Номер ………….…/17.11. Година 2023 гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO, VI-13 състав
на тридесет и първи май ....................................................................................... Година 2023
в публичното заседание на следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
при участието на секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 717 по описа за 2021 г., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Предмет на разглеждане са искове с
правно основание чл. 405 ал. 1 от Кодекса за
Ищецът „Д.” ООД твърди да е сключил
договор за застраховка на имущество с ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“. В периода на
действие на договора, на 21.11.2019 г. се твърди застрахованият автомобил марка
„Порше“ модел „Панамера“,
рег. № *******да е управляван от А. Г.. Навлизайки на път III 8004, км. 0+500
м. в посока към с. Огняново, общ. Пазарджик с цел осигуряване на достатъчно
странично разстояние с разминаващи се автомобили, водачът на застрахования
автомобил намалил скоростта до 60-65 км/ч и изнесъл автомобила възможно
най-вдясно на пътната лента. Внезапно предната дясна част и воланът на
автомобила се разтресли, а автомобилът рязко се отклонил надясно. Водачът не
бил в състояние да овладее или спре автомобила и навлязъл в затревена площ
извън пътя като се блъснал челно в крайпътно дърво, отстоящо
на 3 метра от платното за движение. След удара обезопасителните
системи на автомобила сработили, отворили се и двете въздушни възглавници –
както на водача, така и на пасажера. Водачът и пътникът Г. получили леки
натъртвания по краката и по гърдите. След като слезли от колата установили, че
на около 30-40 метра преди мястото на удара на границата на платното за
движение и банкета има образуван ръб, асфалтът в крайната си част е частично
отронен, а пътният банкет леко пропаднал. От мястото водачът се обадил на
посочените от застрахователя телефони и на органите на МВР като за събитието
бил съставен и протокол за ПТП № 1713441. Впоследствие била заявена щета. Установило
се, че необходимите средства за отремонтиране на
автомобила превишават пазарната му цена. Ответникът отказал да изплати
обезщетение, аргументирайки се с невъзможност причинените щети да бъдат
свързани със заявеното събитие. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати
сумата 85 000 лв. ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателно изплащане на сумата. Претендират се и сторените разноски в
производството.
В отговор по исковата молба ответникът
признава сключения договор, заявената щета и отказа да бъде изплатено
обезщетение. Оспорва събитието да съставлява покрит по полицата застрахователен
риск, както и твърдяното събитие да е настъпило на 21.11.2019 г. при описания
механизъм, съответно да е довел до твърдяното увреждане. Оспорва ищецът да е
придобил право на собственост с довод, че сумата за придобиване на вещта не е
платена. Твърди, че действителната стойност на автомобила към твърдяната дата
на увреждане възлиза на 107377,97 лв. като оспорва да е налице тотална щета.
Евентуално счита, че дори и при тотална щета следва да бъдат приспадната
стойността на запазените части. Твърди и че пред него не са представени
доказателства за сваляне на автомобила от отчет.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. Т. ***
сочи, че автомобилът не е дерегистриран. По същество
поддържа иска. Смята за доказано от заключението на тройната съдебна автотехническа експертиза, че е настъпило застрахователно
събитие при удар на автомобила в крайпътно дърво на твърдяната дата. Представя
списък за претендираните разноски. Навежда доводи в
писмени бележки.
Процесуалният представител на ответника – юрк.
А., навежда довод да не е доказано настъпило увреждане на твърдяното място и
дата. В подкрепа на този свой довод застъпва теза, че тройната експертиза не
отчита описания механизъм на удара. Смята и за доказано увреждане на автомобила
при удар в стълб в Канада, а от наличието на оригинално вложени части дни преди
производството му извежда извод и че не е бил отремонтиран.
Смята за доказана и липсата на излив на течности –
масло, спирачна течност, какъвто смята за неизбежен при твърдяното увреждане.
Съдът като обсъди по същество надлежно въведените в процеса факти с
оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при
условията на чл. 235 ГПК, намира за установено следното:
От заключението на вещото лице С.Д. се установява, че процесният автомобил е произведен на 17.06.2013 г. , а
предните въздушни възглавници на водача и пътника до него са инсталирани на
13.06.2013 г.
Страните не спорят, че за лек автомобил PORSCHE PANAMERA S/4S (VIN)
WPOAB2A72EL055237 в системата CARFAX, отчитаща относими към регистрираните в нея
автомобили събития, настъпили на територията на САЩ и канадски провинции, на
12.06.2017 г. е подадена информация за пълно погиване при
тежка щета – включваща преден ляв удар с
друго превозно средство, удря се стълб.
Видно от удостоверение за индивидуално одобряване на пътно превозно
средство, регистрирано извън държавите-членки на Европейския съюз, друга
държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство
или Конфедерация Швейцария № В006887/23.05.2018 г., процесният
автомобил, индивидуализиран с посочения вече идентификационен номер, отговаря
на приложимите технически изисквания на Наредба № Н-3 от 18 февруари 2013 г. за
изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и
индивидуално одобряване на пътни превозни средства. Посочено е, че превозното
средство може да получи постоянна регистрация без допълнително одобряване в
Република България. Декларирано е, че автомобилът е внесен от Канада. В
удостоверението е посочено междуосие от 2920 мм, каквото установяват и вещите
лица от тройната автотехническа експертиза.
