РЕШЕНИЕ
№ 1415
гр. Варна, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. А.а
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20223110106409 по описа за 2022 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава „ХVІІІ-та” от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. Й. Д., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ №***, ет***, офис ***, с която претендира да
бъде осъдено „***“ ЕАД, ЕИК *** със седалище: гр. ***, бул. „***" ***да й заплати по
договор застраховка “***“, сключен от наследодателя й Й.Д. И. ЕГН *** бивш жител на с.
***, общ. ***, обл. *** обезщетение в размер на 10824,56 лв. (десет хиляди осемстотин
двадесет и четири лева и петдесет и шест стотинки), която сума е платена от ищеца за
погасяване на задължение на Й. Д. И.към „*** **** АД /правоприемник на „***“ АД/ по
Договор за потребителски кредит „***“ №******г., ведно със законната лихва върху
претендираната главница от датата на иска- 19.05.2022г., до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Ищцата е наследница на Й.И., ЕГН **** бивш жител на с. ***, общ.
***, обл. *** починал на ***г. вследствие на остра дихателна недостатъчност, бактериална
пневмония и заболяване от Ковид 19, обективирано в смъртен акт №*** от ***г., издадено
от общ. *** обл. *** Приживе лицето е сключило с „***“ АД (понастоящем **** АД)
договор за отпускане на потребителски кредит „***“ с №****. в размер на 20000 (двадесет
хиляди) лв. С цел обезпечаване на риска от неизпълнение на задълженията, на 28.05.2019г.
наследодателят на ищцата е бил застрахован при условията на Групов договор за
застраховка „***“ на „***“ АД и е бил приет за застраховане въз основа на Съгласие за
включване в групата на застрахованите лица, включващо и попълване на Декларация за
здравословно състояние. След смъртта на Й. И. е заведена застрахователна претенция №***
от 20.04.2022г., като ищцата е предоставила всички необходими документи на ответното
дружество. В отговор на заведената застрахователна претенция, застрахователното
дружество й отговорило, че смъртта на наследодателя й е настъпила в резултат на
вирусологично заболяване- Ковид-19, което е инфекция в условията на пандемия и предвид
това представлява изключен риск съгласно Общите условия на сключения между страните
застрахователен договор. Ищцата, заедно с другата наследница на Й. И. посетила и клон на
„***“ АД и уведомила банката за смъртта на кредитополучателя, като в отговор им било
1
съобщено, че застрахователното дружество няма да изплати на банката дължимите суми
съгласно сключения договор за застраховка „***“, тъй като такава е практиката му и, че те
следва да продължат да изплащат кредита на своя наследодател. Под страх от обявяване на
кредита за предсрочно изискуем и събиране на вземането на банката по съдебен ред, ищцата
продължила да изплаща задълженията по кредита като на 07.02.2022г. и на 02.03.2022г.
внесла на каса в „***К“ два пъти по 400,00 лв., а на 31.03.2022г. внесла отново на каса
сумата от 10024,56 лв., с която кредитът бил окончателно погасен.
Твърди се, че преценката относно здравния статус на застрахования представлява
обстоятелство от съществено значение за риска и би следвало да се основава на
информация, събрана по реда на чл. 362 КЗ, която е от съществено значение за преценката
на застрахователя дали да сключи застрахователен договор при наличие на посочените от
застрахования обстоятелства или не. Посочва се още, че съгласно тР.та съдебна практика не
е налице възможност за застрахователя да оповести своите изисквания към застрахования
под формата на клауза за изключен застрахователен риск при наличие спрямо застрахования
на обстоятелства, имащи характеристика на съществени такива по см. на чл. 362, ал. 1 КЗ.
