Р Е Ш Е Н И Е
№ 352/03.11.2022 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на трети октомври хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм. дело
№ 3/2022 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156, ал. 1 и следващи от ДОПК.
Образувано
е по жалба на Г.К.М., ЕГН **********, с ЕТ „К.-12-г.м..“, с адрес ***, против
РА № Р-03000821001424-091-001/29.09.2021 г. на органи по приходите при ТД на
НАП – Варна, потвърден с решение № 286/14.12.2021 г. на директора на дирекция
„ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, в частта, в която на жалбоподателя са определени
задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 2012, 00
лева, ведно със съответните лихви за забава в размер на 901, 00 лева. Излагат
се доводи за незаконосъобразност на оспорения РА поради допуснати съществени
процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Оспорват се изводите на
ревизиращия орган за наличие на несъответствие между разходите и приходите на
РЛ за 2016 г. Твърди се, че неправилно органът по приходите не е кредитирал
представените от Г.М. документи за разчетите му с „Г.ХХ“ ЕООД, където той е
управител и едноличен собственик. Сочи се, че в хода на ревизията
жалбоподателят е представил документи, удостоверяващи реализирани от него
приходи от лотарийни игри. Твърди се, че от предходни периоди му е останал чист
доход в размер на 16564,90 лева за 2014 г. и в размер на 14445, 19 лева за 2015
г., който не е включен към началното салдо за 2016 г. Сочи се, че при предходно
извършена проверка на ревизираното лице за 2015 година е установено положително
крайно салдо към 31.12.2015 година, което не е взето предвид при определяне на
паричния поток за ревизирания период. Твърди се, че в края на 2015 г.
жалбоподателят е изтеглил от банковите си сметки суми, които също не са включени
в размера на началното салдо към 01.01.2016 г. По
тези съображения се иска отмяна на обжалвания ревизионен акт.
Ответникът по делото – директорът на дирекция
“ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Счита, че в хода на съдебното
производство не са събрани доказателства, които да опровергават констатациите в
оспорения ревизионен акт. Иска жалбата да бъде отхвърлена и да му бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно
материалния интерес по спора.
Добричкият административен съд, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :
От данните по административната преписка се установява,
че със заповед за възлагане на
ревизия № Р-03000821001424-020- 001/10.03.2021 г.,
изменена с последващи заповеди №
Р-03000821001424-020- 002/10.05.2021 г. и № Р-03000821001424-020-003/14.06.2021
г. е възложена ревизия на жалбоподателя за установяване на задълженията му по ЗДДФЛ за периода от
01.01.2016 г. до 31.12.2019 г.
В срока по чл. 117 от ДОПК е съставен ревизионен доклад
№Р-03000821001424-092-001/30.07.2021 г., срещу който са подадени
възражения от ревизираното лице. В регламентирания
срок по чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден
оспореният PA, с който са установени
задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 2012,00 лв., ведно със съответните лихви за забава в размер на 901, 00 лева, както и задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2019
г. в размер на 118,95 лева, ведно със съответните лихви за забава в размер на 60, 06 лева.
Срещу ревизионния акт е подадена жалба до директора на
дирекция “ОДОП” – Варна, който с решение № 286/14.12.2021
г. го е потвърдил в частта относно установените задължения за 2016
г., а в останалата част относно установените задължения за 2019
г. го е отменил по съображения, че констатираното
превишение на разходите над получените доходи/разполагаеми парични средства е
несъществено.
В
хода на ревизионното
производство е
установено, че Г.К.М. е
местно лице по смисъла на
чл. 4, ал.
1 от ЗДДФЛ, с постоянен адрес ***.
Има сключен граждански брак с М.М.,
от който са родени две непълнолетни деца. Регистриран е като ЕТ с фирма „К.-12-г.м..“. Не е
декларирал в подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ получени доходи от дейност като
едноличен търговец за ревизираните периоди. Установено е също, че Г.М. е едноличен собственик на капитала и управител на „Н.12“
ЕООД, „М.12“ ЕООД, „Л. 12“
ЕООД,
„Г.ХХ“ ЕООД, „Г.2“
ЕООД, „Г.Р.“ ЕООД, както и съдружник в „П.– М“ ООД и „Д.– 6“ ООД. Член е на управителния
съвет на
Сдружение „– 2013“. Има и регистрация като
земеделски стопанин от 2017 г. на основание
Наредба № 3/29.01.1999 г. за
създаване и поддържане на регистър на
земеделските стопани.
След
преглед на данните в информационния масив на НАП органите
по приходите са констатирали,
че не са
налице данни за получени доходи
по трудови правоотношения от жалбоподателя за ревизирания период. За данъчен период 2016 г. не е налице подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и
съответно не са декларирани получени доходи от проверяваното лице. За данъчен
период 2019 г. ГДД е подадена след законоустановения
срок и не е обработена от НАП, съответно не са отразени декларираните в нея
данни и не е обвързана с плащане. Съгласно
информация от централизирана база данни Справки по
чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени
суми на Г.К.М. по извънтрудови правоотношения за периода от 2016 г. до 2019 г. е установено, че на лицето
са изплатени доходи по години,
подробно описани в таблица на стр.
11 в РД.
На
основание чл. 37, ал. 1 - 3 от
ДОПК на Г.М. са връчени две ИПДПОЗЛ, с
които са изискани документи и
писмени обяснения за получени доходи
за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2019 г.,
както и счетоводната и търговската документация на ЕТ „КАТ-12- Г.М.“.
От страна на лицето
са представени документи по електронен
път,
подробни описани в РД.
С протокол №
Р-03000821001424-ППД-001/27.11.2020 г., съставен
на основание чл. 50
от ДОПК, са приобщени събраните в хода на друго
административно производство
доказателства (л. 851 от ревизионната
преписка). Приобщени са ИПДПОТЛ до Община Добрич, търговски банки, търговски дружества, на които лицето е собственик, „А.Б.“ ЕАД, ДФ „Земеделие“, ОД на МВР Добрич, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич
и
др.
В хода на ревизионното
производство са изготвени искания за представяне на документи от трети
лица, както следва: „Енерго Про Продажби“ АД и „ВИК
Добрич“ АД.
Установено е, че за ревизираните периоди жалбоподателят има осъществена сделка с недвижимо имущество, обективирана в нотариален акт № 15 от 12.05.2016 г. С този нотариален
акт „Албена-Стил“ АД продава на Г.М. и М.М. собствени на дружеството
недвижими имоти в гр. Добрич по ул. „Независимост“, № 12,
ет. 4,
съставляващи самостоятелни обекти в сграда с търговско
предназначение (офиси), ведно със съответните идеални части от правото на
собственост върху земята, срещу сумата от 89 750, 00 лева.
Въз
основа на получен отговор с вх. № ВхК
32040-14/03.08.2020 г. от ДФ „Земеделие“
- гр. София органите по приходите са
установили, че Г.М. е получател на финансиране
по мярка СЕПП за 2018 г. в размер на 1279,59 лева
и за 2019 г. в размер на 3 008, 48 лева.
Извършен е
анализ на доходите и разходите на жалбоподателя. Направена е съпоставка между средствата, с които лицето е разполагало, и извършените разходи за ревизирания
период.
В
хода на извършена
ПСИДФЛ на жалбоподателя е връчено ИПДПОЗЛ № ПФ-03000820000404-040-001/29.06.2020 г.,
с което е изискана информация, писмени обяснения и документи относно притежавани парични средства към началото и края на всеки
един от проверяваните
периоди, в т.ч. относно 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. От проверяваното лице не са
декларирани изисканите факти и обстоятелства, както и не са
представени изисканите документи. В хода на ревизионното производство на Г.М. отново е връчено ИПДПОЗЛ № Р- 03000821001424-040-001/17.03.2021 г., с което е изискана идентична информация. Прието е, че от страна на жалбоподателя не са представени безспорни доказателства, удостоверяващи, че лицето е разполагало с налични парични средства към 01.01. на всяка
една от ревизираните
години. Направено е
заключение, че представените от лицето в хода на ревизията документи за
получени суми от хазартни игри, без доказателства за осъществени залози от Г.М.
и без доказателства, че печалбите са изплатени именно на него, без
идентификационни данни на организатора на хазартната игра, не следва да се
кредитират като годни писмени доказателства за получени доходи/приходи. В РА е
посочено, че след представянето на копия на „форма изплащане“ са изискани, но
не са представени доказателства за реално извършени залози. Представени са само
писмени обяснения, съгласно които всички получени доходи от „Еврофутбол“ и „Еврошанс“ са от
пункт, находящ се в град Добрич, ул. „Сан Стефано“ № 6А. Въз основа на справка от ОД на МВР – Добрич
за регистрирани преминавания през ГКПП на страната е установено, че Г.К.М. е
излязъл от РБългария през ГКПП Кулата Шосе на
01.11.2014 г. в 13, 02 часа. В същото време в едно от представените копия на
„форма изплащане“ е посочено, че печалбата е получена на 01.11.2022 г. в 12, 28
часа, с оглед на което е направен извод, че това е физически невъзможно поради
краткия времеви диапазон. При тези фактически данни ревизиращите органи са
отхвърлили като неоснователни твърденията на ревизираното лице за реализирани
приходи от лотарийни билети и не са включили печалбите от хазартни игри в
разполагаемите парични средства в брой към 01.01.2016
г.
В резултат на това ревизиращият екип е отразил в Таблиците за съпоставка като налични единствено сумите - начални и крайни салда по
банковите сметки на жалбоподателя съгласно информацията
от банковите извлечения. Сумите са отразени като
разполагаеми от лицето в началото и края на всеки
един от ревизираните
периоди.
В хода на извършена ПСИДФЛ (присъединени доказателства) е установено, че през
2016 г. РЛ е превело по сметки на три дружества общо сумата от 30 480
лева, както следва : по сметка на „Г.ХХ“ ЕООД сума в размер на 20 380, 00
лева с посочено основание „захранване“; по сметка на „Ники 1945“ ЕООД сума в размер на 4100 лева с основание „чл.
134 от ТЗ“ и по сметка на „Парадайз-М“ ООД сума в
размер на 6000 лева. С цел изясняване на фактическата обстановка са изпратени
ИПДПОТЛ до търговските дружества, по които не са постъпили отговори. Преведените
парични суми са определени като предоставени заемни средства (финансиране от
проверяваното лице на търговски дружества) и са отразени в разходната част на съставената
Таблица за съпоставка на доходи, разходи и имущество за 2016 г.
С възражението срещу ревизионния доклад е представена разпечатка на
хронологичен регистър на сч. сметка 422 „Подотчетни
лица“ и 3 бр. РКО, съставени от „Г.ХХ“ ЕООД, съгласно които жалбоподателят е
взел служебни аванси от дружеството през м. септември 2016 г. в общ размер на
20 380, 00 лева и през същата година (на 10.11.2016 г.) ги е възстановил по
банков път.
Ревизиращите органи са приели, че представените документи по никакъв начин
не влияят на изведения резултат в РД. Приели са, че те са съставени за целите
на текущото производство, тъй като нито в хода на предходна проверка във връзка
с връчено ИПДПЗЛ на „Г.ХХ“ ЕООД, нито в хода на настоящата ревизия от Г.М. са
представени доказателства и обяснения за получени и върнати аванси през
ревизирания период.
След
извършената съпоставка на имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице е установен недостиг на парични
средства за покриване на извършените
разходи.
Въз
основа на така събраните
доказателства органите по приходи са
приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, както следва: т. 1 - до започване на
ревзията не е подадена декларация, когато задължението се определя с декларация;
т. 7 - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно
финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват
на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания
период.
На ревизираното лице е връчено уведомление изх. № Р-03000821001424-113-001/28.05.2021 г., че основата за облагане
с данък върху доходите на физическите
лица по ЗДДФЛ за ревизираните периоди ще бъде
определена по реда на чл.
122 и сл. от ДОПК. Връчено е и уведомление по чл. 17 от ДОПК
с изх.№ Р-03000821001424-139-001/28.05.2021г., както и ИПДПОЗЛ изх.
№ Р-03000821001424-040-003/28.05.2021 г. за
представяне на декларации
по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за ревизираните
периоди.
От страна на проверяваното лице са
представени декларации за имущественото му състояние за ревизираните периоди.
След анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и съпоставка по години между стойността на имуществото на задълженото лице
и направените от него разходи и декларирани и/или получени от него доходи е
установено несъответствие за 2016 г. в размер на 20123, 19 лева и за 2019 г. в
размер на 1189, 48 лева.
В РА е прието, че при ревизията не са установени приходи/доходи, които да
съответстват на размера на превишението. От страна на лицето не са представени
каквито и да било допълнителни доказателства, обосноваващи факта на значително
превишение на разходите спрямо доходите. Не са представени годни
доказателствени средства, установяващи вид, характер и източник на паричните
средства, послужили за заплащането им. Изложени са мотиви, че сумите,
изразходвани от лицето, превишаващи получените доходи, са с неустановен
произход и представляват облагаем доход за РЛ, който не е деклариран в ГДД по
чл. 50 от ЗДДФЛ.
Формирана
е данъчна основа за облагане по
реда на чл. 122 и сл. като
сума от изразходваните
парични средства с неустановен произход и установените финансирания от ДФ „Земеделие“,
които не са декларирани от жалбоподателя, както следва:
за 2016 г. - данъчна основа в размер на 20 123,19 лева,
представляваща превишение на извършените разходи над получените
приходи от жалбоподателя. Установен е данък по чл. 48,
ал. 1 в размер
на 2012,00 лева.
за 2019 г. - данъчна основа в размер на 4 197,96 лева,
представляваща сбор от получените недекларирани
доходи от финансирания в размер на 3 008,48 лева
и превишението на извършените разходи над получените приходи от жалбоподателя
в размер на 1189,48 лева.
Установен
е данък по чл. 48,
ал. 1 в размер
на 419,00 лева.
При обжалването по административен ред е прието, че ако
представените доказателства за получени и върнати
аванси са съществували към датата, за която
се твърди, че са съставени, не е налице причина да не бъдат
предоставени в хода на ревизионното производство, поради което правилно не са кредитирани
от органите по приходите като новосъставени за целите на ревизията. Споделени
са мотивите на ревизиращите органи за некредитиране на представените документи
за реализирани приходи от хазартни игри. Изложени са допълнителни мотиви, че няма данни ревизираното лице да е извършвало
дейност в качеството си на ЕТ „К.-12-г.м..“. В
хода на извършената предходна проверка на жалбоподателя, както и в обжалваното ревизионно производство от Г.М. не са
представени документи, удостоверяващи получени
приходи/доходи от дейността като
ЕТ „К.-12-г.м..“, въпреки че такива са изискани по реда на
ДОПК. Не са представени доказателства, удостоверяващи усвоени финансирания и какви са конкретните
им размери
за всеки един от ревизираните
периоди. С оглед на това е
прието, че не са налице доказателства за реално извършвана
стопанска дейност от едноличния търговец,
в т. ч. доказателства, удостоверяващи
предмета
на стопанската дейност,
материално-техническата и кадровата обезпеченост за извършването й,
реализираните приходи/доходи. Прието е, че Г.М.
не е представил документи, удостоверяващи налични парични средства в брой към
01.01.2016 г., поради което правилно органите по приходите са отразили в
таблицата на извършената съпоставка като налични единствено сумите – начални и
крайни салда по банковите извлечения.
В хода на производството пред съда жалбоподателят е преповторил
възраженията си от жалбата по административен ред.
В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на
ответника е оспорил верността на представените в ревизионното производство
документи за получени и върнати служебни аванси от „Г.ХХ“ ЕООД (разпечатка от
счетоводен регистър и РКО) с аргумента, че те са представени от ревизираното
лице след запознаване с констатациите в ревизионния доклад, съставени са с
оглед на защита на интересите му и не са с достоверно съдържание.
На основание чл. 193, ал. 2 от ГПК жалбоподателят е заявил, че ще се ползва
от оспорените документи, с оглед на което му е указано, че тежестта за
установяване на истинността им е негова. В хода на процеса задълженото лице не е
представило допълнителни доказателства относно верността на оспорените
документи.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи :
Предмет на обжалване в настоящото
производство е РА само в частта относно
установените с него задължения
по ЗДДФЛ за 2016 г.
При извършване на
задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от
компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е
издаден в срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК от компетентни органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена
ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. ЗВР,
РД и РА са подписани от издалите ги органи на приходите с квалифицирани
електронни подписи, което се удостоверява от представените по делото
доказателства относно доставчиците на съответните услуги.
РА е издаден при спазване на процесуалните правила
и основните принципи на данъчното производство, посочени в чл. 3, чл. 5 и чл. 6
от ДОПК. От приобщените по делото доказателства се установява, че органите по
приходите са уведомили жалбоподателя, че основата за облагане с данъци ще бъде
определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Изискали са документи и писмени
обяснения от ревизираното лице и от трети лица, които са приобщени по
съответния ред по ДОПК. Извършили са анализ на всички доказателства, събрани в
хода на ревизията, както и анализ на относимите за
лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Ревизираният субект е упражнил
надлежно правото си на защита в хода на административното обжалване, с оглед на
което не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да налагат отмяна на обжалвания ревизионен акт на това основание.
Въз основа
на вярно установените факти и обстоятелства органите по приходите са приложили
правилно материалният закон.
Настоящата
ревизия е проведена по особения ред на чл. 122 – чл. 124 от ДОПК.
Съгласно
чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при
извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122,
ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Следователно в тежест на
органите по приходите е да установят наличието на основанията по чл. 122, ал. 1
от ДОПК, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно обратно
доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават
фактическите констатации в акта.
За да
пристъпят към облагане по аналогия за процесната 2016 г., органите по приходите
са приели, че са изпълнени предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ДОПК.
Не е
спорно, че РЛ не е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г., поради което
правилно ревизиращите органи са преценили, че е налице първата предпоставка на
чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Наличието на втората предпоставка по чл. 122, ал.
1, т. 7 от ДОПК се подкрепя от извършения в РД и РА анализ на декларираните
и/или получените приходи и източници на финансиране с имуществото на
ревизираното лице и направените от него разходи за ревизирания период. При
констатираното несъответствие между тях и липсата на подадена декларация по чл.
50 от ЗДДФЛ обосновано е прието, че ревизията следва да се проведе по особения
ред на чл. 122 от ДОПК, като фактическите констатации в РА се ползват с презумптивната доказателствена сила по чл. 124, ал. 2 от ДОПК.
Когато
данъчната основа се определя по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и при условията
на ал. 1 от същия член е установено несъответствие на
декларираните/получените приходи, доходи, източници на финансиране спрямо
имущественото и финансовото състояние (превишение с неустановен произход), съгласно чл. 123 от ДОПК се смята до доказване на противното, че
е налице печалба или доход, подлежащ на облагане с данъци, когато: 1. стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера
на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал
или на безвъзмездно финансиране, получени от него; 2. направените разходи от
лицето и свързаните с него лица по § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ДОПК (в случая
включените в едно домакинство) явно съществено превишават размера на декларираните
получени средства. Т.е. законодателят е въвел презумпция, че съществува
източник на доход, откъдето произтича това превишение,
която е приложима единствено и само в производството по облагане по аналог.
В случая е
констатирано точно такова превишение с неустановен
произход на разходите над приходите за годишния данъчен период, като преценката
за това е направена съобразно установените при ревизията данни и обстоятелства
по чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
Въз основа на
събраните по административната преписка доказателства ревизиращият екип е извършил
анализ на всички получени доходи и всички направени разходи от жалбоподателя, движения
и наличности по банкови сметки, доходи от дивиденти и
ликвидационни дялове, доходи от дейност като регистриран земеделски
производител и други доходи, имуществено състояние, получени и предоставени
заеми и др. Направена е съпоставка между средствата, с които
лицето е разполагало, и извършените разходи за ревизирания период, в т.ч.
разходи за мобилни услуги, покупки на стоки от регистрирани по ЗДДС лица,
внесени в брой суми по банкови сметки, покупка на недвижимо имущество, разходи
за платени данъци и осигуровки, разходи за вода, електроенергия, разходи за
финансирания на дружества и др. При извършената съпоставка ревизиращият екип се
е позовал на получени отговори от трети лица и други контролни органи във
връзка с връчени ИПДПОТЛ.
При така
извършената съпоставка правилно органите по приходите са установили, че е налице несъответствие между разполагаемите
парични средства и получените приходи/доходи и направените разходи за 2016 г. в
размер на 20 123,19 лева.
Правилно и законосъобразно при проследяване на паричните потоци
за ревизирания период не са кредитирани представените от жалбоподателя
документи относно разчетите му с „Г.ХХ“ ЕООД, където той е управител и
едноличен собственик.
Приложените
с възражението срещу РД разпечатка от хронологичен регистър на сч. сметка 4221 „Подотчетни лица в левове“ и разходни
касови ордери съставляват частни свидетелстващи документи, които удостоверяват
изгодни за РЛ факти, поради което не се ползват с материална доказателствена
сила. В хода на производството пред съда ответникът е оспорил верността им, в
т.ч. датата на съставянето им, но жалбоподателят не е представил каквито и да е
доказателства относно тяхната истинност в съответствие с разпоредбата на чл.
181 от ГПК, въпреки дадената му за това възможност. Не са представени и
доказателства за установяване на редовността на счетоводните книги на „Г.ХХ“
ЕООД по смисъла на чл. 182 от ГПК, включително с помощта на вещо лице, за да може
да се приеме, че удостоверените с тях факти действителни са се осъществили. В
хронологичния регистър и в разходните касови ордери е записано, че получените
аванси са за наем, но нито в ревизионното производство, нито в съдебното
производство са представени първични счетоводни документи според характера на
извършения разход. Липсва каквато и да е информация за характера на разчетните взаимотношения между
предприятието и Г.М.. С оглед на това и с оглед на обстоятелството, че не са
представени доказателства и обяснения за получени и върнати аванси през
ревизирания период нито от „Г.ХХ“ ЕООД в хода на предходна проверка, нито от Г.М.
в хода на ревизията, следва да се приеме, че оспорените документи са без
доказателствена стойност и съдържащата се в тях информация е неистинска. Правилно
и обосновано е становището в решението по чл. 155 от ДОПК, че ако посочените
доказателства са съществували към датата, на която се твърди, че са съставени,
е следвало да бъдат представени на ревизиращия екип преди съставянето на
ревизионния доклад, а не след това. Правилно решаващият орган е взел предвид
обстоятелството, че ревизираното лице е едноличен собственик на „Г.ХХ“ ЕООД, за
да направи заключение, че новопредставените документи
са новосъздадени единствено за целите на обжалването. Тези обстоятелства
законосъобразно са мотивирали ревизиращите органи да отхвърлят оспорените
документи като антидатирани и недостоверни и да не
признаят отразените в тях суми като приходи/постъпления от получени аванси.
Правилно и
законосъобразно също така органите по приходите не са кредитирали представените
от ревизираното лице разписки за получени суми от хазартни игри. Посочените документи
не удостоверяват по безспорен начин, че именно Г.М. е получател на отразените в
тях суми, поради което и с оглед на липсата на доказателства за направени
залози от негова страна (напр. квитанции за заплатен залог за участие), не
могат да се ценят като годни доказателствени средства
за това, че той е разполагал с парични средства в брой към 01.01.2016 г. Правилно органите по приходите са приели, че съпоставката
с данните, отразени в справката на ОД на МВР – Добрич за задграничните
пътувания на лицето, дискредитира доказателствената стойност на представените
документи за изплатени печалби от букмейкърски
пунктове. Като лице, което черпи благоприятни правни последици от
осъществяването на твърдения факт, жалбоподателят е бил длъжен да установи, че
именно той е получател на сумите по разписките. В хода на процеса ревизираното
лице не е изложило никакви твърдения и не е представило никакви доказателства,
които да го свързват по някакъв начин с представените копия на „форма
изплащане“, поради което правилно ревизиращите органи не са ги взели предвид
при определяне на началното салдо за 2016 г.
От друга страна, дори и да се приеме, че
паричните печалби по процесните документи „форма
изплащане“ от 2014 г. и 2015 г. са изплатени именно на Г.М., то липсват
доказателства, от които да се направи категоричен извод, че те са били налични
и разполагаеми към 01.01.2016 г. Имайки предвид
изключително ниския размер на повечето суми, житейски логично е да се приеме,
че те са изразходвани непосредствено след изплащането им, в т.ч. за плащане на
залози за участие, поради което законосъобразно органите по приходите не са ги
включили в началното салдо за ревизирания период.
Не се споделя оплакването в жалбата, че неправилно
ревизиращите органи не са включили в началното салдо за 2016 г. изтеглените
суми в брой от банковите сметки на РЛ през м. декември 2015 г. Действително от
представените от „Уникредит Булбанк“ АД банкови
извлечения (л. 484 от ревизионната преписка) се установява, че на 03.12.2015 г.,
07.12.2015 г. и 08.12.2015 г. са изтеглени по 2000 лева (общо 6000 лева) от
сметка BG57UNCR на жалбоподателя, но по
делото липсват каквито и да е доказателства, че паричните средства са били спестени
и разполагаеми към 01.01.2016 г., за да се приеме, че
следва да участват във формирането на началното салдо за ревизирания период. Наличието
на сумите в началото на 2016 г. е изгоден за ревизираното лице факт, поради
което в негова тежест е било да го докаже, което то не е сторило. Нито в хода
на ревизионното производство, нито във възраженията срещу РД са изложени
каквито и да е твърдения за разполагаеми средства от теглени пари в брой от
банковите сметки на жалбоподателя, поради което последващите
твърдения едва в жалбите по административен и съдебен ред не следва да бъдат
кредитирани като обективни и достоверни. С оглед на това правилно и
законосъобразно органите по приходите не са включили процесните
суми в размер на 6000 лева в началното салдо за ревизираната 2016 г.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя,
че ревизиращите органи не са взели предвид положителното салдо в края на 2015
г., защото от таблицата на извършената съпоставка е видно, че те са го отразили
в началното салдо за 2016 г. От данните по делото се установява, че
положителното салдо за предходната година включва единствено и само налични
парични средства в банкови сметки в размер на 208 125, 86 лева. Същите
суми са пренесени в колоната за налични парични средства в банкови сметки в
началото на 2016 г., поради което не са налице основания за коригиране на
определеното в РА начално салдо за ревизирания период.
С оглед на всичко
изложено дотук следва да се приеме, че органите по приходите са установили по
безсъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, от които черпят
правомощието си да определят данъчната основна за облагане по реда на чл. 122
от ДОПК и да начислят следващия се от това данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Констатациите
им са обосновани от събраните в хода на ревизионното производство
доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на
материалния закон. Жалбоподателят не е представил годни доказателства, с които
да опровергае при условията на пълно обратно доказване верността на
фактическите констатации в ревизионния акт съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, с оглед
на което законосъобразно органите по приходите са приели, че е налице недостиг
на парични средства в размер на 20 123, 19 лева, които съставляват доход с
неустановен произход. Извършената съпоставка на получените от РЛ постъпления,
направени разходи и парични средства в началото и в края на ревизирания период
сочи безспорно на значително превишение на
разходваното над полученото на годишна база. С оглед на установените по делото
факти и обстоятелства правилно и обосновано органите по приходите са приели, че
не са налице надлежни доказателства, удостоверяващи разполагаеми парични
средства в брой към 01.01.2016 г., отразявайки като
налични единствено сумите по банковите извлечения. Констатираното
несъответствие между разходи и приходи законосъобразно е подведено под
хипотезата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК. Правилно и в съответствие с относимите за лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК ревизиращите органи са формирали данъчна основа от превишението,
върху която законосъобразно са начислили дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ
в размер на 2012,00 лева и лихви за забава в размер на 901, 00 лева.
По тези съображения съдът намира, че не са налице
основания за отмяна на обжалвания ревизионен акт, поради което жалбата срещу
него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед на изхода от спора и на
основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 433,
91 лева, определено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 160
от ДОПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.К.М., ЕГН **********, с ЕТ „К.-12-г.м..“, с адрес ***, против РА №
Р-03000821001424-091-001/29.09.2021 г. на органи по приходите
при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 286/14.12.2021 г. на директора на дирекция
„ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, в частта, в която са установени задължения за данък по
чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер
на 2012,
00 лева, ведно със съответните лихви за забава в размер на 901, 00 лева.
ОСЪЖДА Г.К.М., ЕГН **********, с ЕТ „К.-12-г.м..“,
с адрес ***, да заплати на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на
НАП разноски по делото пред първата инстанция в размер на 433, 91 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
Административен съдия :