№…………….
16.04.2021 г. гр.
Балчик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Балчишкият
районен съд граждански
състав
На
шестнадесети март през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Велчева
Секретар: М. Й.
Прокурор: без
Като разгледа докладваното от
районен съдия Ивелина Велчева
Гражданско дело №515 по описа за
2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявена искова молба от В.Г.Д. ***.Св. Кирил и Методий“ №5 за
осъждане на Ф.М.Х. *** да ѝ заплати сумата в размер на 2 190,58 лв.,
представляваща сторените от нея като пълномощник разноски, от които по гр.д. № 41/2012 г. по описа на Районен съд-Тервел - 334,25
лв.; по гр.д. № 170/2014 г. по описа на същия съд сумата в размер на 1537,93
лв. ; по гр.д. №353/2015 г. по описа на съдия съд сумата в размер на 318,40 лв.,
по сключен договор за правна помощ за водене на посочените дела.
Ответникът
оспорва иска.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, и съобразно чл. 235, ал. 3
от ГПК, като взе предвид наведените от страните доводи и възражения прие за
установено от правна и фактическа страна следното:
Искът
е с правно основание чл. 285 от ЗЗД, във вр. с чл. 79 от с.з.
Гр.д.
№41/2012 г . е образувано от ищцата като проц.представител на ответницата с правно
основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и прекратено с определение от 11.04.2014 г.,
поради това, че ищцовата страна в срока по чл. 230 от ГПК не е посочила
правоприемници на починалия ответник. По делото е представено генерално пълномощно
от ответницата, в което упълномощава ищцата да води дела срещу брат ѝ и
неговите наследници във връзка с имот №025004, находящи се в с. Поп Груево. По
делото има внесени суми за държавна такса в размер на 277,25 лв., при дължими 60,56 лв.;
Гр.д.
№170/2014 г. е образувано от ищцата като проц.представител на ответницата за
съдебна делба на процесната нива и е приключило със съдебно решение
№115/8.12.2015 г., с което на ищцата е възложен имот №025006 по
земеразделителния план на с. Поп Груево. По делото е приложено същото
пълномощно. По делото има внесени суми за държавна такса и разноски в общ
размер на 472,13 лв. Внесени са от адв. В.Д., в качеството на проц. представител
на няколко лица, сред които Ф.Х., ответницата по делото. Съдът намира, че
сумата в размер на 26,13 лв., представляваща първоначална държавна такса е
внесена без да е дължима в производството по съдебна делба. Съобразно
обстоятелството, че разноските са направени от адв. Д. като проц.представител
на всички ищци по делото и квотата на ответника в наследствения имот, съдът
определя сумата в размер на 223 лв.,
като разноски, направени от адв. В.Д. като проц.представител на Ф.М.. Отделно
след решението по извършване на делбата е внесена от адв. В.Д. държавна такса в
размер на 824 лв. върху стойността
на дела на Ф.М..
Гр.д.
№353/2015 г. е образувано от ищцата като проц.представител на няколко лица,
сред които и ответницата по делото срещо трето лице за заплащане на сумата в размер
на 7 210 лв., представляваща обезщетение за ползване на съсобствен имот.
По делото е представено пълномощно и договор
за правна помощ от ответницата по делото. В представения договор за правна
помощ страните изрично са уговорили, че доверителят дължи на адвоката всички
разноски доказани с надлежен документ документ. В тоя смисъл възражението на
ответника, че не е упълномощавала ищцата се явява неоснователно. По делото са
извършени 294,40 лв. С молба от
3.02.2021 г., ищцата уточнява, че е направила по това дело 159,20 лв. съдебно – деловодни разноски. Съобразно обстоятелството,
че разноските са направени от адв. Д. като проц.представител на всички ищци по
делото и квотата на ищцата в наследствения имот, съдът приема, че сумата в
размер на 147,20 лв., като разноски,
направени от адв. В.Д. като проц.представител на Ф.М..
Със
същата молба ищцата претендира и адвокатско възнаграждение по гр.д. №41/2012 г.
в размер на 800 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 1600 лв.
по гр.д. №170/2014 г.
По
същество искането за присъждане на допълнителна сума, представляваща адвокатско възнаграждение не може да се
квалифицира като изменение размера на иска, същото представлява изменение на
иска, което може да стане до приключване на първото по делото открито съдебно
заседание. В тоя смисъл изменението е недопустимо.
Страните
не спорят, че като проц.представител на ответницата по цитираните дела се е
явявала ищцата.
С
оглед представеното генерално пълномощно по първите две дела съдът приема, че
между страните е сключен устен договор за правна помощ и
процесуално представителство. По
делото не се спори, че разноските са заплатени от ищцата.
Според
ищцата устната уговорка между страните била, че след завършване на работата: след
преключване на делото за установяване правото на собственост върху имота, да го впише на нейно име или го продаде на
който намери за добре и на цена по нейна преценка, да получи парите. След
приключване на делата страните е следвало да уредят финансовите си отношения,
което те не сторили.
Изложеното
мотивирало ищцата да предяви настоящия иск.
Ответникът
прави възражение за погасителна давност; за липсва на отчетна сделка; прави
възражение за прихващане с вземането на ответницата срещу ищеца за сумата в
размер на 4 575,30 лв., разходи по НЧХД №121/2016 г. и НЧХД №688/2018 г.
Съдът
намира за недопустимо за разглеждане в това производство релевираното
възражение за прихващане за неустановено по размер и изискуемост/неликвидно/спорно/
вземане на ответника срещу ищеца, за обезщетение за причинени вреди по чл. 51
от ЗА в размер на 700 лв. /така т.4 от ТР №1 от 09.12.2013 г.