По делото не се спори, а и от представеното свидетелство за
регистрация, издадено на 25.09.2019 г., се установява, че л.а. „ПОРШЕ ПАНАМЕРА“
с рег. № *******е собственост на ищцовото дружество.
За автомобила е издаден и знак за първоначален технически преглед № 4361930 от
25.09.2019 г.
На 08.10.2019 г. писмено е изразено съгласие за застраховане на
автомобила при условията на застраховка „Каско
Стандарт“ и указание за основно покритие „пълно Каско“
за сумата 85 000 лв. и период на
покритие от 14:25 ч. на 08.10.2019 г. до 23,59 ч. на 07.10.2020 г. Според т. I.4 от
приложените и неоспорени от ответника общи условия при сключване на
застрахователния договор представител на застрахователя извършва оглед и
заснемане на МПС с цел неговото идентифициране, определяне техническото му
състояние и евентуалното наличие на повреди и липси. В т. XIII.1.2. е посочено, че при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застрахования или трето ползващо се лице
застрахователят не дължи обезщетение, а т. XIII.1.3. предвижда, че застрахователят има право да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение при предявяване от
застрахования или упълномощено от него лице на претенции и/или документи с
невярно съдържание или неистински документи с цел изплащане на застрахователно обезщетение.
Видно и от съдържанието на
самата полица, отразяваща положени подпис и печат с търговското наименование на
ответника и номер 18205, изрично е удостоверено да е извършен оглед на
автомобила на 08.10.2019 г. при единствено констатирана повреда – „заден ляв
стоп – спукан“.
На 22.11.2019 г. в 00:40 ч. мл. инсп. К. Н.К.е
съставил протокол за ПТП № 1713441 за посетено на място пътнотранспортно
произшествие на път III 8004 км. 0+500 м. в посока към
с. Огняново и координати ширина 42.********** и дължина 24.**********. Указани
са вреди по предната част на автомобила: фарове, капак, броня, радиатор,
решетка, калници и др. С подписа си водачът е удостоверил като обстоятелства,
причини и условия за ПТП, че „при избиране на скоростта на движение не се
съобразява с атмосферните и пътни условия: дъжд и мокра пътна настилка,
следствие на което губи контрол, отклонява се вдясно, напуска пътя и се блъска
в крайпътно дърво. Настъпва ПТП с материални щети.“
Страните не спорят, че за случая е подадено заявление № 50-05000-05211/19,
а ответникът е образувал преписка/щета № 470419191963336, в рамките на която
представител на ответника е извършил оглед и е описал констатираните
увреждания.
С писмо изх. № Л № 5211/12-03-2020 г. ищецът е уведомен, че поради
несъответствие между деклариран в заявлението за обезщетение механизъм на увреждане
и констатираните увреждания по автомобила не е недоказано настъпването на
застрахователното събитие.
В съдебно заседание свидетелят Г. разказва, че при движение от гр.
Пазарджик към гр. Пещера завил наляво към село Огняново. Било тъмно, пръскало
дъжд, но видимостта била добра. След разминаване с насрещно движещ се автомобил
намалил скоростта и се прибрал вдясно в лентата в своята посока на движение. Свидетелят
погледнал към пода на купето. В следващия момент спътникът му извикал, той
натиснал спирачки, погледнал напред и в същия момент настъпил удар в крайпътно
дърво. След удара излязъл пушек. От колана получил синини, а от въздушната
възглавница му потекла кръв от носа. Ходилата и глезените му също били
контузени, а подобни травми получил и неговия спътник. На място дошли полицаи,
които останали час и половина – два, докато дойде репатрака.
Обадил се и на посочен в полицата телефон, а те изпратили и пътната помощ.
Около автомобила имало разпръснати части. Фарът бил на 15-20 метра от колата и
изглеждал цял на пътя. Било мокро и не му направило впечатление за теч на
масло. Предвид потвърдените в съдебно заседание от свидетеля Г. предходно
отразени данни в изпратено от него електронно писмо от 09.12.2019 г. (18 дни
след събитието), съдът приема за меродавна описаната в това писмо причина за
пътнотранспортното произшествие. Макар и да е налице известно несъответствие с
описаната ситуация в съдебно заседание на 02.06.2021 г., то не е съществено.
Данните се разминават единствено по отношение отклоненото внимание, причината
за това и реакцията на неговия спътник. По същество обаче данните в
електронното писмо допълват съобщеното в съдебна зала, а не разкриват противоречие,
обосноваващо съмнение в достоверността на свидетелските показания.
Свидетелят П. сочи да е бил ангажиран да консултира ответника по повод
на щетата като той събрал информацията за претърпяното произшествие при втория
собственик на автомобила и за предходно настъпил удар в стълб. При оглед на
автомобила в сервиза, където бил съхраняван, установил сцепване и отваряне на
масления картер на двигателя. Като използвал данните
по протокола за ПТП, отишъл на посоченото място през месец декември 2019 г., в
рамките на 25 дни след събитието. Съпоставил данните по протокола и снимките
като установил съответствие и с описаното в протокола място на регистрираното
пътнотранспортно произшествие. Въпреки целенасоченото търсене не установил
разливи на флуиди – масло и спирачни течности, каквито следи по крайпътните терени при посещения на
други произшествия е виждал при изминал и по-дълъг период от време. Констатирал
парче от автомобилна кабелна изолация с номер и парче от автомобилна част с
видим номер. След извършена проверка установил, че каталожните номера
съответстват на части, вграждани в автомобил „Панамера“.
Направили снимки в това число на дървото и установените при огледа парчета от
пластмаса, алуминиеви детайли и кабелна изолация. При личния му опит преобладават
случаите на обелена кора до сърцевината на дървото след пътнотранспортно
произшествие. Свидетелят установил и че диаметърът на дървото е по-голям от
отпечатъка върху автомобила.
Както вещото лице Г., така и вещите лица от тройната автотехническа експертиза – М., У. и С., определят процесното дърво като наклонено вдясно (към пътя) и по
посока на движението (наляво, гледано от пътя). Вещото лице Г. констатира
наклон и на затревения банкет вдясно от платното за движение спрямо посоката на
процесния автомобил (видно и от възпроизведените
снимки. Формата на увреждането сочи на приплъзване на
автомобила спрямо увредилото го препятствие (дървото) от централната към лявата
част и концентрация на удара вляво. Това обяснява и откъснатият ляв край на
гредата. Скъсаната заварка от своя страна може да обясни и запазения ляв калник
на автомобила (усилието бива преустановено и логично не се е получило огъване
на калника). Предвид мястото на съприкосновение
– към средната част на гредата, нелогично е заявеното очакване от вещото
лице Д. гредата да се забие в дървото. Същевременно твърдата връзка на гредата
в двата й края обяснява поддаване при удара в препятствието и получената форма,
която, видно и от снимката на л. 340, придобива формата на дървото, при отчитане
и на указаните от вещото лице У. като типични в такава ситуация два вида
деформации – пластична и индуцирана от нея.
Настоящият състав приема, че макар и съдът да определя дали и доколко
се нуждае от специални знания, за да разреши повдигнат в процеса фактически
спор, вещото лице дължи да изрази становище и по въпроси, стоящи извън обхвата
на възложената задача, които сметне за значими при формиране на отговора. Съдът
дължи да формира становището си върху всички относими към спора факти, а специалните
знания на вещото лице обезпечават попълване на делото и с убягнали на страните
обстоятелства. По тези съображения съдът приема, че следва да заключението на
вещото лице Д. включително и в частта, излизаща от конкретно възложените му
задачи.
Както отбелязват вещото лице Г., а и вещото лице Д. макар и извън
възложената му задача, онагледеното увреждане на предния капак спрямо
деформациите на гредата се разминават по вертикала. Тези увреждания обаче разкриват една и съща посока на наклона,
който може да бъде обяснен с наслагващия се ъгъл на крайпътния банкет и наклона
на дървото в посока към пътя. Тези изводи се потвърждават както от становището
на тройната експертиза, така и от извършеното съпоставяне на увредения
автомобил с дървото, за което и страните не спорят да е именно отразеното в
протокола за ПТП.
Досежно
различните степен и форма на увреждане на предния капак и намиращите се под
него елементи съдът споделя дадената обосновка от вещото лице У. при защита на
заключението в съдебно заседание (л. 387). Тези видими разлики могат да бъдат
обяснени и с отваряне на капака в процеса на съприкосновение с дървото. Видно
от снимките на л. 333 предният капак е отворен. По делото липсват данни това да
се е случило след удара. От онагледения външен вид на автомобил Порше Панамера в тройната
експертиза (л. 352) бронята и находящата се зад нея
греда са разположени пред челния ръб на предния капак. Ударът е в зоната на
затварящия механизъм на капака (видим и на схемата на л. 50 от т.д. 460/21 г.).
От друга страна, наклонът на дървото по посока на движение на автомобила значително
се различава от вертикалното препятствие при демонстрираните краш тестове и допълнително способства различие във времето
на съприкосновение между основата, на която е монтиран заключващият механизъм и
капака. „Пречупването“ на капака също способства компрометирането на
заключващия механизъм, а оттам и спонтанното му отваряне, стимулирано и от
видимите на снимките амортисьори на предния капак.
Свободата на движение на капака логично обяснява и по-малките откъм дълбочина
увреди.
По делото липсват доказателства, че при предходното пътнотранспортно
произшествие въздушните възглавници са се задействали. Предположението, било то
и изводимо от указание за претърпяна „тежка щета“ не е достатъчно, за да
игнорира останалите доказателства, обуславящи отварянето им при процесното увреждане. Дори да се приеме, че въздушните
възглавници са се задействали при предходното произшествие, вещото лице С. сочи
технически да е възможно и отворена въздушна възглавница да бъде отремонтирана, което и вещото лице Д. не отрича. Липсват
обективни данни, които да изключат подобно развитие на ситуацията. Регулацията
не е в състояние да изключи фактическото положение, поради което и въпреки недопустимо
отремонтиране на задействана въздушна възглавница не
може да се изключи и такава възможност.
Констатираното разминаване в данните (включително и с предвид
установената от вещото лице Д. дата на монтаж) не позволява яснота кога точно е
настъпило регистрираното събитие. Вещото лице Д. не установява причината за
това разминаване, а изгражда хипотеза за намеса в информационната система на
автомобила. Това обаче не дава основание да бъде игнорирано задействането на
въздушните възглавници, за което свидетелства водачът на автомобила към момента
на произшествието, а и е онагледено с изготвените снимки от съставителя на
протокола за ПТП. Поддържаната теза за реакция още при предходния удар не е в
състояние да обясни и документираните резултати от последващо
извършените технически прегледи на процесния
автомобил.
Посочената от вещото лице Д. снимка сочи на различно оцветяване на подкалника на предното ляво колело – по-светъл (сив) цвят в
горната и по-тъмен цвят в долната част. Сивият цвят в горната му част може да
бъде свързан и със суха повърхност, но от този факт не следва поддържаната
теза, че автомобилът не се е движил. Тъмното оцветяване в долната част и то при
значително по-голяма височина към вътрешността (защитено от валеж място), навежда
на овлажняване, което пък може да бъде обяснено единствено с движение на лявата
гума. Достигнатата височина на този участък предполага скорост, каквато не
изглежда постижима при отчитане и констатациите на вещите лица тройна
експертиза за срещнатото затруднение да придвижат автомобила. От друга страна липсват
обективни данни досежно количеството дъжд, определен
от свид. Г. като „пръскаше дъжд“. При тези данни по-вероятно
е да се е получило частично измокряне в резултат на движение на колелото по леко
овлажнена повърхност.
В протокола за ПТП липсва констатация за отсъствие на следи.
Материалната доказателствена сила на протокола е
ограничена до възприетите от съставителя факти и извършените от него действия.
След като протоколът не отразява да е извършен оглед за следи, нито сочи на
резултат, изводим от такова действие, фактически извод в поддържаната от юрк. А. посока е невъзможен.
Съдът споделя тезата, че предвид мястото на първоначално
съприкосновение и концентрацията на удара се е получила ротация на автомобила,
с която може да бъде обяснено и положението му на снимките, възпроизведени по л.
333 и л. 402. Логично е при тези условия да останат следи, но 1) те зависят от
степента на овлажняване на основата и 2) следва да бъдат търсени на мястото на
съприкосновение. Както посочи вещото лице У. в резултат на еластичността на
купето от удара в дървото следва откат, който отблъсква автомобила.
Онагледените в експертизата снимки от вещото лице Д. отразяват констатираното
местоположение на автомобила след удара, поради което от тяхното съдържание
извод за отсъствие на следи от неизбежната ротация не е възможен.
От показанията на свид. П. става ясно, че и
при други случаи на ПТП при удар в дърво не са оставали следи. При това
положение отсъствието на такива само по себе си не е достатъчно да бъдат
игнорирани дадените от свид. Г. показания под страх
от наказателна отговорност, че именно в резултат на неговите действия е
настъпил удар между автомобила и дървото.
Свид. П.
сочи да не е установил следи от излив на течности.
Това обаче не изключва проявата му. Всъщност при липсващи данни за
възпламеняване пушекът, за който свидетелства водачът на автомобила, може да
бъде обяснен с излив на намиращата се под налягане
охлаждаща течност. Предвид високата й температура, а и описания механизъм на
разпространение от вещото лице У., логично е да се очаква, че част от тази
течност ще се разпръсне, а няма да се оттече. Досежно
поддлежащото на оттичане количество течност на
маслото обоснована е и тезата на процесуалния представител на ищеца, че
контейнери със значителен обем са със запазена цялост, което логично го
редуцира. От снимките на л. 333-335 се установява растителност на мястото към
22.11.2019 г., което позволява извод, че и към момента на ПТП основата е била
почва. Предвид попивателната способност на почвата и наличната тревна
растителност на мястото, където се очаква да е са се оттекли течностите,
обективно е възможно да са се оказали скрити момента на извършения от свидетеля
П. оглед включително и поради отмиването им от покриващата почвата
растителност. С други думи, за разлика от пътната настилка, крайпътния участък
изглежда да способства закриването на следи от теча. Затова и фактът, че свид. П. не е видял
следи от течности, а и че такива не са видни по направените снимки при
посещението на мястото от свидетеля П. не обосновават отсъствие на теч, а на отсъствие
на видими следи от такъв. При положение че застрахователят е организирал извозването
на автомобила той е бил в състояние да документира мястото под автомобила. В
тази връзка той не се нуждае от съдействието на застрахования. Макар и
ответникът да се позовава на отрицателен факт, доколкото се ползва от него в
процеса той дължи и да го докаже. При отсъствие на видими следи извод, че
такива не са оставени е възможен единствено след химическия анализ на почвата.
Такива доказателства обаче в процеса не са ангажирани, поради което и
поддържаният довод за липса на неизбежния според всички вещи лица излив не е доказан.
Опровержение на описания от застрахования механизъм не следва и от невъзможността
за непосредствено установяване действителната траектория на движение на автомобила
преди удара му в дървото. Налице са множество доказателства, еднозначно сочещи
за съприкосновение между застрахования автомобил и крайпътното дърво. При това
положение момента на излизане на автомобила на крайпътния банкет и конкретната
му траектория остава без правно значение и съответно изследването му -
безпредметно.
