……

           Гр. София, 18.03.2022  г.

 

 

 

                                В     И М Е Т О     Н А     Н  А  Р  О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав :

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                              ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                Мл. съдия : Калина Станчева

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 163/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20206395 от 24.09.2020 г. на СРС, 177 с-в, по гр. д. № 59259/2014 г. са отхвърлени изцяло предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ********, срещу М.Д.Д., ЕГН ********** и А.Д.Д., ЕГН ********** искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с 124, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за признаване на установено, че всеки от тях дължи на ищеца, както следва : сумата от по 95, 11 лв. главница за доставена ТЕ, ведно със законна лихва за периода от 14.05.2014 г. (подаване на заявлението) до изплащане на вземането и лихва за забава в размер на по 13, 72 лв., за периода от 30.06.2011 г. до 08.04.2014 г. и 17, 49 лв. разноски по делото, а именно: 2, 18 лв. държавна такса и 15, 31 лв.

В останалата част, в която са оставени без разглеждане исковете с правно на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с 124, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******** срещу В.И.П., ЕГН ********** за признаване на установено, че ответникът дължи сумата от 1 711, 95 лв. главница за доставена ТЕ, ведно със законна лихва от 14.05.2014 г. (подаване на заявлението) до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 246, 87 лв. за периода от 30.06.2011 г. до 08.04.2014 г. и 314, 74 лв. и производството е прекратено, решението не се оспорва и е влязло в сила.

Недоволен от решението е останал ищеца „Т.  С.“ ЕАД, с доводи за необоснованост, постановяване при допуснати нарушения на материалния закон и в противоречие с установеното фактическо положение. В жалбата се твърди, че неправилно СРС е отхвърлил исковете приемайки, че ответниците не са потребители на ТЕ по смисъла на ЗЕ. Поддържа, че чл. 153, ал. 1 ЗЕ и пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ определят като потребители на ТЕ лицата, които са собственици или носители на вещното право на ползване върху имота, в който се доставя ТЕ, като продажбата се осъществява от ищеца при публично известните ОУ на дружество. Сочи още, че по делото се установява, че ответниците са собственици на процесния имот и от там - потребители на топлоенергия за него, като претенцията e изцяло доказана по основание и размер. От доказателствата по делото, включително представените пред СРС нотариални актове, може да се направи извод, че ответниците са придобили собствеността на имота по наследство от собственика М.И.Д.. Ответниците сочат, че са се отказали от наследството без да ангажират доказателства за това. Моли да се отмени решението и исковете да се уважат изцяло срещу ответниците. Претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Въззиваемите страни - ответниците М.Д.Д. и А.Д.Д., не са подали писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК, но в съдебно заседание оспорват жалбата като неоснователна, като поддържа, че решението е правилно и законосъобразно, а исковете са неоснователни срещу тях. Поддържат, че са се отказали от наследството, за което прилагат за сведение откази от наследство на общият си наследодател. Сочат, че нямат правоотношения с ищеца, не са ползвали ТЕ в периода и не дължат суми за такава, поради което молят да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението.

Третото лице помагач „М.Е.“ ООД, не взема становище по жалбата.

След преценка доводите по въззивната жалба и събраните по делото доказателства, настоящият състав намира следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната част. По останалите въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата. Съдът проверява служебно решението за нарушения на императивните материалноправни норми. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Производството се развива след постъпили възражения по чл. 414 ГПК против заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „Т.С.” ЕАД само от ответниците М.Д.Д. и А.Д.Д.. Ответникът В.И.П. не е подал възражение срещу заповедта и по отношение на него тя е влязла в сила.

Решението се оспорва от ищеца  само в частите, в които са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с 124, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу посочените двама ответници.

В останалата част, в която са оставени без разглеждане исковете предявени срещу В.И.П., с правно на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с 124, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и производството е прекратено, решението не се оспорва и е влязло в сила, поради което въззивният съд не го обсъжда в тази част.

По основното възражение, поддържано във въззивнвата жалба - относно качеството на ответниците на потребители на ТЕ през процесния период, в допълнение към изложеното от СРС, въззивният състав намира следното :

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуване на договорни отношения между страните за доставката на топлоенергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топлоенергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало и е настъпила неговата изискуемост, както и размера на законната лихва. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Не следва нищо по - различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.

Следователно, законът е предпоставил качеството потребител на ТЕ за битови нужди от пълното и главно доказване от страна на ищеца на  обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице, което изрично е поискало откриване на партида на свое име, като по този начин договорът за доставка на ТЕ се приема за сключен с това лице.

От нот. акт № 50, том I, дело № 45 от 16.03.2001 г. се установява, че процесният имот е продаден от Д.П. Х. и Р.Б.- Х. на В.И.П. за 9/10 ид. ч. и на М.И.Д. - 1/10 ид. ч.

Пред СРС е представено заявление от 04.06.2011 г. (л. 19 от делото на СРС), от което се установява, че В.И.П. е подал молба - декларация до ищеца за откриване на партида на само на негово име. В съответствие с дадените по - горе тълкувания и подадено от това лице изрично заявление, след придобиване на собствеността, основателно СРС е направил извод, че облигационните отношения по отношение доставката на ТЕ в имота са възникнали само с това лице. Основателно СРС е приел, че единствено В.И.П. има качеството потребител за процесния имот в периода и единствено той следва да носи отговорност за възникналите към ищеца задължения за процесния период. Не се установява другият собственик на имота М.И.Д. да е отговаряла за задължения за ТЕ за имота.

Следователно ответниците М.Д. и А.Д., като наследници на М.И.Д., също не следва да отговарят за задължения към ищеца за процесния период. Поради направения извод, въззивният съд намира, че е без правно значение за спора, че двамата ответници са се отказали от наследството на М.И.Д., на 22.04.2013 г. - отказите са вписани в особената книга на СРС под № 289 и № 288. Доказателствата за направените откази не са представени своевременно в производството, но обсъждането им не променя направения по - горе извод.

Предвид изложеното в съвкупност, въззивният съд споделя крайният решаващ извод на СРС, че ищецът, чиято е била тежестта на доказване в производството, не е провел пълно и главно доказване на основния правопораждащ факт - ответниците М.Д. и А.Д. да имат качеството потребители на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот през исковия период. Възраженията на ищеца в жалбата в обратния смисъл са неоснователни.   

            След като в производството не се установява, пълно и главно, че между ищцовото дружество и ответниците е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот, през процесния период, следва че не е доказана пасивната материалноправна легитимация на ответниците да отговарят по исковете. Ето защо както главните, така и акцесорните искове - за установяване дължимост на суми за лихва за забава върху главните вземания са недоказани, а от там - неоснователни. При липса на първата основна предпоставка за възникване на вземането, без правно значение е да се обсъждат по същество количествата и стойността на топлоенергията ползвана в имота през процесния период. Законосъобразно исковете за установява на задължения за главница и лихви срещу тези ответници са отхвърлени.

Доколкото изводите на настоящият състав съвпадат с тези на СРС,  решението, в оспорената от ищеца част, следва да се потвърди като постановено при съобразяване с материалния и процесуален закон.

По разноските пред СГС :

Съгласно изхода от спора, право на разноски имат ответниците. Доколкото те не претендират разноски, такива не се присъждат в тяхна полза.

При тези мотиви, Софийски градски съд

                                                          

       Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20206395 от 24.09.2020 г. на СРС, 177 с-в, по гр. д. № 59259/2014 г., в частта, в която са отхвърлени изцяло предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ********, срещу М.Д.Д., ЕГН ********** и А.Д.Д., ЕГН ********** искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с 124, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за посочените в решението размери.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца „М.Е.“ ООД.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ : 1.                                  

 

 

 

 

 

          2.