Р Е Ш
Е Н И Е
№ 585
гр.Бургас, 15.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХLІV-ти наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря Даниела Михайлова,
като разгледа НАХД № 81 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
повод жалба на „Б”- ЕООД, ЕИК, представлявано от управителя К Б Д, със седалище
и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Св. Климент Охридски“ № ет., със съдебен адрес:***- адв. И М
против Наказателно постановление № 01/000916/20.12.2018г., на С С С- Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - Благоевград, с което за нарушение на чл. 2, ал.1, вр. чл.16, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука” /обн. ДВ бр.15 от 2006 г./ и на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл.413, ал.2 КТ, на дружеството-жалбоподател е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Посочва се, че неправилно АНО е счел, че дружеството е било уведомено за
производството. Посочва се, че при издаването на НП са нарушени
материалноправни и процесуални норми.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Административнонаказващият орган –
Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Благоевград, надлежно призован, се
представлява от юрисконсулт П, която
оспорва жалбата. Посочва, в пледоарията си, че административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на императивна
разпоредба на законодателството, свързано с осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, а именно чл. 2, ал. 1, вр. чл. 16, ал.1 от Наредбата
за задължително застраховане на работниците и служителите за риск от трудова
злополука, като от събрания по делото писмен и гласен доказателствен материал, нарушението
безспорно се установявало. Относно уведомяването, сочи, че актосъставителят К. е инициирал
административно производство, връчвайки призовка по реда на чл. 45 АПК, с която
е изискал вътрешнофирмена документация на предприятието, касаеща осигуряването
на безопасни и здравословни условия на труд с цел установяване наличието на
застраховка за риск от трудова злополука за работника С Д, като тези документи
са изискани на три етапа, като са били изпратени три броя призовки до
дружеството и едва след получаване на последната от тях, работодателят е предприел
действия по представяне на част от изисканата с призовката документация. След
прегледа на същата, въпреки, че и в трите призовки имало изричен запис за
представяне на документи, удостоверяващи наличието на застраховка за риск
трудова злополука, застрахователна полица или друг вид документ, към
представените в Дирекция „Инспекция по труда” Благоевград документи такъв не е
бил приложен. След като е изследвано обстоятелството каква е основната
икономическа дейност на дружеството, е било установено, че това е сухопътен
транспорт и видно от Заповедта на Министъра на труда и социалната политика за
прилагане на среден коефициент на трудов травматизъм, за календарната 2018 г.
коефициентът на трудов травматизъм за дейност сухопътен транспорт е 1.5, което
е значително по-високо от установения среден размер за страната, който е 0.66. За всеки един
работодател с основна дейност сухопътен транспорт, който е наел работник или
служител да извършва трудова дейност като основна или спомагателна такава, е
възникнало задължението да застрахова за своя сметка съответният работник за
риск трудова злополука от момента на постъпването му на работа. Документи в
тази насока не са били представени на контролните органи от жалбоподателя, и последните
са стигнали до извода, че е осъществен състав на нарушението на чл. 2, ал. 1,
вр. чл. 16, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и
служителите за риск от трудова злополука, поради което към дружеството е била отправена
покана по реда на чл. 40, ал.2 за съставяне на АУАН. Тъй като на указаните дата
и час не се е явил законен или упълномощен представител на търговеца, АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя,
като впоследствие е било издадено от АНО и атакуваното понастоящем НП, в което
съдържанието на акта е било възпроизведено. Предвид гореизложеното се моли съда
да постанови съдебен акт, с който да потвърди процесното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно и да остави без уважение
депозираната срещу него жалба.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл.59, ал.2 ЗАНН /видно и от приложения по делото пощенски плик- стр. 5/.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е частично основателна, като
съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На Дружеството „Б”- ЕООД, ЕИК, представлявано от управителя К Б Д, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Св. Климент Охридски“ № , ет. на 28.08.2018 г., е бил съставен АУАН № 01-000916 от 28.08.2018 / стр.10-11 от делото/ от свидетелката- Т.Г.К., на длъжност -главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Благоевград, за това, че на 17.05.2018г., около 16:20 ч. представители на Дирекция „ИТ“-Благоевград извършили проверка по работни места, относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на Главен път Е79, в района „Антените“ (5км.), в землището на гр.Благоевград, на товарен автомобил –влекач- марка „ВОЛВО ФХ“, с Peг. № , експлоатиран от „Б- ЕООД - гр. Бургас. След приключване на проверката по работни места, дружеството е било призовано по реда на чл.45 от АПК за извършване на проверка по документи в Д“ИТ“ - гр.Благоевград, с Призовка от 17.05.2018г. т.8, като в същата е било указано представянето на документи удостоверяващи, застраховане на работниците и служителите при дружеството за риск трудова злополука за календарната 2018г.
Вътрешно-фирмената документация на търговеца, свързана със създадената организация за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и трудовите правоотношения не е била представена в Д“ИТ“- Благоевград на указаната в Призовката дата. От извършените при проверките констатации е било установено, че търговското дружество осъществява като основна икономическа дейност „Сухопътен транспорт“, съгласно Заповед № РД01 - 883/03.11.2017г. на Министъра на труда и социалната политика, за прилагане по икономически дейности през 2018г., определен коефициент на трудовия травматизъм за ИД „Сухопътен транспорт“ - 1,50. Същият е по-висок от определения среден коефициент а трудовия травматизъм за страната - 0,66.
При проверката по работни места е било констатирано да работи - да управлява горепосоченото МПС- лицето С Д Д, с ЕГН *********. Описаната констатация се потвърдила от попълнената в хода на проверката по работни места декларация от Д, в която същият удостоверява извършване на трудова дейност от него за „Б“ ЕООД - гр. Бургас. Относно правоотношението със С Д е бил представен Трудов договор № 008/16.04.2018г. В т.1 от същият страните в договорили изпълнението на длъжността „Шофьор, товарен автомобил“ от С Д. Предвид изпълняваната от работника длъжност, последният извършва работа в основната дейност на предприятието. Констатирано е, че работодателят „Б“- ЕООД - гр.Бургас не е застраховал С Д Д за риска „трудова злополука“. При проверката по документи такава не е била представена, нито са направени възражения в смисъл, че съществува. За представянето на документи на дружеството са били връчени и три призовки по реда на чл.45 от АПК. С оглед на гореизложеното е било установено, че „Б- ЕООД - гр.Бургас, в качеството си на работодател, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като към 17.04.2018 г., не е застраховал за своя сметка за риска „трудова злополука“, работника Стоян Дидов Дидов, който е в трудови правоотношения с търговеца и изпълнява длъжността „Шофьор, товарен автомобил“, по силата на сключен с тьрговското предприятие-Трудов договор- ТД № 008/16.04.2018г. и извършващ работа в основната дейност на предприятието - икономическа дейност „Сухопътен транспорт“, при която трудова дейност съществува опасност за живота и здравето им.
По реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН „Б ЕООД – гр Бургас е било поканено за съставяне на АУАН с Покана с Изх. 18083828/20.08.2018 г. Поради неявяване на законен или надлежно упълномощен представител на търговеца на посочените в поканата дата и час - 28.08.2018г., 10:00 е бил съставен в ДИТ- гр.Благоевград процесния акт в отсъствие на нарушителя. АУАН е бил връчен на нарушителя по реда на чл.416, ал.3 от Кодекса на труда. Актосъставителката Т.Г.К. преценила, че с поведението си дружеството е осъществило административно нарушение по чл. 2, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”, вр. с чл. 16, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”. В законоустановения срок също не били депозирани възражения по реда на чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН-а на 20.12.2018г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата чл. 2, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука” (НЗЗРСРТЗ), вр. с с чл. 16, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука” /същата наредба/ и на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 413, ал.2 от КТ, наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 2000,00 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло, в това число и показанията на свидетелите- Т.Г.К.- актосъставител и свидетелката- Б В И, главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Благоевград, участвала в процесното административно производство, като съответни на събрания по делото солиден обем от писмени доказателства, в това число- Протокол за извършена проверка, Изх. № ПР1828746/20.08.2018г. на „Б“ ЕООД - (заверено копие); 2/ Призовки до „Б“ ЕООД -17.05.2018г., 08.06.2018г. и 28.06.2018г., ведно с приложени доказателства за връчване (заверено копие); 3.'Декларация на С Д Д (копие); Трудов договор № 008/16.04.2018г. на С Д Д ( копие); 5. Покана за съставяне на АУАН с Изх. 18083828/20.08.2018г. до „Б-ЕООД - гр.Бургас, ведно с приложена товарителница към пратка (заверено копие); 6. Протокол за неявяване от 28.08.2018г. ( копие); 7. Писмо до Община - гр.Бургас с Изх. № 18085292/28.08.2018г. приложена товарителница към пощенска пратка (заверено копие); 8. Писмо от Община - гр.Бургас, с Вх. № 18104587/05.09.2018г. /заверено копие/, Товарителница към пощенска пратка за връчване на АУАН № 01-000916/28.08.2018г. (заверено копие); 10. Писмо от Д“ИТ“ - гр.Бургас, изх.№ДОК18012428/15.10.2018г. (заверено копие); 11. Съобщение по чл.416, кодекса на труда, с Изх. № 18094130/29.10.2018г., ведно с приложени документи (заверено копие); 12. Удостоверение от търговския регистър на до „Б“ ЕООД - гр.Бургас (заверено копие).
Като цяло жалбоподателят в жалбата си не навежда конкретни доводи за незаконосъобразност по реда на чл.42 и чл.57 ЗАНН, но съдът е длъжен да обследва цялата законосъобразност на производството. В този смисъл на първо място, следва да се отбележи, че действително макар и НП да е било издадено, както и АУАН от служители в Дирекция ИТ-Благоевград, то компетентен да разгледа делото се явява именно Районен съд- гр. Бургас, тъй като седалището на санкционираното Дружество е в гр. Бургас. На следващо място, що се отнася до възражението, че Дружеството не е било надлежно уведомено за производството, то съдът намира, това възражения за неоснователно, по следните съображения: видно от представения по делото писмен доказателствен материал, както и от събрания гласен такъв, безспорно се установява, че е спазена от АНО процедурата по чл.45 АПК, като на Дружеството на три пъти са били изпращани съответни призовки с изискване на релевантна документация - Призовки до „Б“ ЕООД -17.05.2018г., 08.06.2018г. и 28.06.2018г., ведно с приложени доказателства за връчване (заверено копие), представени по делото, както и представени по делото- Покана за съставяне на АУАН, с Изх. 18083828/20.08.2018г. до до „Б“-ЕООД - гр.Бургас, ведно с приложена товарителница към пратка (заверено копие); 6Протокол за неявяване от 28.08.2018г. ( копие); Писмо до Община - гр.Бургас, с Изх. № 18085292/28.08.2018г. приложена товарителница към пощенска пратка (заверено копие); Писмо от Община - гр.Бургас, с Вх. №18104587/05.09.2018г. /заверено копие/, Товарителница към пощенска пратка за връчване на АУАН № 01-000916/28.08.2018г. (заверено копие); Писмо от Д“ИТ“ - гр.Бургас, изх.№ДОК18012428/15.10.2018г. (заверено копие); Съобщение по чл.416, кодекса на труда, с Изх. № 18094130/29.10.2018г., ведно с приложени документи (заверено копие). Следователно, възраженията в тази насока, наведени в жалбата, съдът намира за неоснователни. Нещо повече, видно от заявеното от свидетелката- актосъставител в с.