Ищцата сочи, че чл. 14 от Общите условия на процесния застрахователен договор е в
противовес на разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т.6 ЗЗП, като същата е неравноправна поради
това, че с нея е позволено на търговеца (застрахователната компания) да се освободи от
задълженията си по договора по своя преценка, като се позове на изключен застрахователен
риск при смърт, настъпила по посочената от него причина. Поради това ищцата счита, че с
оглед на неравноправността на чл. 14 от Общите условия на договора за застраховка „***“,
сключена от нейния наследодател с ответника, същия не поражда правно действие и не
може да бъде основание за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е
подаден отговор, с който оспорва иска по основание и по размер. Не оспорва наличието на
валидно правоотношение с наследодателя на ищеца по групов договор за застраховка „***“
от 02.08.2017г., обективирано в приложения към исковата молба копие на Заявление за
застраховане, валидно като застрахователен сертификат. Сочи обаче, че смъртта на
застрахования представлява изключен застрахователен риск съгласно чл. 14 от Общите
условия на процесната застраховка. Посочва, че видно от съобщението за смърт на
застрахования, издадено от АГППМП „***“ ООД, причината за смъртта му е остра
дихателна недостатъчност, дължаща се на бактериална пневмония вследствие на Ковид-19,
т.е. причината за смъртта се дължи на вирусологично заболяване, обявено от СЗО и
Министерство на здравеопазването на РБ за пандемия и поради това представлява изключен
застрахователен риск. В условие на евентуалност твърди, че смъртта на застрахования е
настъпила в резултат на предварително съществуващо заболяване или болестно състояние,
което е било налице в 5-годишния период преди датата на сключване на застраховката и в
този смисъл също представлява изключен застрахователен риск съгл. чл. 14 от Общите
условия на процесния застрахователен договор. Ответникът твърди, че Й. И. не е
декларирал тези обстоятелства и поради това е бил включен в групата на застрахованите
лица. В отговора се оспорва иска и по размер, като ответното дружество твърди, че не са
приложени доказателства за установяване на размера на претенцията. Оспорва исковете като
неоснователни, доколкото ищцата не притежава материалноправна легитимация, тъй като
наследниците на Й.И. не са кредитори на „***“ АД и нямат право да предявяват искове от
нейно име. Предвид неоснователността на главния иск се оспорва и акцесорния иск за лихва
като неоснователен. Оспорва изложените в исковата молба твърдения относно
неравноправност на чл. 14 от Общите условия на осн. разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, като
твърди, че изложените аргументи са ирелевантни към изключения риск „епидемия или
пандемия“ и същият не е и не може да е пряко обвързан с поставянето на въпроси по реда на
чл. 362 КЗ. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
По делото е прието на основание чл.146, ал.1 т.4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се
от доказване между страните обстоятелството, че между наследодателя на ищеца Й. Д. И. и
ответното застрахователно дружество е бил налице сключен договор за застраховка „***” за
обезпечаване задължението на Й. Д. И.по Договор за потребителски кредит „****“ №***,
2
както и смъртта на застрахования на 17.01.2022г.
От писмените доказателства – заверни копия от: договор за кредит „***№ *** от
05.06.2019г. с погасителен план - приложение №***; заявление - сертификат от 28.05.2019г.;
декларация за определяне на изискванията и потребностите, за получаване и приемане на
Общи условия на „****“ АД, и за получаване на информация по чл.13 от Общия регламент
относно защита на личните данни от 28.05.2019г.; съобщение за смърт №***., препис-
изявление от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № *** на Община
****удостоверение за наследници изх.№****. издадено от Община *** с. ***; искане за
извършване на застрахователно плащане по застраховка „***“ към „***“ ЕАД с вх.№ ***г.;
писмо-отговор на застрахователна претенция изх.№*** от „***“ ЕАД; вносна бележка, се
установява, че: На 05.06.2019г. Й. Д. И. сключил с „***“ АД (понастоящем „***“ АД)
договор за отпускане на потребителски кредит „***“ с №***в размер на 20000 (двадесет
хиляди) лв. На 28.05.2019г. Й. Д. И. сключил групов договор за застраховка „***“ на „***“
АД и ***“ ЕАД въз основа на съгласие за включване в групата на застрахованите лица и
попълване на Декларация за здравословно състояние. Й.Д. И. починал на ***. вследствие
според лекуващия лекар д-р ***а на остра дихателна недостатъчност, поради заболяване от
бактериална пневмония като последица от Ковид-19. Й. Д.И. имал двама наследници -
дъщери Д. Й. Д. и Р.Й. М. На 20.04.2022г., Д. Й. Д. завела при „***“ ЕАД застрахователна
претенция №***, по която застрахователното дружество й отговорило, че смъртта на
наследодателя й е настъпила в резултат на вирусологично заболяване- Ковид-19, което е
инфекция в условията на пандемия и предвид това представлява изключен риск съгласно
Общите условия на сключения между страните застрахователен договор. На 31.03.2022г. Д.
Й. Д. внесла на каса в „***“ сума в размер на 10024,56 лв.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебномедицинска експертиза,
се установява, че Й. Д. И. е починал от бактериална пневмония. Първоначално, след
извършване на тест е установено вирусното заболяване Ковид-19, което води до развитие на
вирусни изменения в белодробния паренхим т. нар. "вирусна пневмония". Впоследствие при
наслагване на бактериална инфекция се развила бактериална пневмония, която
допълнително усложнила състоянието на повредения от вирусната пневмония бял дроб, и
наслагването довело до намаляване на дихателния капацитет и развитие на дихателна
недостатъчност, която е непосредствена причина за смъртта. Бактериалната пневмония е
причинена от бактерии и няма връзка с вируса на Ковид-19. Не е възможно да се установи
откъде е проникнал бактериалния агент, довел до развитието на бактериална пневмония.
Основното и най-тежкото увреждане при Ковид -19 това са микротромбозите и запушването
на малките кръвоносни съдове, които кръвоснабдяват алвеолите в белия дроб. Транспорта
на кислород се затруднява, при което белодробния паренхим страда от недостиг на кислород
и при допълнително попадане на болестотворен организъм от някакъв вид бактерия, която
води до развитието на бактериална пневмония се развива една тежка картина на дихателна
недостатъчност, която се явява и непосредствена причина на настъпване на смъртта. Не е
задължително винаги да се развива бактериално усложнение при наличие на вирус на
Ковид-19 и на практика не се развива. Такова усложнение може да се получи при всеки един
грипен вирус или грипоподобно състояние. Всяко едно допълнително наслагване на
бактериална инфекция може да доведе до бактериална пневмония и развитието на дихателна
недостатъчност. Другите заболявания, от които е болуедувал Й. Д. И. не са в причинно-
следствена връзка с настъпилата дихателна недостатъчност и смъртта му.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 456 от КЗ.
Съгласно цитираната норма на чл. 456 КЗ /нов/, когато застраховка „***“ по см. на
чл. 438 КЗ /с предмет срещу събития, свързани с живота, здравето и телесната цялост на
физическо лице./ е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на
физическо лице, това физическо лице или неговите наследници имат право на иск срещу
застрахователя и когато не са били страна по застрахователния договор и са платили
задължението при настъпило застрахователно събитие към кредитора.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на
доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищците да докажат при условията на
пълно и главно доказване следните твърдяни обстоятелства от фактическия състав на
3
претендираното право: наличие на валидно сключен договор за кредит между „***“ АД и
наследодателя им; наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка живот относно наследодателя с ползващо лице банката; настъпване на
твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за
което ответникът носи застрахователен риск; че ищците са заплатили претендираното
вземането по договора за кредит на банката. Съответно в тежест на ответника е доказване
твърденията им че застрахователното събитие представлява изключен риск или за невярно
деклариране и/или укриване на обстоятелства относно здравословното състояние на
застрахованото лице, наличие на предварително съществувало заболяване, за което е
извършено консултиране, диагностициране или лечение в 5г. период преди приемане на
застраховането.
По делото се установи, че е налице валиден договор за застраховка, във връзка с
който наследодателят на ищцата като застраховано лице е заявил, че е запознат с общите
условия към него – с декларация на л. 19 от делото.
В настоящия случай по делото е установено по безспорен начин, че ищцата е
наследник на починал кредитополучател по договор за потребителски кредит получен от
„***, чието задължение е обезпечено със сключена в полза на банката застраховка "***".
Заявени са твърдения, че след настъпването на застрахователното събитие /смъртта на
кредитополучателя/, ищцата е платила на банката задълженията му по договора за
потребителски кредит. В този смисъл материалноправната легитимация на ищцата по
заявената искова претенция е установена.
Въпросът, дали тези задължения действително са платени от ищеца е по същество на
спора, като в тази връзка съдът намира, че искът не беше доказан за сумата от 800 лева,
която се твърди да е платена на две части – на 07.02. и 02.03.2022г. За тези плащания
доказателства не бяха ангажирани и претенцията подлежи на отхвърляне.
По изложените съображения следва да разгледат изложените възражения на
ответното дружество за наличие на изключени рискове по процесния застрахователен
договор, които са в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на наследодателя на
ищците.
В Дял Първи от КЗ „Общи изисквания към всички застрахователни договори“, се
намират следните относими към настоящия казус норми – чл. 362 ал.1 и ал. 2 КЗ вменяват
на застрахования задължение за обявяване на относимите към риска обстоятелства,
предвиждайки, че при сключването на застрахователния договор, когато застрахователят е
поставил въпроси, застрахованият е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените
обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска. За съществени за риска
обстоятелства по ал. 1 се смятат само тези, за които застрахователят изрично и писмено е
поставил въпрос.
Чл. 363 КЗ урежда последиците при съзнателно неточно обявяване, или
премълчаване на обстоятелства, свързани със застрахователния риск, предоставяйки в ал. 3
правото на отказ на застрахователя от изплащане на застрахователно обезщетение, ако
неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването
на събитието.
Разпоредбата на чл. 362 ал.2 КЗ предвижда, че за съществени за риска обстоятелства
се смятат само тези, за които застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос. Когато
застрахователят е поставил въпроси, той не може да откаже плащане по претенция въз
основа на обстоятелства, които са били налице преди датата на сключване на
застрахователния договор и за които не е поставил писмено въпрос. Съгласно чл. 362 ал. 3
КЗ като застрахователят е сключил договор, въпреки че предварително е поставил на
застраховащия въпроси и на тях не е отговорено или е отговорено неясно, застрахователят
няма право да прекрати едностранно застрахователния договор, да откаже плащане или да
намали неговия размер на основание, че не е отговорено или е отговорено неясно.
Преценката за здравословното състояние на застрахования, като обстоятелство от
съществено значение за риска следва да се основава единствено на информация, която е
събрана по реда на чл. 362 КЗ.
Освен горните общи норми, за настящия случай са меродавни и специалните на чл.
449 ал.1 КЗ, която урежда като изключени рискове по договор за застраховка "***" изрично
изброените в ал. 1 /сред които процесният случай не попада/, а също така и договорените
4
като изключени рискове в самия застрахователен договор /ал. 2/ - т.е тази норма допуска
уговаряне на изключени рискове.
Съобразно чл. 454 ал. 1 КЗ преди сключване на договор за застраховка "***", както и
по време на действието на договора застрахователят има право да получи подробна и точна
информация относно възрастта, пола, здравословното и финансовото състояние на лицето,
чиито живот, здраве или телесна цялост са предмет на застраховане.
В конкретния случай от събраните доказателства – СМЕ и справка от РЗОК, се
установява, че наследодателя на ищцата не е страдал от такива заболявания, които
поотделно и/или в своята съвкупност да са способствали за смъртта на застрахованото лице.
На това основание това възражение на ответника не следва да бъде възприето.
В случая, видно от заключението на СМЕ, смъртта на застрахованото лице е
настъпила не от вируса на Ковид 19 /което заболяване действително е обявено за
пандемично от СЗО и компетентните държавни органи в Р България/, а от неустановена
бактериална инфекция довела до бактериална пневмония и дихателна недостатъчност.
Според вещото лице заразяването с Ковид-19 не обуславя заболяване от бактериална
инфекция, която предизвиква пневмония, респ. е причина за дихателната недостатъчност и
смъртта на застрахования - в този смисъл, съдът не кредитира гореобсъдения изовд на
лекуващия лекар в съобщението за смърт, за основна начална причина за смъртта му. След
като заболяването обявено за пандемично, не е причинило пряко дихателната
недостатъчност, не следва да се приема, че така настъпилата смърт е изключен риск по см.
на ОУ, тъй като такъв би била смъртта от всяка една болест /доколкото безспорно всяко
едно заболяване, вкл. Ковид-19 способства за общото отслабване на имунитета на човешкия
организъм/, а според съда не е това вложения от страните по договора смисъл в тази негова
разпоредба.
Отделно от това, следва да се споделят изводите приети от ВКС в решение №
60063/30.06.2021г. по т.д. № 351/2020г. – „Клауза в застрахователен договор, в която
обстоятелствата, които са от значение за покритите рискове „Смърт”, „Пълна тР.
неработоспособност (неработоспособност) и „Временна нетрудоспособност
(неработоспособност) са формулирани общо в хипотезата на липса на поставени въпроси
по чл.362 КЗ е неравноправна по смисъла на чл.143 ал.2 т.6 ЗЗП - клауза (съдържаща се в
адхезионен договор), която позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по
договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя.“
В това решение ВКС е приел за неясен критерии термина „косвено“ относно причина за
настъпване на застрахователно събитие, който термин е използван и в настоящите ОУ.
По изложените мотиви, искът следва да бъде уважен частично.
Предвид изхода на спора и на осн. 78 ал. 1 ГПК вр. чл. 38 ал 2 ЗА, на адвоката на
ищеца следва да се присъди възнаграждение определено съобразно чл. 7 от Наредба №
1/2004г. на ВАдвС в размер на 1375 лв., съразмерно на уважената част от иска - 1273,38лв.
На ответника на основание чл. 78 ал. 3 ГПК следва да се присъдят разноски за
внесения депозит за експертиза 400 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв. – общо 500 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска – 36,95лв.
Съобразно чл. 78 ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
по сметка на ВРС държавна такса за уважената част от иска в размер на 400,98 лв.
Мотивиран от горното, Варненския районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основане чл. 456 КЗ „**** ЕАД, ЕИК ***, със седалище: гр. ***, р-н
***, бул. „***" ***да заплати на Д. Й. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. **** по
договор за застраховка “***“, сключен от наследодателя й Й. Д. И. ЕГН ***, бивш жител на
с. ****, обезщетение в размер на 10024,56 лв. (десет хиляди двадесет и четири лева и
петдесет и шест стотинки), която сума е платена от ищеца за погасяване на задължение на Й.
5
Д.И.към „****“ АД /правоприемник на „***“ АД/ по Договор за потребителски кредит
„***“, №****г., ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на
иска- 19.05.2022г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до
пълния претендиран размер от 10824,56 лева, поради неоснователност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38 ал. 2 ЗА ,,***" ЕАД, ЕИК *** да
заплати на адвокат Р. Д. - ВАК, сумата от 1273,38 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК Д. Й. Д., ЕГН ********** да заплати на
,,***" ЕАД, ЕИК ***, сумата от 36,95 лева -разноски по делото за експертиза и
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК „***“ ЕАД, ЕИК: *** да заплати в полза
на държавата по сметката на РС-Варна сумата от 400,98 лева - държавна такса за уважената
претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6