Мотиви към присъда № 323/ 03.06.2020 г., постановена по НОХД № 2366 по описа на Пловдивския окръжен съд
за 2019
година
Пловдивската
окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимата М.Х.П. и същата е предадена на съд с обвинение за
извършено престъпление по чл. 115 от НК- за това, че на 24.06.2019 г. в гр.
Пловдив умишлено е умъртвила другиго - Й. П.И..
Представителят
на Окръжна прокуратура- гр. Пловдив поддържа изцяло повдигнатото обвинение, със
същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и същата правна
квалификация на извършеното. По
отношение ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимата счита, че
следва да й бъде наложено наказание под
средния размер на предвиденото за престъплението- около 13-14 години лишаване
от свобода, същото да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, а в тежест
на подсъдимата да бъдат възложени направените по делото разноски.
Подсъдимата
П. лично и чрез защитника си изразява становище, че деянието е осъществено при
превишаване на пределите на неизбежната отбрана. Защитата пледира и за
извършване на престъплението в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия. Искат наказателната й
отговорност да бъде ангажирана за престъпление по чл. 118 от НК. Пледират за
налагане на минимално по размер наказание лишаване от свобода, изпълнението на
което да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК.
Съдът,
като анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и
изразеното от страните, намира за установена по непораждащ съмнения начин
следната фактическа обстановка на извършеното:
Подсъдимата
М.П. е родена на *** ***, живуща е в с.гр., българка, българска гражданка, със
средно образование, разведена, неосъждана, безработна, с ЕГН **********.
Подсъдимата П. и пострадалият Й. П.И. дълги години преди инкриминираната дата живеели
на семейни начала, като последно се били установили в жилището на И. ***. Обитавали
самостоятелна стая на приземния етаж в триетажна жилищна сграда. И двамата системно
злоупотребявали с алкохол. Под въздействието му подсъдимата П. често ставала конфликтна,
вдигала скандали, чупела покъщнина, псувала и обиждала пострадалия.
На
24.06.2019 г. около 18,00 часа двамата били в приземната стая на ул. „Б.“ № *** в гр.
Пловдив. Започнали да пият алкохол - бира, а след изпиването й- медицински спирт, разреден с вода. За
няколко часа изпили общо около 2 литра разреден с вода спирт и два литра бира.
Около 22,30 часа на 24.06.2019 г., под влияние на употребения алкохол, пострадалият И. започнал да се
заяжда с подс. П., тъй като я ревнувал от техен познат. Скарали се, започнали взаимно да се обиждат и псуват. Подсъдимата
започнала да крещи към И.. Виковете й били чути от брата на пострадалия- св. И.И.,
който живеел над стаята, в апартамент на
първия етаж на къщата. Той предпочел да не се намесва в разправията и останал в
жилището си, като се преместил в друга стая. Под въздействието на употребения
алкохол подсъдимата П. спонтанно взела
решение да умъртви пострадалия И.. Около 23,00 часа на 24.06.2019г. тя взела намиращия се върху масата домакински нож
с червено-бяла ръкохватка, с обща дължина 22,7 см., дължина на острието 12,5 см
и широчина в най-широката част 2 см. Докато подсъдимата и пострадалият се
карали един срещу друг в изправено положение, тя с описания по- горе нож нанесла с дясната си
ръка силен удар в дясната част на корема на пострадалия Й. И.. Пробола корема
на пострадалия на дълбочина около 14 см, ножът попаднал на около 7 см. вдясно
от пъпа му. После със същия нож
подсъдимата П. нанесла прободна рана по дясното бедро на пострадалия.
След това оставила окървавения нож на плота на мивката. В резултат на
нанесените от подсъдимата удари пострадалият се почувствал зле и легнал по гръб
на намиращия се в югозападната част на
помещението разтегателен диван, който ползвали за легло. При нанесената от подсъдимата дълбока
прободно-прорезна рана в корема на И. била срязана дясната обща илиачна
артерия, което довело до масивен кръвоизлив в коремната кухина на пострадалия.
В резултат на настъпилата от срязването на артерията остра кръвозагуба с
изтичане на голямо количество кръв в коремната кухина няколко минути по-късно
пострадалият И. починал. Подсъдимата П. разбрала, че в резултат на намушкването
пострадалият е починал, но въпреки това легнала на леглото близо до трупа му и
заспала. Сутринта на 25.06.2019 г., около 06.00 часа станала, взела дамската си
чанта с личните си документи и към 07.15 часа отишла при свидетелката В. М.-
нейна дългогодишна позната, живееща в
гр. Пловдив, на ул. „П.“ № ***. Там останала до около 18,30 часа. Съвместно със
съпруга на М. изпили значително количество алкохол - 150 грама ракия и 4 литра
бира. После отишла в жилището на св. Л.Г., когото познавала също от дълго
време. На св. Г. казала, че пострадалият Й. И. е починал и го помолила да
остане да нощува в дома му.
На
25.06.2019 г., около 17,00, часа
свидетелят Д. Д., който бил приятел на пострадалия, от неустановено по делото
лице научил, че И. е починал. На 26.06.2019 г. сутринта, около 09,00 часа, тъй като
смятал, че предстои погребението на пострадалия, той отишъл до жилището на И. ***.
В жилищното помещение на приземния етаж свид. Д. намерил трупа на пострадалия И..
Позвънил на тел. 112 и съобщил, че на този адрес има починал човек. На място
пристигнали полицейски служители от II-ро РУ на МВР гр. Пловдив. Бил извършен оглед на
местопроизшествието. Същият ден били предприети действия за издирването на подсъдимата
М.П.. Късно през нощта подсъдимата била задържана в жилището на св. Л.Г..
Видно
от изготвената по делото тройна съдебномедицинска експертиза на трупа на Й. И.
