Присъда по дело №1163/2013 на Окръжен съд - Бургас

М  О  Т  И  В  И

  към

   присъда №14/ 29.01.2014г. по НОХД № 1163 от 2013г. по описа на БОС

 

Съдебното производство по делото е образувано по внесен в  съда обвинителен акт на БОП против  Ф.Д.Ф., ЕГН **********, с обвинение за извършено престъпление  по чл. 343, ал.3, предл.І, б.”б”, предл.І,  вр. ал.1, б. „в”, вр. чл. 342, ал.1 от НК.

В проведеното предварително изслушване подс. Ф. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част от обвинителния акт и заявява съгласие за същите факти да не се събират доказателства в съдебно производство по общия  ред. Изразява искрено съжаление за случилото се. Защитата му споделя приетата в обвинителния акт фактическа обстановка. Пледира наказателната отговорност на подсъдимия да се реализира при условията  на чл.55 от НК с приложение на чл.66 от НК. Алтернативно се прави искане за  определяне по реда на чл.58а от  НК на наказание лишаване от свобода в размер, попадащ в приложното поле на чл. 66 от НК.

В съдебно заседание  представителят на БОП поддържа обвинението,  което намира за безспорно доказано. Пледира в съответствие с чл.373,ал.2 от НПК и чл.58а от НК на подсъдимия да се наложат наказанията  4 години лишаване от свобода, което да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим и пет години лишаване от право да управлява МПС.

Повереникът на частните обвинители Г. А. Г. – съпруг на починалата и дъщерите - Я.Г.Н. и А.Г.Г., споделя фактическите и правни изводи на държавното обвинение. Предлага на съда да осъди подс. Ф. на осем години лишаване от свобода и на лишаване от право да управлява МПС за срок от седем години.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните в съдебното производство доказателства, съдът приема за установено следното:

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Подсъдимият Ф.Д.Ф. е правоспособен водач на МПС, категория „**” и „**” и притежава 39 контролни точки. Живее в гр. Б. и работи като *** в хотел „Б.”, гр.Б..

Вечерта на 03.06.2013 г. в кв.”Ветрен”, гр.Бургас, след като изпил 5-6 бири, подсъдимият се срещнал със свид. В.В. и К. Г.. Последната предложила тримата да посетят заведение „Малкото Бекирче”, намиращо се извън гр. Айтос, по посока гр. Карнобат. Подсъдимият се съгласил и тримата потеглили с лек автомобил „Мерцедес 190 Д” с per. № ******, собственост и управляван от подсъдимия. Малко след полунощ на 04.06.2013 г., когато пристигнали пред заведението „Малкото Бекирче” се оказало, че то не работи и те се отправили обратно към гр. Бургас. Пътували със същия лек автомобил, управляван от подсъдимия. На дясната седалка, до него седял свид. В.В.с поставен предпазен колан, а К. Г. пътувала на задната седалка , без поставен предпазен колан. Управляваният от подсъдимия автомобил навлязъл по първокласния път Е-773  в гр.Айтос, приближавайки разположената вдясно от пътното платно по посоката му на движение бензиностанция „Шел”. Дясната лента за движение, по която се движил подсъдимият, била с ширина 3,60 м., а лявата лента за движение в посока гр. Карнобат била с ширина 3,80 м., като между двете ленти имало разделителна линия, защрихована с бяла боя с ширина 3 м. По това време, през тъмната част на денонощието нямало мъгла, пътното платно било сухо. Осветеността от фаровете на лекия автомобил “Мерцедес” 190 Д с per. № ***** била около 140м -150м. Около 00.40 ч. на 04.06.2013год. подсъдимият навлязъл  със скорост от 90км/ч в лек десен завой от същия пътен участък. Поради неосъществяван контрол над волана, той изгубил управление над автомобила, който  се отклонил наляво, навлязъл в насрещната лента за движение и се ударил с дясната си част в металната мантинела, разположена отстрани. Този удар огънал мантинелата на около 180 градуса и я откъснал от болтовете, с които била закрепена. Автомобилът продължил движението си, като напуснал вляво банкета, прохлузил с лявата си страна дърво и се ударил с предната си лява челна част в меката земна повърхност на отводнителната канавка. На това място започнала ротация на автомобила около предната му част, в посока обратна на часовниковата стрелка, последвало задиране и въртене. Под въздействие на силни инерционни сили, вследствие ротацията, пътуващата на задната седалка К. Г. била изхвърлена през задното стъкло, а водачът изпаднал през стъклото на предната лява врата в канавката. Лекият автомобил „Мерцедес 190 Д с рег. № ***** изминал общо около 64 м. от мястото на напускането му на пътното платно до мястото, където спрял неподвижен, насочен с предната си част в посока към гр. Карнобат, в положението, в което е намерен при огледа. След спирането на автомобила свид. В.В. излязъл от него и започнал да  търси спътниците си. Притеклият се на помощ служител от  бензиностанция „Шел” намерил подс. Ф. да се дави с лице в пътната канавка, в която имало вода и му помогнал да стане. На място пристигнали медицински екип и полицейски служители. Медицинско лице установило, че К. Г. е починала на място. Подс.Ф. и свид. В.В. *** за оказване на медицинска помощ. Свид. В.В. бил без наранявания и сутринта се прибрал в дома си.

В 01.30ч. същия ден подсъдимият  бил освидетелстван, за което е съставен протокол за медицинско изследване по реда на чл.10 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства и взета кръвна проба,  химическия анализ на  която отчел съдържание от 2,57‰ етилов алкохол.

Изложените фактически обстоятелства са  описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът намира, че  така приетата фактическа обстановка се установява без съществени противоречия от събраните в досъдебното производство доказателства  - показанията на свидетелите  В. и  М.,  заключенията на вещите лица, изготвили съдебно-медицинската и автотехническата експертизи, протоколите за химически експертизи,  за оглед на местопроизшествие, ведно с  фотоалбум, справката за съдимост,  удостоверението за наследници, справката от сектор ПП КАТ за водача, констативния протокол за ПТП, както и останалите писмени доказателства, приложени към досъдебното производство. Съдържащите се в посочените доказателствени източници факти потвърждават направеното от подсъдимия самопризнание  и описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка.

Механизма на ПТП се  извеждат от показанията на свид. В., протокола за оглед на местопроизшествието и заключението на вещото лице, изготвило автотехническата експертиза.

От заключението на автотехническа експертиза се установява, че преди ПТП не е възникнала внезапна и непреодолима техническа неизправност в автомобила, която би довела до невъзможност на водача му да го контролира на пътното платно. Скоростта на лекия автомобил „Мерцедес 190 Д” е била 90,00 км/час, когато той се е отклонил наляво и излязъл извън очертанията на пътя. Тази стойност е изчислена въз основа на данните от огледния протокол за изминатото разстояние до преустановяване на движението, вида на  терена  и начина на придвижване в нивата. Видно от констативно –съобразителната част на заключението  отклонението на автомобила вляво е започнало на 135м -136м., преди мястото, на което десните му гуми са напуснали пътното платно и стъпили на банкета. – л.60, л.63 от досъд.п. Това разстояние е изминато на 5,4 сек., което обстоятелство, а също така и липсата на спирачни следи изключват версията на подсъдимия за предприета маневра по избягване на удар с внезапно появило се на пътя животно.

Според протокол № 401/04.06.2013г. за химическа експертиза в кръвната проба на подсъдимия е установено съдържание от 2,57‰ етилов алкохол(л.78 от досъд.д.)

Вида на уврежданията и непосредствената причина за смъртта на К. Г. се установяват от заключението на вещото лице  д-р Янков. –л.66-л.68 от д.п. В резултата на ПТП пострадалата е получила тежка черепно-мозъчна травма, разкъсна рана на главата, прекъсване на гръбнака в гръдния отдел,  кръв в гръдната клетка, охлузвания и кръвонасядания по тялото и крайниците, драскотини по шията.Непосредствената причина за смъртта на Г. е несъвместимата с живота й тежка черепно-мозъчна травма, която е получена от действието на твърд тъп предмет с голяма сила в дясната страна на главата.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:

Смъртта на К. Г.  е в пряка причинно следствена връзка с настъпилото по вина на подсъдимия ПТП. Деянието на подсъдимия осъществява от обективна и субективна страна престъпния състав на  чл. 343, ал.3, предл.І, б.”б”, предл.І,  вр. ал.1, б. „в”, вр. чл. 342, ал.1 от НК. На 04.06.2013г. на на първокласен път Е-773, в района пред бензиностанция “Шел” в гр. Айтос, обл. Бургаска, при управление на лек автомобил марка “Мерцедес”, модел “190 Д”, с per. № *****, нарушил правилата за движение по чл. 20, ал.1  от ЗДвП и по непредпазливост  причинил смъртта на К. К. Г., ЕГН **********, като деянието е извършено в пияно състояние.

Макар и да не се изисква да е налице причинна връзка между пияното състояние на дееца и допуснатите от него нарушения на правилата за движение - ППВС №1/83г., т. 4, б. „в” от мотивите, в случая е необходимо да се посочи, че алкохолното повлияване, за което свидетелства количество алкохол в кръвта  пет пъти над 0,5 промила, безспорно е довело до забавяне на психо-моторните  реакции и отсъствието на непрекъснат контрол от подсъдимия върху управлявания автомобил.Този контрол изисква внимателното и постоянно наблюдение на пътната обстановка, на пътя, на собственото си движение и разположение върху пътното платно, с цел своевременно възприемане на измененията и адекватна реакция спрямо тях за  да се предотврати настъпването на пътнотранспортно произшествие. Пияното състоянието, в което се е намирал подсъдимия, не му е позволявало да възприема своевременно измененията на пътната обстановка, каквото задължение му е налагала разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП. В нарушение на същата разпоредба подс. Ф. е  изгубил контрола върху автомобила, който е напуснал очертанията  на пътя, продължил движението си върху неравен терен, съпроводено с въртенето му в посока обратна на часовниковата стрелка и изхвърляне на пострадалата през задното стъкло на около 6м. от левия край на пътя,  което е  причинило тежка черепно-мозъчна травма  на  К. Г., довела до неината смърт.

Подс. Ф. е нарушил и забраната по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като скоростта му на движение в населено място е превишавала максимално разрешената от 50 км/ч. Вероятността причинените на пострадалата травми да бъдат по-леки и да не настъпи смърт, ако подсъдимият е управлявал с разрешената по чл.21, ал.1 от ЗДвП скорост,  е субективно предположение на изготвилия обвинителния акт прокурор (л.5 от съд.д.). Видно от  заключението на автотехническата експертиза подсъдимият е имал възможност да премине през лекия десен завой, чийто радиус е много голям, със скорост  до около 268 км/ч. Такава скорост автомобилът му е нямал техническа възможност да достигне. Превишаването на максималната разрешена скорост на движение в населеното място е административно нарушение, допуснато от подсъдимия и отегчаващо вината му обстоятелство, но не се намира в причинно-следствена връзка с ПТП и вредоносния съставомерен резултат, поради което съдът оправда подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Деянието е извършено по непредпазливост. Подсъдимият обективно е причинил съставомерния резултат, без да  е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но като правоспособен водач, който познава правилата за движение, има достатъчно житейски опит и шофьорска практика подс. Ф. е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати.

 

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

За извършеното от подсъдимия престъпление закона предвижда кумулативно наказанията лишаване от свобода от три до десет  години  и  лишаване от право за управление на  МПС.  Съгласно чл.373, ал.2 от НПК наказанието на подсъдимия се определя при условията на чл.58а от НК.

При определяне на наказанието съдът прецени, че степента на обществена опасност на деянието е относително по-висока по сравнение с други от същия вид, като  взе предвид,  че количеството алкохол в кръвта на подсъдимия надхвърля 5 пъти необходимия за правната квалификация „пияно състояние” минимум от 0,50 на хиляда, както и допуснатото нарушение на основно правило за движение.

Подсъдимият е трудово ангажиран, с добри характеристични данни като работник. Като счегчаващи обстоятелства съдът преценя изразеното искреното съжаление за случилото се, необходимостта да се грижи за ненавършилото пълнолетие дете, както и неползването на обезопасителен колан от пострадалата, въпреки повелителната норма на чл. 137а от ЗДвП и което обстоятелство, видно от заключението на автотехническата експертиза,  е  допринесло за съставомерния резултат. Същевременно с това, съдът отчете, че обществената опасност на подс. Ф.   като водач на МПС е завишена. Същият е бил санкциониран по реда на чл.78а от НК два пъти с влезли в сила присъди по НОХД№№211/97г., 2344/03г. и двете на БРС за престъпления по чл.343б, ал.1 от НК(л.28 от досъд.д.).

 Обсъдените обстоятелства и лечението на подс.Ф. от дискова херния и аритмия  не позволяват извод  за наличие на изключителни или  многобройни смегчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, нито обосновават извод, че и най-лекото наказание, предвидено в закона би се явило несъразмерно тежко за конкретното престъпление.

Съобразявайки  изложеното съдът намира, че наказателната отговорност на подс.Ф.Ф.  следва да се реализира при привес на смегчаващите вината обстоятелства, поради което отмери наказанията  лишаване от свобода  за срок от четири години и пет години лишаване от право да управлява МПС. След редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, съдът наложи на подсъдимия  наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца.

 

Налице са част от предпоставките по чл.66, ал.1 от НК - липсата на осъждане на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и определеното наказание лишаване от свобода е под три години. Обсъдените по-горе висока степен на обществена опасност на извършеното престъпление и завишената степен на лична опасност на подсъдимия като водач на МПС, отсъствието на корекционно въздействие на двукратно вече ангажираната по реда на чл.78а от НК административно- наказателна принуда за управление на МПС в пияно състояние, формират в настоящия състав преценка за необходимост от по-интензивно  въздействие върху неговата личност чрез отделянето му от средата, в която живее. По тези съображения съдът намира,  че за осъществяване целите на наказанието по чл.36 от НК и преди всичко за поправянето на  подсъдимият, той  следва да изтърпи така наложеното му наказание ефективно. Налице са условията по чл. 61, т.3, вр. чл. 59, ал.1 от ЗИНЗС, поради което съдът определи  наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати в  полза на държавата направените съдебно деловодни разноски, както и разноските на частните обвинители за повереник .

 Приложеното по делото на веществено доказателство - натривка от бяла пихтиеста маса, наподобяваща мозък, съхранявана в плик на л.7 към досд.п. №06І247/13г. по описа на РУП-Айтос, следва да се унищожи след влизане в сила на присъдата.

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

 

 

СЪДИЯ:.......................