РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 20.03.2024 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, касационен състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора ЦВЕТОМИР ПАПУРКОВ като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА КАНД № 159 / 2023 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 201 от 02.11.2023 г., постановено по НАХД № 383/2023 г., Ловешкият районен съд, осми състав, е потвърдил Наказателно постановление № 22-0906-001179 от 01.12.2022 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“, към ОДМВР – Ловеч, с което на Х.С.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложена на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като законосъобразно.
Недоволен от така постановеното решение е останал Х.С.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, кантора 409, който е подал касационна жалба, в която изразява несъгласие с решението на РС. Не се сочат изрични и конкретни отменителни основания по чл. 348 от НПК, а се сочи, че районният съд е заел „защитна позиция на издадения акт“, като се изразява несъгласие с мотивите на РС, с акцент за „съвиновност“, което според касатора вероятно означава, че вина за настъпилото ПТП има и другият участник. Сочи се, че РС „тенденциозно дава вяра на обясненията на единят свидетел“, като не е кредитирал показанията на водените от касатора пред РС свидетели. По същество не се отрича авторството на административното нарушение, а се акцентира на няколко места относно „съвиновност“, което според касатора го оневинява в извършването на административното нарушение. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС, като липсва изрично искане за отмяна на наказателното постановление. Не се претендират разноски, каквито не са и направени.
В съдебно заседание касаторът се явява лично, като поддържа касационната жалба, като сочи, че на мястото на кръстовището е имало паркирани други МПС-та, които са ограничили видимостта както на касатора, така и на другия участник в ПТП. Сочи, че той самият е спрял на знак „Стоп“, видял е, че няма преминаващи автомобили, но не е видял другия участник в ПТП, който според касатора се е появил внезапно.
Ответникът по касационната жалба – Началник група в сектор „Пътна полиция“, към ОДМВР – Ловеч, не се явява и не се представлява.
Представителят на прокуратурата дава заключение за основателност на касационната жалба без да излага конкретни съображения.
Касационният състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Ловешкият районен съд, осми състав, е потвърдил Наказателно постановление № 22-0906-001179 от 01.12.2022 г. на Началник група сектор „Пътна полиция“, към ОДМВР – Ловеч, с което на Х.С.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложена на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Районният съд е изложил подробни мотиви за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и за съставомерност на соченото административно нарушение.
С касационната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на решението на РС, като не се сочат конкретни касационни основания по чл. 348 от НПК, а се изразява несъгласие с мотивите на РС, като се повтарят доводите за незаконосъобразност на наказателното постановление, развити в производството пред РС.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление в цялост. В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
По отношение на довода на касатора, че районният съд е „защитна позиция на издадения акт“, като се изразява несъгласие с мотивите на РС, с акцент за „съвиновност“, което според касатора вероятно означава, че вина за настъпилото ПТП има и другият участник, настоящия състав съобрази следното:.
Няма как съдът да заема „защитна позиция“, а вероятно се има предвид, че районния съд е възприел за законосъобразни издадените АУАН и НП /посочени като „издадения акт“/. Дори и да се приеме, че другият участник в ПТП е имал т.нар. от касатора „съвиновност“, доказателства за което няма нито в административнонаказателната преписка, нито в делото, то това обстоятелство дори и да беше доказано, не оневинява касатора в извършването на административното нарушение, което ясно е формулирано в АУАН и наказателното постановление. Евентуално наличието на „съвиновност“ би могло да има отражение при индивидуализиране на размера на наказанието, което в случая не може да бъде съобразено, т.к. глобата е във фиксиран размер от 200 лв. в разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП.
По отношение на довода на касатора, че РС „тенденциозно дава вяра на обясненията на единят свидетел“, вероятно се има предвид не „обясненията“, а показанията на свидетеля очевидец на ПТП – Преслав Иванов Тодоров, който е категоричен, че касаторът Х.С. не е спрял н пътен знак Б2, вследствие на което е настъпило ПТП с материални щети, касационната инстанция намира, че правилно РС е кредитирал показанията на този свидетел, който е единствен-очевидец на самото настъпване на ПТП, т.к. всички останали общо седем свидетели не са преки очевидци на ПТП, а са пристигнали /двамата свидетели на административнонаказващия орган/ или узнали за ПТП по-късно след настъпването му. Свидетелят Преслав Иванов Тодоров не е заинтересован от изхода на делото, не е в близки отношения с никой от участниците на ПТП, дал е и писмено сведение, намиращо се на л. 24 от делото на РС, което поддържа и в съдебно заседание при неговия разпит като свидетел на 26.09.2023 г. Правилно районният съд е кредитилал показанията на този свидетел-очевидец Преслав Иванов Тодоров, като законосъобразно са изложени и допълнителни мотиви, че в подкрепа на тези показания са и направения оглед на място, непосредствено след ПТП, снетите сведения на двамата участници в ПТП, както и показанията на длъжностните лица, посетили ПТП.
Отделно, РС е изложил подробни мотиви защо не кредитира показанията на част от свидетелите, които са синът и близки познати на касатора с оглед възможната тяхна заинтересованост, а и отделно същите свидетели не са очевидци на ПТП.
Касационната инстанция намира, че правилно РС е констатирал липсата на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и правилно е приел, че административното нарушение е доказано, като е анализирал разпоредбите на чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП - Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Глобата е във фиксиран размер, поради което изложените доводи на касатора във вр. с т.нар от него „съвиновност“ на другия участник в ПТП, доказателства, за което не са представени и липсват, дори и да съществуваше, не би могла да се отрази като смекчаващо обстоятелство при индивидуализиране размера на наказанието.
В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, предвид това, че всички доводи на касатора относно незаконосъобразност на наказателното постановление са били релевирани и пред районния съд, който е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.
Административното нарушение е доказано, видно от всички писмени и гласни доказателства /разпитани са общо осем свидетели/, които правилно са кредитирани от РС, като за тези, които не са кредитирани са изложени законосъобразни мотиви, като видно от същите доказателства и възприетата от РС фактическа обстановка, няма основание дори за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като настоящият случай на административно нарушение с нищо не се отличава от типичните такива случаи. Допълнително съгласно специалната разпоредба на чл. 189з от ЗДвП - За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.
Следва да се посочи, че касационната инстанция споделя мотивите на РС за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.
Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно.
От страна на ответника по касация не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение, каквито не са и направени, поради което съдът не следва да се произнася относно разноските.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2 от АПК, Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 201 от 02.11.2023 г., постановено по НАХД № 383/2023 г. на Ловешкия районен съд, осми състав
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: