РЕШЕНИЕ
№ 259
гр. И., 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., I СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлияна В. Цонева Йорданова
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Юлияна В. Цонева Йорданова Гражданско
дело № 20213310100890 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 във вр. с
чл.498, ал.3 във вр. с чл.496, ал.1 и чл.429, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането (КЗ), чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 във вр. с чл.497, ал.1, т.2 от
Кодекса за застраховането във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД и обратен иск по
чл.219, ал.3 от ГПК във вр. с чл.500, ал.1, т.1 и т.4 от Кодекса за
застраховането (КЗ).
Постъпила е искова молба от А. Ф. Х., ЕГН-********** от с.А.,
обл.Силистренска, ул.“С.“ № 45, против „ЗД *******” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С. 1407, р-н Лозенец, бул.”*****” №
87, представлявано заедно от изпълнителни директори С. П. и ККР. КР., като
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 3600.00 (три хиляди и шестстотин) лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
(болки, страдания, неудобства), вследствие на ПТП, настъпило на 24.12.2016г.
в с.Л., обл.Разградска, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 27.07.2020г. (дата на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от Кодекса за
застраховането). Претендира за заплащане на направените деловодни
разноски. В исковата молба се твърди, че ищецът е пострадал при посоченото
ПТП, причинено от Г. Ф. М., ЕГН-**********, като водач на лек автомобил,
който умишлено и неколкократно блъснал група лица, чакащи на автобусната
спирка в центъра на с.Л., сред които и ищеца. Последният получил лека
телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на пострадалия, като за виновното си поведение,
представляващо престъпление по чл.131, ал.1, т.4, предл.3 и т.9, предл.1 и
предл.2 във вр. с чл.128, ал.1 във вр. с чл.129, ал.1 във вр. с чл.130, ал.1 от
НК, водачът бил осъден с влязло в сила на 27.09.2017г. споразумение по
НОХД № 273/2017г. по описа на РС- И.. На 26.03.2020г. пострадалият ищец
1
предявил претенция за заплащане на обезщетение пред ответника –
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” за управлявания от
виновния водач автомобил, но на 09.04.2020г. получил отговор, че няма
основание за удовлетворяване на претенцията, тъй като не били представени
документи, въз основа на които да бъде определен размера на вредите.
Ищецът твърди, че до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ не получил
произнасяне по претенцията и с това обосновава правния си интерес от
водене на настоящото дело. Счита, че застрахователят носи обективна
отговорност за пълно покриване на всички претърпени от ищеца
неимуществени вреди – болки, страдания, остра реакция на стрес и промяна в
нормалния ритъм на живот, вследствие на причинените му пряко телесни
увреждания, както и психически травми – след инцидента повече от месец
чувствал силен стрес, раздразнителност и тревожност, вследствие на което
имал нарушение на съня и главоболие.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът „ЗД *******” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.”*****” № 87, представлявано заедно от изпълнителни
директори С. П. и ККР. КР., действащи чрез упълномощен адв.А. И.,
преупълномощен от адв.М. Г., представя отговор, като оспорва размера на
исковата претенция, която счита за прекомерна, неотговаряща на
икономическата конюнктура и вредата. Приема, че обезщетение от 2 000.00
лева е съответно на претърпените от ищеца повърхностни травми, предвид
определения му оздравителен период около две до три седмици и липсата на
представени медицински документи за настъпили усложнения.
Противопоставя възражение за погасяване по давност на исковата претенция
за главница и лихва. Заявява правен интерес за привличане като трето лице-
помагач по делото – на Г. Ф. М., ЕГН-********** от с.Л., обл.Разградска,
реализирал умишлено процесното ПТП, в пияно съС.ие и с оглед на
регресната претенция по чл.500, ал.1, т.1 и т.4 от КЗ на изплатилия
обезщетението застраховател против виновния водач. В тази връзка предявява
срещу виновния водач обратен иск вх.№ 115/14.01.2022г., уточнен с молба
вх.№ 312/08.02.2022г., като претендира регресно плащане на сумата от 3
600.00 (три хиляди и шестстотин) лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.07.2020г. до датата на окончателното плащане и
разноските по делото, в случай че застрахователят бъде осъден по прекия иск
срещу него да заплати тези суми на увреденото лице.
Привлеченият и конституиран от съда, на основание чл.220 във вр. с
чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице-помагач Г. Ф. М., ЕГН-********** от
с.Л., обл.Разградска, не представя отговор по обратния иск. В съдебно
заседание чрез процесуалния си представител, оспорва първоначалния и
обратния иск, като счита, че е налице съпричиняване на вредите от страна на
пострадалия и пледира за частично уважаване на исковите претенции,
съобразно преценката за справедливост и при отчитане на здравословните му
проблеми.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното: Ответникът „ЗД *******” АД-
гр.С., ЕИК *********, е застраховател по сключен с Т. Г. Ф. от с.Л.,
обл.Разградска, като собственик на моторно превозно средство - лек
автомобил, марка „Ауди А4“, с рег.№ РР 7672 ВА, договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
застрахователна полица № BG/02/***************, валидна от 00:00 часа на
2
10.04.2016г. до 23:59:59 часа на 09.04.2017г. (л.86 от делото).
На 24.12.2016г., Г. Ф. М., ЕГН-**********, от с.Л., обл.Разградска,
управлявал посочения горе автомобил в същото село, като на автобусната
спирка в центъра на селото, умишлено насочил превозното средство към
множеството струпали се там лица, блъскайки ги неколкократно, при което
причинил различни по вид телесни повреди – тежка, средни и леки на повече
от едно лице, сред които и ищецът А. Ф. Х., причинявайки му лека телесна
повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, поради причинените хематоми по дясно бедро и подбедрица и
кръвонасядане върху проекцията на последните три ребра от дясната страна –
вътрешностранична към гръбна повърхност, като деянието е извършено по
начин и със средство, опасни за живота на мнозина. За описаното деяние,
представляващо умишлено престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т.9, пр.1 и
пр.2 във вр. с чл.128, ал.1 във вр. с чл.129, ал.1, във вр. с чл.130, ал.1 от НК,
извършителят Г. Ф. М., ЕГН-********** е осъден условно на наказание
„Лишаване от свобода“ по влязло в сила на 27.09.2017г. определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 273/2017г. по описа на РС-И..
Със същия съдебен акт е осъден и за това, че на въпросната дата е
управлявал процесния лек автомобил „*****” с рег. № ** **** **, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,3 на хиляда,
установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза №
302/30.12.2016 година на експерт-химик в НТЛ при ОДМВР-Разград и
последваща съдебномедицинска експертиза от 09.01.2017 година на МБАЛ
гр.Разград – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Заключението вх.№ 2070 от 06.07.2022г. на назначената в настоящото
производство съдебно-медицинска експертиза, изготвено по писмени данни и
изследващо характера на причинените телесни увреждания, степента на
настъпилите болки и страдания, оздравителния процес и наличието на
неблагоприятни последици за здравето на пострадалия А. Ф. Х. (ищеца), като
следствие и резултат на описаното горе ПТП от 24.12.2016г., потвърждава
получените от последния наранявания, както следва: хематоми по дясно бедро
и подбедрица и характерно кръвонасядане върху проекцията на последните
три ребра от дясната страна – вътрешностранична към гръбна повърхност,
които по своята медико-биологична характеристика са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.
По отношение на механизма на причиняването им, експертизата
констатира, че травмите са резултат от удари с/върху твърд/и тъп/и и
тъпоръбест/и предмет/и и отговарят да са получени по начина, както
съобщава самият пострадал при прегледа му на 27.12.2016г. – блъснат от лек
автомобил в десните бедро и подбедрица, съчетано с удар от страничното
огледало на автомобила, както и последвало приземяване на терена на дясна
страна, вследствие на удара със страничното огледало.
Според експертното заключение, в своята съвкупност уврежданията са в
причинно-следствена връзка с пътно-транспортния инцидент. Констатира, че
непосредствено след получаване на травмите, пострадалият е изпитвал силна
болка и страдание, които постепенно са отзвучали в срока на обратното
развитие на хематомите – около 2 седмици. Вещото лице не е установило
данни за провеждано лечение, различно от симптоматичното, както и за
настъпили усложнения, предвид липсата на медицински документи в тази
насока. Не констатира данни за неблагоприятни последици за физическото
здраве на пострадалия.
3
При разпита в съдебно заседание, вещото лице уточнява, че е малко
вероятно уврежданията на пострадалия да са настъпили при самонараняване,
като по своите характерни особености и локализацията им в дясната плоскост
на подбедрица и бедро и дясна страна на гръдно-поясния отдел, отговаря да
са причинени от блъскането с автомобила и удар от страничното огледало в
гръдно-поясната област, с последвало падане, както е отразено и в
заключението.
Свидетелите на ищцовата страна - З.С.М. и М.Г.М., двамата от гр.И.,
които са посещавали неколкократно дома на пострадалия непосредствено
след инцидента, съобщават преките си впечатления за съС.ието на А. и
другите пострадали от семейството му. Твърдят, че А. имал болки в краката и
ребрата. Първоначално трудно се изправял, но постепенно се оправил. Между
втората и третата седмица след инцидента продължавал да куца още, но след
двадесетия ден се възстановил. Приемал лекарства за пиене. Както той, така и
другите пострадали от семейството, изпитвали голям страх да не се повтори
случката с Г.. Поради тази причина се притеснявали да излизат на улицата. А.
се страхувал дори, когато види автомобил. Заради тези неприятни емоции
били принудени да заминат да търсят препитание в чужбина, като дори там
той и близките му избягвали от страх пътуването с автомобили.
Предпочитали да пътуват със самолет при идванията си в България.
На 26.03.2020г. пострадалият ищец предявил пред ответника –
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” за управлявания от
виновния водач автомобил, претенция за заплащане на обезщетение в размер
на исковата сума от 3 600.00 лева за претърпените от него неимуществени
вреди - заведена щета № ********** - ПТП от 24.12.2016г. Към Писмената
застрахователна претенция били приложени: копие от одобреното от РС-И.
споразумение по НОХД № 273/2017г. по описа на съда; копие от
заключението на Съдебно-медицинската експертиза; съдебномедицинско
удостоверение № 106/2016г. и справка за сключената застраховка
„Гражданска отговорност“. На 09.04.2020г. било изпратено писмо от
застрахователя до пострадалия, с указание за представяне на допълнителни
документи, необходими за компетентното произнасяне по заведената щета, с
предупреждение, че са от съществено значение за определяне размера на
претърпените от пострадалия вреди, както и че до представянето на
документите, претенцията няма да има развитие. Указано било представяне в
оригинал или заверено копие на Авто-техническа експертиза; Протокол за
оглед на местопроизшествие, фотоалбум и скица към него, и Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица. В настоящото производство не са
представени доказателства пострадалият да е изпълнил указанията на
застрахователя, нито последният противопоставя възражение в този смисъл за
непредставяне на поискани доказателства във връзка със застрахователната
претенция (арг. от чл.106, ал.3 от КЗ). Ищецът твърди, неоспорено от
ответника, че в срока по чл.496, ал.1 от КЗ - 3-месечен срок от предявяване
застрахователната претенция, не е последвало плащане от страна на
застрахователя, с което обосновава и правния си интерес от предявяване на
претенцията за плащане пред съда.
По делото са представени медицински документи, които установяват, че
виновният за настъпилото ПТП Г. Ф. М., ЕГН-**********, е освидетелстван с
Решение на ТЕЛК, при определени 50 % ТНР за срок от 2 години – до
01.07.2024г., с водеща диагноза „Неинсулинозависим захарен диабет, с
неврологични усложнения“, като в периодите 26.05.-30.05.2022г., респ.
4
01.06.-03.06.2022г. е провеждал болнични лечения, съответно във Вътрешно и
Кардиологично отделение на УМБАЛ Медика-гр.Русе.
В производството по делото ищецът не е направил съдебни и деловодни
разноски. Съгласно чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, същият не заплаща предварително
държавна такса за образуване на делото, защото непозволеното увреждане,
което е основание за ангажиране отговорността на ответника-застраховател, е
резултат от престъпление. Ответникът – ищец по обратния иск е направил
деловодни разноски в общ размер на 744.00 лева, от които: 144.00 лева –
заплатена държавна такса при завеждане на обратния иск и 600.00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие № ********** от 13.01.2022г. Представя Списък за разноски по
чл.80 от ГПК, включващ единствено адвокатското възнаграждение (л.39 от
делото). Третото лице-помагач и ответник по обратния иск не доказва
направени по делото разноски.
От бюджета на РС-И. е изплатена, на основание чл.83, ал.3 във вр. с ал.1,
т.4 от ГПК, сумата от 200.00 лева – за възнаграждение на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният главен иск има своето правно основание в
разпоредбата на чл.432, ал.1 във вр. с чл.498, ал.3 във вр. с чл.496, ал.1 и чл.429,
ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) - пряк осъдителен иск на
увреденото лице против застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, да бъде обезщетено за причинените му от
застрахователно събитие вреди чрез реализиране задължението на
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на третото лице вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, както и иск с правно основание чл.429, ал.2, т.2 и
ал.3 във вр. с чл.497, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането във вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху стойността на застрахователното обезщетение.
За уважаването на предявения главен иск в тежест на ищеца е да докаже
основанието и размера на своята претенция. Фактическият състав, от който
произтича предявената претенция включва:
- настъпване на застрахователно събитие с причинени вреди на трето
лице от водач на МПС (деликт), което предполага доказване на фактическия
състав на самия деликт, включващ - деяние, противоправност на деянието,
вина на дееца, вреда, причинна връзка между вредата и виновното,
противоправно деяние;
- валидно сключен Договор за застраховка “Гражданска отговорност” по
отношение на автомобила, управляван от виновния водач, който да има
действие за периода на настъпилото събитие и обезпечаващ риска от
настъпване на деликта;
- предварително сезиране на застрахователя по чл.380 от КЗ и изтичането
на тримесечния рекламационен срок от сезирането за доброволно уреждане
на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на
застрахователно обезщетение и в тази връзка липса на изплатено от водача
или от застрахователя му по силата на този договор обезщетение на
пострадалото лице или на неговия застраховател.
В хода на съдебното производство се събраха категорични доказателства,
5
установяващи по несъмнен начин наличието на описания фактически състав,
от който произтича пряката претенция към застрахователя.
С Протоколно определение от 05.10.2022г., съобразно становището на
страните по делото, съдът прие за безспорни и неподлежащи на доказване във
връзка с предмета на делото, на фактите относно наличието на валидно
сключен Договор за застраховка “Гражданска отговорност” за управляваното
от виновния водач МПС с ответното дружество - към момента на настъпване
на ПТП-то от 24.12.2016г., както и липсата на извършено от застрахователя -
ответник плащане по предварително заявената претенция на увреденото лице
по чл.380 във вр. с чл.496, ал.1 от КЗ, в 3-месечния срок от сезирането му,
както и с оглед наличието на влязъл в сила осъдителен съдебен акт по НОХД
№ 273/2017г. на РС-И., съдът прие за неподлежащи на доказване фактите
относно наличието на настъпило телесно увреждане на пострадалия,
противоправността на деянието и вината на дееца (арг. от чл.413, ал.3 във вр.
с ал.2 от НПК и чл.300 от ГПК – осъдителният съдебен акт е задължителен за
гражданския съд по въпросите относно извършването на деянието, неговата
противоправност и вината на дееца).
При това положение спорните и подлежащи на доказване факти се
ограничават до останалите елементи от фактическия състав на деликта
(настъпилото застрахователно събитие), а именно – наличието на настъпили
вреди, произтичащи пряко и непосредствено от виновното, противоправно
поведение на водача, причинил ПТП (причинната връзка между тях), вида на
тези вреди и техният размер, както и наличието на заявеното в съдебно
заседание от деликвента съпричиняване от страна на пострадалия.
Заключението на извършената съдебно-медицинска експертиза
категорично установява, че в резултат на извършеното престъпно деяние,
водачът на МПС - Г. Ф. М., ЕГН-********** от с.Л., обл.Разградска, е
причинил на ищеца А. Ф. Х., ЕГН-********** от с.А., обл.Силистренска,
телесни увреждания, от което последният е претърпял неимуществени вреди,
а именно естествено съпровождащите уврежданията на тялото болки и
страдания. Налице е причинена вреда, която накърнява пряко и
непосредствено личните интереси на ищеца. Болките и страданията са се
проявили по време на деликта и известен период след извършването му, като
са съпровождали оздравителния процес при провежданото домашно лечение
на пострадалия. Така причинените болки и страдания произтичат пряко и
непосредствено от поведението на виновния водач (налице е пряка причинна
връзка между тях) и се явяват неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от
ЗЗД, за чието обезщетяване деецът отговаря. Дължимото обезщетение, по
смисъла на цитирания законов текст, се определя от съда по справедливост. В
тази връзка съдът съобрази, че сочените неимуществени вреди са причинени
от деяние, представляващо посегателство против личността и се отличава с
висока степен на обществена опасност. Следва да се отчете и преживения от
пострадалия емоционален стрес – веднъж с оглед механизма и
обстоятелствата, при които е причинено самото нараняване по време на
инцидента – множество наранени лица, внезапността на ситуация, при която
Г. Ф. М. целенасочено и неколкократно насочва автомобила си срещу тях,
паниката, стресът за самите пострадали и настъпилото обществено
безпокойство, предвид публичността на проявата – на центъра на селото, от
друга страна - всички последвали след този инцидент ограничения,
притеснения, тревоги и неудобства за пострадалия, вследствие изпитваните
страхове да не се повтори инцидента, страх от приближаващи автомобили и
6
пътуване с автомобили, ограниченията в свободното му придвижване до
пълното отшумяване на травмите по тялото му. Инцидентът се отразил на
цялото семейство, като всички пострадали близки, освен собствените
страдания, са съпреживявали и страданията на останалите.
Като отчита горното, съдът прецени, че обезщетение в размер на 2 000.00
(две хиляди) лева се явява справедливо за компенсиране на преживените от
ищеца болки, страдания и емоционален стрес. В този смисъл предявеният
пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за
заплащане на застрахователно обезщетяване за претърпените от А. Ф. Х.
неимуществени вреди следва да бъде уважен частично до посочения размер, а
за разликата до първоначалния размер на ищцовата претенция от 3 600.00
лева, искът, като неоснователно завишен, следва да бъде отхвърлен.
Върху присъденото обезщетение по прекия иск срещу застрахователя,
последният дължи и законната лихва, при условията на чл.429, ал.2, т.2 и ал.3
от Кодекса за застраховането във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, дължима,
съгласно чл.497, ал.1, т.2 във вр. чл.496, ал.1 от КЗ - след изтичане на три
месеца от датата на предявяване на претенцията по чл.380 от КЗ. Тъй като
отговорността на застрахователното дружество не е деликтна, а договорна,
основана на сключения договор "Гражданска отговорност" по отношение на
автомобила, управляван от виновния водач, то моментът на забавата, от който
се дължи лихва, се определя като функция на датата, на която е заявена
претенцията на пострадалия по чл. 380 от КЗ за извънсъдебно уреждане на
спора. Съобразно данните в писмените доказателства, събрани в хода на
настоящото делото, претенцията на ищеца е била заведена при застрахователя
на 26.03.2020г. като щета № **********, при което началната дата за
присъждане на лихва е от 26.06.2020г. до окончателното изплащане на
задължението. В процесния случай, ищецът е предявил претенцията си от по-
късен момент, а именно от 27.07.2020г., поради което и претенцията за
законна лихва следва да бъде присъдена, съобразно поисканото, доколкото не
противоречи на разпоредбата на чл. 497 от КЗ.
Във връзка с горното и предвид липсата на спор между страните, съдът
приема, че в отношенията между тях не е била налице хипотезата на
непредставяне на доказателства, поискани от застрахователя по реда на
чл.106, ал.3 от КЗ, а и съгласно чл.108, ал.3 от КЗ, в случаите по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато не са представени
всички доказателства по чл.106, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ.
Възражението на ответника за погасяване по давност на ищцовите
претенции за главница и лихва, е неоснователно. Съгласно чл.378, ал.2 и ал.9
от КЗ, давността на вземането на увреденото лице по пряк иск срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", е 5-годишна,
считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, като спира да
тече от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя до датата
на получаването на произнасянето на застрахователя, съответно до изтичане
на максималния срок за произнасяне, която от двете дати е по-ранна. В
настоящия случая застрахователното събитие е настъпило на 24.12.2016г.,
считано от която дата 5-годишният давностен срок изтича на 24.12.2021г., а
ищцовата претенция е заведена на 22.12.2021г., т.е. в границите и преди
изтичане на погасителната давност и то без да се отчита спирането на срока
от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя.
По отношение на вземането за лихви, погасителната давност е 3-
годишна, съгласно чл.378, ал.8 от КЗ, като също не е изтекла към датата на
7
предявяване на иска – 22.12.2021г., считано от началния момент, от който се
дължи, обсъдено по-горе – 26.06.2020г., претендирана от ищеца считано от
27.07.2020г.
Възражението, релевираното от третото лице - помагач на ответната
страна за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, също е
неоснователно.
Съдебна практика е ориентирана към становището, че изводът за наличие
на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД не може да почива на
предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт на това основание предполага доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. При отсъствие на категорични доказателства за
причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия по време на
реализиране на произшествието и настъпилия вредоносен резултат
обезщетението не подлежи на редуциране и се дължи в пълния размер,
определен съобразно принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. В хода на
делото не се събраха доказателства ищецът А. Ф. Х. да е създал предпоставки
за осъществяване на деликта и за възникване на вредите, които е претърпял,
нито да е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
самите вреди. Приносът на пострадалия трябва да се докаже по категоричен
начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване, което в
случая не е сторено. Вещото лице по съдебно-медицинската експертиза
изключва хипотеза за самонараняване от страна на пострадалия. В този
случай виновното действащото лице Г. Ф. М. следва да отговаря сам за
вредите, които са в причинна връзка с неговото поведение.
Съобразно изхода по предявения главен иск, то обратният иск, предявен
от застрахователя срещу виновния водач - третото лице-помагач Г. Ф. М.,
имащ своето правно основание в разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 и т.4 от
КЗ, също се явява частично основателен - до размера на присъденото
обезщетение в полза на пострадалото лице, т.е. до размера от 2 000.00 лева.
Предявен е регресен иск за реализиране правото на застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
платил застрахователно обезщетение за щети по настъпило застрахователно
събитие, да иска от застрахования причинител на вредите възстановяване на
изплатената сума, когато тези вреди са причинени от лице, управлявало МПС
под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма и предизвикало умишлено пътнотранспортното
произшествие.
Фактическият състав, от който произтича регресната претенция, в
случая, се покрива почти изцяло с фактическия състав на главния иск по
делото:
- настъпване на застрахователно събитие с причинени вреди на трето
лице от водач на МПС (деликт) - причиненото от третото лице-помагач –
ответник по обратния иск ПТП от 24.12.2016г., в т.ч. виновно, противоправно
негово поведение в нарушение на правилата за движение по пътищата -
управление на МПС след употреба на алкохол, недопустима от закона и при
форма на вината – умисъл;
- валидно сключен Договор за застраховка “Гражданска отговорност” на
водача, причинил вредите, към момента на непозволеното увреждане, който
договор обезпечава риска от настъпване на деликта – сключеният такъв с
8
ответното дружество по застрахователна полица № BG/02/***************, с
период на действие 10.04.2016г. – 09.04.2017г., както и
- изплатено от застрахователя на водача по силата на този договор
обезщетение на пострадалото лице, в случая осъждането му, като ответник по
прекия иск, да заплати дължимото обезщетение.
Съдът приема, че са доказани всички обсъдени елементи от
правопораждащия фактически състав на регресната отговорност на виновния
водач за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение, с
условието, че в конкретния случай регресното право на застрахователя ще
възникне от момента на реалното изплащане на дължимото обезщетение в
полза на пострадалото лице А. Ф. Х., ЕГН-********** от с.А.,
обл.Силистренска, за което следва да представи доказателства по настоящото
дело. Респ. от този момент ще възникне и задължението на причинителя на
вредите за връщане на платеното застрахователно обезщетение. И тъй като
вземането на застрахователя произтича от закона, т.е. няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора
(арг. от чл.84, ал.2 от ЗЗД). При това положение върху присъденото
обезщетение в полза на застрахователя по обратния иск не следва да се
присъжда дължима лихва за забава.
За горница над 2 000.00 лева до първоначално предявения размер на
обратния иск от 3 600.00 лева, ведно със законната лихва върху претендирана
сума, считано от 27.07.2020г. до датата на окончателното плащане, искът
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Установените по делото здравословни проблеми на виновния водач и
причинител на вредите, които търпи пострадалото лице, не обосновават
основание за ограничаване на регресната отговорност към застрахователя.
Съобразно изхода по предявените искове, следва да бъдат присъдени и
направените от страните и претендирани от тях разноски.
Ищецът не доказва направени такива, въпреки предявената претенция за
присъждане.
Осъденият ответник по главния иск - „ЗД *******” АД-гр.С., ЕИК
*********, следва да бъде осъден, на основание чл.78, ал.6 във вр. с чл.83,
ал.3 във вр. с ал.1, т.4 от ГПК да заплати по сметка на РС-И. изплатените от
бюджета на съда разноски в размер на 200.00 лева, представляващи
възнаграждение на вещото лице по съдебно-медецинската експертиза, както и
дължимата държавна такса, определена съгласно чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, върху размера на
уважената част от главния иск – 4 %, възлизаща на 80.00 лева.
На третото лице - помагач, съгласно чл.78, ал.10 от ГПК, не се присъждат
разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални
действия. В случая като осъден ответник по обратния иск и на основание
чл.78, ал.10 във вр. с ал.1 от ГПК, Г. Ф. М. следва да бъде осъден да заплати
на ищеца по обратния иск „ЗД *******” АД-гр.С., ЕИК *********,
направените от него деловодни разноски, съразмерно на уважената част от
този иск. Доказаните разноски включват заплатената ДТ в размер на 144.00
лева и заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, което е в размер
на 600.00 лева, но не е разграничено, каква част е за защитата по главния иск
и каква част – за защитата по обратния иск. При това положение съдът счита,
че заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде разпределено
поравно, като само за обратния иск сторените разноски възлизат общо на
444.00 лева, включващи заплатената ДТ от 144.00 лева и 300.00 лева –
9
заплатено адвокатско възнаграждение. От тях, съразмерно на уважената част
от обратния иск, следва да бъдат присъдени в полза на ищеца по този иск -
„ЗД *******” АД-гр.С., ЕИК *********, разноски до размера от 246.67 лева.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 във вр. с чл.498, ал.3 във вр. с чл.496,
ал.1 и чл.429, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и чл.429, ал.2, т.2
и ал.3 във вр. с чл.497, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането във вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД, „ЗД *******” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С. 1407, р-н Лозенец, бул.”*****” № 87, представлявано
заедно от изпълнителни директори С. П. и ККР. КР., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца
А. Ф. Х., ЕГН-********** от с.А., обл.Силистренска, ул.“С.“ № 45, сумата от
2 000.00 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди (болки, страдания, неудобства), вследствие на
ПТП, настъпило на 24.12.2016г. в с.Л., обл.Разградска, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 27.07.2020г. до окончателно изплащане
на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ за разликата над 2 000.00
лева до първоначално заявения размер от 3 600.00 (три хиляди и шестстотин)
лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.219, ал.3 от ГПК във вр. с чл.500, ал.1, т.1 и
т.4 от КЗ, Г. Ф. М., ЕГН-********** от с.Л., обл.Разградска, ДА ЗАПЛАТИ
на „ЗД *******” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С. 1407, р-н Лозенец, бул.”*****” № 87, представлявано заедно от
изпълнителни директори С. П. и ККР. КР., сумата от 2 000.00 (две хиляди)
лева, представляваща регресно вземане по предявен обратен иск за дължимо
от дружеството застрахователно обезщетение, което става изискуемо от
момента на реалното изплащане от застрахователя на дължимото
обезщетение в полза на пострадалото лице А. Ф. Х., ЕГН-********** от с.А.,
обл.Силистренска, за което следва да представи доказателства по настоящото
дело.
ОТХВЪРЛЯ обратния иск в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ за разликата над
2 000.00 лева до първоначално заявения размер от 3 600.00 (три хиляди и
шестстотин) лева, както и за претендираната законната лихва върху главното
вземане, считано от 27.07.2020г. до датата на окончателното плащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 във вр. с чл.83, ал.3 във вр. с ал.1, т.4
от ГПК, „ЗД *******” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С. 1407, р-н Лозенец, бул.”*****” № 87, представлявано
заедно от изпълнителни директори С. П. и ККР. КР., ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на РС-И., общо сумата от 280.00 (двеста и осемдесет) лева, включваща
изплатените от бюджета на съда разноски по делото в размер на 200.00 лева
за възнаграждение на вещото лице по съдебно-медецинската експертиза и
80.00 лева - дължимата държавна такса върху размера на уважената част от
главния иск.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.10 във вр. с ал.1 от ГПК, третото лице-
помагач и ответник по обратния иск Г. Ф. М., ЕГН-********** от с.Л.,
обл.Разградска, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца по обратния иск „ЗД *******” АД,
10
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С. 1407, р-н Лозенец,
бул.”*****” № 87, представлявано заедно от изпълнителни директори С. П. и
ККР. КР., сумата от 246.67 (двеста четиридесет и шест лева и 67 ст) лева -
направени от него съдебни и деловодни разноски, съразмерно на уважената
част от обратния иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
11