(л. 105-110 т. 1 досъд. произв.), при изследването на трупа на пострадалия са
установени прободно-порезна рана по предна коремна стена вдясно, със срязване в
дълбочина на голямото було, тънкото черво и дясната обща илиачна артерия, с
наличие на 2300 мл кръв в коремната кухина; повърхностна порезна рана на
дясното бедро; мозъчен и белодробен оток; сраствания на плевралните листове
вляво. Според вещите лица смъртта на Й. П.И. се дължи на прободно-порезното
нараняване в областта на корема, срязващо магистрален кръвоносен съд /дясната
обща илиачна артерия/ и кръвоизлив от 2300 мл. в коремната кухина, което е
довело до остра кръвозагуба, като непосредствена причина за смъртта. Налице е
пряка причинно-следствена връзка между прободно-порезното нараняване на корема,
последвалата остра кръвозагуба и настъпилата смърт на Й. И.. Описаните
травматични увреждания са причинени от действието на предмет с остър връх и
решещ ръб /нож/, с ширина на острието - близка до дължината на кожната рана-
2,1 см. при събрани ръбове на раната. Посоката на раневия канал, при изправено
положение на тялото е отгоре-надолу, отпред-назад и отдясно - наляво, а
дължината на раневия канал е приблизително - 14 см /има се предвид възможността
за хлътване на предната коремна стена/.
По
делото е назначена в хода на досъдебното производство и приета в хода на
съдебното следствие и допълнителна тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни
(л.133-145 т. 1 дос. произв.). Според заключението на същата причината за
настъпването на смъртта на пострадалия Й. И. е прободно-порезното нараняване в
областта на корема, с кожна рана в дясната половина на предната коремна стена и
раневи канал, който преминава през кожата, подкожието, навлиза в коремната
кухина, където срязва голямото було, тънко черво и завършва в лумена на дясна
обща илиачна артерия. Непосредствената причина за смъртта е остра кръвозагуба с
голям вътрешен кръвоизлив, изразяващ се с 2300 мл течна и съсирена кръв в
коремната кухина. Установен е източникът на острия вътрешен кръвоизлив -
срязване с дължина 1 см. на дясната обща илиачна артерия, което е голям
артериален съд с диаметър, вариращ от 0,9 см до 1,5 см. Като имат пред вид, че
е засегната голяма артерия, която е пряко продължение на аортата, минутния обем
на сърцето /средно 70 мл/мин./ за мъже/ и количеството на изтеклата кръв в
коремната кухина, вещите лица дават
заключение, че смъртта на Й. И. най-вероятно е настъпила за няколко минути.
Според допълнителната СМЕ иззетият по делото домакински нож с червено-бяла
ръкохватка с обща дължина 22,7 см. и дължина на острието 12,5 см. притежава
необходимата характеристика и е годно средство за причиняването на установеното
в конкретния случай прободно-порезно нараняване в коремната област на
пострадалия Й. И..
В хода на досъдебното производство е била
изготвена, а в хода на съдебното следствие беше приета по надлежния процесуален
ред СМЕ на подс. П. ( л. 119-120 т. 1 от дос. произв.)., изготвена на
27.06.2019 г. – в деня след задържането
й. Според заключението й, при прегледа
на подс. П. са били установени две ивичести охлузвания по лявата предмишница,
две охлузвания по лявата лакътна става, които са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и е възможно да бъдат
получени по съобщения от освидетелстваното лице начин- при одраскване с нокти
на инкриминираната дата. Вещото лице е отразило и възможността , с оглед
мястото на ивичестите охлузвания по лявата ръка, същите да са получени при
одраскване от самата подсъдима. Установени били и множество стари охлузвания с
частично отпаднали корички по долните крайници, които са с давност около седмица преди
инкриминираната дата. При изготвянето на
експертизата подсъдимата е съобщила за болки
в окосмената част на главата, без видими към онзи момент
увреждания.
В
хода на съдебното следствие беше назначена, изготвена и приета
допълнителна тройна СМЕ със задача да се
изследва възможността прободно- прорезното нараняване да е получено по
механизма, описан от подсъдимата в депозираните пред съда обяснения- случайно,
неволно за нея, при самонараняване за пострадалия. Според заключението на
същата експертиза, имайки
предвид ръста на М.П. - 155см, е невъзможно леталното прободно-порезно
нараняване в областта на корема на Й. И. да бъде получено по начина, който
описва тя: Държах ножа с дясната ръка. Не съм замахвала с ръка с ножа, само
го държах. Аз само да го изплаша ...Ръката ми беше свита /подсъдимата сочи ръка,
свита в лакътя, с юмрук на ниво на гърдите й/... Да. Бяхме прави и
двамата. Не знам как е станало. Той явно се залитнал.. “. При така описания
от нея захват на ножа, при разположение лице в лице, острието на ножа би
наранило лявата половина на тялото на И.. Установеното прободно-порезно
нараняване, довело до смъртния изход е
разположено в дясната половина на корема на височина 105см. с посока
отдясно-наляво и от горе-надолу, с дълбочина 14см. Тази му характеристика
изключва същото да е получено неволно, както обяснява П.. По-вероятно е така
описаното прободно-порезно нараняване да бъде получено при захват на дръжката с
дясна ръка, с острието насочено надолу към малкия пръст и замах към дясната
коремна област. Освен това, от установената дълбочина на раневия канал - 14см,
съпоставена с дължината на острието на вероятно използваното оръжие - 12,5см,
може да се твърди, че в коремната кухина е навлязла цялата дължина на острието,
с упражняване на допълнителен натиск, водещ до поддаване и хлътване на
коремната стена и получаване на раневи канал по-дълъг от острието на
използваното оръжие.
Порезното нараняване на дясното бедро
на И. е получено от действието на предмет с режещ ръб, вероятно нож. Невъзможно
е то да бъде причинено в същия момент, в който е нанесено прободно-порезното
нараняване на корема. Двете наранявания са разположени в различни области на
тялото и са с различна характеристика. За получаването на порезното нараняване
по предната повърхност на дясното бедро е необходимо извършването на друго
движение /замах/, при който острието да е преминало тангенциално по
повърхността на кожата, причинявайки разрязването й, без проникване на голяма
дълбочина. Поради разположението му - по предната повърхност на дясното бедро -
област лесна за достъп от собствена ръка, не може с категоричност да се
отхвърли и възможността порезното нараняване на бедрото да е получено в
следствие на самонараняване с предмет с режещ ръб. В тази част заключението
оборва твърдението на подсъдимата за самонараняване на И., както и за едно
единствено неволно замахване с ножа към тялото на пострадалия И.. Експертното
становище оборва и твърдението на подс. П., че е била ритана от пострадалия И..
Според вещите лица констатираното при пострадалия охлузване на дясната колянна става е
причинено от действието на твърд тъп предмет или тангенциалното му действие. Невъзможно
е същото да е получено от нож. То е с повърхностен характер и е възможно да се
получи при удар на коляното в пода при падане, например, или удар в предмети от
интериора. В контекста на дадените от П. показания: ....Вдигна крака си
коляното ме ритна в дясна хьлбочна част..." експертите считат, че е
невъзможно охлузването да е получено при удар в тялото на П., тъй като
човешкото тяло е изградено и покрито основно от меки тъкани, неспособни да
причинят такива увреждания върху друго тяло. Изследвайки вида и характера на
телесните увреждания на самата пострадала, вещите лице заключават, че ако
е имало описаните от подсъдимата удари със значителна сила, нанесени по тялото й — в областта на гърдите и
хълбока, следва при нанасяне на удари с достатъчно голяма сила да останат
видими травматични увреждания, но такива по време на прегледа на 27.06.2019г. /три
дни след инкриминираната дата - 24.06.2019г./,
не са били установени. В показанията си тя съобщава и за дърпане от
ръцете на И.. Напълно възможно
е, в този момент на дърпане и „раздрусване“, да е била наранена от И. в
областта на лявата предмишница и лявата лакътна става. Установените в
посочените области ивичести охлузвания са получени най-вероятно от действието
на твърд тъп предмет с добре изразен ръб, каквито по своята характеристика са и
човешките нокти. Механизмът на причиняване, разположението и давността на тези
ивичести охлузвания, съответства на посочените от подсъдимата действия. От
друга страна, тези увреждания са на лесно достъпно за собствената ръка място и
не може да се изключи възможността те да са били причинени в следствие на самонараняване.
Пловдивският окръжен съд кредитира
заключенията на описаните по- горе експертизи, като възприема вторият възможен
механизъм на получаване на уврежданията на подсъдимата по левия горен крайник-
при самонараняване. Съображенията за това са: на първо място никой от
разпитаните по делото свидетели, вкл. и близките на подсъдимата приятели, не
сочи пострадалият да е бил склонен към физическо насилие спрямо нея и да им е
известно да е реализирал такова поведение. За самата подсъдима твърдят обратното-
лице, многократно предизвиквало скандали не само с пострадалия, но е с трети
лица, вкл. и на свято място- посещаваната от нея църква. Следва да се
констатира, че на свид. В.
М., нейна приятелка, която е промила раните й в
деня след инцидента, самата подсъдима не е съобщила нараняванията да са й били
причинени от пострадалия. Свидетелката сочи, че подсъдимата имала ожулване на лявата ръка по
лакътя и рана на кутрето на дясната ръка. Обяснила, че раните са от падане. Такова оплакване – за причинени й от
пострадалия телесни увреждания, не е направила и пред приятеля си – свид. Л.Г.,
при когото отишла вечерта на 25.06.2019 г. и при когото останала до задържането
й. При депозираните от този свидетел
лъжливи показания относно местонахождението на подсъдимата на 24.06.2019 г. /
за което съдът ще изложи мотиви по- сетне/ е житейски нелогично да се приеме,
че двамата не са обсъждали инкриминираните по делото събития и той без получени
от подсъдимата знания за тях й изгражда алиби. За да направи този извод съдът
взема предвид и твърденията на подсъдимата за множество яростно нанесени й
удари с ритници и юмруци на инкриминираната вечер, за които е категорично
установено от вещите лица, че биха оставили видими травматични увреждания, а
такива не са констатирани. Изцяло на
субективните й оплаквания, без видими травматични увреждания, са и отразените
като възможни от вещите лица удари в
главата. Описаното от подсъдимата, че е паднала на земята, блъсната от
пострадалия, много лошо си е ударила главата в плочките, след това отново понесла
удари в главата, е в противоречие със заявеното от вещите лица при
разпита им на 03.06.2020 г., стр. 4 от съд. протокол, че би могло да няма
видими травматични увреждания в окосмената част на главата, ако ударите са
нанесени с по- слаба сила. Ето защо съдът намира, че и тези й заявени
субективни оплаквания са израз на избраната от подсъдимата линия на защита.
От
заключението на изготвената и приета в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства (л.2-16 т.2 дос. произв.) се установява, че по иззетия по делото
домакински нож с червено-бяла ръкохватка има следи от човешка кръв.
По
делото е изготвена и приета по надлежния процесуален ред комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подсъдимата М.П. (л.29-43 т.2
от дос. произв.). Вещите лица приемат, че подсъдимата не се води на
психиатрично диспансерно наблюдение към ЦПЗ гр. Пловдив. Лекувана е амбулаторно
и стационарно заради психични и поведенчески разстройства, дължащи се на
употреба на алкохол. Подсъдимата П. е била в състояние на обикновено алкохолно
опиване, което определя да е могла да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си към момента на инкриминираното деяние.
Същата е с установена алкохолна зависимост.
Употребата на алкохол води до определени емоционално-волеви промени.
Видно от клиничните данни, касае се за дългогодишна алкохолна злоупотреба,
която засяга предимно психологичните и поведенчески характеристики на
личността. Формирана е като личност с импулсивни реакции. Дългогодишната
алкохолна злоупотреба води до едно значимо намаляване на морално-етичните
параметри на личността, наблюдава се една изразена промяна в т.нар.
психологично преживяване на социално съпреживяване, т.е. дългогодишно
употребяващите хора с алкохолна зависимост стават нечувствителни емоционално
към преживяванията на другите. В така описаните характеристики на личността,
всички емоционално-волеви, поведенчески нарушения, кумулативни нарушения имат
само количествен, но не и качествен характер. Това не е заболяване в клиничния
смисъл на думата. Според вещите лица основният мотив за инкриминираното
поведение на подсъдимата е гняв към пострадалия. Те изключват възможността
подсъдимата да е изпитвала страх към инкриминирания момент. От гледна точка на
нейните личностови характеристики, обясненията, които дава на различните етапи,
са свързани с личностовите особености и
с цялостната ситуация, в която тя е поставена, осъзнаването на това до какво
може да доведе тя. Употребата на
алкохол, за каквато има данни, принципно отключва определени личностови
особености – агресивни прояви, конфликтност. В цялостната ситуация това, което е отключило
гнева й, са личностовите й особености. Нейната обективирана агресия е
възможно да бъде провокирана от неща, на
които иначе друг човек, не с тази личностова характеристика и не с тази
алкохолна зависимост, не би отреагирал. За човек с тази личностова
характеристика, с тази злоупотреба на алкохол, най-малкото дразнение, лош
поглед или отношение или подхвърлена приказка, се възприема като силен
дразнител и може да реагира агресивно, гневно, дори с разрушително поведение. Действията
й са били целенасочени във връзка с външен повод и са избирателно насочени.
В хода на съдебното следствие беше назначена,
изготвена и приета и ДНК експертиза на веществени доказателства / л.142-145 от съд. производство/. Обекти на
експертизата са били приложени по делото ВД, съдържащи биологичен материал,
иззет от поднокътносъдържимото на пострадалия
Й. И. при извършения оглед на труп,
апликатор с материал от устната кухина на същото лице, сравнителен материал, иззет в хода на
досъдебното производство от подсъдимата П.. Според заключението на
експертизата, поднокътно
съдържимото от лявата ръка на
пострадалия И. напълно съвпада с ДНК
профила на И.. По- голяма част от биологичния материал в поднокътно съдържимото
от дясната ръка на пострадалия И. е с
ДНК, съвпадащ с профила на И.. По- малко количество такъв материал има от друго
лице, но липсва съвпадение с ДНК
профила на П..
В хода на досъдебното производство е била
изготвена и съдебно- химическа експертиза относно наличието на алкохол в кръвта
на пострадалия / л. 123 т. 1/, което е било 2,5 промила на хиляда.
Съдът
кредитира заключенията на изготвените по делото експертизи, като добросъвестно
изготвени от лица с необходимите специални знания и опит.
Пловдивският
окръжен съд намира описаната фактическа установеност на деянието за несъмнена, изводима
от следните кредитирани от съда доказателства:
Съдът кредитира частично обясненията на подс. П.,
депозирани в хода на съдебното следствие, при проведения й разпит на 26.02.2020 г. Същите следва да бъдат възприети в частта
относно твърдението за дългогодишното съжителство й с пострадалия И., честите
им конфликти и раздели, скандалите им в нетрезво и за двамата състояние,
посещенията на подсъдимата в
Католическата църква, употребеното от двамата значително количество
алкохол на инкриминираната дата, последвалия скандал, вземането на нож от нея и
пробождането на пострадалия И. в момент, в който двамата са били един срещу
друг в изправено положение, последвалото оплакване от пострадалия за болки в
корема, лягането му на дивана, на който легнала и тя и прекарала нощта до сутринта
на другия ден, когато посетила първоначално своя приятелка, пила със съпруга й,
а след това отишла при „Л.“- свид. Л.Г.. Съдът не кредитира твърденията й, че
причина за пропиването й е бил именно пострадалият, че е била многократно бита
през годините и от него, и от брат му- свид. И.И., че в резултат на физическия
тормоз от пострадалия е полусляпа. В приложената по делото медицинска
документация не се съдържа информация за травматична причина, обусловила
влошеното й зрение. Не следва да се кредитират и обясненията й относно нанесени
й множество удари, вкл. с юмрук, с ритници, поВ.нето й на земята от пострадалия
И., че не знае как е станало нараняването му с ножа. В некредитираната част обясненията на подс. П.
имат ярко изразен защитен характер, целят да я обрисуват като жертва и в
дългогодишен план, и на инкриминираната дата. Те са в противоречие със
заявеното от самата подсъдима в присъединените й показания от досъдебното
производство, свидетелските показания, заключението на допълнително назначената
от съда СМЕ. Съдът кредитира
отчасти присъединените по надлежния
процесуален ред обяснения на подс. П. от досъдебното производство, депозирани
при разпита й на 27.06.2019 г. ( л. 58- 59 т. 1 от дос. произв.). На
възприемане подлежи заявеното от нея относно дългогодишното й съжителство с
пострадалия, честите им разделяния, пиянството му, твърдението й относно
употребеното значително количество алкохол от двамата на инкриминираната дата
след 18.00 ч., възникналия помежду им спор, вземането на нож от
подсъдимата и замахването й с ножа към
пострадалия, последващото лягане на двамата, събуждането й рано на следващия
ден, напускането на дома и поведението й
до момента на задържането й от полицейските служители. Съдът не кредитира
показанията й относно физическа агресия на пострадалия в дългогодишен план,
вкл. и на инкриминираната дата, тъй като те са в противоречие с останалите
кредитирани от съда доказателства, вкл. изводимото от показанията и на
свидетелите, близки на подсъдимата, които описват нейни агресивни прояви, но не
и видени от тях или споделени им от нея прояви на физическа агресия от
пострадалия. Обясненията й противоречат и на кредитираните от съда заключения
на СМЕ. Съдът кредитира обясненията на
подс. П. от досъдебното производство, материализирани в протокола й за разпит
(л. 52-53 т. 1) и присъединени към доказателствената съвкупност в хода на
съдебното следствие, относно твърдението й за употребено голямо количество алкохол
на инкриминираната дата. Не кредитира обясненията в останалата част, поради
противоречието им с останалите подлежащи на кредитиране доказателства.
Съдът
кредитира показанията на свид. И.П.И., депозирани в хода на съдебното
следствие, както и присъединените показанията на същия свидетел от досъдебното
производство. Заявеното от свидетеля
съдът подложи на внимателен и задълбочен анализ, съпостави ги с изводимото от
останалите доказателствени източници и не намери основание за извод да са повлияни от заинтересоваността на свидетеля
от изхода на делото. Пострадалият Й. И. е негов брат. От показанията се установява дългогодишното съжителство
между подсъдимата и пострадалия, съпроводено от употреба на алкохол и чести
скандали, при което подсъдимата е имала необуздано поведение- викала, псувала,
при направена й забележка от пострадалия
виковете й се увеличавали. Преди инкриминираната дата тя извикала камион,
за да натовари вещите си от дома на пострадалия, при което викала и
трошала.
За
отношенията между пострадалия и подсъдимата преди инкриминираната дата не се
очертават противоречия в показанията на свидетеля, но депозираните в хода на
досъдебното производство са по- детайлни относно семейните и роднински връзки и
на двамата, неблагоприятните житейски
факти от миналото им. За възприетото от
свидетеля на инкриминираната дата са налице съществени противоречия. Пред съда
първоначално заяви, че не е бил в града, след
прочитане на показанията му от досъдебното производство свидетелят
потвърди присъединените си показания. Съдът намира, че следва да бъдат ценени
именно те, като депозирани непосредствено
след процесните събития, когато свидетелят е имал по- ясен спомен. От показанията му се установява, че на 24. 06.2019 г. вечерта,
около 21.00 часа, в жилището си, намиращо се над обитаваната от подсъдимата и
пострадалия стая, свидетелят за пореден път е чул „ силни крясъци и викове“, идващи от приземната стая на брат му. Виковете и крясъците били на подсъдимата.
Глас на пострадалия или на друг човек не възприел. Свидетелят се преместил в
друга стая, за да не чува. На другия ден сутринта отишъл на работа. Същото
сторил и на 26.06.2019 г. След прибирането си, от посетили го полицейски
служители разбрал за смъртта на брат си.
По искане на подсъдимата и защитника й
съдебното следствие протече по реда на глава ХХVІІ- ма от НПК, при хипотезата
на чл. чл. 372 ал. 3 във вр. с чл. 371 т. 1 от НПК. Подсъдимата П. и защитникът й изразиха съгласие да не се
разпитват свидетелите А. М., Б.И., М. Т.,
Д. Д., Т. И., Й. М.-Й., В. М., Т. Д., Д. А. / неправилно вписан в приложението на обв.
акт и в съдебните протоколи като „Р.“/, Л.Ч., Й.Х., Л. П., А.Ч. и вещите лица П. В., Д. Д. и Ф. М., а при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на протоколите за разпит на
свидетелите и експертните заключения от
досъдебното производство. Съдът намери,че съответните действия по разследването
са извършени по реда и при условията, предвидени в НПК и одобри изразеното съгласие. На осн. чл. 281
ал. 5 вр. с ал. 1 т. 4 предл. 2 от НПК бяха присъединени като доказателство по
делото и показанията от досъдебното производство на свид. Л.Г.- починал към
момента съдебното производство.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. А.
М. ( л. 74-75 т. 1 дос. произв.), който познавал подсъдимата от около десет
години по повод посещенията им в
църквата „Света Богородица Лурска“ в гр. Пловдив и работата му като доброволец там и в мисионерския орден към
същата църква „Майка Тереза“. Описва
подсъдимата като лице, което употребявало алкохол , когато я срещал в църквата
много често е била в нетрезво състояние.
Тогава ставала заядлива и агресивна към околните,
вкл. и към монахините, това мотивирало последните неколкократно да търсят
съдействие на служители от Първо РПУ на МВР-Пловдив. Последните я отвеждали, за
да не се заяжда с посетителите в църквата.
С пострадалия имал редки контакти, при посещенията им заедно с
подсъдимата в центъра „Майка Тереза“, не сочи той да е проявявал
неблагопристойни действия при вижданията им.
Съдът кредитира и показанията на свид Б.И. (
л. 76 и л.103, т. 1 от дос. произв.).
Той, в качеството си на син на пострадалия И., е заинтересован от изхода на
делото. Но личните му възприятия относно
начина на живот на пострадалия И. и подсъдимата П. са съответни на изводимото от останалите
доказателствени източници. Той също сочи
подсъдимата като „ често употребяваща алкохол и избиваща я агресия в
резултат на това“.
На кредитиране подлежат и показанията на
свид. М. Т. (л. 77- 78 т. 1 от дос. произв.).
Двамата с пострадалия И. се събирали в обща компания в градинката до
Областната управа в гр. Пловдив. Пострадалият познавал като „ Д. П.“. Виждал и
приятелката му. За нея пострадалият му споделял, че употребява доста алкохол,
често са се карали и разделяли, описвал я като „много лоша“, ставала агресивна
и правела скандали. Последното, като производно доказателство, съдът ползва за
проверка на истинността на заявеното от подсъдимата, а така също и от
свидетелите- негови родственици относно инициатора на скандалите й с
пострадалия.
Съдът кредитира изцяло и показанията на
свид. Д. Д. ( л. 79-81 т. 1 от дос. произв.)- приятел на пострадалия от дълги
години. От тях се установява, че с прозвището „ п.“ пострадалият се сдобил още
в юношеските си години, поради трайното си увлечение към алкохола. Имал „ кротко пиянство“, като пиел веднага
търсел да ляга да спи. Познавал и
съжителката му- подс. П., като лице, което „ много пие“. Чувал е кавги между
постр. И. и подсъдимата, при което тя викала когато е пияна, но пострадалият не
й обръщал внимание. От техен общ познат разбрал на 25.06.2019 г., че И. е
умрял. На 26.06.2019 г. отишъл до дома му, заради очаквано от него погребение.
Намерил тялото на пострадалия И., излязъл от помещението и звъннал на тел. 112.
Съдът кредитира изцяло и показанията на
свид. Т. И. ( л. 82- т. 1 от дос. произв.) . На 24.06.2019 г. той забелязал
подсъдимата (жената на Д.) с млад, непознат му мъж да бутат количка, на която
имало качен хладилник. Това съответства на заявеното от останалите свидетели,
че подсъдимата няколко дни преди деянието изнасяла вещите си от общия дом.