по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/
Ответникът
спори да е възлагал на ищеца да води дела, което по отношение на гр.д.
№353/2015 г.(с
оглед представеният договор и пълномощно – л. 5 от делото на РС-Тервел) и гр.д. №170/2014 г. и гр.д. №41/2012 г. на Районен
съд-Тервел(с
оглед представеното генерално пълномощно) се явява неоснователно. Няма данни по делото ответникът
да е оттеглил пълномощните си.
Доказваното на мандатното
правоотношение е допустимо с всички доказателствени средства,в т.ч. и със
свидетелски показания,тъй като няма данни за уговорено възнаграждение на
довереника над 5000 лв.
По
делото се събраха показанията на свидетелите Н.Ч., живеещ на семейни начала с ищцата и Е.А.М., зет на ищцата, които
заявиха, че страните са се договорили ищцата да представлява ответницата по
процесните дела, като разходите за делата, свързани с наследствен имот на
ответницата, да бъдат заплатени на адвоката след изповядване на сделката по
отношение на имота.
Не
се спори по делото, че в случая липсва отчетна сделка. Отношенията между страните са се влошили. Това наложило предявяване на
нарочен иск от Ф.М. срещу В.Д. за
предаване на сумите, получени по договора за продажба на собствения на
ответника имот. Уреждането на отношенията между страните, макар и по този начин
прави допустим предявения иск.
Договорът за правна защита и съдействие е
разновидност на договора за поръчка. С договора за поръчка
едната страна (доверител) възлага на другата страна (довереник) да извърши за
сметка на доверителя определени правни действия, които могат да се изразяват в
сключване на договори, плащане или приемане на плащане по договори, процесуално
и др. вид представителство и пр. Договорът за поръчка е неформален договор, т.е.
може да бъде сключен и в устна форма, както и
с конклудентни действия, стига от тези действия недвусмислено да
личи, че довереникът приема поръчката. Доверителят
е длъжен при поискване да достави на довереника средствата, които са необходими
за изпълнение на поръчката, и да му заплати направените разноски заедно с
лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката (така чл. 285 от ЗЗД).
В случая договорът, от който се твърди да
произтичат правата на ищеца не е сключен в писмена форма. Уговорките са били
извършени устно, което се удостоверява имплицитно от
генерално пълномощно, косвено от договор за права помощ и съдействие по гр.д.
№353/2015 г. на РС-Тервел и в показанията на свидетелите Н.Ч. и Е.А.М..
С оглед изложеното съдът намира, че по силата на чл.
285 от ЗЗД, довереника - ответник по делото, дължи на доверителя, ищеца по
делото, разноските извършени от него по гр.д. №№ 41/2012 г., гр.д. № 170/2014
г. и гр.д. № 353/2015 г. по описа на Районен съд-Тервел в общ размер 60,56 лв. (дължима сума по гр.д. №41/2012 г. за държавна такса
според цената на иска, надвнесената в повече държавна такса вносителят следва/е
следвало да търси по друг правен ред)+ 223 лв.+ 824 лв.
(разноски
по гр.д. №170/2014 г.) + 147,20 лв. (разноски по гр.д. №353/2015 г.) = 1254,76 лв.
Ответникът
прави възражение за прихващане със сумата в размер на 4 575,30 лв.,
разходи по НЧХД №121/2016 г. и НЧХД №688/2018 г. , но не представя
доказателства за установено по размер и изискуемост/неликвидно/спорно/ вземане
на ответника срещу ищеца в тоя смисъл.
Възражението
като недоказано и неоснователно следва да се остави без уважение.
По отношение на направеното възражение за погасителна
давност:
По отношение на вземането следва да се
приложи общата петгодишна погасителна давност, т.к. то не попада в изключенията
на чл. 111 от ЗЗД.
Вземането следва да
възникне от момента на отчетната сделка, но т.к. такава няма, съдът приема, че
ищецът е следвало да търси вземането си от момента на влизане в сила на
окончателния съдебен акт по делата. В тоя смисъл вземането по гр.д. №41/2012 г.
се явява погасено по давност. Искът в тази част като неоснователен следва да се
отхвърли.
С оглед изложените
съображения съдът намира предявената претенция за основателна досежно
223+824+159,20 лв.= 1194,20 лв.
До тази размер съдът следва
да уважи иска. В останалата част като неоснователен следва да го отхвърли.
Страните претендират
разноски, които им се дължат събразно уважената и отхвърлената част от иска.
Поделото са представени доказателства само за заплатена държавна такса в размер
на 87,62 лв.
Водим от гореизложеното,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ф.М.Х. ЕГН********** *** да заплати на В.Г.Д. ***.Св. Кирил и Методий“ №5 сумата в
размер на
1194,20
лв. /хиляда
сто деветдесет и четири лева и двадесет ст./, представляваща сторените от нея като пълномощник разноски, по гр.д.
№170/2014 г. по описа на Районен съд-Тервел; сумата в размер на 1047 лв.; по
гр.д. №353/2015 г. по описа на Районен съд-Тервел сумата в размер на 147,20 лв.,
по сключени договори за правна помощ и съдействие за водене на посочените дела,
ведно
със законната лихва върху сумата в размер на 1194,20 лв., считано от датата на
предявяване на иска 10.12.2019 г.,до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част до размер от 2 190,58 лв. и по отношение на разноските по гр.д.
№41/2012 г. по описа на Районен съд-Тервел.
ОСЪЖДА
Ф.М.Х.
ЕГН********** *** да заплати на В.Г.Д. ***.Св. Кирил и Методий“ №5 сумата в
размер на 47,77 лв.(четиридесет и седем лева и седемдесет и седем ст.),
представляваща направените по настоящото дело съдебно - деловодни разноски.Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ:…….