№ 972
гр. София, 22.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20221110105758 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от С. Н. Р. , ЕГН **********
срещу „И. 07“ ЕООД, ЕИК ................... отрицателни установителен иск с
правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер на
268.78 лева,от които 203.78 лева ,представляваща сбор от дължимата цена на
доставени и таксувани далекосъобщители услуги,произтичащи №м2793137 от
03.06.2011г. в едно със законната лихва върху главницата,считано от датата
на депозиране на зявлението по ч.гр.д. № 8668/2014 г. по описа на Районен
съд – гр. Варна в съда – 02.07.2014г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба.
Оспорва да е изтекла погасителната давност за вземането, като счита, че
същата е започнала да тече от 26.06.2015 г. (момента на постановяване на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС), а ответникът
извършвал изпълнителни действия, с което давността била прекъсната.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са
настъпили факти, които водят до погасяване на установеното със сила на
пресъдено нещо изпълняемо право на ответника. Доколкото ищецът навежда
1
като основание на иска единствено изтекла погасителна давност, в тежест на
ответника е докаже настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.
116 ЗЗД.
По делото е представен изпълнителен лист от 02.10.2014 г. по ч.гр.д. №
8668/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Варна за процесните
суми.Изпълнителният лист е издаден въз основа на издадена заповед за
изпълнение от 02.10.2014 г. по същото ч.гр.д. на осн.чл.410 от ГПК.
Актът на съда се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на
пресъдено нещо. Правните последици на акта не се приравняват на съдебно
решение, постановено в исков процес, поради което и след влизане в сила на
заповедта е започнала да тече нова, тригодишна погасителна давност на
вземанията. Началният момент, от който е започнала да тече погасителната
давност, е моментът на влизане в сила на заповедта.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
насрочването и извършването на публична продан и т.н.). Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело и
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение.
Следователно, с молбата на ответника от 18.11.2019г. за образуване на
изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист от 02.10.2014 г.
давността за вземанията не е била прекъсната, като по време на
изпълнителния процес същата не е спряла да тече (в този смисъл –
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 10).
Доколкото към момента на образуване на изп. производство вземането
вече е било погасено по давност, искът за присъдените суми по изп. лист се
явява основателен.
При този изход на спора право ищецът има право на разноските, които е
направил в производството в размер на 350 лева /300 лева за адвокатско
възнаграждение ,50 лева за държавна такса/, която сума следва да му бъде
присъдена на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Н. Р. , ЕГН
********** срещу „И. 07“ ЕООД, ЕИК ................... със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к Люлин,бл.......,вх.....ет......, ап.....представлявано от
И.И.Г. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439,ал.1 ГПК,
че С. Н. Р. , ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „И. 07“ ЕООД, ЕИК ...................,
в общ размер на 268.78 лева,от които 203.78 лева ,представляваща сбор от
дължимата цена на доставени и таксувани далекосъобщители
услуги,произтичащи №м2793137 от 03.06.2011г. в едно със законната лихва
върху главницата,считано от датата на депозиране на зявлението по ч.гр.д. №
8668/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Варна в съда – 02.07.2014г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Т.В.Г., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100 лева - съдебни
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, „И. 07“ ЕООД, ЕИК
..................., да заплати на С. Н. Р. , ЕГН ********** сумата от 350.00 лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3