№ 12683
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110173708
по описа за 2021 година
Предявени са от ищеца АГЕНЦИЯ искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника ФИРМА да заплати сумата
от 126,69 лева – застрахователно обезщетение за увредени 4,5 метра
единична ограничителна система за пътища в пътна част поради настъпило на
30.01.2020 г. по път II-79 „.....” на км 1+905 ПТП поради виновното
противоправно поведение на застрахования при ответника по задължителна
отговорност Гражданска отговорност водач на МПС Дачия Сандеро, рег. №
..., ведно със законната лихва от 23.12.2021 г. до окончателното изплащане и
сумата 22,21 лева – мораторна лихва за периода 31.03.2020 г. – 21.12.2021
г.; сумата от 126,69 лева – застрахователно обезщетение за увредени 4,5
метра единична ограничителна система за пътища в пътна част поради
настъпило на 15.01.2020 г. по републикански път III-536 „Ямбол-Роза-Ботево-
М. Кладенец” на км 21+563 ПТП поради виновното противоправно поведение
на застрахования при ответника по задължителна отговорност Гражданска
отговорност водач на МПС Опел Корса, рег. № .... , ведно със законната лихва
от 23.12.2021 г. до окончателното изплащане и сумата 24,39 лева –
мораторна лихва за периода 29.01.2020 г. – 21.12.2021 г.; сумата от 157,91
лева – застрахователно обезщетение за увредени стоманени стълбчета Ф89
(2 бр. х 3,50 м) поради настъпило на 14.12.2019 г. по републикански път II-53
„Ямбол-Калчево” на км 154+062 ляво ПТП поради виновното противоправно
поведение на застрахования при ответника по задължителна отговорност
Гражданска отговорност водач на МПС Нисан Микра, рег. № У8679АТ ,
ведно със законната лихва от 23.12.2021 г. до окончателното изплащане и
сумата 31,41 лева – мораторна лихва за периода 06.01.2020 г. – 21.12.2021 г.
Ищецът АГЕНЦИЯ излага твърдения, че в следствие на посочените
1
ПТП е увредено посоченото имущество, за което е предявило претенции пред
ответника в качеството му на застраховател по задължителна застраховка
гражданска отговорност н автомобилите на виновните водачи. Сочи, че
претенциите били частично заплатени, поради което претендира исковите
суми, ведно с лихви за забава. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът ФИРМА подава отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК, с който оспорва исковата претенция като неоснователна по
основание и размер. Сочи, че не дължи ДДС върху претендираните суми за
обезщетение, тъй като данък не е начислен и не е заплатен от ищеца. Счита,
че направеното частично плащане по всяка претенция – съответно 633,47
лева, 633,47 лева и 789,53 лева покрива изцяло заплатената сума. Моли съда
да отхвърли исковете. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За основателността на предявените претенции по чл. 432, ал. 1 КЗ в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
настъпването на всяко едно от трите ПТП, резултат от противоправно
поведение на делинквентите, от което са настъпили вредни последици, в
причинно-следствена връзка с деянията, че делинквентите имат валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
при ответника. Вината се предполага, докато наличието на противоправност
е правен извод, който се извлича от установените по делото факти.
С доклада на делото, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата, че към датата на процесните събития е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по договори за
имуществена застраховка „Гражданска отговорност” на виновните водачи
при ответника, както и че по предявените претенции е направено
извънсъдебно плащане от страна на ответника съответно на сумите 633,47
лева, 633,47 лева и 789,53 лева.
Ответникът не оспорва, че претендираните от ищеца размери на
обезщетенията са в размер на средните пазарни стойности с ДДС, но счита че
върху същите не се дължи заплащане на ДДС.
Настоящият състав съобрази, че делинквентът/застрахователят на
неговата отговорност следва да заплати обезщетение, което да постави
увредения в положение от преди реализирания деликт. Ето защо съдът
приема, че дължимото обезщетение трябва да съответства на това, което
увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането
състояние по средни пазарни цени за нови части и за труд, т.е. да се приведе
увреденото имущество в предишното му техническо състояние, поради което
обезщетението следва да бъде равно на паричната сума, необходима за
постигането на тази цел. Установените в КЗ правила за определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение гарантират да бъде реализирана в
пълен обем обезвредата на пострадалия, по начин да се избегне обедняване
2
/намаляване/ на патримониума на увреденото лице в резултат на настъпилия
застрахователен риск. Това означава, че размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната
вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната/възстановителната стойност на увреденото имущество,
определена по пазарната му стойност. В случай, че пострадалият е отстранил
вредите върху вещта за своя сметка и по този начин е възстановил
предхождащото увреждането състояние на вещта, то дължимото обезщетение
следва да бъде съобразено с действително заплатената сума, когато тя не
надвишава средните пазарни цени.
В конкретните хипотези не се твърди и не се установява по делото
ищецът да е отстранил нанесените вреди по трите претенции, поради което
исковете за обезщетения се явяват основателни до размера на средните
пазарни цени за отстраняване на вредите. Същите не се оспорват от
ответника, че са в размер 760,16 лева по ПТП от 30.01.2020 г., 760,16 лева по
ПТП от 15.01.2020 г. и 947,44 лева по ПТП от 14.12.2019 г. Същевременно не
се твърди и не се установява по делото доставката на ограничителна система
за пътища и стоманени стълбчета да е доставка освободена от заплащане на
ДДС по смисъла на глава четвърта от Закона за данъка върху добавената
стойност, поради което се дължи заплащане на пълните размери на
претендираните обезщетения, включително на ДДС. При заплащане на
стойността на ремонта на увредените съоръжения Агенция „Пътна
инфраструктура“ ще дължи и ДДС върху сумата. От друга страна, ищецът
съгласно чл. 3, ал. 5 ЗДДС не е данъчно задължено лице, поради което за него
няма да възникне право на приспадане на данъчен кредит, а ще си остане
невъзстановим. Застрахователното обезщетение, както беше посочено по-
горе, има за свое основно предназначение да обезщети вредите, настъпили от
застрахователното събитие. След като за ищеца дължимият ДДС върху
стойността на ремонта е разход, направен във връзка с процесното ПТП, то
същият следва да бъде включен в дължимото от ответника застрахователно
обезщетение. Направените в тази връзка възражения от процесуалния
представител на ответното дружество се явяват неоснователни.
Предвид изложеното по-горе, исковете с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ следва да се уважат изцяло, като ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищцата претендираните суми, представляващи
обезщетения за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба 23.12.2021 г. до окончателното заплащане.
Предвид основателността на главните претенции, основателни се явяват
и акцесорните искове за заплащане на мораторна лихва за забава върху
размера на всяко едно обезщетение от съответните дати на забава до
окончателното изплащане. Предвид липсата на оспорване на претендираните
размери, исковете по чл. 86 ЗЗД се явяват основателни в пълните предявени
размери.
Предвид изхода на спора и изрично направеното искане в тази насока,
право на разноски възниква за ищеца. На същия следва да бъдат присъдени
сторените в производството разноски, за които е представен списък по чл. 80
3
ГПК, от които 150 лева – заплатена държавна такса и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, броя
предявени искове и извършените действия.
Мотивиран от горното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
/населено място/ ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ, ЕИК ...., с адрес: гр. София,
пл. „...“ № 3 на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата от 126,69
лева – застрахователно обезщетение за увредени 4,5 метра единична
ограничителна система за пътища в пътна част поради настъпило на
30.01.2020 г. по път II-79 „.....” на км 1+905 ПТП поради виновното
противоправно поведение на застрахования при ответника по задължителна
отговорност Гражданска отговорност водач на МПС Дачия Сандеро, рег. №
..., ведно със законната лихва от 23.12.2021 г. до окончателното изплащане и
сумата 22,21 лева – мораторна лихва за периода 31.03.2020 г. – 21.12.2021
г.; сумата от 126,69 лева – застрахователно обезщетение за увредени 4,5
метра единична ограничителна система за пътища в пътна част поради
настъпило на 15.01.2020 г. по републикански път III-536 „Ямбол-Роза-Ботево-
М. Кладенец” на км 21+563 ПТП поради виновното противоправно поведение
на застрахования при ответника по задължителна отговорност Гражданска
отговорност водач на МПС Опел Корса, рег. № .... , ведно със законната лихва
от 23.12.2021 г. до окончателното изплащане и сумата 24,39 лева –
мораторна лихва за периода 29.01.2020 г. – 21.12.2021 г.; сумата от 157,91
лева – застрахователно обезщетение за увредени стоманени стълбчета Ф89
(2 бр. х 3,50 м) поради настъпило на 14.12.2019 г. по републикански път II-53
„Ямбол-Калчево” на км 154+062 ляво ПТП поради виновното противоправно
поведение на застрахования при ответника по задължителна отговорност
Гражданска отговорност водач на МПС Нисан Микра, рег. № У8679АТ ,
ведно със законната лихва от 23.12.2021 г. до окончателното изплащане и
сумата 31,41 лева – мораторна лихва за периода 06.01.2020 г. – 21.12.2021 г.
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 250 лева – разноски по делото в
производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4