Р Е Ш Е Н И Е
№1548
гр. Перник, 05.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
съдебно заседание на седми октомври
две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при секретаря Лили Добрева, разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 02818 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ,
дял І ГПК.
Образувано е по искова молба, предявена
по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Стройрент“-ЕООД - за установяване, че Д.А.Ш.
дължи на ищеца сумата от 10 000, в качеството й на авалист по запис на заповед
от 22.05.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по гр.д. №****/****г. на ПРС, като искът е предявен
като частичен от сумата от 54 143,99
лева.
В исковата молба са изложени
твърдения, че по молба на ищеца било образувано във връзка с подадено на
04.12.2018 г. заявление по чл. 417 от ГПК от СТРОЙРЕНТ- ЕООД срещу Д.А.Ш., ч.
гр. д. № ****/**** г., 1-ви състав, Районен Съд - гр. Перник. Въз основа на
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист
СТРОЙРЕНТ ЕООД е образувало изп. дело № ***/****г. при ЧСИ А.В., с peг. № 813 с
район на действие ОС - Перник.
В законоустановения срок е постъпило
възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение. „СТРОЙРЕНТ“-
ЕООД е било уведомено за подаденото възражение на 29.03.2019 г., като съдът е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, предмет на
заповедта, в едномесечен срок от съобщението. С оглед предоставената
процесуална възможност Дружеството иницийрало настоящото производство.
Посочено е, че Записът на заповед е от
22.05.2017 г. и същата съдържа всички необходими реквизити, съгласно
установеното в чл. 535 от Търговския закон ТЗ). Дружеството ТЕЛЕКОМ СЕРВИЗ
БЪЛГАРИЯ ЕООД, действащ чрез управителя Д.А. Т. (понастоящем Ш.), е издал запис
на заповед в полза на СТРОЙРЕНТ ЕООД. като безусловно и неотменимо се е
задължил да заплати на издателя сумата от 54 143.99 лв., от които в исковата
молба се претендира частично плащане в размер на 10 000.00 лв. /десет хиляди
лева/.
От друга страна, на основание чл. 483
и следващите, във връзка с чл. 537 от ТЗ,
е описано, че плащането по записа на заповед е било обезпечено изцяло с
поръчителство – на ответника Д.А. Т. (понастоящем Ш.), която е авалирала
задължението, при условията, при които същото е поето.
Записът
на заповед е посочено, че е с падеж на плащане на 31.05.2017 г., което е
удостоверено на лицевата страна на документа. Съгласно чл. 485, ал. 1 от ТЗ
поръчителят отговаря, както лицето, за което е поръчителствал. Твърди се, че нито
към момента на подаване на заявление по чл. 417 от ГПК - 04.12.2018 г., нито
към момента на изготвяне на исковата молба не е постъпило плащане на паричното
задължение, произтичащо от процесния запис на заповед.
Вземането на СТРОЙРЕНТ ЕООД се сочи,
че е установено по основание и размер, което го прави подлежащо на изпълнение
от задължените лица, като право на изправния кредитор е да удовлетвори вземането
си по предпочитания от него начин и срещу предпочитания от него солидарен
длъжник. С оглед на това, че след настъпване на изискуемостта на вземането по
записа на заповед, същото е останало неудовлетворено, СТРОИРЕНТ ЕООД е
пристъпил към законоустновения ред за защита на своите права и интереси. Моли
се, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът Д.А.Ш.,
с ЕГН **********, дължи на СТРОИРЕНТ ЕООД изпълнение на парично задължение в
размер на 10 000.00 лв. /десет хиляди лева/,ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК -
04.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, ведно е направените
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство в общ размер на 1 000.00
лв., от които 200.00 лв. - заплатена държавна такса и 800.00 лв. - адвокатско
възнаграждение.
Ответникът по иска- Д.А.Ш., с ЕГН **********, счита
заявената искова претенция за
изцяло неоснователна. Поведението на Ищеца намира за абсолютно недобросъвестно.
Сочи, че записът на заповед от 22.05.2017
(„Запис на заповед”) е издаден от „ТЕЛЕКОМ СЕРВИЗ БЪЛГАРИЯ“- ЕООД, което е в
несъстоятелност с ЕИК ********* („Телеком Сервиз") единствено с оглед
обезпечаването на конкретно задължение към Стройрент, което е било погасено преди
образуването на заповедното производство.
Стройрент, се сочи, че не е разкрил
каузалното правоотношение в исковата си молба, като се твърди злоупотреба с право, тъй като ищецът
претендирал от авалиста на Записа на заповед повторно удовлетворяване по
менителничното задължение. Записът на заповед е описано, че е издаден като обезпечение на парично задължение
по споразумение между Ищеца и Телеком Сервиз. Дългът ло това споразумение,
представляващо каузалната сделка, обезпечена чрез издаването на процесния Запис
на заповед, е посочено, че е погасен в средата на 2017 г. В допълнение е
посочено, че между Стройрент и „ТЕЛЕКОМ СЕРВИЗ БЪЛГАРИЯ“- ЕООД - в
несъстоятелност („Телеком Сервиз“) са били налице трайни търговски отношения.
Поради временни финансови затруднения на Телеком Сервиз, на 22.05.2017 г. между
Ищеца ш Телеком Сервиз е било сключено споразумение („Споразумението“), по
силата на което натрупаният от Телеком Сервиз дълг към Стройрент е бил
разсрочен, като същевременно е бил определен и план за неговото погасяване, описан
в чл. 2 от Споразумението.
По силата на чл. 6 от Споразумението, е
описано, че за обезпечаване изпълнението на задължението, Телеком Сервиз издало
в полза на Стройрент запис на заповед за сумата от BGM 54 143,99 (петдесет и
четири хиляди сто четиридесет и три лева и деветдесет и девет стотинки). За
факта, че Записът на заповед е издаден единствено с цел обезпечаване на
задължението по Споразумението и че Стройрент е било наясно с този факт са представени и писмени доказателства към
отговора- платежни нареждания за заплащане на два пъти, съгласно погасителния
план, задължението по споразумението. Изведен е извод, че с погасяването на
дълга по каузалното правоотношение отпадала и нуждата от неговото обезпечаване
чрез абстрактен менителничен ефект. Поради тази причина, Записът на заповед,
издаден като обезпечение по Споразумението следвало да бъде върнат на неговия
издател. Въпреки многобройните искания, отправени от Телеком Сервиз, Стройрент се
сочи, че същият не бил върнат. С тези доводи се моли за отхвърляне на заявените
претенцци.
В първото по делото съдебно заседание,
ищецът „Стройрент“ ЕООД – редовно призован, се представлява от адвокат Русанов,
с пълномощно по делото, както и от Кристина Димитрова- юрисконсулт в
„Стройрент“ ЕООД, с пълномощно.
Ответникът Д.А.Ш. – редовно призован,
представлява се от адвокат Божко Порязов и адвокат Виктор Арсенов, с пълномощно
по делото.
Двете страни в процеса ангажират
доказателства, в това число и от страна на ищеца е било представено като
писмено доказателство и прието по делото- Договора
за наем на строително оборудване № *******/19.08.2016г. към който е сключено
споразумението, както и справка от счетоводната система на „Стройрент“ ЕООД,
като от представената справка, се сочи, че е видно какво е задължението на
дружеството „ТЕЛЕКОМ СЕРВИЗ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Съдът с наробно определение е приел и приложил
по делото като доказателство Договор за наем на строително оборудване №*******/19.08.2016г.
и Дневник сметка 411/1, с ан. с-ки с движение със суми по номер на документ за
периода от 01.01.2017г. до 31.12.2018г. Контрагент 10113 ТЕЛЕКОМ СЕРВИЗ
БЪЛГАРИЯ ЕООД.
Страните по същество претендират за
уважаване, респ. за отхвърляне на заявената претенция. В указан от съда срока
депозират писмени бележки, в които доразвиват доводите си, в това число и с
посочване на релевантна съдебна практика.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Страните не спорят, а от
доказателствата по делото се установява, че
двете Дружества, по сключения Договора за наем на строително оборудване
№ *******/19.08.2016г. и Споразумението от 22.05.2017 г. и двете със страни-Стройрент“
ЕООД, и дружеството „ТЕЛЕКОМ СЕРВИЗ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, са били в търговси отношения помежду си. Видно от
данните по делото, то управител на „ТЕЛЕКОМ СЕРВИЗ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, към
процесния момент е била именно ответницата Д.Ш.. Не се спори по делото, и че
именно ответницата в качеството си на поръчител и разписала процесната запис на заповед от 22.05.2017 г. По време на делото са
възникнало спорни моменти, свързани в факта, за кое точно обезпечаване на
задължение е разписана ЗЗ- дали каузалното отношение е само Споразумението,
както твърди ответната страна или Споразумението е продължние на възникналите
отношения между страните по Договора за наем на строително оборудване № *******/19.08.2016г.
