Р Е
Ш Е Н
И Е
№………./30.11.2020г.
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в заседание при
закрити врати на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова като
разгледа докладваното от съдията т.д.н.
№ 957 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба на „Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *******,
с която се иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
ответника „К.-1“ ЕООД, ЕИК *******. В молбата се твърди, че ответникът е
неплатежоспособен, тъй като има изискуемо и непогасено парично задължение,
произтичащо от търговска сделка. Молителят извежда качеството си на кредитор
при твърдения, че по силата на договор за услуга със строителна механизация от
14.01.2020г по възложение на ответника в периода м.02.2020г – м.03.2020г
изпълнил строително монтажни работи по част ВиК на обект: „Реконструкция
Зоопарк град Стара Загора“ на обща стойност 20 875,00 лева, за което
съставил и фактури с номера №203/08.02.2020г, 204/21.02.2020г и
206/16.03.2020г. Въпреки че работата е приета без възражения, а фактурите са
осчетоводени и въз основа на тях е ползван пълен данъчен кредит, ответното
дружеството не изпълнява насрещното си задължение да заплати уговореното
възнаграждение. По изложените съображения се иска да се обяви
неплатежоспособността на ответното дружество, да се открие производство по
несъстоятелност по отношение на него; за начална дата на неплатежоспособността
да се определи 13.02.2020г; да се допусне обезпечение чрез налагане на запор
върху цялото движимо и недвижимо имущество на ответника; да се назначи временен
синдик. Претендира разноски.
Ответникът не
оспорва, че е страна по посочения в молбата за откриване на производството по
несъстоятелност договор за услуги, но твърди, че изпълнените СМР са в по-малък
от претендирания обем. Твърди, че ищецът не е доказал изпълнението на
възложената работа, тъй като не представя двустранни дневни актове с отразени
вид и количество услуги, вид на услугата, брой работни часове и часове на
престой, описание на използваната механизация, както и справки за дължими суми
на 10-дневена база. Оспорва представените към молбата за откриване на
производството по несъстоятелност дневни
отчети, като неподписани от управителя на ответното дружество и неотговарящи на
изискванията на договора. Твърди и че са подписани за ответното дружество от
лице, което макар да е служител, не е било натоварено с такива функции, както и
че е било заинтересовано, поради роднински връзки с управителя на молителя.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
За
да се открие производство по несъстоятелност, следва да са налице
предпоставките, посочени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а именно: 1. писмена
молба до компетентният съд от лице, изрично посочено в разпоредбата на чл. 625 ТЗ (длъжникът,
съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от
Н.А.П. за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с
търговската дейност на длъжника); 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се установи
неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата
на чл. 608 ТЗ или
свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4. Затрудненията
на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е
обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.
Ответното
дружество е търговско дружество и спрямо него може да се открие производство по
несъстоятелност.
По
отношение активната легитимация на „Б.Б.“ ЕООД, съдът
намира следното:
По делото не е спорно, а това се установява
и от представените доказателства, че между „Б.Б.“ ЕООД и „К.-1“ ЕООД, е сключен
договор за услуга със строителна механизация от 14.01.2020г, по силата на
който, ответното дружество възлага на молителя срещу възнаграждение,
извършването със строителна механизация собственост на последния и с негов екип
на услуги по част ВиК на обект „Реконструкция Зоопарк град Стара Загора, на
адрес: град Стара Загора, ул. *******, парк „Аязмо“. Цената на услугата е
специфицирана в приложение №1 към договора. Заплащането на уговореното
възнаграждение е предвидено да се извършва периодично въз основа на: подписани
двустранно дневни актове, удостоверяващи вида на услугата и нейното количество,
с посочени часове на начало и край на работата, брой работни часове и часове
престой, описание на използваната механизация и вида на извършената с нея
работа; справка за дължими суми на 10-днвена база съгласно фактическите
количества предоставена услуга и данъчна фактура. Плащанията следва да се
извършват по банков път в 3 дневен срок от получаване на фактурата към която са
приложени справката за формиране на сумата и първичните документи.
Не е спорно и че въз основа на договора
молителят извършва услугите.
Спорно е количеството на изпълнените услуги
и приемането на услугата. За установяването им молителя представя по делото
данъчни фактури №№203/08.02.2020г, 204/21.02.2020г и 206/16.03.2020г. и ежедневни
отчети. Във фактурите са посочени количеството на машиносмените, единичната и
общата им стойност, вида на механизацията, с която са изпълнявани. А в дневните
отчети са посочени часовете на работа и вида на механизацията. Фактури №203/08.02.2020г
и №204/21.02.2020г са осчетоводени от ответното дружеството и въз основа на тях
то е ползвало пълен данъчен кредит (съгласно заключението на ССЕ от
05.08.2020г).
Оспорването на дневните отчети за
дейностите описани и във фактури №203/08.02.2020г, 204/21.02.2020г, като
подписани от лице действало за ответното дружество без представителна власт е
неоснователно. Съгласно презумпцията на чл.301 ТЗ след като търговецът не се е
противопоставил веднага на извършените действия без представителна власт, се
счита че последния ги приема. Най-ранния момент, който ответникът е узнал за
тези действия, е съставянето на данъчните фактури, в където те са обективирани
и които са осчетоводени и въз основа на тях е ползван данъчен кредит. Следователно оспорването им едва в съдебното
производство е несвоевременно.
По отношение на дейностите по дневните
отчети описани във фактура №206/16.02.2020г, която не е осчетоводена от ответното дружество и няма други доказателства
за по-ранно уведомяване на ответника от връчването на преписа от молбата за
откриване на производството по несъстоятелност, съдът приема, за своевременно.
При оспорване на документа, страната която се ползва от него, следва да докаже
при условията на пълно и главно доказване, че той е съставен от лице, което
действа с надлежна представителна власт за ответника. Такива доказателства не
са ангажирани от ищеца, с оглед на което следва да се приеме, че тези изявления
не могат да се противопоставят на ответното дружество. Допълнителния извод, който
се налага е и че тази работа не е приемана от ответното дружество и за нея то
не дължи заплащане на възнаграждение.
В обобщение съдът приема, че ищецът е
изпълнил в срок и е приета работа описана във фактури №203/08.02.2020г и №204/21.02.2020г,
за което е дължимо от ответника възнаграждение в размер на 18427,00 лева.
Ответното дружество не твърди и не доказва способ за погасяване на
задължението.
Следователно по делото се установява
качеството на молителя на кредитор на ответното дружество по търговска сделка и
активната му легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност
по отношение на него.
По отношение на финансово-икономическото
състояние на ответното дружество:
Установи
се, че ответното дружество има изискуеми и непогасени парични задължения към
молителя. Задълженията не са изпълнение на падежите, тъй като ответникът не
доказва плащане, на нито едно от вземанията по фактурите. А съгласно
презумпцията на чл.608, ал.3 от ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато
търговецът е спрял плащанията на задължения посочени в чл.608, ал.1 от ТЗ.
Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично
вземания само на определени кредитори.
Презумпциите не са оборени от
заключенията /основно и допълнително/ на СФИЕ.
На
първо място следва да се посочи, че представените доказателства установяват
осчетоводените от дружеството краткосрочни задължения.
Относно
краткосрочните активи на дружеството установени от вещото лице, са осчетоводени
вземания под формата на заеми към свързани лица. За изследвания период 2015г-2020г
техния размер непрекъснато расте и от 914 хиляди лева в началото на периода в
неговия край те достигат до 1 175 667,00 лева в края на изследвания
период. Макар същите да се подновяват всяка година като краткотрайни (текущи)
вземания, обстоятелството, че такова подновяване се извършва само към свързаните
лица и че тези вземания реално не се събират от дружеството (няма ангажирани
доказателства в тази насока), показва че те не се третират като текущи активи,
т.е. не се използват са покриване на текущите задължения на дружеството, с
оглед на което не следва да бъдат вземани предвид при анализа на
платежоспособността му. /така решение по т. д. № 2205/2017 г. на І т. о.,
решение по т. д. № 685/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС, Решение № 9 от 10.04.2019 г.
на ВКС по т. д. № 2099/2018 г., I т. о., ТК; решение № 71 по т. д. №
4254/2013 г. на І т. о. на ВКС и др./. С оглед изложеното съдът не третира тези
вземания като част от краткосрочните активи на дружеството. По отношение на
останалите елементи формиращи активите на дружеството, настоящия състав като
съобрази представените по делото инвентарни описи л.431-л.444 от делото намира за
доказано съществуването, както на осчетоводените материали и запаси, така и на
касовата наличност. След коригиране на текущите активи на дружеството,
изключвайки вземанията за заем към свързаните лица, техния размер за всяка една
от изследваните години е, както следва: за
2015г – 1545-914=631; за 2016г –
1370-671=699; за 2017г – 1905-1080=825;
за 2018г. – 2529-1317=1212; за 2019г – 2671-1147=1524;
за 2020г – 2784-1175=1609; С оглед на корекцията на размера
на активите за всяка една от изследваните години, съдът намира за необходимо да
преизчисли коефициентите за ликвидност. В резултат на преизчисляването се
установяват следните стойности на обща ликвидност: за 2015г – 0,7228 =631/873; за 2016г – 1,3213=699/529; за 2017г
– 0,8258=825/999; за 2018г.- 0,7739=1212/1566; за 2019г
– 0,9225=1524/1652; за 2020г- 0,9225= 1609/1744;
Въз
основа на извършеното преизчисление се установява, че още към 31.12.2016г коефициентите
на дружеството за ликвидност са под референтите стойности, което показва, че то
е неплатежоспособно. Тази тенденция се запазва през 2017г., 2018г, 2019г и
2020г. Финансовия резултат на
дружеството за изследвания период е положителен, но със силно изразена
тенденция към намаляване на печалбата за всички изследвани години, като
по-важното е че печалбата не намира израз в конкретни текущи активи на
дружеството (парични средства по сметка, касова наличвност, закупение суровини
или дълготрайни активи), което по-скоро наага извод за нейното несъще.
Показателите за рентабилност (способността на дружеството да носи полза на
нейните собственици, т.е. печалба) за целия изследван период също са ниски.
Предвид обстоятелството, че влошеното финансово-икономическо състояние на
ответното дружество е факт още към 31.12.2016г и продължава и към 31.12.2019г,
за изследвания период от 2020г, налага извода, че проблемите на дружеството са
трайни, а не временни.
Само за
пълнота на изложението следва да се посочи, че очакваните постъпление по
сключени договори в размер на 5,4 млн.лв. съгласно допълнителното заключение на
СФИЕ са без правно значение към настоящия момент, тъй като не представляват
краткотраен актив на дружеството. Вземанията не са с настъпил падеж. Единствено
като активи могат да бъдат и са отчетени в основното заключение получените по
договорите аванси за изпълнение.
С оглед
изложеното и извършения финансово-икономически анализ, се налага извода, че
ответното дружество е неплатежоспособно и спрямо него следва да бъде открито
производство по несъстоятелност.
Началната дата на неплатежоспособността е
датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично
вземане от посочения в разпоредбата на чл. 608 ТЗ вид. Доколкото самото неизпълнение
не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва
да издири този времеви момент, в който едновременно
са налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо
задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването
му. Най-ранните изискуеми и непогасени задължения след настъпване на трайната
финансова невъзможност за погасяването му са тези на кредитора НАП по за ДОО и
данък върху доходите с падеж съгласно приложение 1 към основаното заключение на
ССЕ (л.177) 27.05.2019г. Следователно като дата на неплатежоспособността следва
да се определи 27.05.2019г.
По
разноските.
С оглед изхода на делото право на разноски
има само молителя. Последния доказва направата на такива за държавна такса в
размер на 250,00 лева и депозит за СФИЕ в размер на 700,00 лева.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОТКРИВА производство по
несъстоятелност на „К.-1“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
***.
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността на „К.-1“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***.
ОПРЕДЕЛЯ за начална дата на
неплатежоспособността 27.05.2019г.
НАЗНАЧАВА Е.Г.Т., с адрес:
БЪЛГАРИЯ, област София (столица), община София, гр. София 1000, ул."******,
ет. партер, тел: ******* за временен синдик на „К.-1“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***.
ОПРЕДЕЛЯ текущо месечно
възнаграждение на временния синдик в размер на 1000,00 лв.
ОПРЕДЕЛЯ едноседмичен срок
от съобщението за встъпване в длъжност на назначения временен синдик, като му
указва в посочения срок да представи нотариално заверена декларация по чл. 656,
ал. 2 ТЗ или молба по чл. 657, ал. 1, т.
1 ТЗ за освобождаване от възложените задължения.
СВИКВА Първо събрание на
кредиторите на 15.12.2020г. от 09:15
часа в Съдебната палата, бул.”*******, в залата, определена за съдебни
заседания на 7-ми състав, ТО.
ОСЪЖДА „К.-1“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *******
и адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК сумата от 950,00 лева – съдебно-деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати на
Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър по реда на чл. 622 ТЗ.
Решението да се съобщи на назначения
временен синдик.
СЪДИЯ: