РЕШЕНИЕ
№ 1247
гр. Плевен, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430100836 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от
ИВ. Г. Н. от *** против ***, в която ищецът твърди, че през месец декември
2020г. с уведомително писмо ответника го уведомил, че към 23.12.2020г. по
клиентски номер *** имало просрочено задължение за доставена
електрическа енергия и мрежови услуги в размер на 378,73лв. Със същото
писмо бил уведомен, че на основание чл.123 от ЗЕ и във връзка е чл.42 от ОУ
на договорите за продажба на електрическа енергия, за просрочените
задължения, които не били предмет на висящ съдебен спор щяло да бъде
подадено искане до оператора на електроразпределителната мрежа за
преустановяване на електрозахранването на обекта, както и че можело да
бъдат предприети законоустановени действия за събиране на дължимите
суми. Обърнато било внимание, че съгласно чл.13(5) от сочените по-горе ОУ,
потребителят се задължавал да уведоми продавача в 30 дневен срок в
писмена форма за всяка промяна, свързана е личните му данни или със
собствеността, или другите основания, на които продавачът доставял
1
електрическа енергия на обекта. С писмо с изходящ
№**********/08.01.2021г., във връзка със заявление с входящ №
**********/11.12.2020г., относно договор за продажба на електрическа
енергия за обект, находящ се на адрес: ***, ответника уведомил ищеца, че
проверка в информационната система на дружеството установявала, че от
негово име не било депозирано заявление за сключване на договор за
продажба на електрическа енергия при придобиването на обект с настоящ
клиентски номер ***. Поради обстоятелството, че не бил информирал *** в
регламентирания за това срок, считали сумата по фактура №***. на стойност
378,73лв. за дължима и очаквали заплащането й да бъде уредено.
Сочи се, че фактура №*** била издадена за консумираната електрическа
енергия на стойност 378,73лв. за периода от 14.10.2020г. до 11.11.2020г.,
отнасяща се за обект: ***. Ищецът счита, че не дължи тази сума, т.к. от
негова страна не било депозирано заявление за сключване на договор за
продажба на електрическа енергия при придобиването на обект с настоящ
клиентски номер ***. В този смисъл ищецът нямал качеството клиент
(потребител на ел. енергия), съответно ответното дружество не притежавало
правото да начислява на същия стойност на консумирана в имота ел.енергия.
На следващо място се навеждат доводи, че ответното дружество не било
доставило посочената по вид, количество, качество и стойност
електроенергия във фактура №*** Оспорва се също така начина и
методиката, по които било начислена сумата. От страна на доставчика на ел.
енергия не били представени конкретни данни и доказателства, че на
процесния адрес електрическата енергия се измервала от законно монтирано,
сертифицирано по реда на Закона за измерванията и Правилата за измерване
средство за търговско измерване- електромер, нито в какво състояние това
средство било монтирано. Процесната сума се явявала начислена от страна
*** без правно основание. За посоченият в гореописаната фактура обект за
периода от 14.10.2020г. до 11.11.2020г. не била потребена ел. енергия в
количество, което да се равнява на процесната сума по одобрените от КЕВР
цени за ел. енергия.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ищеца не дължи на
ответника процесната сума от 378,73 лева, начислена по фактура №***
2
Ответникът *** е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК,
с който оспорва исковата претенция.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното
от фактическа страна :
Безспорно е по делото и се установява от приложения препис на нот.акт
за покупко-продажба на недвижим имот ***. на нотариус с *** че ответника
ИВ. Г. Н. е собственик на процесния поземлен имот, находящ се в ***,
съставляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на ***, който е закупил на 19.12.2019г.
По делото са представени и преписи на нот.акт за продажба *** на
нотариус при ПлРС и нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот *** на
нотариус с *** които установяват, че през периода от 1985г. до 2015г.
собственици са били ***, а от 2015г. до 2019г. – ***
Безспорно е също така, че ответника *** е с лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия №Л-135-11/29.11.2006г., а ***” е с
лицензия за разпределение на електрическа енергия №Л-135-07/13.08.2004г. в
каквато насока са представени и доказателства. Видно е от ангажираните
доказателства, че Общите условия на всяко от тези дружества са одобрени от
ДКЕВР, публикувани са в централен и местен ежедневник и са влезли в сила.
От приложения препис на Заявление, изходящо от ищеца И.Н. и
входящо при ответника с №**********/12.11.2020г. (на л.66) се установява,
че на посочената дата е било заявено от ищеца искане към ответника за
продажба на ел.енергия за битови нужди, декларирайки, че е във владение на
същия имот от 19.12.2019г.
От приложените преписи на фактура №***, фактура №********** /
19.12.2020г., справка от ***” АД за извършван отчет на процесния
електромер, както и от изслушаните в о.с.з. на 30.06.2021г. и 21.09.2021г.