Безспорно по делото е и че искът е предявен като частичен такъв за сумата от
10 000 лева.
Тук следва да се посочи, преди да се
даде отговор на спорния въпрос, за да бъде същият обоснован, какво представлява
по правната си природа това менителнично задължение и по принцип какво е
отношението на същата към дадената кауза /каузално правоотношение/, а именно:
Правилата за менителницата и записа на
заповед се съдържат в Част трета на Търговския закон/ТЗ/, чл.455 – 538 ТЗ.
Разглеждани като сделки, записът на заповед и менителницата съставляват
едностранни волеизявления, с абстрактен характер. Именно поради абстрактния си
характер, правата, произтичащи от менителничните ефекти, са независими от
каузалните правоотношения, които по принцип са обуславящи за поемането на
менителнично задължение. С оглед самостоятелния характер на менителничната
сделка и каузалната сделка и паралелното съществуване на двете правоотношения,
за кредитора не е предвидено задължение за спазване на поредност при
предявяване на правата си. Когато кредиторът по каузалната сделка е поемател по
менителничния ефект, той би могъл да предяви правата си по ценната книга,
искайки изпълнение по нея, но за длъжника съществува възможност да
противопостави лични възражения, произтичащи от каузалните отношения с
поемателя. С оглед абстрактния характер на правата, произтичащи от тези ценни
книги, в тях не следва да се посочва основанието за поемането на менителничното
задължение. Дори и да е посочена кауза за издаването на ефекта, тя е
ирелевантна за пораждането на самото менителнично задължение и такава кауза би
следвало да се счита за ненаписана.
Разглеждайки менителничните ефекти
като едностранни абстрактни сделки, които са обективни търговски сделки/
чл.286, ал.2, вр.с чл.1, ал.1, т.8 от ТЗ/ е необходимо да се направи
разграничението, че при записа на заповед издателят обещава да заплати на
падежа на друго лице/ поемател, ремитент/, или на негова заповед, определена
парична сума, а издателят на менителницата нарежда на друго лице да поеме
задължение за плащане на определен поемател или на негова заповед определена
парична сума.Разликата между двата менителнични ефекта е, че при първия се
обещава от издателят, а при втория се нарежда от него, заплащането на
определена парична сума на поемателя от трето лице – платец на тази сума.
Менителничните ефекти могат да служат
и като обезпечение на вече възникнали или бъдещи задължения, като по този начин
кредиторът по каузалната сделка, който е и поемател по ефекта, се снабдява и с
възможност да претендира принудително изпълнение след снабдяване със заповед за
изпълнение въз основа на менителничния ефект/ чл.417, т.9 ГПК/. Гаранционната
функция на менителничния ефект се изразява и във възможността приобретателят на
ефекта да се снабди с още един солидарен длъжник след джиросване на ценната
книга. Тази функция произтича от гаранционната функция.
От самостоятелният характер на
задължението на авалиста и абстрактния характер на менителничното поръчителство
и след сравнение с поръчителството в гражданското право, с решение № 120 от
30.07.2010 г., по т.д.№ ***/**** г. ВКС, Търговска колегия, състав на ІІ т.о е
извел извод за неприложимост на установения в чл.147 и чл.148 ЗЗД принцип на
акцесорност на договора за поръчителство спрямо правния режим на менителничното
поръчителство.
Записът на заповед е също формална,
абстрактна, едностранна сделка, която, за да е действителна, следва да е в
писмена форма и да съдържа определените реквизити съгласно императивната
разпоредба на чл.535 ТЗ. Тези реквизити са: 1. наименованието „запис на заповед в текста
на документа; 2. безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3. падеж
4. място на плащането; 5. името на лицето, на което или на заповедта на което
трябва да се плати 6. дата и място на издаването 7. подпис на издателя. В случая, съдът при извършена проверка по реда
на чл.535 ТЗ, намира че предственият по делото оригинал на ЗЗ съдържа всички
изискуеми от закона реквизити и се явява редовен такъв, като изрично на същия е
вписано, че е „без протест“ /стр.761 от
заповедното произвдство/. Последният е авалиран именно от ответницата в
качеството и на ФЛ. Издадел е Дружеството Телеком сървиз ЕООД, като е посочено,
че следва да се плати именно на Дружеството ищец сумата от 54 143, 99 лева,
като изрично е вписан и падежът на плащане -31.05.2017 г.
Съгласно т.1 от ТР № 1/2005 г., за да е
редовен записът на заповед от външна страна, самият документ следва да се
назове запис на заповед и в текста му трябва да се съдържа израза „запис на
заповед” , а в т.2 от ТР е прието, че не е нужно записът на заповед да съдържа
изразите „безусловно се задължавам”, или „неотменимо се задължавам”, или
„поемам задължение”, а е достатъчно да не е поставено условие за пораждане на
действието на поетото задължение за плащане на определена парична сума. Щом
като в записа на заповед липсва условие за задължаването на издателя, то
изискването на чл.535, ал.2 ТЗ за безусловно плащане е налице. В случая е налице и безусловно задължаване от
страна на ответницата.
Проверката за формалната редовност на
записа на заповед се дължи във всички случаи, когато ценната книга е основание
за издаване на заповед по чл.417, т.9 ГПК. Тази проверка се изчерпва с преценка
за спазване на формата и на реквизитите по чл.535 ТЗ, които придават на
конкретния документ правната характеристика на запис на заповед. В случая,
съдът заключи, че се касае за ЗЗ, съдържаща всички изискуеми от закона
реквизити.
На следващо място, при извод за
редовност на ЗЗ от формална страна, се дължи произнасяне по същество на
претенцията. Тук следва да се посочи, преди това следното, за да се достигне до
обоснован правен извод-когато приносителят на менителничния документ не е
получил плащане на падежа от прекия длъжник, той може да ангажира регресната
отговорност на джирантите, издателя и другите задължени лица/ чл.505, ал.1 ТЗ/.
Предпоставки за предявяване на обратните искове са неплащане на задължението по
ЗЗ, след своевременното му предявяване
за плащане /в случая ЗЗ е с точен падеж/. Обратните искове могат да се предявят
и преди падежа в хипотезите, посочени в ал.2 на чл.505 ТЗ: при отказ за
приемане на менителницата от посочения в нея платец; при открито производство
по несъстоятелност срещу платеца/ независимо дали е извършен акцепт/, или
издателя на записа на заповед; изпадане на прекия длъжник в неплатежоспособност
/тук е налице и производство по несъстоятелност на длъжника по Договора и
Споразумението/.
При неплатен на падежа менителничен
документ е предвидена възможност на приносителя за снабдяване със съдебно
изпълнително основание по реда на заповедното производство, въз основа на
ценната книга – чл.417, т.9 ГПК. Предпоставка за надлежно упражняване правата
на приносителя на ефекта по реда на заповедното производство е документът да е
редовен от външна страна и паричното вземане да е изискуемо. Когато падежът е
обусловен от предявяване на ефекта, то заявителят трябва да докаже
предявяването чрез удостоверителното изявление на издателя на записа на заповед
или на акцептанта, материализирани върху самия документ, или чрез протест,
съответно нотариална покана. Когато чрез заповедното производство се цели
реализиране на регресна отговорност, е необходимо да е представен протест за
неплащане. В случая тази процедура е била спазена и била издадена Заповед по чл.417 ГПК.
При уважаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на менителничния документ,
заповедният съд разпорежда и незабавно изпълнение и издава изпълнителен лист.
Срещу така издаденото съдебно изпълнително основание, по отношение на което е
допуснато незабавно изпълнение, длъжникът може да възрази в срока по чл.414,
ал.1 ГПК, което по своята същност съставлява материалноправно оспорване на
вземането по ценната книга, както и да осъществи процесуалноправна защита срещу
незабавното изпълнение, чрез обжалване на разпореждането по реда на чл.419,
ал.1 ГПК, като именно такава е настоящата хипотеза. След което се развива
исково производство.
Искът по чл.422, ал.1 вр. с чл.415 ГПК е
положителен установителен и е изрично предвиден в закона. Именно затова ищецът
по него/заявител в заповедното производство/ не трябва да обосновава правен
интерес от предявяването му. Достатъчно е да има издадена заповед за изпълнение
и подадено в срока по чл.414 ГПК възражение от страна на длъжника. Съдът, който
е сезиран с иска по чл.422, ал.1 ГПК е длъжен да провери доколко възражението
на длъжника е подадено в срок и дали то има характер на материалноправно
оспорване на вземането, предмет на издадената заповед. При тази преценка той не
е обвързан от констатацията на заповедния съд, нито от указанията на същия съд,
свързани с реализирането на исковата защита от заявителя – кредитор.
С исковата молба по чл.422 ал.1 ГПК
кредиторът предявява иск за установяване съществуването на вземането си,
предмет на оспорената заповед за изпълнение, към момента на подаване на
заявлението, което вземане включва главници и акцесорни вземания за обезщетения
и лихви. Присъдените от заповедния съд разноски не са част от вземането и дори
те да са включени в петитума на исковата молба по чл.422, ал.1 ГПК, не следва
да се счита, че е предявен и самостоятелен установителен иск за направените от
заявителя разноски в заповедното производство. Съдът, разглеждащ установителния
иск, следва да се произнесе по отговорността за разноските в заповедното
производство, в зависимост от изхода на делото. В този смисъл е постановеното
по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 417 от 03.06.2011 г. по ч.т.д.№ ***/****
г., І т.о., ВКС.
В производството по иска с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК и при направено възражение от ответника за наличието
на каузално правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден
менителничния ефект, кредиторът ищец следва да докаже фактите, от които
произтича вземането му, включително и каузалната сделка, а длъжникът – ответник
следва да докаже погасяването на задължението. Когато обаче ответникът не е
изложил конкретни факти и възражения срещу ценната книга, кредиторът не е
задължен да ангажира доказателства относно фактите, от които произтича
вземането. В този смисъл е трайната практика на ВКС – решение № 149 от 05.11.2010
г. по т.д. № **/**** г., І т.о., решение № 119 от 08.07.2011 г. по т.д.№ ****/****
г., ІІ т.о., решение № 5 от 02.02.2012 г. по т.д.№ **/**** г., І т.о. и др.
Същевременно следва да се посочи, във
връзка и с развитите доводи от страните в производството, че в производството
по положителния установителен иск, когато ответници са авалисти е недопустимо
те да противопоставят на приносителя на менителничния ефект възражения,
произтичащи от каузалното правоотношение между него и издателя на записа на
заповед. Този извод произтича от самостоятелния, неакцесорен характер на
задължението на менителничните поръчители/ чл.461 ТЗ/ и чл.485, ал.2 ТЗ/.
Задължението на поръчителя би било недействително само при недостатък във
формата на ценната книга. От страна на авалистите биха били допустими всякакви
възражения, вкл. и лични, във връзка с каузалното правоотношение, само когато и
авалистите също са страна по него, какъвто случая безспроно не е, тъй като
ответницата е авалирала задължението като ФЛ, а не като управител на
Дружеството Телеком сървиз-ЕООД. Когато страни по каузалната сделка са само
приносителят и хонората, свързаните с него относителни възражения на хонората
могат да бъдат противопоставяни от авалистите на приносителя, само ако
последният е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право. В този смисъл
са решение № 17 от 21.04.2011 г. по т.д.
№ ***/**** г., ІІ т.о. и решение № 40 от 05.06.2012 г. по т.д.№ ***/**** г., І
т.о. на ВКС. В случая, такава
недобросъвестност, не е доказана, като същата е в тежест на ответната страна.
Нещо повече ищецът е заявил сума от 10 000 лева при ЗЗ за повече от 54 000 лева, като
частичен иск. Тук следва да се посочи,
във връзка с възражението, че задъжлението по Споразумнието е платено, че видно
от двете платежни представени към отговора-стр.24 и стр. 25 от делото, че
платежните нареждания са от 31.05.2017 г. и 27.06.2017 г., тоест първото на
датата, падеж на Заповедта, а второто след тази дата, като сумите са по
23 328 лева, тоест съгласно погасителния план на Споразумението, а не
съгласно сумата, посочена в ЗЗ, която надхвърля тези суми- двете
общо-46 656.00 лева по Споразумението, а по ЗЗ -. Сумите по погасителния план – са преведени
след падежа на заповедта, следователно видно от изолженото по-горе ищецът
–кредитор е имал право и възможност да
си заяви претенцията по менителничния ефект, още повече, че същата е далеч
по-ниска като размер от действителните суми по каузалните правоотношения, дори
и да се приеме, че могат да се приемат тези възражения, като съдът по-горе
посочи, че не приема същите, позоваваъки се на релевантната съдебна практика,
за самостоятелността на менителничното задължение и при липса на доказване на
недобросъвестност на ищеца по делото в тази насока. Нещо повече, в. с.з. са
представени извлечения от сметки, които потвърждават извода на съда, че към
момента на падежа – плащане не е имало по сметките на ищеца на процесните суми.
Нещо повече, видно от съдържанието на цитираното споразумението от 22.05.2017г.
изрично е посочено, че същото се сключва във връзка с желанието на страните да
продължат търговските си взаимоотношения, а не същите да бъдат преуреждани, като в т.№1 от
Споразумението се посочва основанието за сключването му- че е формирано по
фактури за наем на строително оборудване, издадени във връзка с посочения
договор, тоест се касае за две взаймно свързи каузални правоотношения, второто
от които не би съществувало поради липса на предмет, ако не съществуваше първото такова. Следователно,
следва да се приеме тезата на ищеца, че със Споразумението само се уговарят
допълнителни условия по плащането и начина на разсрочване на дълга, а не се
създават нови везависими облигационне отношения, като такова е възникнало с
Договора, по които са предвидени и процесните обезпечения, и това съждение не
ес оборва от факта, че в Споразумението е вписано, че в точка №6 е посочено, че
„процесният запис обезпечава задължението по настоящото споразумение“- това
споразумение не е самостоятелна търговска сделка, която би била годна да бъде
обезпечена с издаването на Запис на заповед. Съгласно чл.15 ал.1 и следващи от
Договора изрично е посочено какви обезпечения се представят във връзка с
нейното правоотношение между страните
„Стройрент“ ЕООД и негови клиенти. В точка 3 е посочен Запис на заповед,
а в ал.4 на същия член е посочено, че обезпеченията се предоставят за
погасяване на всички вземания на немодателя по настоящия договор до
окончателното им събиране в пълен размер, в ал.5 е посочено и кога се връща
Записът на заповед. Настоящото, съдът
посочи, само във връзка с възраженията на страните досежно същността на
каузалните правоотношения.
По
отношение на установителните искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 535, ТЗ ЗЗД.
Основателността на предявен установителен иск
при квалификацията на 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 535, ТЗ, се обуславя от
осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право,
включващ елементите: извършена едностранна правна сделка – запис на заповед и
настъпила изискуемост на вземането, породено от нея. В случая, субективното
право на ищеца се основава на формална и абстрактна правна сделка – запис на
заповед, като доводи за неспазване на изискванията, предвидени в закона досежно
формата й, страните не са правили и от друга страна, съответствието на
процесната ценна книга с императивно изискуемите се реквизити, е било предмет
на преценка от съда, издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
въз основа на документа, като до идентичен извод достигна и настоящия съдебен
състав. С издаването на ценната книга в правната сфера на ищеца, като поемател
е възникнало право на вземане за сумата 54 143.99 ЛВ, изискуемостта на което
настъпва на 31.05.2017 г,., както е посочено като падеж в ЗЗ, като искът е
предявен като частичен за сумата от 10 000 лева.
Записът
на заповед е обикновена форма на менителничното задължение, създаваща
задължение на издателите пред всеки легитимиран поемател. Поетото задължение е
абстрактно – наличието на основание за извършване на сделката не се поставя
като условие за нейната валидност. Поради абстрактния характер на
менителничното волеизявление правата, които то поражда, са независими от
наличността на основна сделка и от развитието на каузални правоотношения, във
връзка с които менителничният ефект е издаден. Освен, ако по обща воля на
страните на ефекта са придадени функции на обезпечение изпълнението на тези
каузални отношения. В случаите, когато записът на заповед е издаден като
обезпечение на друга, сключена между страните каузална сделка, то
недействителността на каузалното правоотношение, както и погасяването на
вземането по каузалната сделка, могат да се релевират като възражения по иска с
правна квалификация чл.422 ГПК, то само в горепосочения смисъл- Авалистът може да противопостави
възражение, свързани с каузата, но само ако е бил страна по каузалното
отношение, като случаят с ответницата не
е такъв, като същата е авалирала заповедта като ФЛ. Според ТР 248 от 28.01.2019
г. по т. д. № 213/201 8 г. на ВКС: приетото като изключение- авалиста да
упражни право,което по принцип не му принадлежи - да прави успешно личните
възражения на издателя, свързани с каузалното правоотношение е признато само
ако той е страна по него, но не и за трети лица, каквото спрямо това
правоотношение е управителя на дружеството - издател, авалирал в лично качество
записа на заповед, обезпечаващ задълженията по каузалната сделка.Поради
акцесорния характер па меиителничното поръчителство, погасяването на поетото от
издателя менителнично задължение, вследствие погасяване иа обезпеченото със записа
па заповед каузално правоотношение между него и поемателя е ирелеватно за
отговорността на авалиста. След като не е страна по каузалното правоотношение,
авалистът остава задължен за сумата по записа на заповед и принципно дори няма
право да противопоставя на поемателя възраженията на издателя за погасителния
ефект на извършените в изпълнение на каузалната сделка плащания, като
гореописаното изключение – за противопоставяне на възржание при
недобросъвестност на ищеца, остана недоказано по делото, напротив същото е
оборено от представените писемни доказателства по делото- към момнета на
падежа, плащане на сумите не е имало.
Съдът намира, отделно от това, че
както Договорът, така и че споразумението са източник на валидни задължения за
страните, които задължения не са прекратени чрез някой от способите за
погасяване на гражданскоправни задължения. В този смисъл неоснователни са
възраженията на ответника в този смисъл,
като неоснователно е и възражението, застъпено в писмената защита, досежно
неуйстойката, такава не е заявена и приета по делото като основание за
разглеждане на претеницята, а фактът, че такива съждения са наведени в
плодеарията по същество на делото от представителите на ищеца, не води до
промяна на търсената защита или до правното основание на иска, поради което и
съдът намира, че не следва да навлиза в дълбочина на обсъждане на това
възражение.
Всичко изложено, сочи на извод, че по
отношение на ответницата елементите, обосноваващи основателността на предявения
иск – осъществен правопораждащ субективно материално право на вземане
юридически факт – извършена едностранна сделка в предвидената от ТЗ форма и
настъпила изискуемост на вземането, е налице, което обуславя извод за
уважаването на претенциято от 10 000
лева /заявен частичен иск/, която се явява дължима, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, по повод на което е било образувано гр. дело № ****/**** г., по описа на ПРС, - 04.12.2018 год. до окончателното й
погасяване – арг. от чл.422, ал.1 ГПК.
РАЗНОСКИ
При този изход на спора, право на разноски за
производството възниква за ищеца, който представя списък по чл. 80 ГПК- стр.50
от делото, в който претендира разноски в размер на 200 лева държавни такси и
1000 лева адвокатско възнаграждение, като отнетната страна не прави възражение
за прекомерност на заявеното възнаграждение, като тези разноски следва да се
присъдят в пълен размер за сумата от общо 1200 лева, като това са разноските
направени в исковото производство. Отдлено от това е направено и валидно искане
още с исковата молба и съдът следва да се произнесе и по разноските в
заповедното производство, които са в размер на 1000 лева- 200 лева д.т. и 800
лева адвокатско възнаграждение, които също следва да бъдат присъдени на ищеца
по делото.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по предявения по реда
на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Стройрент“-ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Подуяне, бул. Ботевградско Шосе №273, иск, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. във вр. чл. 535, ТЗ, че Д.А.Ш., с
ЕГН **********, адрес: ***, дължи на
ищеца сумата от 10 000 /десет хиляди лева/ лева, заявен като частичен иск
от сумата по Записа на заповед в размер на 54 143.99 лева, в качеството й
на авалист по запис на заповед от 22.05.2017г., за която сума е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по гр.д.
№****/****г. на ПРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.12.2018 г., датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д.А.Ш., с ЕГН **********, адрес: ***,
да заплати на „Стройрент“-ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Подуяне, бул. Ботевградско Шосе №273, сумата от 1200
лева -разноските направени в исковото производство и сумата от 1000 лева- 200 лева д.т. и 800 лева
адвокатско възнаграждение, разноски в заповедното производство., на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-ПЕРНИК
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:С.Г.