з., то същата в разпита си посочва, че проверката е протекла на два етапа- първо на място, а след трикратни изпращания на призовки на Дружеството и по документи, както следва в хронологичен порядък- на 17.05.2018г. около 16.20 часа със свои колеги и с представители на ДАИ-Благоевград извършвали съвместна проверка на главен път Е 79, в района на „Антените”, посока гр. София. Проверките били инициирани от ДАИ Благоевград за товарни автомобили, които преминават през обл. Благоевград. Един от товарните автомобили, който спряли служителите на ДАИ, бил собствен на „Б” ЕООД, който бил управляван от С Д като водач. НА място били Т.Г.К. и свидетелката- Б В И, вписана като свидетел № 1 в акта. Дидов попълнил собственоръчно декларация по образец при какви условия полага труд и за кое дружество работи, като се и подписал за това, че работи на длъжност „шофьор” в Дружеството, след което Т.Г.К. оформила призовка по чл. 45 АПК, която връчила на служителя и в нея определила дата 28.05.2018г., на която да се яви законен или упълномощен представител на дружеството в Дирекция „Инспекция по труда” Благоевград за приключване на проверката по документи. Тъй като всички шофьори имали задължението да си носят трудовия договор, който се изисква и от ДАИ, Дидов представил копие от трудовия си договор, като същият се установило, че действително работи на посочената длъжност в „Б” ЕООД. Нямам задължение да носи застраховка за трудова злополука в себе си. След приключване на проверката на място, свидетелката Т.Г.К. пристъпила към опити да се свърже с Дружеството за изискване на съответната документация, като звъняла и на телефон и на посочен и имейл от лицето, представител на Дружеството, с който се свързала изпратило отново призовката и по ел. път. На посочената първа дата- 28.05.2018г. не се явил нито законен, нито упълномощен представител на дружеството, нито били изпратени обяснения защо не се явява представител на дружеството. След това свидетелката оформила и изпратила с куриер втора призовка на 08.06.2018г. преди да съставя акта. Същата била върната с отбелязване „непотърсена от получателя“ по изпратена до адреса на седалището на дружеството. Оформила и трета призовка на 28.06.2018г., която била изпратена на ОД МВР Бургас за връчване на законен представител на дружеството. Същата е била връчена на 10.07.2018г. лично на управителя, видно от разписката за връчване /като всички тези доказателства са представени по АНП и делото/. На посочената дата 13.07.2018г., документите били изпратени с куриер в Дирекция „Инспекция по труда” -Благоевград. Свидетелката ги прегледала, изготвила протокол, като видяла, че към момента на проверката за лицето Стоян Дидов не е била сключена застраховка за риск от трудова злополука, поради което изготвила покана, която заедно с протокола за извършена проверка и отново върнала на адреса на седалището на дружеството документите с куриер и същите били получени. Приела, че нарушението е извършено на 17.04.2018г., тъй като трудовият договор е от 16.04.2018г. /стр.26 от делото/ и в него е вписано, че лицето следва да постъпи на работа на 17.04.2018г., като оттогава следва да го застрахова. Приела е, че нарушението е установено на 13.07.2018г., тъй като тогава били представени документите в Дирекция „Инспекция по труда” Благоевград и от този момент се установило, че за лицето Стоян Дидов нямало сключена застраховка.
На посочената дата в поканата 28.08.2018г. не се явил законен или упълномощен представител на дружеството, поради което бил съставен АУАН за нарушение на чл. 2, ал. 1, вр. чл. 16, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риск от трудова злополука, като същата тази Наредба е издадена на основание чл. 52, ал.1 от ЗЗБУТ. В акта било описано, че работодателят „Б” ЕООД към 17.04.2019г. не е застраховал лицето С Д Д, назначен на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил”, като работодателят е имал задължение да го застрахова, тъй като основната икономическа дейност на дружеството била с коефициент на трудов травматизъм по-висок от средния за страната. Така заявеното от тази свидетелка е в смислово единство относно релевантните факти и от заявеното от свидетелката по акта, разпитана в с.з- Борислава Викторова Илиева, като заявеното и от двете свидетелки, съответства на представения по делото писмен доказателствен материал, поради което и съдът кредитира показанията им като правдиви, безпристрастни, обективни и достоверни. Съдът, с оглед на изложеното, намира и че при съставяне на акта, и впоследствие на НП, са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН, тъй като проверката е протекла в посочения алгоритъм и на два етапа, с три изисквания чрез изпратени призовки за представяне на документи от страна на Дружеството, за процесната застраховка, като едва на 13.07.2018г., документи били изпратени с куриер в Дирекция „Инспекция по труда” –Благоевград, и било установено, че за работникът няма сключена процесната застраховка от неговия работодател.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми.
Тук следва да се посочи обаче в забележка, че както в акта, така и в НП, липсва изрично посочване на разпоредбата на чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ, на база на която е издадена и процесната Наредба. Съгласно чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. За пълнота, съдът намира за необходимо да отбележи, че пълното изписване на нарушението е следвало да има привръзка и с посочената разпоредбана чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. По смисъла на същата, работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет, но това обстоятелство, съдът намира, че не е довело до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице, като същото е разбрало в пълнота в какво нарушение е обвинено, още повече, че поведението му, което е правнозначимо е въведено именно с описаните норми на чл.2, ал.1 и чл.16, ал.1 от НАРЕДБАТА.
Така, съгласно чл. 2, ал. 1 от НЗЗРСРТЗ на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната, като в чл. 16 от същата наредба е посочено, че договорът за задължителната застраховка "Трудова злополука" се сключва от работодателя /а ал.2 е посочен срокът/.
Безспорно Д е извършвал дейност –управление на товарен автомобил- тоест шофьор в Дружеството- работодател, чиято дейност е включена в Заповед № РД01 - 883/03.11.2017г. на Министъра на труда и социалната политика, за прилагане по икономически дейности през 2018г., определен коефициент на трудовия травматизъм за ИД „Сухопътен транспорт“ - 1,50. Същият е по-висок от определения среден коефициент а трудовия травматизъм за страната - 0,66, коректно посочени и в акта, и в НП. Също така, от доказателствената съвкупност се установява, че Дидов не е бил застрахован към 17.04.2018 г., като липсват доказателства в обратна насока тоест от деня на постъпването му на работа, деня следващ сключването на трудовия му договор.
Съдът намира, и че не е спорно, по делото, че задължението за сключването на процесната застраховка е тежало именно върху „Б” ЕООД, което безспорно е работодател на Дидов, по смисъла на дефиницията на „работодател“, по §1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ, „работодател” е понятието по §1, т.1 от ДР на КТ, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. Накрая, ЗЗБУТ препраща към §1, т.2 от ДР на КТ относно понятието „предприятие”, като това е всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд. Тоест се налага извод, че правилно е определен и субектът на нарушението, а именно жалбоподателят.
С оглед изложеното, съдът
заключи, че в настоящия случай, както АУАН така и НП съдържат конкретните
фактически обстоятелства на извършеното нарушение, които са описани с
необходимата пълнота, и които отразяват признаците от състава му. В НП и АУАН е
отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени
са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено
административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно
и достатъчно обстоятелствено. Както в акта, така и в НП са посочени и датата и
мястото на нарушението. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с
посочване на относимата правна квалификация. Разпоредбите на чл. 2, ал. 1, във
вр. с чл. 16, ал. 1 от Наредбата за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова
злополука", посочени като конкретно нарушени разпоредби, допълват
елементите от задължението по чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ. Пропускът на органа да не
посочи като нарушена последната разпоредба, обаче, не е засегнал съществено
правото на защита на адресата на санкционния акт, а аргумент в тази насока може
да се почерпи и от доводите в жалбата срещу НП, които сочат на разбиране от
привлеченото към отговорност лице на съдържанието на обвинението. Така следва
да се приеме, че АУАН и НП съдържат описание на съставомерните признаци на
нарушението и позоваване на относимата правна квалификация /В този см. Виж Решение по КНАХД № 1240/2018
г. на БАС/
В допълнение би могло да се посочи, че съгласно нормата на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на МС. Редът за издаване на този акт на МС е спазен – с ПМС № 24 от 06.02.2006 г. е приета Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука". Съгласно чл. 2, ал. 1 от тази наредба, на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Нормата на чл. 16, ал. 1 от същата наредба предвижда пък, че договорът за задължителната застраховка "Трудова злополука" се сключва от работодателя и застрахователя или от упълномощени от тях лица за всяка календарна г. С параграф единствен от заключителните разпоредби на посоченото по - горе ПМС се определя, че коефициентът за трудов травматизъм се определя ежегодно от Министъра на ТСП по икономически дейности по данни на НОИ от информационната система за трудови злополуки и се обнародва в "Държавен вестник".
Съгласно Заповед №РД01-883/03.11.2017 г. на Министъра на ТСП, за прилагане по икономически дейности през 2018 Г. е определен коефициент на трудовия травматизъм за икономическа дейност ", като сухопътния транспорт попада в този коефициент-1,50. Същият е по-висок от определения среден коефициент на трудовия травматизъм за страната – 0. 66. Цитираната заповед на Министъра на ТСП е издадена именно въз основа на посоченото по-горе ПМС № 24/06.02.2006 г.
Предназначението на застраховката по несъмнен начин предпоставя необходимостта от наличието на валидна и действаща застраховка във всеки един момент, в който работниците упражняват труд.
В случая по безспорен начин е установен правопораждащия фактически състав на нарушението.
Тъй като се касае за реализиране на обективна отговорност на юридическо лице субективните признаци на състава не следва да бъдат обсъждани. В случая е необходимо единствено да е налице извършено нарушение от обективна страна, за да се ангажира отговорността на дружеството работодател. В конкретния случай санкционираното лице е търговско дружество, което носи обективна, безвиновна отговорност съгласно чл. 83 ЗАНН. Работодателя по смисъла на § 1, т. 1 от ДР към КТ отговаря при неизпълнение на публичноправно задължение, което следва от това, че никое обособено имущество, каквото представлява по същество предприятието на търговеца, както и друго организационно и икономически обособено образувание, не може да прояви вина – субективно отношение, при осъществяване на своята дейност. Затова не следва да се изследва дали лично представляващият или друго наето от него лице е виновно за извършеното административно нарушение.
Установяването, че
жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 2, ал. 1, във вр. с чл. 16, ал. 1 от Наредбата за задължително
застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука“, за
което е ангажирана административно-наказателната му отговорност съобразно
приложената санкционна норма. Неоснователни са доводите, за
допуснати нарушения при реализиране на отговорността му.
При така
установените факти, съдът счита, че в конкретния случай правилно
актосъставителят и АНО са счели, че Дружеството е извършило вмененото му
нарушения. Съгласно чл.413,ал.2 КТ- (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., бр. 108 от 2008 г., бр. 58 от 2010 г.,
в сила от 30.07.2010 г.) Работодател, който не изпълни задълженията си за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. В случая правилно е била приложена нормата на чл.413, ал.2 КТ,
като не е налице изключението –привилигировия състав по чл.415в КТ, но според
съда неправилно е била извършена индивидуализацията на наложеното наказание,
като е била наложена имуществена санкция от 2000 лева. При липса на данни за
дружеството, че системно нарушава разпоредбите на КТ и ЗЗБУТ според съда
санкция в минималния, предвиден в закона размер се явява адекватна и
справедлива, в какъвто смисъл, съдът намира, че НП следва да бъде изменено,
като се намали наложената санкция от 2000 на 1500 лева.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 01/000916/20.12.2018г., издадено от С С С- Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - Благоевград, с което за нарушение на чл. 2, ал.1, вр.
чл.16, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и
служителите за риска „трудова злополука” /обн. ДВ бр.15 от 2006 г./ и на
основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл.413, ал.2 КТ, на дружеството „Б”-
ЕООД, ЕИК, представлявано от управителя К Б Д, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.“Св. Климент Охридски“ № , ет., е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева, като
НАМАЛЯВА размера на наложената санкцията от 2000 /две хиляди/ лева на 1500
/хиляда и петстотин/лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВО:К.А.