Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. Стара
Загора, 22.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в
публичното заседание на първи февруари през
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
при секретаря Николина
Николова
като разгледа
докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА административно дело №771 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 35, ал. 1 и 6 от
Закона за общинската собственост /ЗОбС/.
Образувано е по жалба на Х.С.К.,
ЕГН ********** ***, подадена чрез пълномощника му адвокат П.Н. *** против
заповед №415 от 02.10.2020 г. на Кмета на Община Твърдица, в частта й, с която
на жалбоподателя, като определен за купувач на недвижим имот – частна общинска
собственост е указано да заплати сумата в размер на 132.00 лв., представляваща
заплатеното възнаграждение на лицензиран оценител, за изготвената оценка на
имота, предмет на проведения публичен търг с явно наддаване. В жалбата са
изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената част от заповедта,
поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона.
Жалбоподателят твърди, че не е налице нито правно, нито фактическо основание за
вменяването му на задължение за заплащане на сторените в административното
производство по разпореждане на имота разходи,
представляващи заплатеното от общинската администрация възнаграждение на
лицензиран оценител, като в този смисъл счита, че подобно възлагане в тежест на
спечелилия търга участник се явява незаконосъобразно и необосновано. Твърди се,
че никъде в одобрената тръжна документация не се e
съдържало указание или предварително зададено условие, че определеният за
купувач участник, преди сключването на договора за продажба на недвижимия имот,
следва да заплати визираната парична сума за изготвената оценка, като такива
клаузи не сa се съдържали и в образеца на договор.
Жалбоподателят счита, че отношенията между възложител и оценител се явяват
вътрешни спрямо участниците в търга, съответно спрямо определения купувач на
имота, като изпълнените в рамките на тези отношения финансови престации, не
могат да се възлагат едностранно в тежест на спечелилия търга участник. С оглед
това и липсата на законова опора в разпоредителното волеизявление на Кмета на
Община Твърдица, оспорената в тази й част заповед следва да бъде отменена.
В проведеното
открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Н., който
поддържа жалбата изцяло, като претендира и присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски в т. ч. и възнаграждение за един адвокат.
Ответникът – Кмет
на Община Твърдица, чрез процесуалния си представител адвокат И. С. в открито
съдебно заседание и в представена по делото писмена защита изразява становище
за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение.
Твърди, че жалбоподателят е бил запознат предварително със задължението си за
заплащане на „режийни разноски“, което включва и определената сума за оценител
на имота, като аргумент за това е представената декларация, с която Х.К. е заявил, че е запознат с тръжната
документация, в чиято т. 6 са посочени условията за сключване на договора със
спечелилия търга участник. Задължението за заплащане на „режийни разноски“,
произтичало от чл. 91 от Наредба за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/ на Община Твърдица, като по
отношение смисловото и предметно съдържание на тези разноски по аналогия
следвало да се тълкува и извлича от правилото съдържащо се в чл. 57, ал. 1 от
Правилника за приложение на Закона за държавната собственост. Отправя се искане
за присъждане сторените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
С Решение №118 от заседание на Общински съвет Твърдица,
проведено на 30.07.2020 г., /л. 53/ на основание 21, ал. 1, т. 8 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл. 35, ал. 1 от ЗОбС
и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от НРПУРОИ на Общински съвет Твърдица е взето решение
да се извърши продажба, чрез публичен търг с явно наддаване на недвижим имот
№72165.507.2366 по ККР на гр. Твърдица с площ 527 кв. м., предназначен за ниско
застрояване и представляващ частна общинска собственост, съгласно АОС с №1580
от 09.03.2020 г., като е одобрена и изготвената експертна оценка на имота на
стойност от 2150.00 лв. Със същото това решение общинският съвет е упълномощил
Кмета на Община Твърдица да организира и проведе
публичен търг с явно наддаване за продажба на визирания недвижим имот-частна
общинска собственост.
Със Заповед №353 от 31.08.2020 г. на Кмета на Община Твърдица
/л. 54-55/ на основание чл. 35, ал.1 от ЗОбС, чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 53 и
чл. 80 от НРПУРОИ на Общински съвет-Твърдица, както и решения №107, №108, №110
до №133 от 30.07.2020 г. на общинския съвет е открита процедура по провеждане
на публични търгове с явно наддаване за продажба на общински имоти, включително
и на имот с №72165.507.2366, с площ 527
кв. м. по КККР на гр. Твърдица, при начална тръжна цена от 2150.00 лв. без ДДС.
Със заповедта са определени условията на търга в т. ч. – датата, часа и мястото
на провеждане; крайната дата за подаване на заявления за участие, изискуемият
депозит в размер на 10% от началната тръжна цена; определената стъпка за
наддаване; необходимите документи за участие /утвърдената тръжна документация/,
както и др. условия. По делото е налична обява с изх. №10-00-265 от 02.09.2020
г. /л. 56-57/, съдържаща информация за обявения търг и неговите условия.
Със Заповед №381 от 25.09.2020 г. на Кмета на Община
Твърдица /л. 75/, на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА и НРПУРОИ на
Общински съвет-Твърдица е назначена и комисия за провеждане на публичния търг с
явно наддаване, условията за който са оповестени чрез обявата от 02.09.2020 г.
На 25.09.2020 г. с вх. №94-00-2254 от същата дата жалбоподателят Х.С.К. е подал
заявление за участие в обявения търг за имот с №72165.507.2366, с площ 527 кв. м.
по КККР на гр. Твърдица /л. 72/, като към него е приложил и изискуемите,
съобразно условията на търга документи, измежду които и Декларация за
запознаване с тръжната документация и извършване на оглед на общинския имот /л.
73/. Търгът за процесния имот е проведен на определената за това дата – 29.09.2020
г. в 10,00 ч., като видно от съставения от комисията протокол /л. 76/, към
крайната дата за подаване на заявления за участие, такова е подадено само от Х.К.,
който е бил и единственото лице участвало в наддаването. Видно от протокола на
комисията, търгът е спечелен от участника при предложена цена от него в размер
на 2365.00 лв. без ДДС.
Въз основа на този протокол и разпоредбите на чл. 44,
ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА и чл. 89, ал. 1 от НРПУРОИ на Общински съвет-Твърдица
е издадена оспорената в настоящото производство Заповед №415 от 02.10.2020 г.
на Кмета на Община Твърдица за обявяване на участника Х.С.К. за купувач на
недвижим имот – частна общинска собственост №72165.507.2366 с площ 527 кв. м.
по КККР на гр. Твърдица за сумата от 2365.00 лв. без ДДС. Със заповедта е
указано, че в 14-дневен срок от връчването й следва освен цената на имота да се
заплатят и сумата от 47.30 лв., представляваща 2% данък по чл. 34, ал. 2 от
Наредбата за определяне размерите на местните данъци, сумата от 6.00 лв.,
представляваща административна такса съгласно чл. 41 от Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Твърдица, сумата от 483.66 лв., представляваща
начисленото ДДС върху продажната цена на имота, както и 132.00 лв.,
представляващи разходите за изготвена оценка от лицензиран оценител. Копие от
заповедта е получено от жалбоподателя на 26.10.2020 г. /л. 81/.
По делото са представени и приети като доказателства
документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на
оспорената заповед. Приложена е в цялост Наредба за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет – Твърдица /л.
21-46/.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Жалбата на Х.С.К. е подадена от надлежен субект /чл.
147, ал. 1 от АПК/ и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване
и контрол за законосъобразност. Заповед №415 от 02.10.2020 г. на Кмета на община Твърдица, с
която е жалбоподателят е определен за купувач на общинския недвижим имот, в
частта й с която нему са вменени задължения за заплащане на сумата от 132.00
лв., представляващи разходите за изготвената оценка на имота, засяга правата и интересите
му, доколкото от него се изисква предварителното заплащане на конкретно
определена сума, което е предпоставка за сключването на окончателния договор за
покупко-продажба по смисъла на чл. 92 от НРПУРОИ. Актът, с който приключва тръжната
процедура, по правната си същност представлява воля на административния орган,
властническо волеизявление, свързано с управление на общинско имущество, чрез
което непосредствено се засягат правата и законните интереси на неговите
адресати –участниците в публичния търг и като такъв подлежи на оспорване по
реда на АПК, както в цялост, така и по отношение всяко от отделните
волеизявления. Жалбата е подадена чрез административния орган преди изтичане на
законоустановения 14-дневен срок за оспорване, считано от съобщаването й на 26.10.2020
г. По тези съображения съдът счита, че жалбата е подадена от заинтересована
страна и своевременно, предвид което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Съгласно чл. 8 от Закона за общинската собственост
придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи - общинска
собственост, се извършват под общото ръководство и контрол на общинския съвет,
като ал. 2 предвижда, че редът за извършване на съответните действия по
управление или разпореждане се определя с наредба, приета от общинския съвет. Съгласно
чл. 35, ал. 1 от ЗОбС продажбата на имоти и вещи -
частна общинска собственост, се извършва
след решение на общинския съвет от кмета
на общината чрез публичен търг или
публично оповестен конкурс, като съгласно ал. 6 въз основа на
резултатите от търга или конкурса, съответно - на решението на общинския съвет, кметът на общината издава заповед и сключва договор.
Процесната заповед е издадена от компетентен
орган – Кмет на община Твърдица, в правомощията на когото с нормата на чл. 89
от НРПУРОИ на Общински съвет-Твърдица е предоставено
да издаде заповед въз основа на резултата от проведения публичен търг,
обективиран в протокола от провеждането му, а с т. 3 от решение №118 от
заседание на Общински съвет Твърдица, проведено на 30.07.2020 г., е възложена
на кмета да организира провеждането на търг, съответно и да извърши последващите
се от това правни и фактически действия във връзка с продажбата на имота. С
оглед това заповедта е издадена от ответника в рамките на неговата териториална
и материална компетентност, като носи белезите на валиден административен акт.
В конкретния случай не са спазени изискванията за форма на оспорената част от процесния
административен акт, в която е посочено, че в 14-дневен срок от
връчването й жалбоподателят следва да заплати сумата от 132.00 лв. в касата на
общината за изготвена оценка от лицензиран оценител. Но административният орган не е посочил
правното основание за извършване на това плащане, още по-малко начина за
формиране на конкретната дължима сума - за разлика от останалите посочени в
заповедта и дължими от определения за купувач данъци и такси. Дори и да се
възприеме, че възложената в тежест на К. сума произтича от разпоредбата на чл.
91, ал. 1 от НРПУРОИ, където е разписано, че спечелилият участник е длъжен да внесе цената, дължимите данъци,
такси и режийни разноски в 14-дневен срок от връчването на заповедта, то това
не е посочено изрично в заповедта, както и не е конкретизирано какъв вид
плащане именно представлява възложеното. Липсата,
неточното, неясното или прекалено общото посочване на правните и фактическите
основания за издаване на акта винаги са основание за неговата отмяна.
Това
е така, защото неизлагането на ясни и конкретни съображения защо
административният орган е издал съответния акт /в случая част от него/ от една
страна не дава възможност на засегнатите от акта лица да разберат по каква
причина срещу тях са въведени съответните последици на акта и оттук да
осъществят адекватно защитата си срещу него, а от друга страна препятства
възможността съдът да осъществи необходимия контрол за законосъобразност на
акта, при все, че е недопустимо той да допълва мотивите на органа. Както бе
посочено вече Кметът на Община Твърдица е указал на жалбоподателя да заплати сумата от 132.00 лв., като
разноски за оценител, но нито е посочил откъде произтича това негово
задължение, какво е неговото правно естество, нито е посочил, как е формирана
сумата и какво включва тя - липсва
яснота по отношение на действителните административни разходи, формиращи
възложените в тежест на жалбоподателя разноски за извършената оценка. С оглед горното и липсата на каквато и да
било конкретика в оспорената част от заповедта, съдът приема, че същата е
постановена при съществено нарушение на изискванията за законосъобразност на
административните актове - липсата на посочени
ясни и конкретни фактически и правни основания, обусловили издаването й, което
е нарушение на чл. 59, ал. 1
от АПК, относно изискването за мотивираност на
административните актове, което от своя страна представлява самостоятелно и
достатъчно основание за отмяна на заповедта в оспорената й част, като
незаконосъобразна.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че
заповедта е издадена и в протИ.речие с материалноправните разпоредби. В
действителност, възложената за заплащане от жалбоподателя сума не е описана в
заповедта като отделна такса за конкретна услуга или друг вид разход или
плащане. С оглед постъпилите по делото становища на ответника е видно, че тази
сума е отредена за възстановяване на разходите на общината във връзка с
извършената оценка, които се възприемат като такива по смисъла на чл. 91, ал. 1
от НРПУРОИ, а именно – „режийни
разноски“, които следва да се заплатят заедно с определената цена на недвижимия
имот и дължимите данъци и такси. Настоящият съдебен състав намира това
становище за незаконосъобразно.
В Закона за общинската
собственост не се предвижда заплащането на „режийни разноски“ при
разпоредителни сделки с общински имот, както и липсва легално определение на
понятието. Заплащането на такива режийни разноски в размер на 2% върху цената
на правото е предвидено в §3, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за
държавната собственост, но същият не намира приложение за имоти - частна
общинска собственост, поради което и противно на твърдението на ответника,
приложение не намира и чл. 57, ал. 1 от същия правилник. Следва да се отбележи,
че в правилника липсва също конкретно дефинитивно определение на термина
„режийни разноски“. Изхождайки от езиковото значение на понятието "режийни
разноски", те представляват разходи за административно-управленски апарат
извън заплатите. Това значение доближава режийните разноски до понятието
"такса", предмет на регулиране със Закона за местните данъци и такси
/ЗМДТ/, в който също липсва легална дефиниция на термина "режийни
разноски". Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ, местните такси
се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни
разходи по предоставяне на услугата. Местните данъци и такси се заплащат
единствено за извършени от общината услуги, като съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 и
чл. 115а, ал. 1 от ЗМДТ техният размер е обвързан с разходите за извършване на
съответната услуга и се определят при спазване на посочените в чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ принципи, един от които е възстановяването на пълните разходи на общината
по предоставянето на услугата. Съгласно § 1, т. 15 от ЗМДТ, съдържащ легално
определение за понятието „пълни разходи“, режийните разноски са съставна част
от тях, като с оглед това и липсата на легално определение за понятието
„режийни разноски“ като елемент от пълните разходи по услугата, те се включват
в размера на местните такси, включително и в тази по чл. 111 от ЗМДТ, която се
заплаща по производствата за настаняване под наем, продажби, замени или
учредяване на вещни права върху общински имоти. Такава такса е предвидена в чл.
41 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на Община Твърдица и съответно е включена като дължима от
Х.К. в процесната заповед, т. е. конкретна такса за този вид услуга е
предвидена и тя е определена по вид и размер. От изложеното следва, че
общинският съвет е следвало да определи размера на таксата по чл. 111 от ЗМДТ
/чл. 41 от Наредбата/ по такъв начин, че в нея да се включат адекватно и
ефективно и така наречените „режийни разноски“, а не както в случая е направено
да бъдат възлагани и събирани отделно от тази такса като различен вид плащане.
Аргумент в подкрепа на тези съждения е и принципът, залегнал в чл. 12 от АПК,
който предвижда, че по административните производства се събират такси и се
заплащат разноски само ако това е предвидено в отделен закон, като в този
смисъл извън таксата по чл. 111 от , респективно тази по чл. 41 от Наредбата, други плащания не са допустими. Обратният подход, приложен и
в настоящия случай, протИ.речи на конкретните правни принципи и на разпоредбите
от ЗМДТ, като от тази гл. т. неговото прилагане не е съобразено с приложението
на относимите материалноправни норми.
В допълнение следва да се
посочи, че режийни разноски, предвидени в някои закони за придобиване на
държавни имоти, не трябва да се пренасят и съответно прилагат автоматично в
уредбата на местните такси, доколкото при разпореждането с общински имоти е
предвидено събирането на местни такси за покриване на разходите по услугите,
докато държавата не събира подобни такси при разпореждане с имоти. В тази
връзка дори и да бъде прилагана таксата по чл.41 от Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Твърдица, то възлагането и събирането на същата изключва възлагането в тежест
на купувача и на други разходи, свързани по един или друг начин с провеждането
на търга, съответно с разпореждането с имота.
Не на последно място
следва да се отбележи, че неоснователно се явява твърдението на ответника по
отношение обстоятелството, че участникът в търга е бил предварително запознат със
задължението си за заплащане на режийните разноски преди сключване на договора
за продажба на имота. Това е така, тъй като както бе посочено, разходите за
извършване на съответната услуга /таксата по чл. 41 от Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Твърдица/ по дефиниция следва да включва всички
административно-технически и управленски разходи свързани с процеса по
разпореждане с общинския имот, същата е определена по размер, посочена е в
заповедта и жалбоподателят не я оспорва. А с оглед липсата на посочване на
такова условие в обявата за търга и в тръжната документация не може да се приеме, че за разходите в размер
на 132.00 лв., сторени от общинската администрация за извършването на оценка на
имота от лицензиран оценител, жалбоподателят е бил запознат и представяйки
съответната декларация, е дал съгласието си те да му бъдат възложени за
заплащане. Тези разходи се явяват отделни от задължението за заплащане на
съответната такса и при липсата на тяхното ясно и конкретно индивидуализиране и
икономическата им обоснованост, които от своя страна да са предоставени
предварително в знание на участниците, дължимостта им се явява неоснователна и
необоснована, като в този смисъл не може да се презумира съгласието на
спечелилия търга субект.
Изложените основания за формална и материална
незаконосъобразност на оспорената заповед №415 от 02.10.2020 г. на Кмета на
Община Твърдица в частта, с която на жалбоподателя е указано заплащането на направени
разходи за извършване на оценка на имота, обуславят отмяната й в тази част.
При този изход на спора и своевременно направеното
искане от страна на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, съдът приема, че същото
следва да бъде уважено, като в тежест на Община Твърдица бъде възложено
заплащането на сумата от 110.00 лв., от които 10.00 лв. заплатена държавна
такса и 100.00 лв., уговорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение по
договор № 69928/ 05.11.2020г /л.12/.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ Старозагорският административен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Х.С.К., ЕГН ********** *** Заповед №415 от 02.10.2020 г. на Кмета на Община Твърдица,
с която на жалбоподателя, като определен за купувач на недвижим имот –
частна общинска собственост е указано да заплати сумата в размер на 132.00 лв.,
представляваща заплатеното възнаграждение на лицензиран оценител, за
изготвената оценка на имота, предмет на проведения публичен търг с явно
наддаване.
ОСЪЖДА Община Твърдица да заплати на Х.С.К., ЕГН ********** ***
сумата от 110.00 лв., представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно оспорване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: