РЕШЕНИЕ
№ 4628
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20241110208954 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. И. М. срещу електронен фиш серия
*******, издадено от СДВР, с който на А. И. М. е наложено административно
наказние - глоба в размер на 200 /двеста/лв., за нарушение на чл.21 ал.1 от
ЗДвП. С жалбата се иска отмяна на електронния фиш, тъй като се счита, че
издадения ел. фиш не отговаря на изискванията предвидени в чл.189 ал.4
ЗДвП, както и се сочи да е издаден след изтичане на сроковете, въведени в
ЗАНН. В този смисъл се иска от съда да отмени атакувания електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява.
Въззиваемата страна не изпраща представител. По делото са постъпили
писмени бележки от пълномощник на въззиваемата страна. Иска се от съда да
потвърди издадения електронен фиш. Претендират се разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 26.04.2023г., моторно превозно средство „***************, около
1
13:12 ч. се е движело в гр. С., по бул. „Т. А.“ с посока на движение от бул. „В.“
към бул. „К. В.“. Автомобилът преминал до бл. 79 при ограничение от 50
км./ч. със скорост от 73 км./ч., като е превишил разрешената скорост с 23
км./ч. Нарушението е констатирано с разпечатка от техническо средство, в
която е отразен регистрационния номер на лекия автомобил, дата и час на
измерването, мястото и скоростта.
В последствие на А. И. М., собственик на превозното средство е издаден
електронен фиш, с което нарушението е квалифицирано като такова по чл.21
ал.1 от ЗДвП. Наложено й е административно наказание глоба в размер на
200лв., на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.3 от ЗДвП.
Настоящият състав прие за установена изложената фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото посмени доказателства, в
частност на разпечатка от техническо средство за регистрирани нарушения на
максимално разрешена скорост, протокол за проверка, писмо от БИМ, справка
за първоначална регистрация на моторно превозно средство, заповед,
приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК.
От правна страна:
Атакуваният електронен фиш е от категорията на обжалваемите.
Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок и изхожда от
легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията на съда в
тази насока са следните:
Електронният фиш издаден от съответните компетентни органи.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, водещи до опорочаване на административно-
наказателното производство и ограничаващи правото на защита на
нарушителя. Същият отговаря на императивно изброените изисквания на
разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, издаден е утвърдения образец и в този
смисъл въведеният в жалбата довод е неоснователен.
Съставеният Електронен фиш вменява на А. М. извършено нарушение
по чл.21 ал.1 ЗДвП.
В разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП е посочена и съответнта скорст,
която водачите не трябва да превишават при движение в населено място и
извън него, при управление на превозно средство от съответната категория.
Изготвените с технически средства снимки видеозаписи, разпечатки са
веществено докадателство и да могат да се ползват като такова именно в
2
административното производство.
Следва да се отчете, че доказателствата по делото/писмо, протокол и
извадка от регистъра на одобрените за използване типове средства/ несъмнено
се установява използването техническо средство да е видео-радарна система
за наблюдение и рагистрация на пътни нарушения, която е преминала
съответната техническа проверка и системата за видоеконтрол отговаря на
изискавнията. След това системата е преминала последваща проверка, като
периодичността на проверката е една година.
Така безспорно се установява именно собствения на жалбоподателя лек
автомобил/ доколкото приетата като писмено доказателство справка за
регистрация на собствениците на моторно превозно средство сочи това/ да се
е движел на посоченото в електронния фиш място със съответната скорост
отразена в разпечатката от техническото средство. Същата е доказателство,
изготвено по предвидения за това ред и съобразно ЗДвП може да установява
изследвания факт - конкретна скорост на движение в засечен пътен участък,
лекият автомобил движещ се със съответната скорост и ограничението
въведено на пътния участък и времето.
От доказателствения материал безспорно се установява извършването
на твърдяното административно нарушение, което обуславя реализиране на
административно-наказателната отговронст на жалбоподателя.
При индивидуализирането на същата следва да се вземе предвид
разпоредбата на ЗДвП, приложима в конкретната хипотеза, нейните
съдържателни характеристики и характеристиките на конкретното
нарушение.
Санкцията е предвидена в чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП. Така
точно посочен размер и вид на санкцията обвързват при установяване на
всички признаци на административното нарушение, на субекта на
нарушението- жалбоподателя А. М. да се наложи точно по вид и размер
административно наказание, каквото е определено в самия електронен фиш, а
именно глоба в размер на 200.00лв. От доказателствата по делото се
установява нарушението да е извършено в едногодишен срок след влизане в
сила на електронен фиш за друго такова нарушение, извършено от
жалбоподателката.
В този смисъл издадения електронен фиш се явява законосъобразен и
правилен и като такъв следва да бъде потвърден.
Съдът счита за неоснователен довода на жалбоподателя, сочещ
основание за отмяна на електронния фиш на формално основание, доколкото
се твърди да не е установено кое е лицето управлявало МПС –то, респективно
субективна страна на нарушението и авторство на същото. Съдът счита за
нужно да посочи, че възприетото във възражението на жалбоподателката
становище същата да не е имала възможност в декларация да откаже да
посочи този факт е неоснователно. Законодателят е предвидил хипотеза на
3
подаване на декларация, в случай че след съставянето на електронния фиш,
лицето собственик на същото комуто е ангажирана отговорността реши да
възрази и сам подавайки декларацията посочи кое е лицето управлявало МПС-
то. Едва тогава административно-наказващият орган следва да издаде
електронен фиш на водача на превозното средство, изключвайки
отговорността на собственика. В процесната хипотеза това не е сторено,
поради което правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателката.
Неоснователно е и другото възражение в жалбата, касаещо липса на
упоменаване на възможност електронният фиш да бъде обжалван. Видно е от
съдържанието на електронния фиш, че същият съдържа въвеждане на
словесно описание в което е отразено, че глобата по обжалван и потвърден от
съда електронен фиш се дължи в пълен размер. В този смисъл за субекта на
отговорността е предоставена минимум от информация, даваща основание на
същия съобразна субективните си представи да установи конкретен факт –
възможност да обжалва пред съд. Административният орган е длъжен да
обезпечи възможността на субекта на отговорността чрез връчване на
електронния фиш да установи какво, къде и кога се твърди да е извършил
субекта на отговорността, коя правна норма въвежда дължимо правило за
поведение, в разрез с което е установеното като такова на субекта на
отговорността. В процесната хипотеза това е сторено.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Предвид изхода на производството жалбоподателя А. И. М. следва да
заплати в полза на СДВР направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.
Водим от горното съдът 63, ал. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ, ********* издадено от СДВР,
с който на А. И. М. е наложено административно наказание - глоба в размер на
200 /двеста/лв., за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189 ал.4
вр. чл. 182 ал.4 вр. ал.1 т.3 ЗДвП.
ОСЪЖДА А. И. М. да заплати в полза на СДВР сумата от 100 /сто/ лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- град
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията предвидени в НПК и по реда на
глава дванадесета от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5