На кредитиране изцяло подлежат показанията
на св. Й. М.-Й. ( л. 83 т. 1 от дос. произв.). Тя била бил съседка на
пострадалия, познавал и него, и подсъдимата. Знаела, че майка й и синът й са
починали. Личните й впечатления били, че „ М. е алкохоличка“, редовно я виждала
пияна. От брата на пострадалия- св. И.И.
разбрала, че двамата често се карат. Последното ползва като производно
доказателство за проверка достоверността на показанията на близките на
пострадалия. В деня след убийството за последен път чула подсъдимата по
телефона, която се обадила, споделила, че е при приятелката си В. „мъжката“, кани се да пътува към К.,
скарала се е с пострадалия, от когото си
е взела хладилника, но има за изнасяне и други вещи. Този разговор,
съпоставен с данните за поведението на подс. П. на 25. 06.2019 г., споделеното
от нея със св. М. и показанията на свид.
Л.Г. в некредитираната част формира у
настоящия състав на съда извод, че към този момент- на 25. 06.2019 г., когато
престъплението още не е било установено, подсъдимата е започнала да изгражда
защитна теза, като създава у свидетелите впечатление, че не знае за
нараняването и смъртта на пострадалия. Израз на тази теза са и некредитираните
показания на свид. Г..
На кредитиране подлежат и показанията на
свид. В. М. ( л. 84-85 т. 1 дос. произв. ). Подсъдимата е нейно кръстница. Тя я
познавала от около 18 години преди инкриминираната дата, от същото време
познавала и пострадалия. Известно й било, че двамата употребяват алкохол, лично
присъствала на разприте им в пияно състояние. Твърди, че подс. П. има „ лошо пиянство… пиянството й е проклето на нея“. Също сочи, че пострадалият след напиване го избивало на сън, а
подсъдимата викала, „ крякала“, биела
се. На 25.06.2019 г. подсъдимата я
посетила сутринта около 07.15 часа.
Казала й, че се е скарала в понеделника с пострадалия, била два- три
часа при него и пили. Напуснала го, „защото
й писнало да дава пари за ракия“. Т.е. създала впечатление за краткотрайно
посещение в общия им дом с И. и
напускането му с цел раздяла, тъй като са се скарали, без да намекне дори, че
раздялата им е фатално обусловена. Подсъдимата била наранена. Имала ожулване на
лявата ръка по лакътя и рана на кутрето на дясната ръка. Обяснила, че раните са
от падане. Отпред на блузата й имало две
малки петна от кръв. Същата вечер преди
18.30 часа по телефона жена, представила се за кръстница на подсъдимата, която се
обадила на телефона на подсъдимата, разговаряла с П., а с нея и със свидетелката, съобщила, че
„Д. е починал“. Подсъдимата й казала, че отива към кв. „Кючук
париж“.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид.
Т. Д. (л. 86- 87 т. 1 от дос. произв.). Тя познавала подсъдимата от 7-8 години,
от посещенията й в църква „Майка Тереза“ в Пловдив. Два месеца преди инкриминираната дата
подсъдимата била изведена от там, тъй като била пияна. Описва я като много агресивна след употреба
на алкохол. Присъствала е на поведение на подсъдимата, изразяващо се в удряне,
хапене, ритане на околните, истерични викове в трапезарията на църквата и пред
самата църква. Известно й е,че в такива случаи е викана полиция, при което
свидетелката я виждала да „ посяга на органите на реда“. Пострадалия виждала в църквата, но не знаела
нищо за него.
Съдът
кредитира изцяло показанията на Л. Ч.Й.Х. (дъщеря на пострадалия), Л. П.(майка
на пострадалия), А.Ч. ( внук на пострадалия). Същите несъмнено са
заинтересовани от изхода на делото. Показанията им в частта относно заявени
лоши отношения между пострадалия и подсъдимата след употреба на алкохол са
съответни на заявеното от незаинтересованите от изхода на свидетели.
На частично кредитиране подлежат показанията на свид. Д. А. (л. 94-96
т. 1 от дос. произв.)- относно извършените от него, в качеството на полицейски
служител действия по установяване местонахождението на подсъдимата. За
обстоятелствата, които са му станали известни при проведената беседа с
подсъдимата и снемане на обяснения, показанията му не могат да се въприемат. В
тази част без съмнение те не могат да
бъдат третирани по друг начин, освен като източник на производни доказателства. Налице е ограничението за производните доказателства. Допустимата
хипотеза обхваща три възможности – за проверка на първичните доказателства, за
разкриването им или за тяхната замяна при установяване на относими спрямо
обвинението факти, в последният случай, само ако първичните са недостъпни.
Наказателното производство се провежда с участието на подсъдимата и тези производни доказателства, които възпроизвеждат
нейни изявления, не могат да бъдат използвани за установяване на факти от
значение за обвинението, тъй като оригиналните доказателствени източници са
достъпни и тяхната подмяна с производни е процесуално недопустима. За проверка
на обясненията на подсъдимата също не могат да бъдат ползвани. Още в деня преди срещата им подсъдимата е
осъществила срещи и разговори, насочени
към създаване на впечатление, че изобщо не знае за нараняване на
пострадалия. Споделеното със свидетеля-
полицейски служител е след достатъчно дълъг период от време, през който тя е
обмисляла как да представи себе си в най- благоприятстващата я светлина.
Съдът
кредитира отчасти и показанията на св. Л.Г.,
депозирани при разпита му на 27.06.2019 г. ( л. 90-91 т. 1 дос. произв.). Възприема
заявеното от него относно употребата на алкохол от подсъдимата и
поведението й след това- много лоша, буйна, псува, вика, че от приятелката на подсъдимата бил разбрал за
инцидент преди инкриминираната дата, при който тя ударила постр. И. по
слепоочието. Свидетелят сочи изрично, че не е чувал пострадалият да е бил
подсъдимата. При посещението на полицаите в дома му на 26.06.2019 г. вечерта, докато той отварял вратата на
жилището си на посетилите го полицаи, подсъдимата била притеснена и се е
скрила. Съдът не възприема твърдението на свидетеля, че на инкриминираната дата- 24.06.2019 г. /
понеделник/, около 21 часа подс. П. е
отишла в дома му и е останала да спи там. В тази част показанията му
противоречат на обясненията на самата подсъдима. В подкрепа на обясненията й са
и наличните по делото писмени доказателства- справка от Теленор (л. 58-59 т. ІІ
дос. произв.). Видно е, че за времето от
18.21 часа на 24.06.2019 г. до 23.44 часа на същата дата подсъдимата е
провеждала телефонните си разговори от една и съща клетка на мобилна наземна
електронна съобщителна мрежа, с административен адрес в гр. Пловдив , бул.
„Шести септември“ 37 и не е променяла местонахождението си около 21.00 часа на
същата дата. Т.е. намирайки се в района на обхват на мобилната клетка за дома
на пострадалия, тя няма как да е била и в дома на свидетеля за посочения часови
диапазон. Следващият й разговор е на другия ден сутринта.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото
писмени доказателства, както и веществените такива.
При възприетата фактическа обстановка на
извършеното, Пловдивският окръжен съд намира за безспорно установено, че
подсъдимата М.Х.П. е осъществила от
обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението,
визирани в чл. 115 от НК, като на 24.06.2019 г. в гр. Пловдив умишлено е
умъртвила другиго - Й. П.И..
За
това престъпление не се изисква специална правосубектност. Видно е от
заключението на приетата в хода на съдебното следствие СППЕ на подсъдимата, че
въпреки употребения алкохол, тя е разбирала свойството и значението на
извършеното и е могла да ръководи постъпките си.
С
действията си подс. П. е засегнала обществените отношения, които осигуряват физическата неприкосновеност
на най-висшето човешко благо- живота.
Обект
на конкретното престъпление е животът на пострадалия Й. И.. Спрямо него подс. П.
е обективирала действия, насочени към умъртвяването му. Тя е нанесла прободно-
прорезна рана с нож с дължина на острието 12.5 см. и ширина в най- широката част 2 см.-предмет, годен да
причини сериозни, несъвместими с живота увреждания. Ударът е нанесен в областта
на корема, където се намират множество
жизненоважни органи. Пробиването на коремната стена, с последващи срязване на голямото було, на лумена на дясна обща илиачна артерия е
довело до непосредствената причина за смъртта - остър вътрешен кръвоизлив от срязването на дясната обща илиачна артерия-
голям артериален съд. Налице е пряка причинно- следствена връзка между
действията на подсъдимата П. и получените от пострадалия И. несъвместими с
живота увреждания.
Деянието
е извършено с пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния му характер,
предвиждала е общественоопасните последици, искала е настъпването на престъпния
резултат- смъртта на пострадалия Й. И.. Престъплението е довършено.
Пловдивският
окръжен съд намира за неоснователни твърденията на подсъдимата, че действията й
са извършени в ситуация на активно отбраняваща се срещу нападателните действия
на пострадалия. В тази част обясненията
й, като оборени от останалите доказателства по делото, не бяха кредитирани. По
делото се установява, че на
инкриминираната вечер между пострадалият и подсъдимата е имало скандал-
обичайно явление в битуването им. Виковете и крясъците на подсъдимата са се
чували и извън обитаваната от двамата стая- също обичайно нейно поведение. Не е
установено да е имало активни нападателни действия от пострадалия спрямо подсъдимата.
Според кредитираните от съда доказателствени източници по тялото й не са
установени никакви телесни увреждания, които би следвало да са налице при
нанесени й удари и ритници от
подсъдимия. Неизбежната отбрана предполага нападение, което не е позволено от
закона. Доказателства за такова нападение по делото не са налице. Липсват
предпоставки да се приеме хипотезата на чл. 12 от НК
– не е било налице противоправно и общественоопасно нападение от страна на
убития Й. И., за да може подсъдимата да се позовава на неизбежна отбрана или
нейното превишаване, още по-малко да се обсъжда на какво се дължи то - уплаха
или смущение. Констатираните травматични увреждания на подсъдимата, както съдът
изложи съображенията си при анализа на доказателствените източници, не са
причинени от пострадалия в момент на физическо нападение срещу П.. Защитната й позиция е ориентирана към
създаване на впечатление, че всичките й травматични увреждания са причинени от
пострадалия на инкриминираната дата. Твърдените от нея множество силно нанесени
й удари- с ритник и с юмруци, е установено от вещите лица , изготвили
допълнителната СМЕ, че не би могло да са нанесени, тъй като липсват
съответстващи им травми по тялото на подсъдимата. Като вероятно получени на инкриминираната
дата травми вещите лица сочат такива по
главата на подсъдимата, които се основават изцяло на субективно споделени от
подсъдимата оплаквания, без обективни, видими белези. Вещите лица сочат на
вероятност одраскванията по ръцете на
подсъдимата да са причинени при „ разтърсването“ й от пострадалия. Но и за тези
увреждания не изключват възможност да са причинени при самонараняване, която
съдът възприема. Вече бе обсъдено от
съда, че подсъдимата не е съобщила за увреждащи я действия на нито един от
свидетелите- нейни приятели, които е посетила в деня след инкриминираната дата.
Касае се за избрана от нея линия на защита, която е оборена от кредитираните от
съда доказателства.
Не може да се удовлетвори и искането на защитата за правна
квалификация на извършеното по чл. 118 от НК. Правната доктрина и практика
отдавна е изяснила обективните и субективните признаци на състава на
престъплението по чл. 118 НК
- убийството трябва да е извършено в състояние на силно раздразнение, което е
предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или клевета или с друго
противозаконно действие против виновния или неговите близки. За това престъпление
е характерно от една страна, че решението за извършване на убийството възниква
внезапно в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия
с някои от посочените действия и, от друга страна, че то се извършва в същото
състояние. Прието е, че "под силно раздразнение" се разбира такова
състояние, при което съзнанието на дееца е овладяно до такава степен от
чувствата, че волята му се определя предимно от тях. Горните критерии,
съотнесени към конкретиката на настоящия казус, водят на извод за липса на
всички обективни елементи на този привилегирован състав, извън факта на
причинената смърт. Констатираният гняв от вещите лица, изготвили СППЕ, под
въздействието на който е извършено престъплението, те обясняват с
дългогодишната злоупотреба на подсъдимата с алкохол, довела до личностови
промени. Под въздействието му тя ставала
агресивна дори срещу обичайни за човешкото общуване факти от заобикалящата
действителност, които не биха провокирали гневни реакции у незлоупотребяващ с
алкохол човек. По делото категорично е установено, че подсъдимата П. не е била
в състояние на физиологичен афект. Нейното психично състояние към момента на
деянието е обследвано от цитираната съдебно-психиатрична експертиза, която отхвърля тази възможност. Поведението й и
след деянието е логично изводимо и разбираемо, в значителна степен подредено,
което отхвърля хипотезата за физиологичен афект. С оглед приетото за безспорно от настоящия
съд, че подс. П. към момента на деянието е била в пияно състояние, на
самостоятелно основание изключва приложението на чл. 118 от НК. Употребата на
алкохола се явява улесняващ фактор, затрудняващ волевия контрол. За подсъдимата
е установено, че в състояние на
алкохолно повлияване е ставала дръзка, агресивна, силно конфликтна, каквото е било поведението й и на
инкриминираната дата.
По вида и размера на
наказанието:
За престъплението по чл. 115 от НК се предвижда наказание от
десет до двадесет години лишаване от свобода.
Смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства са
чистото й съдебно минало, влошеното й здравословно състояние, тежкото й семейно
положение. Тя е загубила най- близките си хора- дете, майка, брат- все събития, сломяващи човек. Налице са и
частични самопризнания- тя признава, че е била на местопроизшествието и е държала ножа, с който е причинено фаталното
за пострадалия нараняване. Отегчаващи
отговорността й обстоятелства са лошите характеристични данни. Подсъдимата е
очертана от всички познаващи я свидетели като
силно конфликтна, заядлива, агресивна личност в дългосрочен период от
време. Като отегчаващо отговорността й обстоятелство съдът намира и
извършването на престъплението след поредна злоупотреба с алкохол.
Съдебната практика е възприела
становището, че определянето на размера на наказанието за извършеното
престъпление не е резултат от механично отчитане на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, а изисква преценката на тези обстоятелства в
тяхната взаимна връзка, позволяваща действителното установяване на конкретната
тежест на извършеното престъпление и на конкретната степен на обществена
опасност на дееца, така че да се удовлетвори постигането на целите по чл. 36 НК.
При съпоставката на
индивидуализиращите отговорността на подсъдимата обстоятелства, не по- високата
от обичайната обществена опасност на деянието и дееца, целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК съдът прие, че наказанието следва да се определи
при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Съдът намира, че справедливо, годно да доведе до промени в
съзнанието и превъзпитаването на подсъдимата към спазване на законите и добрите
нрави, както и да въздейства предупредително- възпиращо на околните е наказанието от дванадесет години лишаване от
свобода.
Превесът на смекчаващите отговорността на подс. П. обстоятелства не сочи на допустимо определяне
на наказанието при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК. На първо място- не се
очертава изискваната от закона многобройност на такива обстоятелства, нито
изключителност на някое от тях. Не е налице и втората изискуема от закона предпоставка-
не може да се приеме, че индивидуализиращите отговорността на дееца обстоятелства
формират извод, че и най- ниското предвидено за престъплението наказание се
явява несъразмерно тежко.
Наказанието
от дванадесет години лишаване от свобода, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б. а
от ЗИНЗС, следва да се изтърпи от подс. П. при първоначален „строг“ режим.
На основание
чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК следва да се приспадне от изтърпяване на
наказанието дванадесет години лишаване
от свобода времето, през което подс. М.Х.П. е била задържана по ЗМВР, НПК и с
мярка за неотклонение "Задържане под стража", считано от 26.06.2019
г. до влизане на присъдата в сила, като един ден „задържане“ се зачита за един
ден „Лишаване от свобода“.
Веществените доказателства по делото: цигарени
угарки (фасове); вилица; цигарена угарка фас, нож, нож, найлоново пликче с
клипс, кутия от цигари “King”, завивка, мобилен телефон “Nokia”, апликатор,
стерилен от сифон на мивката, поднокътно съдържимо от лява и дясна ръка на Й. П.И.,
карта за телевизор, държач за карта,
гърловина на ПВЦ бутилка за бира, черни слипове, проба от устна кухина
за слюнка по ДНК метода, косми от главата, коремната област, половата област и
от краката, чифт дамски сандали с № 37 и надпис “Tom Tailor” на
подметките; един брой сива тениска с къс ръкав с надпис на етикета “REGULAR”, един
брой черни бикини черни на цвят; един брой сутиен, тип спортен, цвят зелен;
един брой черен клин с дължина три-четвърти, размер “L”, един брой кутия
цигари с надпис “KING”, съдържаща 11 къса цигари, един брой запалка за цигари,
пластмасова, плоска, цвят бял, като вещи без стойност, следва да бъдат УНИЩОЖЕНИ
след влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства по делото:
един брой мобилен телефон “NOKIA”, модел
“1208” с IMEI ***, съдържащ “СИМ” карта с № ***; един брой черна
рокля - следва ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимата М.П. след влизане на присъдата в
сила.
С оглед на постановената осъдителна
присъда, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
в тежест на подсъдимата М.Х.П. следва да бъдат възложени направените
по делото разноски. Тя следва да заплати по сметка на ОД на МВР - гр. Пловдив сумата от 3797,72
лева) – направени разноски в хода на
досъдебното производство, както и в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд – Пловдив, сумата от 3070 лева – направени разноски в хода на съдебното
производство.
Причини за извършване на
престъплението- незачитане на установените в обществото ни порядки за
неконфликтно, неувреждащо околните поведение, употребата на алкохол.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: