Решение по дело №980/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Делото е образувано по жалбата на С. Р. Д. [ЕГН] от гр. Варна, ул. „Петър Алипиев“ № 4, вх.Г, ет. 4, ап. 12, чрез адв. С. Й. от АК – Варна, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Трепетлика“ бл. 1, ап. 13 против ЗППАМ № 25-0819-000414/ 14.04.2025 г. на началник група при ОД на МВР – Варна, сектор „ПП“, с която е разпоредено прекратяването на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца по чл. 171, т. 2а, б“а“ от ЗДвП, поради отнемането на всички контролни точки от талона – чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита издадената заповед за неправилна и незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на адм.-производствените правила и изискванията за съдържание на акта, като излага подробни съображения.

В съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. З. Й. от АК – Варна, който поддържа жалбата, изразява становище за отмяна на оспорения адм. акт.

Ответникът по оспорването – началникът на група при ОД на МВР – Варна, сектор „ПП“ - Варна, редовно призован се представлява от гл. юрк. Г., редовно упълномощен, който оспорва жалбата и претендира за разноски по делото за юрк. възнаграждение.

Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, налице е правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, последната е неоснователна при следните съображения:

От фактическа страна съдът приема, че жалбоподателят С. Д. е предоставил управлението на собствения си л. автомобил м. „Фолксваген Голф“, с ДК№ [рег. номер] на лицето И. В.. Последния е бил спрян за проверка на 07.03.2025 г. около 9, 15 ч. в гр. Варна, в участъка по бул „Цар Освободител“ и изхода от РТК. При проверката се установило, че В. е загубил правоспособност на основание чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, поради отнемането на всички контролни точки.

С процесната Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0819-000414/ 14.04.2025 г. на началник група към ОД на МВР – Варна, сектор „ПП“ - Варна, за нарушение и на основание чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на процесния автомобил за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца, като са отнети: СРМПС № ********* и 2 бр. рег. Табели № [рег. номер].

По делото не са събирани гласни доказателства.

При тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

От правна страна съдът счита, че Заповед № 25-0819-000414 за прилагане на ПАМ от 14.04.2025 г. на началника на група при ОД на МВР – Варна, сектор „ПП“ - Варна, с която е приложена ПАМ на жалбоподателя е законосъобразна, като издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Видно от Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. директорът на ОД на МВР – Варна е упълномощил началниците на групи в сектор„ПП“ при ОД на МВР за цялата територия на ОД на МВР - Варна да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП (стр. 4 от адм. преписка)

ПАМ са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материално-правните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, т. к. с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Чрез прилагането на ПАМ се дава легален израз на държавна принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи, поради което те следва да бъдат прилагани само в конкретно изброени в закона случаи, както и от компетентен орган (съобразно визирания в цитираната норма кръг от длъжностни лица). Наложената ПАМ е преустановителна и цели преустановяване на управлението на МПС от лице, което е неправоспособно, поради отнемането на всички контролни точки, както и за собственик, чието МПС се управлява от такова лице по реда на чл. 171, т. 2а б. а от ЗДвП.

Деянието станало причина за прилагане на ПАМ на жалбоподателя е извършено на 23.12.2024 г. или тогава е действала разпоредбата на чл. 171, т.2а, б. „а“ в редакцията си от ДВ бр. 77/ 03.01.2018 г. Според разпоредбата: „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на адм. нарушения се прилагат следните ПАМ: ….2а. (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:

а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;……“

В настоящия случай жалбоподателят Д. е предоставил управлението на собствения си автомобил на водач, по отношение на който са отнети всички контролни точки и правилно процесната ПАМ е приложена спрямо нея, като съдът приема, че не са налице сочените основания за оспорване от жалбоподателя на процесната заповед. Незнанието на правото никога не е оправдавало никога незнаещия.

Сочените обстоятелства от процесуалния представител на жалбоподателя по повод на задължение на контролните органи по ЗДвП да уведомяват своевременно водачите на МПС за управление на МПС след отнемането на всички контролни точки съдът намира за неоснователно, тъй като не намира опора в нормативната система – ЗДвП и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение
(Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018 г.).

Съгласно чл. 25 от посочената наредба „Частичното възстановяване на контролните точки с 1/3 от първоначалния им брой се извършва от отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР по место отчет на водача след получаване на протокола за преминато допълнително обучение. Според ал. 2 „Броят на отнетите, възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на МПС се водят на отчет от отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР по место отчет на водача и се отразяват в автоматизираната информационна система.“ Или макар и водени на отчет от контролните органи контролните точки не са в задължение за съобщаване от органите по контрол на движението по пътищата.

Съдът приема, че оспорения адм. акт е законосъобразен, съответства на изискванията за форма на адм. акт, визирани в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспорената заповед не противоречи на материалния закон и е издадена при спазване на адм. производствените правила. Не е налице такова нарушение, което ако не беше допуснато да би се стигнало и до друго решение на поставения пред АО въпрос. Поради това съдът намира, че при издаване на АА не е налице допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила (чл. 146, т. 3 от АПК).

Процесната заповед е издадена при съответствие на целта на закона, а именно преустановяване на управлението на МПС от лице след отнемане на всички контролни точки.

Поради изложеното съдът приема, че оспореният адм. акт е законосъобразен и жалбата следва да бъде отхвърлена.

При изхода от оспорването съдът намира, че на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от НЗПП на АО следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 100 лв. за юрк. възнаграждение.

Предвид на нормата на чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП, настоящото съдебно решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното и на основание и на основание чл. 172, ал.2 във връзка с ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Р. Д. [ЕГН] от гр. Варна, ул. „Петър Алипиев“ № 4, вх.Г, ет. 4, ап. 12, чрез адв. С. Й. от АК – Варна, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Трепетлика“ бл. 1, ап. 13 против ЗППАМ № 25-0819-000414/ 14.04.2025 г. на началник група при ОД на МВР – Варна, сектор „ПП“, с която е разпоредено прекратяването на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца по чл. 171, т. 2а, б“а“ от ЗДвП, поради отнемането на всички контролни точки от талона – чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, като е отнето СРМПС и 2 броя табели на автомобила.

ОСЪЖДА С. Р. Д. [ЕГН] от гр. Варна, ул. „Петър Алипиев“ № 4, вх.Г, ет. 4, ап. 12, да заплати на ОД на МВР – Варна направените по делото разноски в размер на 100 лв. за юрк. възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.