Вещото лице Г. определя като необходима за възстановяване на автомобила
сумата от 107 377,97 лв., а пазарната цена към датата на увреждането
определя на 87 000 лв. при запазени части на обща стойност 1700 лв.
Заключението на вещото лице в тази му част не е оспорено, а съдът не намира
основание да игнорира изразеното експертно мнение.
При така установените факти от правна страна съдът намира следното:
Предявената претенция сочи на искане за изпълнение на задължение,
произтичащо от договор за имуществена застраховка, което предполага да бъде
установено в процеса: 1) постигнато съгласие в предписана от закона форма при увреждане
на застрахованото имуществото от настъпило договорено застрахователно събитие ответникът
да заплати на собственика на имуществото обезщетение, 2) увреждане на
застрахованото имущество, довело до загуба за ищеца 3) увреждането да е резултат
на договорен между страните риск, както и че 4) претендираната сума съответства
на необходимите средства за възстановяване на дефицита, явил се 5) като пряка и
непосредствена последица от застрахователното събитие.
Съгласно чл. 343 ал. 1 КЗ С с договора за застраховка застрахователят се задължава да
поеме определен риск срещу плащане на премия.
В тази връзка и предметът на договора за имуществена застраховка се изразява в
обективно съществуваща опасност застрахованият да претърпи вреда, която опасност
именно се поема от застрахователя, специализиран да управлява целево събрани
средства за посрещане на нежеланите последици. Затова и нормата на чл. 349 ал.
2 КЗ обуславя валидността на договора от наличието на застрахователен интерес,
разбиран като правно призната необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие (чл.
349 ал. 1 КЗ). С други думи застрахователят се
ангажира да поеме негативната имуществена последица, доколкото обаче съществува
вероятност такава да настъпи. Ето защо и в тежест на ищеца е да докаже, че увреждането
е настъпило при действието на процесния договор за
застраховка.
Съдът приема за доказано, че процесният автомобил
е бил отремонтиран след предходно настъпило
увреждане. Недоказана в процеса остана тезата на ответника за подмяна на
застрахования и увредения автомобил – вещите лица А. и Г. са категорични, че
липсват данни за компрометиране на идентификационния код на автомобила.
Както отбелязват вещите лица от
тройната експертиза състоянието на автомобила не позволява неговото движение,
докато преди 21.11.2019 г. изрично и надлежно е удостоверена годността му да се
движи по пътищата. За извършен ремонт по
предния капак сочи и установената от допълнителната тройна експертиза нетипична
за нов детайл разлика в дебелината на покритието над метала на предния капак, каквито
следи установява и вещото лице Д.. Съгласно чл. 32 ал. 1 т. 1 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства при регистрацията (Наредба № I-45) внесеният от
Канада автомобил подлежи на преглед за техническа изправност, пряко контролиран
от органите на полицията (чл. 32в ал. 2). Нормативно е предписано и
съдържанието на следващата се проверка (чл. 32в ал. 3). При тези обстоятелства
последвалият административен акт на регистрация на автомобила изключва всякакво
разумно съмнение, че процесният автомобил е отговарял
на техническите изисквания за движение по пътищата.
Показателен в тази насока е и извършеният от представител на ответника
оглед на автомобила. Предвид отразената единствена видима щета, а и
определената застрахователна стойност единствено възможен се явява изводът, че
регистрираното за движение по пътищата в България превозно средство не е имало
видими щети. Липсват каквито и да било обективни данни, които да потвърждават
поддържаната от процесуалния представител на ответника теза, че отчетената
вреда е настъпила още преди сключване на застрахователния договор.
Нормата на чл. 3 ал. 1 т. 3 КЗ определя дейността по установяване на
застрахователното събитие като съществен елемент от застраховането, каквато
дейност ответникът осъществява по занятие. Понеже ангажимент за застрахователя
произтича от изрично поет от него риск, законът му гарантира възможност
непосредствено да се увери, че той е настъпил. Застрахованият по имуществена
застраховка дължи съдействие за установяване на обстоятелствата, при които е
настъпило увреждането (чл. 403 ал. 4 КЗ) като 1) своевременно го уведоми за
настъпилото събитие и подаде достъпната му информация относно случилото се. Законът
изрично редуцира това задължение до доказателства, които при 1) разумна
преценка биват окачествени като необходими за установяване основанието
(настъпилия риск) и размера (естеството и обема на претърпяната вреда) и при 2)
наличие на правна възможност за набавянето им (чл. 106 ал. 5 КЗ). Настоящият
състав приема така утвърдения стандарт за пряко овластяващ
и ангажиращ застрахователя проактивно да изследва всички
относими обстоятелства, а при произтичащия от застрахователния договора риск и
да го поеме, доколкото не докаже в процеса утвърдена от закона причина по
смисъла на чл. 408 ал. 1 КЗ да откаже плащане. Следователно застрахователят
дължи да установи твърдяното събитие, а може да откаже плащане само ако и
доколкото опровергае възможността заявената вреда да произтече от покрит риск.
Съществен елемент от дължимото съдействие е описанието на
обстоятелствата, при които е възникнало увреждането. Противоречивите становища
на приобщените по делото експертизи разкриват фактическата сложност на спора
като пряко ангажират съда да обоснове защитима според доказателствените
правила фактическа обстановка.
Показанията на свид. П. са източник на
информация единствено за възприети от него факти. Специалните му знания са в
състояние да провокират вниманието му към определени детайли, но не и да
придадат доказателствена тежест на изразено от него
мнение досежно вероятната скорост на движение. Предвид
консолидираното мнение от трима експерти, в това число и посочения от
ответника, че установените увреждания могат да бъдат причинени и при скорост
към момента на съприкосновение от 30 км/ч, съдът не кредитира мнението на
вещото лице Г. досежно скоростта, изведено и при
допусната грешка в изходните данни за определянето й. По аргумент от чл. 200
ал. 3 изр. второ ГПК неповдигнат въпрос, изискващ специални знания в хода на
обсъждане на заключението в съдебно заседание изключва процесуалната възможност
да бъде поставян впоследствие, поради което изведената едва в писмените бележки
теза за неяснота в механизма, обосноваващ възприетата скорост на
съприкосновение не подлежи на обсъждане. При тези съображения съдът приема за
меродавно досежно скоростта на автомобила към момента на съприкосновение
мнението, обединило експертите, изготвили и обстойно обосновали в тази насока
тройната автотехническа експертиза. Тази скорост може
да обясни липсващите осезаеми следи от съприкосновение с дървото.
При установеното местонахождение на автомобила включително и чрез
отразените в протокола за ПТП непосредствени наблюдения на длъжностно лице,
натоварено да удостовери тези обстоятелства при указани координати на мястото,
застрахованият е изпълнил задължението си за съдействие – необходимата
информация по чл. 404 ал. 1 КЗ е осигурена. Увреденият автомобил сочи на
засегнат имуществен интерес за застрахования, а описаните обстоятелства и на
покрит от застраховката риск – пътнотранспортно произшествие.
Макар и ответникът да се позовава на отрицателен факт, след като негов
е ангажиментът да установи застрахователното събитие, той дължи да докаже и
ползващите го обстоятелства и в частност да опровергае подадения от
застрахования механизъм. Застрахователят е могъл да извърши оглед още към
момента на уведомяването му, което свидетелят Г. споделя да е станало от
мястото на произшествието. Съобразно
указаните правила е бил и длъжен да провери поддържаната хипотеза като своевременно
събере и всички възможни доказателства, за да осигурят нужната в случая
категоричност в това число и да установи
твърдяното отсъствие на излив. Фактът, че
свидетелят П. не е видял следи от течности не недостатъчен за извод, че такива
не са изтекли. Видимостта на следите от съприкосновение на течност с повърхност
зависи от редица фактори. Пречка да бъдат видяни може да се яви както заличаването на следите
предвид изтеклото време (свидетелят не е категоричен за датата на посещение на
мястото) и настъпилите междувременно неизвестни метеорологични условия, така и
с пропуск да бъдат установени белези поради наличната на мястото растителност.
Ако видимата следа позволява извод и за нейния произход, отсъствието на следа
не изключва оспорвания в случая теч. Еднозначният отговор изисква обстойно
обследване на засегнатата площ, каквито обективно са постижими чрез химичен
анализ на почвата. Изводимото от отсъствие на следа предположение не е
достатъчно, за да обоснове фактически извод по повдигнат в процеса спор досежно обстоятелство, от което ответникът се ползва.
Без значение в случая остава и каква конкретно е била траекторията на движение
на автомобила – кога точно е излязъл от платното за движение и как се е
придвижил до дървото. Налице са множество доказателства, които разгледани
съвкупно позволяват извод за настъпило на 21.11.2019 г. застрахователно събитие
– пътнотранспортно произшествие и произтекли от него вреди за застрахования
автомобил. Тази връзка е необходима, но и достатъчна за установяване факта на
увреждането и обстоятелствата, при които е възникнало – сблъсък на движещ се
автомобил в крайпътно дърво. Както бе посочено вече с увреждането на автомобила
за ищеца възниква вземане за обезщетение.
Ответникът се позовава на установени в общите условия основание да
откаже изплащане на обезщетение. Нормата на чл. 408 ал. 1 т. 1 и т. 2 КЗ
посочва случаите, при които застраховател може да откаже плащане на
обезщетение, в т. 3 очертава рамките на дискреция на
застрахователя да обяви значимите за поетия от него риск обстоятелства,
пренебрегването на които го освобождава от отговорност, а извън тези хипотези в
т. 4 предписва отказа от установено в закон основание. Очертаното основание в
т. XIII.1.3 от общите условия придава значение на укоримо поведение на застрахования без да държи сметка за
очертания от чл. 408 ал. 1 т. 3 КЗ законен интерес за застрахователя. Това само
по себе си компрометира регулаторния потенциал на визираното правило. Основание
за отказ да бъде изплатено застрахователно обезщетение може да е единствено предварително
установено конкретно задължение, което е довело
до застрахователното събитие и предварително е обявено за основание за
отказ. По делото нито се твърди, нито се установява законният представител на ищцовото дружество или по негово указание друго лице,
съответно ползващо се от застраховката лице умишлено да е причинило увреждането
(чл. 408 ал. 1 КЗ). Без значение за настоящия спор остава и дали трето лице
(водачът в случая), полагайки дължимите грижа и внимание е могъл да предотврати
увреждането.
Възприетото от вещото лице Г. несъответствие между формата на увреждане
и тази на препятствието почива на абстрактно формулиран модел на
съприкосновение. Осъщественият оглед на място при съпоставяне на автомобила и
дървото разкрива допълнителни обстоятелства, необсъдени от вещото лице Г.. Вещите
лица от тройната експертиза предлагат логично проследимо
мнение в това число и досежно подхода за определяне
на скоростта към момента на съприкосновение между автомобила и дървото.
Съдът дължи да изгради фактическите си изводи по спора въз основа на
съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства. Поддържаната от
ответника теза почива на възприети факти, каквито обаче не могат да бъдат
изведени от наличните по делото доказателства, ценени според утвърдените в
процесуалния закон правила. При отчитане на свидетелските показания, дадени под
страх от наказателна отговорност и отсъствието на каквото и да било категорично
установено обстоятелство, което да ги опровергава, а напротив, описаният от
свидетеля механизъм намира потвърждение от тройната експертиза, настоящият
състав приема за доказано настъпило увреждане на застрахованото имущество на
21.11.2019 г. при пътнотранспортно произшествие.
Страните не спорят, а и определената от вещото лице Г. сума като
необходима за възстановяване на автомобила, съответно неговата замяна автомобил
при съпоставими характеристики, превишава застрахователната стойност на
увредения. Нормата на чл. 390 ал. 2 КЗ приравнява икономически неоправданото
възстановяване на автомобила на неговата загуба, ангажирайки застрахователя да
заплати и съответното обезщетение. Съгласно чл. 386 ал. 2 КЗ застрахователното
обезщетение е съизмеримо с действителната вреда, която пък определя
необходимите средства за придобиване на съпоставим по качествените си
показатели автомобил. В случая се установява, че към датата на установеното
пътнотранспортно произшествие пазарната цена превишава размера на застрахователната
сума. Следователно налице е тотална щета.
Съдът приема, че запазените части в контекста на застрахователното
правоотношение предпоставят разумно предположена
възможност за калкулиране на приход в кратък период. Предвид високия клас на
увредения автомобил реализацията на неувредените части от него при указаните
условия изглежда нереалистична. При тези съображения съдът приема за меродавна определената
от вещото лице Г. и неоспорена в процеса сума от 1740 лв.
Възможността за реализиране на приход, било то и открита поради
настъпилото застрахователно събитие, редуцира обема на вредите. Правилото на
чл. 386 ал. 2 КЗ обаче изрично определя за меродавен при остойностяване на обезщетението
реалния размер на вредата. Застрахователят е задължен да я покрие в рамките на
договорената застрахователна сума, която лимитира
неговата отговорност. При положение че действителната стойност отразява
претърпяната вреда от застрахования тя е и основата, от която следва да бъде
приспадната стойността на запазените части. И при тази редукция се установява,
че претърпяната от застрахования вреда превишава размера на застрахователната
сума, поради което дължимо е обезщетение в пълния претендиран
размер.
Законът изрично обуславя плащането на застрахователно обезщетение при
тотална щета от прекратена регистрация на моторното превозно средство. Прекратената
регистрация поради наличие на тотална щета не се включва сред предвидените в Наредба
№ I-45 основания за възстановяването й. Управлението на
моторно превозно средство е дейност с повишена опасност. Безопасността на
движението по пътищата пряко произтича от безусловна гаранция за техническа
изправност. Регистрацията на моторно превозно средство осигурява доверие, че
тази гаранция е осигурена, за което именно е предвиден и първоначалният обстоен
технически преглед. Предвид високата цена за пълно възстановяване и технически
възможния компромис посредством отремонтиране на
увредени части, адекватното възстановяване на автомобил след претърпяна тотална
щета не може да бъде гарантирано. Това именно налага прекратяване на регистрацията.
Настоящият състав приема правилото на чл. 390 ал. 1 КЗ за съвместяващо частния
интерес на застрахования – да получи застрахователното обезщетение с
обществения интерес да бъде предотвратено движение на автомобил по отворените
пътища за обществено ползване, чието адекватно възстановяване не може да бъде
гарантирано. След предвидената възможност лицензираният застраховател да
уведоми полицейските органи за констатирания случай на тотална щета – чл. 18а
ал. 7 от Наредба № I-45, очертаният публичен интерес
е осигурен. Органът, призван да осигури безопасността по пътищата бива
информиран за потенциалната опасност, а с оглед и контролните му правомощия е в
състояние да предотврати очертания риск. В този смисъл формалният знак –
прекратена регистрация, придобива второстепенно значение и не обосновава
обвързване на изпълнението на договора с изпълнението на предписаната
административна процедура. Ето защо искът следва да бъде уважен изцяло.
По искането,
предявено при условията на чл. 214, ал. 2 ГПК
Процесуалният закон предписва особен ред за третиране на акцесорната претенция за лихва, формирана в периода на
развитие на исковия процес. Тази норма не сочи и обстоятелствата, от които
произхожда посоченото вземане, нито условията, при които да бъде остойностено. Понеже касае самостоятелно от правна гледна
точка притезание, регламентирано от материалния
закон, меродавни са и утвърдените от него правопораждащи
обстоятелства.
Нормата
на чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД свързва закъснялото
изпълнение със задължение да бъдат възмездени и вредите от забавата. Правилото
на чл. 86 ЗЗД утвърждава необоримо предположение, че неизпълненото парично
задължение поражда вреда като дефинира и механизъм за остойностяването й. Ето
защо и предявената претенция предполага да бъде установено в процеса 1)
възникнало парично задължение, 2) определен момент за неговото изпълнение,
който 3) да е настъпил. Установената забава овластява съда да прогласи това
самостоятелно от материалноправна гледна точка
вземане и да очертае правилата, при които следва да бъде остойностено.
Понеже надлежното изпълнение предполага плащане на дължимото ведно с
обезщетение за забавата, приложение намира изключението по чл. 124 ал. 2 ГПК –
обезщетение се дължи за всеки ден на продължаващата и след приключване на
устните състезания забава.
Нормата
на чл. 409 КЗ изрично разпростира правилото и по отношение на правоотношението,
произтичащо от договор за имуществена застраховка. Правилото на чл. 390 ал. 1 КЗ обаче регламентира отклонение в
хипотезата на тотална щета. То вменява забрана на застрахователя да изпълни договорното си
задължение преди да бъде посрещнат публичният интерес. В тази насока
изпълнението на публичното задължение за ищеца да поиска и получи прекратяване
на регистрацията се явява дължимо съдействие за изплащане на обезщетението. Предписаната
връзка между публичния и частния интерес за застрахования – собственикът на
увреденото имущество, се явява стимул да инициира процедурата по чл. 18 ал. 1
т. 1 от Наредба № I-45
като единствено от него зависи кога ще стори това, за да получи в крайна сметка
и очакваното плащане. По аргумент от чл. 95 ЗЗД неосигуреното съдействие
поставя в забава ищеца, което го лишава от възможност да претендира и
обезщетение. При тези съображения съдът приема, че до приключване на устните
състезания ответникът не е изпаднал в забава.
Според
настоящия състав нормата на чл. 124 ГПК ограничава правораздавателната власт до
възникнало право, чието нарушение е установено в процеса. Това предполага правопораждащите го факти да са се проявили и да са
установени в процеса. Изключение е утвърдено единствено за възникнали задължения,
чиято изискуемост настъпва след постановяване
на решението. Нормата на чл. 214 ал. 2 ГПК също ограничава приложението си до изтекли
лихви, което предполага, че основанието
за тяхната дължимост се е проявило. Нормата на чл. 86 ЗЗД обуславя вземането за законна лихва от наличие на забава. След като такава
не се установява до приключване на устните състезания, липсват изтекли лихви,
които да обусловят и признаване на това самостоятелно от материалноправна
гледна точка вземане. Вземането би възникнало само ако ответникът не плати
своевременно въпреки евентуално изпълнение на изискването по чл. 390 ал. 1 КЗ. Следователно
понастоящем вземането за законна лихва се явява хипотетично, определящо го за негодно
да бъде съдебно признато.
Настоящият
състав приема, че доколкото претенцията за законна лихва след датата на
предявяване на иска е предвидено от закона средство за реализация на
самостоятелно притезание макар и да се отклонява от
правилата за предявяване на иск, формираният извод, че такова вземане не
съществува към датата на приключване на устните състезания следва да намери
отражение и в решението – диспозитива на настоящия
акт като изрично бъде очертан изследвания в случая времеви период.
По разноските
Процесуалният закон ангажира страната, която необосновано от правна
гледна е станала причина за развитие на съдебно производство, да възмезди
правоимащата според изхода от спора за необходимите разноски да защити своето
право. Ето защо и при установения изход от спора в тежест на ответника следва
да бъдат възложени поисканите от ищеца и доказани в производството разноски –
дължима държавна такса, заплатено възнаграждение за вещи лица и заплатено
възнаграждение за един адвокат.
Направените разноски от ответника следва да бъдат възложени в негова
тежест, а с оглед правилото на чл. 81 вр. чл. 236 ал.
1 т. 6 ГПК настоящият състав приема, че и така формираната воля следва да
намери отражение в диспозитива.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "Б.В.И.Г."" ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Триадица“, пл. „*******да заплати на „Д.“ ООД, ЕИК *******със седалище и
адрес на управление:***, р-н „Северен“, бул. "*******както следва:
1. на основание чл. 405 ал. 1 КЗ сумата 85000
лв. – обезщетение по договор за застраховка, инкорпориран в застрахователна
полица № 47041918205001006 за вреди, причинени по л.а. Порше“
модел „Панамера“, рег. № *******при пътнотранспортно
произшествие на 21.11.2019 г. и довели до тотална щета.
2. на основание чл.
78 ал. 1 ГПК сумата 11482,30 лв.
– разноски в производството пред Софийски градски съд.
ОТХВЪРЛЯ предявената от „Д.“ ООД при условията на чл. 214 ал.
2 ГПК претенция за законна лихва върху сумата 85 000 лв. за периода от
24.07.2020 г. до 31.05.2023 г., включително.
ВЪЗЛАГА направените разноски от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "Б.В.И.Г."" ЕАД в производството пред Софийски градски съд в негова тежест.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд
— София в двуседмичен срок от връчване
на препис, а в частта за разноските - пред настоящия съд при условията и по
реда на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: