П
Р О Т О К О Л
№
952/20.11.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД Наказателно
отделение
На двадесети ноември Година две хиляди и
деветнадесета
В публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМО ДИМОВ
Секретар: НЕЛИ КОВАЧЕВА
Прокурор:АНТОН КОНДОВ
сложи за разглеждане докладваното от съдия Димов
ЧНД № 1034 по описа за 2019
г.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА А.В.В., редовно призован, доведен от
Затвора – Варна, явява се
лично и със защитник Г.И.М.В., съпруга на лишения от свобода, редовно
упълномощена и приета от съда от днес.
За Началника на Затвора-Варна се явява инсп. Антон Андонов, редовно
упълномощен.
Л. св. В.: Желая да ме представлява съпругата ми.
Инсп. Андонов: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Моля да се даде ход на делото.
Защитник В.: Да се даде ход на делото.
Лишеният от свобода: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални
пречки по хода на делото, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Прочитат се данните от
личното досие на лицето и приложените към делото писмени документи.
Съдът докладва постъпили писмо от Български Хелзински
комитет № 33434/12.11.2019 г., молба от сдружение „Обществен съвет и
правосъдие“ с № 33787/14.11.2019 г. с приложени към нея – молба от л.св. В.,
рапорт относно здравословното му състояние Пр. № 4, талон Пр. № 5, резултат от
медико-диагностична лаборатория по ядрено магнитно резонанска диагностика
„Русев ЕООД“-Варна Пр. № 6, молба от Г.И.М.с вх. № 33962/15.11.2019 г.,
удостоверение за сключен граждански брак, медицинска справка от 04.11.2019 г.,
медицинска справка от 18.11.2019 г., становище относно здравословното състояние
на А.В..
Прокурорът: Запознат съм.
Инсп. Андонов: Запознат съм.
Защитник В.: Запозната съм.
Л.св. В.: Запознат съм.
Съдът намира, че следва да приобщи към
писмените доказателства по делото гореописаните документи, поради което и
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към писмените док-ва постъпили писмо
от Български Хелзински комитет № 33434/12.11.2019 г., молба от сдружение
„Обществен съвет и правосъдие“ с № 33787/14.11.2019 г. с приложени към нея –
молба от л.св. В., рапорт относно здравословното му състояние Пр. № 4, талон
Пр. № 5, резултат от медико-диагностична лаборатория по ядрено магнитно
резонанска диагностика „Русев ЕООД“-Варна Пр. № 6, молба от Г.И.М.с вх. №
33962/15.11.2019 г., удостоверение за сключен граждански брак, медицинска
справка от 04.11.2019 г., медицинска справка от 18.11.2019 г., становище
относно здравословното състояние на А.В..
Защитник В.: Имам искане да разпитаме двама свидетели,
че на съпруга ми му остават няколко месеца живот и съм ги довела в режим на
довеждане. Имам още медицински документи, които потвърждават рака, не видях да
са приложени. Искам да докажа, че е тежко здравословното му състояние и че му
отказват лечение в продължение на една
година.
Прокурорът: Считам, че искането е неоснователно. Доколкото
разбирам чрез показанията на свидетелите, за които се иска да бъдат разпитани,
ще се установи евентуално, че л.св. В. страда от тежко заболяване. Наличието на
тежко заболяване не е основание за постановяване на УПО. Наличието на тежко заболяване,
което налага лечение, е основание за прекъсване на изпълнение на наказанието
„Лишаване от свобода“ и се осъществява по друг ред, а именно по реда на чл. 447 и 448 от НПК. Смятам, че искането е
неоснователно
Инсп. Андонов: Поддържам становището на прокурора. Искането
е неоснователно. Има достатъчно писмени доказателства и медицински документи, от
които е видно здравословното състояние на лишения от свобода. Същото не е
основание за УПО.
Л.св. В.: Искам да направя следното много важно
уточнение. Свидетелите няма да уточняват
какво е здравословното ми състояние, защото това са го направили медицинските
служители. Те ще уточняват особеното отношение към мен на администрацията на
затвора и което ме доведе до това състояние.
Съдът, като взема предвид направеното искане,
становищата на ВОП и на представителя на Затвора, намира същото за неоснователно
и следва да бъде оставено без уважено, тъй като във връзка с обстоятелствата,
които ще бъдат изяснявани от тези свидетели, са представени писмени такива по
делото, поради което не е необходим техния разпит.
С
оглед горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за допускане до
разпит на двама свидетели.
Защитник В.: Имам други доказателствени искания.
От това, което се запознах с делото, мъжът ми е излизал два пъти в отпуска,
имам док-ва писмени от Началника на Затвора, които не са отразени. Имам психологично
изследване от Г.М., която е вещо лице към ВОС и която е изследвала съпруга ми,
което становище е противоречиво с това на психолога г-н Павлов.
Искам
да кажа, че аз лично съм болна, социално слаба. Въпреки това съм била задължена
с фактури от Затвора-Варна да заплащам прегледи и документи, докато той е бил е
затвора.
И
представям документи, които доказват здравословното му състояние, които също
доказват диагнозата рак, но които никой не си е направил труда да отиде да ги
вземе.
Прокурорът: Не възразявам да се приемат.
Инсп. Андонов: Възразявам да се приемат. Има достатъчно
писмени доказателства събрани. Тези медицински документи са относими към друг
исков ред, цитирам по памет чл. 447, т. 3 от НПК, където е упоменат редът за
прекъсване за изтърпяване на наказанието ЛС. Тук за УПО се взема целия период
на престоя му, неговото поведение.
Съдът
намира, че следва да приобщи към писмените доказателства по делото
представените от защитника В. документи, поради което и
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към писмените доказателства по делото рентгенография на стернум, фактура №
00000020463, документ заверен за вярност за заплащане, декларация от Г.М.-В.,
експертно решение 4 бр. № 02840, № 2377, № 03343, № 03351, служебна бележка от
Агенция по заетостта, 2 броя медицински направления по отношение на л.св. В.,
лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичен блок, рентгеново
изследване от Медицински център „Св. Анна“- ЕООД Варна, справка от УМБАЛ „Св.
Марина“ ЕАД, постановление на окръжен прокурор, служебна бележка от варненски
затвор 2 бр., 3 бр. рентгенови снимки, сертификат и грамота на А.В.
Страните заявиха, че
нямат други доказателствени искания.
ПО
СЪЩЕСТВО:
Инсп. Андонов: Уважаеми г-н Председател, считам, че
молбата е допустима, но неоснователна. Поддържам становището на Началника на
Затвора-Варна.
Не
са налице предпоставките на чл. 70 от НК, както и категорични доказателства за
поправянето съгласно чл. 439а от НПК.
Предвид
гореизложеното, моля да не уважите молбата на л.св. В. и същият да не бъде условно
предсрочно освободен.
Прокурорът: Уважаеми г-н Председател, също считам,
че молбата е неоснователна.
Безспорно
е налице първата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на УПО, а
именно изтърпял над ½ от наложеното наказание.
Не
е налице обаче втората предпоставка, а именно да е дал достатъчно доказателства
за своето поправяне. Това е така, тъй като от съдържанието на становищата на
затворническата администрация се установява, че актуалната оценка на риска от
рецидив е 41 т., което е средно ниво. Установява, че докато В. е изтърпявал
наказанието е бил награждаван, но не малко пъти е бил наказван. Последното
наказание е наложено през 2019 г. на март месец, което не е толкова отдавна.
Във връзка с изготвените становища са изложени твърдения, които са в насока, че
не може да бъде направен категоричен извод, че е постигнато необходимото
превъзпитателно въздействие.
Във
връзка с представените документи, които касаят здравословното му състояние, искам
да заявя, че дори да страда от тежко заболяване това не представлява основание
за УПО. Основанието за УПО е да е дал доказателства за своето поправяне. При
положение, че В. страда от тежко заболяване, налагащо лечение, за същия във
всеки момент съществува възможност да подаде до Окръжния прокурор на Варна
молба за прекъсване на изпълнение на наказанието му, което неговата съпруга
може да направи още днес, като представи и копията от медицинските документи.
С
оглед всичко казано, моля да оставите бе уважение молбата за УПО.
Защитник
В.: Г-н съдия,
считам, че това, което прокурорът каза е предубедено и невярно. Считам първо,
че съпругът ми се е поправил, защото този човек беше раково болен и ходеше на
работа в ужасни мъки. Изтърпява към момента нечовешки страдания и мъки в ЗО
„Разделна“. Там нямат вода, спират му водата всеки ден. Аз когато излезе
последния път в отпуска се налагаше да му помагам да се облича. Докторите му
дават 3-4 месеца живот.
Г-н Началника и г-н Прокурора, към когото
вече сме се обърнали на 25.10.2019 г. за такова прекъсване все още очакваме и
може би, когато умре ще видим, че може да се случи някакво прекъсване. Така
като гледам няма да се случи. Аз написах и до почти всички възможни
институции - Министерство на здравеопазването, до Омбудсмана и Президента, но
всички казаха, че освен Началника на Затвора не могат да се намесят и да
принудят докторите да му издадат така необходимия пет скенер повече, който
трябва да се направи и да се започне лечението. Повече от 2 месеца мъжът ми е с
рак, който се разпространява и е засегнал всички органи и няма никакво лечение
и до ден днешен няма такова. Раково болен, който го оставят без химиотерапия и без лечение. В условията
на затвора такова нещо не може да се случи.
Освен това Красимир Кънев, който е подкрепил
молбата ни и той каза, че когато докажем, че човекът умира и не може да
изтърпява повече наказанието, то смисълът на превъзпитанието липсва. Какво да
превъзпитавате човек, който не може да
се движи, да се облече и който всеки изминал ден ще му е последен вече.
Три пъти сме пускали за тази година молби за прекъсване и нито една не е уважена. Аз показах доказателства как те
препятстваха ТЕЛКА.
Вече в този момент е невъзможно да
изпълнява това наказание. Считам, че няма начин да се превъзпита един страдащ
човек.
Как точно да ми обясни г-н
представителя чрез Вас смята от тук нататък да го превъзпита?
Моля да уважите молбата за УПО на
съпруга ми, за да може да се лекува в някакви условия, ако изобщо доживее края
на годината.
Лишеният
от свобода В.: Всичко,
което чухме от държавния обвинител и представителя на затвора още веднъж
доказва какво е отношението на администрацията на затвора към мен. Визирам най-вече
Началника на Затвора.
Аз от момента, в който съм приведен в
ЗО „Разделна“ искам да бъда преглеждан, да ми бъдат направени изследвания да се
установи на какво се дължи влошеното ми състояние, защото имам нечовешки болки
в стави, сухожилия, кости, схващания и т.н. До този момент нищо не е направено от хората, които с личния си
пример, трябва да ми дават насоки как да се поправям. Това за мен не са хора,
че да ми говорят за поправяне и превъзпитаване. Точно тези хора ме докараха до
това състояние в очакване на смърт.
Отрядната ми, която ми е завишила с 4
месеца остатъка, защото със Заповед не
мога да я цитирам като дата и номер, бях назначен като художник на 8 часов
работен ден, впоследствие ми казаха, но „ние го сметнахме на 4 часа“ и точно
тези хора да ми пишат характеристика, вкл. и г-н Павлов и да напише, че аз
живея с тази жена на семейни начала. Затова представихме копие от
свидетелството за граждански брак.
Всичката информация, която се изчете
тука е по народному казано уйдурма. Няма нищо общо с истината. Аз започнах да
работя със страшни болки, причината не беше ясна, но аз усещах, че нещо не е наред. Многократно исках да бъда прегледан, но
колкото пъти отидох и може би 20 пъти съм ходил и са ме превеждали за отбиване
на номера от ЗО „Разделна“ в Затвора Варна за изследване, лекарят д-р Русев ми
казва „какво искаш сега“.
Опитвал съм се да се лекувам в местата
за ЛС. От там имам становище, че не разполагат с база, специалисти, нито че е
възможно да се извършат нещата там, които да ме доведат до положителен изход.
Имам протокол 49/28.03.2013 и от тогава искам да бъде извършено прекъсване на наказанието, но
винаги получавам отказ.
Нямам дясна ръка. Не съм заспивал
вечер може би от 4 месеца. Състоянието ми е абсолютно несъвместимо с условията в
затвора. Трудно ми е да слизам за храна, не мога да поддържам личната си хигиена без асистент. Не
виждам как ще продължа да бъда в затвора. Влошава се състоянието ми. Приемам
огромни количества обезболяващи, но нямат нужния ефект.
Искам да изброя и да бъдат записани
чл. 2 ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека, чл. 3 от Конвенцията
за защита на правата на човека и чл. 1 от Приложение 6 към Конвенцията. Това,
което прави администрацията на затвора ме осъди на смърт. За какво поправяне и превъзпитание са седнали да ми говорят.
Аз съм работил винаги, тези счупвания
съм получил по време на работа
Искам да бъде уважена молбата ми за
УПО, като последната ми възможност да направя опит за лечение, колкото и да е
късно по установените начини.
Дори и да получа разрешение за
прекъсване, аз пак не мога да имам личен лекар. Ако прекъсна наказанието, ще
бъда пак с д-р Русев, който не ми дава направление, а аз съм социално слаб,
това е гибел. Това е край. Моля да бъда условно предсрочно освободен.
СЪДЪТ, след като
взе предвид становищата на страните, молбата на осъденото лице, материалите в личното му досие и
писмените материали, приложени по делото, намира за установено следното:
Лишеният от свобода А.В.В., ЕГН ********** е осъден с
присъда по НОХД № 1762/2005 г. на ВОС на 20 години лишаване от свобода по
чл.116, ал.1, т.4, пр. 3 и 5, вр. чл.115 от НК за умишлено убийство на брат си
и съпругата му.
Постъпила е молба от осъдения А.В.В. за УПО, по реда на чл. 70, ал. 1 от НК, от
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 20 години, като
остатъкът към момента е 4 години 7 месеца и 10 дни към днешна дата.
Съдът, след като
съобрази и всичко друго, намира, че молбата на осъденото лице В. е допустима и
отговаря на формалните изисквания, тъй като е изтърпял повече от ½ от
наложеното му наказание.
От данните по делото обаче се установява следното:
В съдебно заседание, защитата, както и
осъденото лице сочат доводи за влошено здравословно състояние, което е основание
за уважаване на молбата във връзка с което се представят допълнително писмени
доказателства.
По довода за влошено здравословно състояние,
което на първо място се изтъква от защитата и лично от осъденото лице В., съдът
съобрази следното:
Основателен е доводът
на прокурора, че това оплакване не касае производството по чл. 437 и следващите
от НПК във вр. с чл. 70 от НК. Това е така, защото сме изправени пред
разглеждане на дело по тази процедура, касаеща УПО. Тук значение имат двете
кумулативно, изискуеми предпоставки в закона, а именно какво наказание е
изтърпял осъденият, касае ли се за изтърпяване на повече от 1/2 от наказанието
и дали същият е дал категорични доказателства за своето поправяне, съгласно чл.
439а от НПК. В тази процедура не става изобщо въпрос за преценяване на
здравословното състояние на осъденото лице. Медицинското състояние не е предмет
на това разглеждане.
В закона за
изпълнение на наказанията и задържане под стража са уредени всички тези
въпроси, свързани със здравословното състояние. Освен това този довод за здравословно
състояние е уреден в Наредба 2 за условията и реда за медицинско обслужване в МЛС.
Във връзка с това изрично е посочено, че лицата, които имат здравословни
проблеми се ползват от разпоредбите на тази Наредба, а така също съгласно
същата, раздел 8 урежда проблемите, при които може да бъде прекъснато изпълнението
на наказанието, а в Глава 4 от същата Наредба са уредени и случаите за
изпращане за лечение в лечебни заведения извън местата за ЛС.
Съдът намира, че
поради това копие от всички документи и молбата относно здравословното
състояние следва да бъдат изпратени на ВОП и Началника на Затвора-Варна, по
компетентност.
Видно
е, че е налице от формална страна първата предпоставка, предвидена в чл.70, ал.1,
т.2 от НК.
Съдът прецени, че не
са налице категорични доказателства за втората изискуема предпоставка за
условното предсрочно освобождаване – положителна промяна в осъдения по време на
изтърпяване на наказанието, визирана в чл.439а от НПК.
Това е
така поради следните съображения:
Начало
на изтърпяването на наказанието е 15.03.2005 година.
Към
днешна дата е изтърпял всичко 15 год. 4 месеца и 20 дни, като остатъка от
наказанието за изтърпяване е 4 години 7 месеца и 10 дни.
Лишеният от
свобода е за първи път в затвора, за изтърпяване на присъда за умишлено
престъпление - по чл.116, ал.1, т.4, пр. 3 и 5, вр. чл.115 от НК .
В
Затвора - Варна постъпва на 05.10.2005 година.
Направената първоначална оценка на риска от рецидив за лишения от
свобода, изготвена в адаптационния период сочи - 69 т. /среден/ риск на
рецидив. Вторият компонент на оценката сочи висок риск от вреди, както в
условията на затвора за самия него, за другите л. св. и служители, така и за обществото.
Месец февруари 2013 год. е направена последваща
оценка на риска, от рецидив, която отчита понижение от 13 пункта – и 56 точки средна
вероятност да повтори деянието си.
На
27.01.2015 год. във връзка с извършено нарушение на реда в МЛС е извършено ново
преразглеждане на профила на нуждите на правонарушителя е се наблюдава регрес в
демонстрираното до момента поведение.
Оценката
на риск от рецидив сочи повишение с 8 пункта в зоните Начин на живот и
обкръжение.
Месец
май 2018 год. е направено поредно разглеждане на профила, като се наблюдава запазване
нивата на риск от рецидив – 46 точки, който се възприема като среден.
Месец
ноември във връзка с подадена молба за
УПО е направено ново преразглеждане на оценката от риска от рецидив и вреди.
Отчетен спад от 5 пункта символичен и по – скоро субективен по своя характер
без да е белег от отчетени сериозни промени в нагласите на л.св. В. към промяна
и законосъобразен начин на живот – 41
т. – средна вероятност от рецидив.
С
получаване на осъдителната присъда е поставен първоначално на усилено „строг“
режим.
С
протокол №1/19.02.2013 год. е заменен режимът му за изтърпяване на наказанието
със следващ по – лек от „строг“ на „общ“.
Поведението
му в последвалият период на наблюдение следва установената до момента
противоречива и трудно предсказуема линия. Като цяло няма индикации за сериозен
регрес в нагласите, но липсва отчетена готовност и за постигане на качествена
личностна промяна.
Със
Заповед №22/10.07.2018 год. е преместен за доизтърпяване на остатъка от наложеното
му наказание в МЛС от открит тип в ЗО „Разделна.“
Изведен
за полагане на доброволен труд със Заповед №143/17.08.2-18 год. Спазва добра
трудова дисциплина, като на по–късен етап е изведен на външен обект.
През
месец март 2019 год. има наложено дисциплинарно наказание за притежаване на
неразрешена вещ, което е отложено за срок от 1 месец.
За
престоя си в МЛС е наказван общо седем пъти.
Награждаван
е многократно – около 20 пъти.
С оглед
гореизложеното и цялостното противоречиво поведение на л. св. В., по време на
престоя му в МЛС не би могло да се говори с категоричност за оказано
корекционно превъзпитателно въздействие върху нагласите му, което да има траен
характер и да мотивира адекватна социално – полезна реализация, при живот на
свобода.
Това обстоятелство, а именно тази присъда, по
която е осъден, определят профила на осъдения като личност, която въпреки, че в
местата за лишаване от свобода демонстрира добро поведение, видно от това, че е
бил награждаван /но и наказван/, то в живота на свобода е водил престъпен начин
на живот.
Така илюстрираният психологически портрет на осъдения не може да се
прецени от настоящия състав като достатъчно категорично доказателство за неговото реално поправяне и е основателно
противопоставим на описаните награди, които са давани на лишения от свобода и
формално демонстрираното превъзпитание.
Безспорно е,
че до момента възпитателната и корекционната работа, е постигнала донякъде
целите си, но с оглед характера на извършеното престъпление, а именно това по чл.
116 от НК, за което е наложено наказание 20 години „Лишаване от свобода“, което
се явява едно от най – тежките престъпления срещу личността и като съобрази личността
на осъденото лице, съдът намери, че целите на наказанието и най-вече тези на
генералната превенция не биха се постигнали с
предсрочното освобождаване в настоящия момент на осъденото лице.
Касае се за осъдено лице с изключително висока степен на обществена
опасност, такава е опасността и от извършеното престъпление.
Поради това настоящият състав на съда намира, че основните цели поставени в
планирането на наказанието не са изпълнени в голяма степен.
Усилията на
социалните работници в МЛС следва да продължат в същата насока, като работата с
осъденото лице следва продължи и през останалия срок от изтърпяване на наказанието.
Настоящият
състав на ВОС следва да подчертае, че осъденото лице освен гореизложените
съображения има голям остатък от неизтърпяното наказание, което изключва всякаква възможност
да се обоснове постигане на индивидуалната и генерална превенция на
наказателната отговорност
От своя
страна изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода е недостатъчен за
поправянето на осъдения, като в пълна степен не се постигнати целите визирани в
чл.36 от НК, което мотивира съда да остави без уважение молбата на осъденото
лице, тъй
като не е дал солидни доказателства за своето поправяне.
За да
направи този извод съдът, взе предвид горните съображения, а освен това взе
предвид и остатъка от наложеното
наказание - макар и формално да е изтърпяно повече от половината от него,
съдът намира, че с така подадената молба и евентуалното й одобряване от съда,
не биха могли да бъдат постигнати целите
на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, а същите биха били
постигнати в цялост в остатъчния срок при престоя на л. св. А.В..
Предвид гореизложеното, съдът намира, че молбата на А.В.
за условно предсрочно освобождаване е неоснователна и
същата следва да бъде оставено без уважение.
Предвид гореизложеното и на основание
чл. 440, ал.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на
осъдения А.В.В., ЕГН: ********** за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложено му с
Присъда № 63/30.05.2007 г. наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на двадесет години по НОХД № 1762/2005 г. на ВОС.
Копие от медицинските документи, касаещи здравословното
състояние на А.В.В., следва ДА СЕ
ИЗПРАТЯТ на ВОП и Затвора-Варна, по компетентност.
Определението
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от осъдения, началника на затвора, и на
протест от прокурора пред Апелативен съд – Варна.
Протоколът е изготвен в съдебно
заседание, приключило в 15.35 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: