Определение по дело №1295/2008 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 януари 2009 г.
Съдия: Катя Бельова
Дело: 20081200501295
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2008 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

Номер

112

Година

05.07.2005 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

04.15

Година

2005

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Елена Димова Налбантова

Секретар:

Габриела Димкова Щинова

Пламен Александров Васка Халачева

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Пламен Александров Александров

Въззивно гражданско дело

номер

20045100500433

по описа за

2004

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 78 от 27.07.2004 г., постановено по гр.д.№ 178/2004 г., Кърджалийският районен съд е осъдил Доню Николов Пиличев и Петра Величкова Пиличева, и двамата от гр.Кърджали, ул.”Славянска” № 37-а да предадат на Коста Николов Митрев и Стоянка Донева Митрева, и двамата от гр.Кърджали, ул. ”Славянска” № 37, владението на недвижим имот, представляващ незастроената площ от 95 кв.м. на пл.№ 1339 в парцел І в кв.38 по плана на гр.Кърджали, както и да им заплатят разноски по делото в размер на 127 лева. С решението си съдът е отхвърлил предявения от Коста Николов Митрев и Стоянка Донева Митрева срещу Доню Николов Пиличев и Петра Величкова Пиличева, иск за сумата 3 600 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за ползването на 100 кв.м. от пл.№ 1339 в парцел І в кв.38 по плана на гр.Кърджали, за периода от 10.03.2001 г. до 10.03.2004 г.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците Доню Николов Пиличев и Петра Величкова Пиличева, които го обжалват в срок, в частта, с която са осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението на част от претендирания от Коста Николов Митреви Стоянка Донева Митрева имот и са осъдени да заплатят разноски по делото. Считат, че постановеното решение в атакуваните му части е незаконосъобразно и необосновано, като при постановяване на решението първоинстанционния съд не е приложил правилно материалния закон. Твърдят, че съдът не е взел предвид, че построения от тях гараж има всички необходими строителни книжа, както и че Коста Николов Митреви Стоянка Донева Митрева не се легитимират по безспорен начин като собственици на претендирания от тях имот. От друга страна съдът не взел предвид обстоятелството, че те ползвали и владеели имота на правно основание – сключен договор за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане с нотариален акт от 1976 г. Молят съда да отмени атакуваното решение в обжалваните му части и да отхвърли изцяло предявения срещу тях иск с правно основание чл.108 от ЗС, като им се присъдят и направените по делото разноски.

Недоволни от така постановеното решение са останали и въззивниците Коста Николов Митреви Стоянка Донева Митрева, които го обжалват в срок, в частта, с която е отхвърлен предявения от тях против Доню Николов Пиличев и Петра Величкова Пиличева иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.59 от ЗЗД. Считат, че постановеното решение в атакуваната му част е постановено в нарушение на материалния закон. Излагат съображения, че разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, на която се е позовал районния съд, е неприложима в настоящия случай, тъй като се касае за неоснователно обогатяване, а не за облигационни отношения между страните. Молят съда да отмени решението в атакуваната му част и да постанови решение по същество на делото, като уважи иска за сумата в размер на 684 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи. Претендират направените по делото разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

По жалбата на Доню Николов Пиличев и Петра Величкова Пиличева

По делото е предявен от Коста Николов Митрев и Стоянка Донева Митрева против Доню Николов Пиличев и Петра Величкова Пиличева, иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението на недвижим имот, представляващ незастроената площ от 100 кв.м. на пл.№ 1339 в парцел І в кв.38 по плана на гр.Кърджали.

Не се спори по делото, че по сега действуващия план на гр.Кърджали, одобрен със заповед № 743/19.10.1992 г., парцел І – 1338,1339 в кв.38, е отреден за имоти с пл.№№ 1338 /записан по разписен лист на Коста Николов Митрев/ и 1339 /записан по разписен лист на Доню Николов Пиличев/, което се установява и от представената по делото скица № 96 от 20.01.2004 г. на техническа служба при Община - Кърджали. От представеното по делото заверено копие от нотариален акт за покупко-продажба № 113, том І, дело № 133/ 1956 г. се установява, че на 24.04.1956 г. въззивникът Коста Николов Митрев /ищец по делото/ е придобил собствеността върху парцел ІV, състоящ се от 420 кв.м. в кв.127 пл.№ 1738 по плана на гр.Кърджали. От цитираната по – горе скица № 96 от 20.01.2004 г. и в частност от направената върху нея заверка от отдел „АСООСИП” при Община Кърджали и назначената по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че парцел І - 1338, 1339 в кв.38 по сега действуващия план на гр. Кърджали е идентичен с парцел ІV в кв.127, вписан в нотариален акт № 103, дело 133/1956 г. В тази връзка назначената пред първоинстанционния съд съдебно – техническа експертиза установява, че по плана от 1956 г. в разписния лист за парцел ІV в кв.127 е записано името Коста Николов Митрев, на основание нотариален акт № 103 от 1956 г., а в плана от 1980 г. от бившия парцел ІV вече са станали два имота с планоснимачни номера 1338 и 1339, като имот с пл.№ 1338 е записан в разписния лист на Коста Николов Митрев, а имот с пл.№ 1339 – първоначално на Панайот Делчев Анчев, а впоследствие на Доню Николов Пиличев, на основание нотариален акт от 1976 г.

Не е спорно също така, че в парцел ІV в кв.127 по плана на града от 1956 г., понастоящем представляващ парцел І – 1338, 1339 в кв.38, е била построена масивна жилищна сграда - близнак, северозападната половина от която, представляваща самостоятелно жилище, попада в имот с пл.№ 1339, а югоизточната част, собственост на ищците Коста Николов Митрев и Стоянка Донева Митрева, попада в имот с пл.№ 1338. От приложеното като доказателство към настоящото дело гр.д.№ 648/2000 г. по описа на Кърджалийския районен съд се установява, че северозападната половина от масивната жилищна сграда - близнак, представляваща самостоятелно жилище и попадаща в имот с пл.№ 1339, е собственост на ответниците по иска Доню Николов Пиличев и Петра Величкова Пиличева. Това обстоятелство се установява и от представеното по делото заверено копие от нотариален акт № 214, дело 519/1976 г., по силата на който Доню Николов Пиличев и Петра Величкова Пиличева /по време на техния брак/ са придобили от Панайот Делчев Анчев собствеността върху западната половина от къщата – близнак, построена върху парцел ІV в кв.127 по плана на гр.Кърджали от 1956 г.

Във връзка с изложеното дотук, назначената пред въззивната инстанция съдебно – техническа експертиза, която не се оспорва от страните и се възприема изцяло от съда, установява, че за изработването на плана на гр.Кърджали от 1980 г. е извършено допълване на кадастралния план, като новозаснетите имоти са получили нови планоснимачни номера и е съставен нов разписен лист, както и че предвид факта, че в процесния имот /бивш парцел ІV от кв.127 по плана от 1956 г./ вече е било реализирано строителството на горецитираната сграда и са били направени огради, отделящи двете части на сградата, в плана са били записани два планоснимачни номера – 1338 и 1339. Експертизата установява също така, че в разписния лист за всеки номер е записан собственик, но не е отбелязано, че посочения като собственик на пл.1339 не притежава земя, съгласно цитирания нотариален акт - № 214, том І, дело № 519/1976 г., както и че при одобряването на регулационния и застроителен план от 1980 г., за тези два имота е отреден парцел І в кв.38.

При така събраните по делото доказателства предявения от Коста Николов Митрев и Стоянка Донева Митрева против Доню Николов Пиличев и Петра Величкова Пиличева реивандикационен иск за незастроената част от имот с пл.№ 1339, е поначало основателен. За да се уважи иска по чл.108 от ЗС е необходимо ищците да са собственици на имота и същия да се владее от ответниците без основание. В тази връзка от гореизложеното се установява по един безспорен начин, че ищците Коста Николов Митрев и Стоянка Донева Митрева са собственици на парцел І – 1338, 1339 в кв.38 по действащия план на гр.Кърджали на основание нотариален акт № 103/1956 г., с който са придобили собствеността върху парцел ІV с площ 420 кв.м. в кв.127 с пл.№ 1738 по плана на града от 1956 г., идентичен с парцел І – 1338, 1339 в кв.38 по сега действащия план. Установи се също така, че ответниците Доню Николов Пиличев и Петра Величкова Пиличева, с нотариален акт № 214/1976 г., са придобили собствеността само върху изградената върху имот с пл.№ 1339 сграда, но не и върху земята, както и че при изработването на плана на гр.Кърджали от 1980 г., предвид факта, че в процесния имот /бивш парцел ІV от кв.127 по плана от 1956 г./ вече е било реализирано строителството на горецитираната сграда и са били направени огради, отделящи двете части на сградата, в плана са били записани два планоснимачни номера – 1338, записан на Коста Николов Митрев и 1339, записан на Доню Николов Пиличев. В тази връзка следва да се отбележи, че неправилното записване на имот по разписен лист няма вещноправно действие и не води само по себе си до придобиване на собствеността върху имота – пл.№ 1339 в кв.38. С други думи, погрешното записване на имот в разписния списък на друго лице, няма отчуждително действие и не лишава действителния собственик от неговите права, които могат да бъдат защитени с иск по чл.108 от ЗС.

В случая ответниците владеят имота и демонстрират, че са собственици, като още през 1976 г. Доню Николов Пиличев, освен своята част от сградата в процесния парцел, е декларирал като свое и половината от дворното място, в което се намира сградата, като се позовава и на придобивна давност. В тази връзка, довода за придобиване на имота по давност е неоснователен, тъй като съгласно редакцията на разпоредбата на чл.59 от ЗТСУ /действувала до 01.01.2001 г./, реално определени части от дворищнорегулационен парцел не могат да се придобиват по давност.

Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че ответниците владеят без основание незастроената част от имот с пл.№ 1339 в кв.38 по плана на гр.Кърджали, поради което искът за предаване владението на този имот е основателен. Следва да се отбележи също така, че доколкото ответниците са собственици на сградата, последните могат да ползват земята доколкото е необходимо да преминават /да влизат и да излизат/ до входа на тяхната част от сградата, като осъждането им да предадат владението на незастроената част от имота, не е пречка да се ползват от правото си по чл.64 от ЗС.

Впрочем, първоинстанционният съд подробно е обсъдил всички тези доводи и е направил правилни изводи, които се споделят напълно от въззивната инстанция.

По отношение на размера на реивандикираната част от имота обаче, настоящия състав съобрази следното:

Видно от исковата молба ищците претендират изрично само незастроената част от имот с пл.№ 1339, като твърдението е че се касае за около 100 кв.м. В тази връзка от назначената пред първоинстанционния съд експертиза се установява по един безспорен начин, че процесния имот с пл.№ 1339 в кв.38 по плана на гр. Кърджали е с площ 156 кв.м., от които застроени са 97 кв.м. – 61 кв.м. жилищна сграда и 36 кв.м. гараж, а незастроената площ е 59 кв.м. С други думи, от експертизата се установява, че освен жилищната сграда с площ 61 кв.м., в процесния имот е построен и гараж с площ 36 кв.м., като свободната, незастроена площ е 59 кв.м. В тази връзка неправилно първоинстанционният съд е приел, че искът за предаване владението на незастроената площ от имот с пл.№1339 е основателен за 95 кв.м., като в същото време в мотивите си приема, че от тях 59 кв.м. са незастроената площ на имота и 36 кв.м. – гараж. Това противоречие между мотиви и диспозитив на съдебното решение е довело до обсъждане от районния съд на собствеността върху гаража. Следва да се отбележи, че въпроса дали и на кого е собствен гаража, не е предмет на настоящото дело, доколкото искът е само за незастроената площ, а не и за собствеността върху построения в имота гараж, представляващ самостоятелен обект на собственост.

С оглед изложеното по – горе следва да се отмени решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, за разликата от 59 кв.м. до 95 кв.м, като искът в тази част следва да се отхвърли като неоснователен. В останалата си част решението на районния съд е законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде оставено в сила в тази му част.

По жалбата на Коста Николов Митрев и Стоянка Донева Митрева

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил предявения от Коста Николов Митрев и Стоянка Донева Митрева срещу Доню Николов Пиличев и Петра Величкова Пиличева, иск за сумата 3 600 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за ползването на 100 кв.м. от пл.№ 1339 в парцел І в кв.38 по плана на гр.Кърджали, за периода от 10.03.2001 г. до 10.03.2004 г. За да отхвърли така предявения иск, съдът се е позовал на разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД и е приел, че обезщетението за неоснователно обогатяване се дължи от момента на поканата. В тази връзка е приел, че доколкото липсват доказателства ищците да са поканили ответниците да им заплащат обезщетение за неоснователно обогатяване, за покана следва да се приеме исковата молба, поради което ищците могат да търсят обезщетение за неоснователно обогатяване, но от момента на предявяване на иска.

Този извод на съда е необоснован. Вземането за неоснователно обогатяване става изискуемо в деня когато възникне обедняването и произтичащото от него неоснователно обогатяване. Що се касае до разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, същата е от значение за възникване право на обезщетение за забава /в размер на законната лихва върху претендираната сума/, но не и за правото на обезщетение за неоснователно обогатяване, което възниква от момента на обогатяването, респективно обедняването. Ето защо следва да се присъди на ищците обезщетение за това, че са били лишени от ползването на имота, а същия се е ползвал от ответниците без основание. В тази връзка от назначената по делото съдебна експертиза се установява, че средната наемна цена на открита площ за търговски цели е в размер на 0.20 лева/кв.м., поради което за 59 кв.м. за месец се следва обезщетение в размер на 11.80 лева или за 36 месеца – обезщетение в размер на 424.80 лева. При това положение следва да се отмени решението на районния съд, в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за размера до 424.80 лева, като се осъдят Доню Николов Пиличев и Петра Величкова Пиличева да заплатят на Коста Николов Митрев и Стоянка Донева Митрева сумата в размер на 424.80 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на 59 кв.м. от имот с пл.№ 1339 в парцел І кв.38 по плана на гр.Кърджали, за периода от 10.03.2001 г. до 10.03.2004 г. Искът в останалата част и за разликата от 424.80 лева до пълния предявен размер от 3 600 лева е неоснователен, поради което като го е отхвърлил в тази му част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, с оглед частичната основателност на двете жалби, разноски не следва да се присъждат, като същите останат в тежест на страните така както са направени.

Водим от изложеното и на основание чл.208, ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 78 от 27.07.2004 г., постановено по гр.д.№ 178/2004 година по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА, с която са осъдени Доню Николов Пиличев и Петра Величкова Пиличева да предадат на Коста Николов Митрев и Стоянка Донева Митрева владението на недвижим имот, представляващ незастроената площ от пл.№ 1339 в парцел І в кв.38 по плана на гр.Кърджали, ЗА РАЗЛИКАТА от 59 кв.м. до 95 кв.м., както и В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Коста Николов Митрев и Стоянка Донева Митрева срещу Доню Николов Пиличев и Петра Величкова Пиличева, иск за обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на 100 кв.м. от пл.№ 1339 в парцел І в кв.38 по плана на гр.Кърджали до размера на 424.80 лева, за периода от 10.03.2001 г. до 10.03.2004 г., вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Коста Николов Митрев, с ЕГН ********** и Стоянка Донева Митрева, с ЕГН **********, и двамата от гр.Кърджали, ул. ”Славянска” № 37 против Доню Николов Пиличев, с ЕГН ********** и Петра Величкова Пиличева, и двамата от гр.Кърджали, ул.”Славянска” № 37-а, иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението на недвижим имот, представляващ незастроената площ от имот с пл.№ 1339 в парцел І в кв.38 по плана на гр.Кърджали, за разликата от 59 кв.м. до 95 кв.м. от имота, като неоснователен.

ОСЪЖДА Доню Николов Пиличев, с ЕГН ********** и Петра Величкова Пиличева, и двамата от гр.Кърджали, ул.”Славянска” № 37-а да заплатят на Коста Николов Митрев, с ЕГН **********и Стоянка Донева Митрева, с ЕГН **********, и двамата от гр.Кърджали, ул.”Славянска” № 37, сумата в размер на 424.80 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на 59 кв.м. от имот с пл.№ 1339 в парцел І кв.38 по плана на гр.Кърджали, за периода от 10.03.2001 г. до 10.03.2004 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30 - дневен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1.

2.