№ 6595
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110135190 по описа за 2024 година
ЮЛ е предявило срещу Н. В. К. и О. Г. Г. установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответниците да бъде признато за установено, че
същите дължи в условията на разделност на ищеца при квоти: Н. В. К. - 1/2 и
О. Г. Г. - 1/2 от следните суми: сумата от 2216.85 лв., представляваща главница
за топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
**************, аб. № ********** за периода от 01.05.2020 г., до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва за периода от 14.06.2023г. до изплащане на
вземането, сумата от 391.39 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2021 г. до 15.05.2023 г., сумата от 25.41 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г., до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 14.06.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата от 6.32 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 16.07.2020 г. до 15.05.2023 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 33136/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на
потребителя. Претендира разноски.Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирал отговор на
исковата молба чрез назначен особен представител. Оспорва се качеството на
потребители през процесния период, както и наличието на облигационно
1
правоотношение между страните. Оспорва се в имотът реално да е била
потребявана топлинна енергия. Навеждат се твърдения, че срокът на действие
на договора на третото лице бил изтекъл. Неоснователна била претенцията за
лихва, доколкото липсвала покана до ответниците. Моли съдът да отхвърли
исковете. Пред съда особения представител на страната поддържа отговора на
исковата молба.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ изразява становище по
предявените искове, като счита същите за основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството
на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално
доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната
лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от договор от 19.09.2002 г., сключен между ЮЛ и
процесната етажната собственост, съгласно който е договорено ФДР да
извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително
издаване на обща и индивидуална сметка.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото от представения договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на наредбата за държавните имоти от 23.07.1987 г. се установява,
че Г.Г.С и П.Д.Г са придобили собствеността, представляващ недвижим имот,
находящ се в *********, представляващ а***********. От представеното по
делото удостоверение от Столична община с изх. № 3 от 15.04.2015 г. се
установява, че Г.Г.С. е починал на 21.07.1994 г., като е оставил следните
наследници по закон П.Д.Г. – съпруга /починала на 28.09.2010 г./, С. Г. Г. – син,
О. Г. Г. – син. Също така е представено удостоверение от община Г.Д. с изх. №
10 от 27.01.2025 г., от което се установява, че П.Д.Г. е починала на 28.09.2010
г., като е оставила следните наследници по закон С. Г. Г. – син, О. Г. Г. – син.
2
От представения по делото нотариален акт за замяна на идеална част от
недвижим имот № 6 от 14.02.2019 г. том I, рег. № 3487, дело № 4 от 2019 г., се
установява, че С. Г. Г. прехвърля на Н. В. К. собствената си, придобита по
наследство ½ ид. ч. от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда
с идентификатор *************, находяща се на **************. По делото е
представен и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 86 от
20.04.2021 г. том I, рег. № 2531, дело № 79 от 2021 г., от който се установява,
че О. Г. Г. като собственик на ½ ид. ч. и Н. В. К. като собственик на ½ ид. ч.
продават на съпрузите Р.Й.Г. и Е.А.Г. следния свой собствен недвижим имот,
находящ се в ***************, с идентификатор *************. В
разглеждания случай по делото се установява, че ответниците са притежавали
правото на собственост върху процесния имот през, което налага приемането
на извод, че през процесния период от 01.05.2020 г. до 20.04.2021 г. /датата на
продажбата на имота/ ответниците са имали качеството на потребители на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Така придобитото качество
законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от
различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови
потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при
настъпване на законоустановения факти, прекратяващи облигационните
отношения. По отношение на периода от 21.04.2021 г. до 30.04.2021 г.,
доколкото ответниците не са били собственици на процесния имот през така
посочения период, то същите не следват да отговарят за задълженията през
така посочения период.
От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия са
ответниците Н. В. К. и О. Г. Г. по силата на притежаваните от тях права върху
собствеността, като същите следва да отговарят за задължения свързани с
процесния имот съобразно притежаваните от тях идеални части, а именно по
½ за всеки един от ответниците. По силата на закона (чл. 150 ЗЕ) между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя,
които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се
счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и
битовия потребител.
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че през процесния
период в имота е имало 3 броя радиатори с монтирани ИРРО, в банята е имало
щранг-лира без техническа възможност за монтаж на уред, като за периода
20/21 не бил осигурен достъп за отчет на уредите. Съгласно заключението за
процесния период нямало изчислена ТЕ за общи части. Вещото лице посочва,
че ТЕ за отопление отдадено от сградната инсталация била изчислена по
формулата на база пълна отопляема кубатура 159 куб. м. През процесния
период нямало узаконен водомер за топла вода, като били регистрирани 4 броя
потребители. Вещото лице е посочило, че изчисленията извършени от ФДР
били в съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.
Вещото лице посочва, че общия размер на дължимата суми за топлинна
енергия през процесния период възлиза на 2485.93 лв. Съгласно заключението
топломерите били преминала метрологична проверка и при проверките не
били констатирани отклонения извън допустимите стойности.
По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в
частта, в която е посочено, че за процесния период размерът на претенция за
дялово разпределени възлиза на 25.41 лв., както и че счетоводството на ищеца
било водено редовно.
Настоящият състав намира, че по делото е установено реално доставената
топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от
компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката
топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е
3
дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид
на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл.
202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При извършена съвкупна
оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране
заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено,
че при спазване на ЗЕ на ответниците в процесния имот е доставяна топлинна
енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и
отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. Няма основание
да не се приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е подробна и
обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по
делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на
ответниците топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в
периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства,
в това число и от представените от третото лице помагач отчети. Ето защо
съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин
потребената от ответниците топлоенергия в определеното количество.
Предвид изложеното съдът намира, че искът за главница се явява за
основателен за сумата от 2485.93 лв., а като съобрази периода през който да
отговарят ответниците от 01.05.2020 г. до 20.04.2021 г., то дължима се явява
сумата от 2375.85 лв. В случая с оглед на диспозитивното начало, доколкото от
ответниците се претендира сума в по-малък размер от реално дължимата, а
именно 2216.85 лв. то искът следва да се уважи в така посочения размер за
периода от 01.05.2020 г. до 20.04.2021 г., като ответниците Н. В. К. и О. Г. Г.
следва да отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно
притежаваните от тях идеални части, а именно по ½ за всеки един от
ответниците или за сумата от по 1108.42 лв.
Неоснователен е и доводът за липса на действащ договор между ЕС и
третото лице- помагач, поради изтичане срока на действие на сключения през
2002 г. договор. Всички дейности и обществени отношения, свързани с
топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта
на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и
осъществяването на услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /в приложимата редакция/ възлага
отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия
само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ, а според
приложимата до м.09.2006 г. норма на чл. 147, ал. 4 (отм.) ЗЕ потребителите в
сграда- етажна собственост са били длъжни да сключат нов договор за
извършване на дяловото разпределение. При това положение, тъй като никой
не може да черпи права от неизпълнение на предвидени в закона задължения,
и предвид обстоятелството, че през исковия период задълженията по
предоставяне на услугата „топлинно счетоводство“ са били изпълнявани, не
може да бъде обоснован в случая извод за освобождаване на ответника от
договорното задължение да заплатят цената на доставената в имота и
потребена от тях топлинна енергия, чиято стойност според приетата по делото
по съдебно- техническата, е начислена в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката.
След като ответниците не са изпълнили точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация са изпаднали в забава и дължат
обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал.
1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че
клиентът е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради
което не е необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 391.39 лв. изчислена по реда
4
на чл. 162 от ГПК, като ответникът Н. В. К. дължи сумата от 195.69 лв., а
ответникът О. Г. Г. дължи сумата от 195.69 лв.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение за част от процесния период от 01.07.2018 г. до
24.09.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ). Разпоредбата на чл. 139,
ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр. 54 от 2012 год., в сила от
17.07.2012 год./ възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия,
като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово
разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в ЗЕ – съгласно чл.
139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между топлопреносното предприятие и
топлинните счетоводители /които се сключват при Общи условия/ се уреждат
цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия,
които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца,
осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. Източник на
процесните вземания е продажбата на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при
публично известни Общи условия, а според последните купувачите са длъжни
да заплащат на продавача сума за услугата дялово разпределение, чието
стойност се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един
уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за
отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца
дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на ФДР, като по делото не е спорно, че
третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
Общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността на
услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец. В
случая съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
стойността на услугата за дялово разпределение е 25.41 лв., поради което
претенцията се явява основателна, като ответникът Н. В. К. дължи сумата от
12.70 лв., а ответникът О. Г. Г. дължи сумата от 12.70 лв. Действително след
като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята
насрещна парична престация би изпаднал в забава и ще се дължат
обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал.
1 ЗЗД върху главницата за дялово разпределение. За цената за заплащане на
лихвата за дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна
на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
5
след покана – арг. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства
за отправени и получена покана от ответницата за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
претенцията за лихва в общ размер на 6.32 лв. се явява неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК заявителят
/ищец/ има право на направените от него разноски в двете производства, като
ищецът претендира сумите от 52.80 лв. държавна такса в исковото
производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 600 лв. депозит за
вещо лице, 400 лв. депозит за особен представител, 52.80 лв. платена
държавна такса в заповедното производство и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство. С оглед частичната
основателност на исковите претенции на ищецът следва да му бъде присъдена
сумата в размер на 1252.59 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ЮЛ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ************* срещу Н. В.
К., ЕГН **********, с адрес **************, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Н. В. К.
дължи на ЮЛ сумата от 1108.42 лв., представляваща главница за топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: **************, аб. №
********** за периода от 01.05.2020 г., до 20.04.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 14.06.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 195.69
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 15.05.2023
г., сумата от 12.70 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г., до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 33136/2023 г. по описа
на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за
периода от 21.04.2021 г. до 30.04.2021 г., както и иска за сумата от 3.16 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2020 г. до 15.05.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ЮЛ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ************* срещу О. Г. Г.,
ЕГН **********, с адрес **************, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че О. Г. Г.
дължи на ЮЛ сумата от 1108.42 лв., представляваща главница за топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: **************, аб. №
********** за периода от 01.05.2020 г., до 20.04.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 14.06.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 195.69
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 15.05.2023
г., сумата от 12.70 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г., до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 33136/2023 г. по описа
на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за
периода от 21.04.2021 г. до 30.04.2021 г., както и иска за сумата от 3.16 лв.,
6
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2020 г. до 15.05.2023 г.
ОСЪЖДА Н. В. К., ЕГН **********, с адрес ************** и О. Г. Г.,
ЕГН **********, с адрес **************, да заплатят на ЮЛ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *************, на основание
чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 1252.59 лв. разноски в исковото и
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - ЮЛ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7