заключения по допуснатите съдебно-техническа експертиза и допълнителна
такава се установяват следните обстоятелства:
В процесния имот е съществувало монтирано СТИ ф.№56011656,
еднофазен, двойнотарифен, индукционен, производство 1984г., Тип А1 5Д,
стикер 1985г., с производител ***, монтиран в ниша до открито входно антре
на етаж от жилищната сграда. Процесната сума е била фактурирана от
3
ответника за доставена ел.енергия, отчетена от същия електромер /ф.
№56011656/ за отчетен период от 14.10.2020г. до 03.11.2020г. и от
електромер с ф.№ 2163824 за период от 04.11.2020г. до 11.11.2020г.
Установява се, че за периода от 21.09.2010г. до 12.10.2020г. не е бил
извършван реален отчет на електромера, а е било отразявано показание
Kwh/дневна/ - 6934. За периода от 14.10.2020г. до 03.11.2020г. е отразено при
електроразпределителното дружество показание за сочения електромер ф.
№56011656 - „8583” или консумация 1649квч. (също при липса на данни за
реален отчет). За период от 04.11.2020г. до 05.11.2020г. е отразена
консумация 1 квч., но при отчет на новомонтиран електромер ф.№2163824 и
от 06.11.2020г. до 11.11.2020г. – 5 кв.ч. отчетени по последния електромер.
Така процесната фактура №********** /20.11.2020г. е била издадена от
ответника за отчетен период от 14.10.2020г. до 11.11.2020г. за консумирани
1655 кв.ч. (1649квч. отчетени от електромер ф.№56011656 и 6квч. отчетени
от електромер ф.№2163824) и обща цена 378,73лв. След подаване на
заявлението на ищеца от 12.11.2020г. за продажба на ел.енергия, в имота е
бил монтиран електромер №2163824 – на ел.табло на улицата на
железобетонен стълб. За периода от 12.11.2020г. до 11.12.2020г. същия е
отчел консумация 25 квч. и е била издадена от ответника фактура
№********** / 19.12.2020г. за начислена цена 5,72лв.
Установява се от експертното заключение, изслушано в о.с.з. на
30.06.2020г., че за да бъде консумирана отчетената в процесната фактура
ел.енергия за 20 календарни дни при 8 часа натоварване в денонощие е
трябвало да има инсталирана ел.мощност в обекта от консуматори 10,3
киловата, а за същия период при 24 часа натоварване в денонощие е следвало
да има инсталирана ел.мощност от консуматори 3,4киловата. Вещото лице е
описало в заключението намерени електроуреди в жилището към момента на
проверката през м.май 2020г., който е отдалечен с шест месеца от периода на
начисление. Посочило е, че намерените към момента на проверката
консуматори не са били включени в мрежата, но биха могли в случай на
непрекъсната работа от 24 часа за 20 календарни дни да генерират ел.енергия
1649квч. Посочило е също така, че състоянието на електрическата инсталация
в имота позволява да премине отразеното в процесната фактура количество
ел.енергия при непрекъсната работа от 24 часа за 20 календарни дни. Не са
били установени от експерта данни за преминаване на процесния електромер
4
през периодична метрологична проверка на ***.
Установява се от изслушаното в о.с.з. на 21.09.2021г. заключение по
допълнителната СТЕ, че при изследване на процесния електромер с ф.
№5601656 в лаборатория на *** е било констатирано, че същия съответства
по метрологични характеристики и отговаря по изисквания за точност.
Установява се, че това СТИ е в състояние да измерва и отчита
преминаващите през него количества ел.енергия и в периода на едновременно
отчитане на консумираното количество ел.енергия в процесния имот от два
електромера – процесния с ф.№5601656 и с ф.№2163824 /от 04.11.2020г. до
11.01.2021г./, първия е отчел консумация с разлика няколко киловата спрямо
втория, което е в рамките на допустимата грешка.
От постъпилата справка от *** от 07.10.2021г. /на л.107/ се установява,
че процесния електромер е вписан в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под №455 на 25.06.1976г. Същият подлежи на
периодична проверка на шест години.
В о.с.з. на 09.04.2021г. са събрани гласни доказателства по искане на
ищеца. Свидетелят *** излага в показанията си, че бил собственик на
процесния имот преди да го продаде на ищеца. Твърди, че имота бил обрасъл
с бурени, а някои от постройките били разрушени; не се обитавал и нямало
нищо в къщата. Излага, че на фасадата на къщата имало монтиран стар
електромер, но никога не били идвали съответни служители за отчитането му.
Свидетелката *** М.а излага, че има имот в *** в съседство с процесния
и прекарвала там голяма част от времето си. Твърди, че имота бил буренясал
и имал вид на необитаем, като след закупуването му от ищеца била влизала в
къщата и видяла, че вътре нямало уреди и не било подходящо за живеене
докато не се извърши ремонт.
При установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи :
Безспорно се установи по делото, че ищеца ИВ. Г. Н. е бил собственик
на процесния имот в ***, *** през процесния период от 14.10.2020г. до
11.11.2020г.
Съгласно § 1, т. 27б, т. 27в и т. 27г от ДР на *** е клиент на едро или
краен клиент на енергия или природен газ, включително предприятие за
природен газ, което купува природен газ; „Клиент на едро“ е физическо или
5
юридическо лице, което купува електрическа енергия с цел препродажба,
както и физическо или юридическо лице, различно от оператор на
газопреносна и газоразпределителна мрежа, което купува природен газ с цел
препродажба, а „Краен клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия
или природен газ за собствено ползване. В случая без съмнение е налице
хипотезата на „Краен клиент“.
От друга страна, съгласно чл.4, т.2 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на *** потребител на електрическа енергия
за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имота,
присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото
законодателство.
С оглед горното, следва да се приеме, че ищеца се явява потребител на
ел.енергия за процесния период, като собственик на имот, който е
присъединен към електропреносната мрежа. Като такъв несъмнено дължи
заплащане на доставената и потребена ел.енергия в имота му.
Съдът обаче счита, че не може да се приеме за установено от събраните
доказателства, че през процесния период от 14.10.2020г. до 03.11.2020г. е
била потребена фактурираната от ответника с процесната фактура ел.енергия
в обем 1649квч., отчетена от електромер с ф.№ 5601656.
Установи се, че в един значителен период от десет години, в имота не е
била отчитана реално консумираната ел.енергия и от 21.09.2010г. до
14.10.2020г. са били отразявани от електроразпределителното дружество едни
и същи показания за процесния електромер.
Установи се в същото време от писмените доказателства, че имота е
имал трима различни собственика през този период, а от гласните
доказателства стана ясно, че е бил необитаем след 2015г.
При липсата на доказателства за реален отчет до момента на монтиране
на електромер с ф.№2163824, по който е била отчитана ел.енергията след
03.11.2020г., съдът приема, че това е първия момент, в който е бил извършен
реален отчет на процесния електромер с ф.№5601656 след 21.09.2010г. При
това остана неясно по делото поради какви причини през целия десетгодишен
период не е било приложено правилото, регламентирано в чл.26, ал.2 от ОУ
на ***” АД, уреждащо, че в случай на неосигурен достъп за отчитане на СТИ,
ел.енергия се изчислява на база на средноаритметичната величина на
6
използвани количества енергия по съответните тарифни зони през
предходния отчетен период и същия съответен отчетен период от
предходната година. Не са били приложени и правилата, залегнали в
следващите текстове на чл.26 от същите ОУ.
Горепосочените обстоятелства обосновават вероятност фактурираната
за периода от 14.10.2020г. до 03.11.2020г. ел.енергия в обем 1649квч. да е
преминала през процесния електромер за целия период на липса на отчет от
21.09.2010г. до 03.11.2020г., а при съществуващото между страните
облигационно правоотношение, потребителя дължи заплащане на реално
доставената и консумирана в имота му ел.енергия през съответния отчетен
период и то на цени към момента на продажбата.
Предвид горното, съдът счита, че не може да се приеме за установено,
че ищеца дължи на ответника стойността на фактурираната за периода от
14.10.2020г. до 03.11.2020г. ел.енергия в обем 1649квч., според показанията
на процесния електромер с ф.№5601656. По отношение на отчетената
ел.енергия от монтирания електромер с ф.№3263824 за периода от
04.11.2020г. до 11.11.2020г. – в обем 6 квч., която също е фактурирана с
процесната фактура, съдът намира, че ищеца дължи плащане, т.к. е реално
доставена и консумирана – след монтаж на посочения електромер и при
реален отчет. Относно стойността й, съдът приема, че е в размер на 1,37лв.,
при използване на данните в представените по делото фактури за единична
цена на ел.енергия и за услуга разпределение на същата.
С оглед изложеното, съдът намира, че следва да се признае за
установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата от
377,36лв. по фактура № ***, съставена за продадена ел.енергия през периода
от 14.10.2020г. до 03.11.2020г. за имот в ***, ***, кл.номер ***, като иска в
останалата част до пълния претендиран размер от 378,73лв. следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника
дължи на ищеца направените деловодни разноски за държавна такса в размер
на 50лв., за адвокатско възнаграждение в размер на 360лв. и за вещо лице в
размер на 300лв. или общо 710лв.
Воден от горното, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният от ИВ. Г. Н. с ЕГН
********** против ***, ЕИК *** ИСК с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК, че ИВ. Г. Н. НЕ ДЪЛЖИ на *** сумата от 377,36лв., представляваща
част от начислената сума по фактура № ***, съставена за продадена
ел.енергия през периода от 14.10.2020г. до 03.11.2020г. за имот в ***, ***,
кл.номер ***, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран
размер от 378,73лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „ ***, ЕИК *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на ИВ. Г. Н. с ЕГН **********, от ***, ***, сумата от
710лв., представляваща деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8