Р Е Ш Е Н И Е
Номер
V-158 Година 2020, 03.09 град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На тринадесети
юли, две хиляди и двадесета година
в публично
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. Галя БЕЛЕВА
2.мл.с Александър МУРТЕВ
Секретар Таня
Михова
като разгледа
докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело номер 1158 по описа за 2020 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№11458/06.03.2020г.,
подадена от И.А.К., К.И.К. и М.М.М.,***, ответници в
първоинстанционното производство, срещу
Решение №416 от 30.01.2020г.***/2019г. по описа на същия съд.
С посоченото решение по иска на А.И.Б.
ответниците И.А.К., К.И.К. и М.М.М. са осъдени на
основание чл. 75, ЗС, да върнат на ищеца, владението на реална част от поземлен
имот – 20 кв. м., която реална част се намира между поземлени имоти с
идентификатори 81178.502.194 и 81178.502.195, отнето му от ответниците през м.
март 2019 год., и която процесната част с площ от 20 кв. м. е повдигната в жълт
цвят на скица – Приложение 1 към експертното заключение на вещото лице Мирчо
Мавродиев, прието по делото дело (л. 105 по описа му), и е отхвърлен иска в частта му за осъждане на
ответниците да предадат на ищеца владението на посочената реална част, за
горницата на площта й от 8 кв. м. Със същото решение скица – Приложение 1 към
експертното заключение на вещото лице Мирчо Мавродиев от 29.11.2019 год. (л.
105 по описа на делото) е обявена за неразделна част от същото. Постановено е
предварително изпълнение в частта за
предаване на посочената реална част от недвижимия имот и страните са осъдени да
заплатят разноски съобразно уважената, респ. отхвърлената част от иска.
С въззивната жалба се изразява
несъгласие с първоинстанционното решение в неговата цялост.
На
първо място жалбоподателите оспорват правната квалификация на спора като
считат, че основанието е по чл.76 ЗС, а
не по чл.75 ЗС, както го квалифицирал районния съд.
Описват
подробно хронологията на събитията, както оспорват всички твърдения на ищеца.
Считат, че се касае за държане, а не за владение от страна на ищеца. Твърдят
също така, че учреденото право на строеж върху процесния имот е погасено по
давност. Развиват доводи. Молят за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне
на предявения иск. Претендират разноски.
Към
въззивната жалба са приложени писмени документи, по отношение на които не е
формулирано искане.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК, изтекъл на 02.06.2020г., не е депозиран отговор.
Жалбата е процесуално
допустима-подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване.
По делото е
постъпило писмено становище от въззивниците.
Бургаският окръжен съд, при служебната
проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не
установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост, поради
което намира, че то е валидно и допустимо. В останалата част съдът е ограничен
с посоченото във въззивната жалба, с която е сезиран.
Бургаският окръжен
съд, като като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
В хода на
производството пред въззивната инстанция е починала въззивницата М.М., чиято
единствена наследница е въззивницата И.К., видно от представеното удостоверение
за наследници №664/23.06.2020г.
Предявен е иск с правно основание чл. 75 от ЗС.
С исковата
молба ишецът Б. претендира осъждане на
ответниците да му предадат владението на недвижим имот с площ от 50 кв. м.,
заключена между границите на съседните поземлени имоти с идентификатори
81178.502.194 и 81178.502.195, поради отнемане от ответниците владението на
ищеца върху процесната площ от терена, осъществено на 24.03.2019 год.; ангажира
доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски. С уточнителна молба
от 08.07.2019г. ищецът е посочил, че търси владелческа защита, а не е предявил
иска за собственост по чл.108 ЗС. Твърди, че упражнява лично фактическа власт,
държи имот като свой по смисъла на чл.68 ЗС за период по-дълъг от шест месеца.
Направено изменение на исковата претенция като е намалена до 28 кв. м., а в
условие на евентуалност – до 20 кв. м.
С отговора
на исковата молба ответниците оспорват иска като недопустим, а в условията на евентуалност-като
неоснователен.
Разпитани са като
свидетели: М.М.и Л.Д., водени от ищеца,
и К. Г., водена от ответника. От
показанията на първите двама се установява, че на запад от къщата ищеца е имало
е телена ограда обрасла с бръшлян, а между оградата и къщата е имало плодни
дървета, ясен, явор. При посещение на свидетелката в имота непосредствено преди
с.з. тя е видяла, че дърветата и бръшляна ги няма, бетонните колове-също, а оградата е преместена в посока към къщата,
плътно до края бетонната пътека. Свидетелката Г. потвърждава наличието на
растителност зад къщата на ищеца, както и променената ограда.
По делото е допусната и приета неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза с графична част. От заключението но ВЛ се
установява, че 20 кв.м. се заключват между находящата се на място ограда и
регулационната линия на двата имота, като съществуващата на място ограда не
съвпада и не минава по регулационната линия.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл. 75 от ЗС владението на недвижим имот или на вещно
право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило
непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защищавано срещу всяко
нарушение. Искът може да се предяви в шестмесечен срок. При тази искова защита
в тежест на ищеца е да установи, че действително е бил владелец на вещно право,
т. е, че е упражнявал своя фактическата власт върху вещта, която следва да има
траен, постоянен характер. Ищецът по иск по чл. 75 от ЗС следва да държи веща лично или чрез
другиго като своя, като е без значение как е установено владението, дали същото
е правомерно или не, добросъвестно или обикновено. При владелческата защита
подлежат на изследване само факта на
владението и нарушението му, като документите, удостоверяващи правото на
собственост се взимат предвид само доколкото установяват факта на владението - чл. 357 ГПК.
Под "нарушение" по смисъла на чл. 75 от ЗС се разбира всяко действие на трето лице,
с което се накърнява или отстранява фактическото господство на владелеца върху
имота. В рамките на тази искова защита не може да се решава въпроса дали лицето
отнело владението е собственик на вещта и поради това ответникът не може да
противопостави на ищеца възражение, че е собственик на имота. Той може да се
брани с възражения, които изключват самоволния характер на действията, а
именно, че ищецът не е владелец, а държател, че владението не е продължило
повече от шест месеца, или възражение, че е допуснал ищеца в имота си по
уговорка помежду им.
Искът е предявен в предвидения 6-месечен преклузивен
срок-разрушаването на оградата се е случило на 24.03.2019г., а исковата молба е
подадена на 26.06.2019г. по делото се установява, че ищецът е монтирал
видеонаблюдение в имота си, като св. Д. и видял на клип отпреди 25.03.2019г.,
че двама души влизат в имота, режат оградата и набиват колове. В този смисъл са
неоснователни доводите за недопустимост на иска. Представената тъжба от
15.10.2018г. от Б. *** няма отношение към конкретното действие по премахване на
оградата от 24.03.2019г. Действието по отнемането на владението именно от
ответниците се установяват от доказателствата по делото, вкл. от тяхното
признание, че са преместили оградата. Обемът на отнетото владение-20 кв.м. се
установява от заключението на ВЛ,
отразено в графичната част.
По делото е представено
заверено копие на влязло в сила решение по в.гр.д.№359/2018г. по описа на БОС.
Същото е неотносимо, тъй като СПН по него не се простира по отношение на неучаствалите
в производството страни. В случая спорът се е развил между ответниците и Община
Созопол. Изложените във въззивната жалба доводи са в посока вещно-правен спор,
какъвто не е предметът в настоящия процес, поради и което съдът не следва да се
произнася по тях.
Поради горните изводи наведените във въззивната жалба възражения са неоснователни и не намират опора в събраните по делото доказателства.
Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което
поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода от делото, право на разноски има въззиваемата страна,
която не е направила искане за присъждането им.
С оглед на
гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №416 от 30.01.2020г.***/2019г. по
описа на същия съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: