№ 827
гр. Варна , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500739 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна
жалба, депозирана от „Eлектроразпределение Север” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. Н.Б., срещу Решение №
260051/12.01.2021г., постановено по гр.д. № 4137/2020г. по описа на ВРС,
ХХХІІІ-ви състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за
установено, че Н. А. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.Варна, ул.
„Бели лилии“ №25, an.5, не дължи на „Eлектроразпределение Север” АД ,
сума в размер на 1 508,41лв., представляваща начислена ел.енергия за
периода от 19.01.2017г. до 13.03.2020г., представляваща фактурирана от
ответника сума по фактура№********** от дата 25.03.2020г. , за обект на
потребление, находящ се на адрес: гр.Варна, ул.Бели лилии, №25, ап.5, с
клиентски № **********, абонатен № **********. Във въззивната жалба се
навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в
нарушение на материалния и процесуален закон. Излага се, че са налице
основание за начисляване на допълнително количество енергия, доколкото
при извършена по установен ред техническа проверка е констатирано
неправомерно неотчитане по визуализираните регистри на реално доставено и
потребено количество енергия. Твърди, че са налице основанията по чл.55
ПИКЕЕ и във връзка и с чл.200 ЗЗД се дължи заплащането на стойността на
доставената и потребена еленергия. Моли за отмяна на решението и
отхвърляне на предявения установителен иск. Претендират се и разноски.
1
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Н.А., чрез адв. Д., с който жалбата се оспорва.
Претендират се разноски.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.124 ал.1
ГПК се излагат следните твърдения от страните:
Ищцата Ангелова излага в исковата молба, че в недвижим имот в
гр.Варна, ул.Бели лилии, бл.№25, ап.5, се доставя електрическа енергия по
партида с клиентски № **********, абонатен № **********. Същата партида
се води на името на ищцата, която е в договорни отношения с
електроснабдителното дружество "Енерго-Про Продажби" АД по силата на
договор за продажба на електроенергия.
През месец март 2020г., абонатът е извършил проверка на ежемесечните
си задължения в електронната страница на „Енерго-Про" АД. От същата
установил, че по горепосочената партида има начислена сума в размер на
1508,41лв. Абонатът посетил център за обслужване на клиенти в гр.Варна, за
да провери каква е тази сума и за какво е начислена. Там разяснили, че
процесната сума е за период от 19.01.2017г. до 13.03.2020г., т.е. за период по-
дълъг от три календарни години назад. Абонатът поискал да му бъде дадена
информация и документи, въз основа на които е начислена същата, но
служителите от гише заявили, че първо трябва да подаде искане за това. По
същото време, чрез „Български пощи", ищцата сочи, че е получила писмо от
ответното дружество, в което се съдържало едно автоматично създадено
писмо, с което се уведомява ищеца, че на дата 13.03.2020г. представители на
дружеството, собственик на електроразпределителната мрежа, са извършили
проверка па измервателните системи и свързващите ги електрически
инсталации на процесния обект. За извършената проверка е бил съставен
констативен протокол с №5100480 и съгласно Правила за измерване на
количествата електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в Държавен
вестник, бл.35 от 30.04.2019г., е издало фактура за корекция на сметка за
потребена енергия с №********** от дата 25.03.2020г. на стойност 1508,41
лева, със срок на плащане 14.04.2020г. В писмото е бил уточнен начина на
плащане и информация за връзка с ответното дружество.
Към писмото се сочи, че са били приложени констативен протокол с
№5100480 от дата 13.03.2021г., Констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване с №256 от дата 19.03.2020г. издаден от
Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки п измервателни
уреди", Регионален отдел - гр. Варна, Становище за начисление на
електрическа енергия от дата 23.03.2020г. и процесната фактура.
Дължимостта на сумата по процесната фактура ищцата оспорва.
2
Обосновава правния си интерес от предявяване на иска с възможността да
бъде прекъснато електрозахранването в имота. Ищецът твърди, че не е
ползвал начислената енергия. Оспорва начина и методиката, по които е
начислена сумата. Намира, че не е спазен редът за извършване на проверката
на средството за техническо измерване. На самата проверка и демонтаж па
процесното СТИ, титулярът не е присъствал, не е присъствал и представител
по закон или пълномощие. Абонатът не е търсен на адреса за съдействие, а на
посочения свидетел предполага, че му е връчен протокола за подпис, след
като вече е бил демонтиран процесния електромер. Единствено към
настоящия момент може да се установи, че не е връчено своевременно копие
от протокола, в посочените в Общите условия срокове, както и не са спазени
сроковете, изрично уредени в закона, тъй като видно, че към датата на
горецитираното автоматично писмо, е изминал един доста продължителен
период след извършената проверка, обективирана в документа, изготвен от
ответника. Посочва, че електромерът е собственост на електропреносното
предприятие, поради което последното следва да носи отговорност за
неговата изправност. Посочва, че в Общите условия за продажба на
електрическа енергия не се съдържа ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка. Позовава се на чл. 42, ал. 5 ПИКЕЕ,
съгласно който измервателните системи следва да бъдат проверявани веднъж
на всеки три месеца. Счита, че ответното дружество не би могло да извърши
корекция за период от 38 месеца назад, след като не е изпълнило това свое
задължение. Счита, че за да се извърши корекция на количеството потребена
електрическа енергия, следва да се установи неправомерно въздействие върху
електромера, осъществено от страна на потребителя и твърди, че такова не е
налице в случая. Поддържа, че са нарушени правилата, регламентирани в чл.
3, ал. 4, чл. 11, ал. 1, чл. 19, т. 3 във вр. с чл. 29, ал. 3 и чл. 49, ал. 3 и 4 от
ПИКЕЕ. Оспорва служебно начисленото количество електроенергия да е
реално доставено. Счита, че наличието на невидими регистри прави СТИ
негодно и нарушава правото на потребителя да бъде информиран за
консумираната от него ел. енергия. Заявява, че ответното дружество, в
качеството на оператор на електроразпределителната мрежа не разполага с
право да продава електроенергия, респ. да издава фактури за потребена
такава. Наред с това счита, че неправилно е изчислена стойността на
коригираното количество ел. енергия. По отношение на част от сумата /за
периода от 19.01.2017г. до 13.03.2017 г./ прави възражение за погасяването
по давност.
Моли да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 1 508,41 лева, представляваща
начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя
стойност на електроенергия за периода от 19.01.2017 г. до 13.03.2020 г. за
обект, находящ се в , находящ се на адрес: гр.Варна, ул.Бели лилии, №25,
ап.5, с клиентски № **********, абонатен № **********.
Предвид горното, се твърди, че в процесния обект и през служебно
определения период не е потребена начислената ел. енергия, поради което и
3
се счита от ищцата, че процесната сума не се дължи. Оспорват се изцяло
цитираните документи, въз основа на които се твърди, че е начислена
процесната сумата в размер на 1508.41лв., а именно констативен протокол на
"ЕРП Север" АД, както и се оспорва правилността на приложената методика,
която и да е тя.
Моли се, настоящия съдебен състав да вземе в предвид и че абоната не
бил уведомен за проверката, за да може своевременно, а не евентуално след
една календарна година след това, да инициира своевременно допълнителни
проверки по отношение на вече извършените такива от
електроразпределителното дружество.
В срока за отговор по чл.131 ГПК е депозиран такъв, с който
дружеството оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че е
налице основание за възникване на процесното вземане за потребена
електроенергия. Посочва, че в ПИКЕЕ не се съдържа изискване абонатът да
присъства при извършване на проверката. Заявява, че е спазен редът за
извършването , като наред със служителите на дружеството е присъствал и
един свидетел. Счита, че не е необходимо неправомерното въздействие върху
схемата на измерване да е пряк резултат от поведение на потребителя, за да
бъде ангажирана отговорността му. Тъй като отчитането по скрит регистър е в
резултат на неправомерно софтуерно вмешателство, намира, че дружеството е
изпълнило задълженията си, като е осигурило на потребителя възможност за
достъп до показанията на видимите регистри. Поддържа, че е налице правно
основание за корекцията, като се позовава на действащите към момента на
извършване на проверката ПИКЕЕ, издадени от КЕВР, обн. ДВ, бр. 35 от
30.04.2019 г. и конкретно – на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ, която предвижда
операторът на съответната мрежа служебно да начислява количеството
електрическа енергия в невизуализиран регистър, измерено след монтажа на
средството за търговско измерване.
Ответникът твърди, че между страните е налице облигационно
правоотношение по договор за пренос и достъп на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД, като
ответното дружество изпълнява задълженията си добросъвестно и точно.
Посочва, че на 13.03.2020 г. е извършена техническа проверка в обекта на
ищеца. Съгласно констативен протокол от извършена експертиза в БИМ, ГД
„Мерки и измервателни уреди“, РО-Варна, е осъществена намеса в тарифната
схема на електромера – в регистър 1.8.3 на електромера има показания за
потребена електроенергия, която не е визуализирана на дисплея, не е отчетена
и заплатена от абоната. На тази основа „Електроразпределение Север“ АД е
съставило становище за начисляване на електрическа енергия, което отразява
точното количество неотчетена електрическа енергия след прочитане на
регистър 1.8.3. Ответното дружество заявява, че процесната сума се дължи на
основание чл. 55 ПИКЕЕ, като с процесната фактура е определена цената на
реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър. В
4
условията на евентуалност се позовава на чл. 183 ЗЗД.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира сторените по
делото разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Няма спор между страните в производството, че ищецът има качеството
потребител на еленергия за обект, находящ се в , находящ се на адрес:
гр.Варна, ул.Бели лилии, №25, ап.5, с клиентски № **********, абонатен №
**********, както и че между него и електроразпределителното дружество е
възникнало облигационно правоотношение по повод достъпа и преноса на
електроенергия през електроразпределителните мрежи на ответното
дружество до процесния обект на потребление. Безспорно е, че процесната
сума е начислена като корекция на сметката на ищеца.
От представения Констативен протокол №5100480/13.03.2020г. се
установява, че на 13.03.2020г., длъжностни лица на „Електроразпределение
Север” АД извършили техническа проверка на СТИ, находящо се в гр .
Варна, ул. „Бели лилии" №25, ап. 5, с абонатен №********** и клиентски
№**********. При проверката не е посочено да е установено нарушение в
измервателните системи и свързващите инсталации. Процесният електромер,
според отразеното, е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в
индивидуална опаковка, пломбиран с пломба и е предоставен за
метрологична експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от един свидетел и
трима служители на ответното дружество. Посочени са показанията по
дневна и нощна тарифа.
От приет протокол от Български институт по метрология, Главна
дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел – Варна за
метрологична експертиза №256/19.03.2020г., се сочи, че при софтуерно
четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа
електромер трябва да се сътои от две тарифи Т1 и Т2. В действителност е
установено наличие на преминала енергия по тарифа Т3, в размер на 008040,7
квтч., която не е визуализирана на дисплея. Констатирано е, че СТИ
съответства на метрологични характеристики и на изискванията за точност
при измерване на ел. енергия.
На 23.03.2020г., е съставено Становище за начисляване на
допълнително количество електрическа енергия, с което е начислено общо
такова от 8040квтч. по отделни подпериоди в рамките на общия период от
19.01.2017г. до 13.03.2020г., като е отразено, че корекцията е извършена на
5
основание чл.55 от ПИКЕЕ.
На 25.03.2020г., „Електроразпределение Север" АД издава фактура
№**********, на стойност 1508,41лв., за периода от 19.01.2017г. до
13.03.2020г., по която ищцата Ангелова е задължено лице.
От заключението на експерта по назначената СТЕ, което съдът
възприема като обективно и обосновано, ясно и аргументирано, и което
кредитира изцяло, се установява, че процесният електромер, тип АСЕ2000
„ACTARIS", е произведен през 2007г. с фабрични настройки да показва
потребяваната ел.енергия по двата визуализиращи се на екрана регистри 1.8.1
и 1.8.2. Натрупаното количество ел.енергия в регистър 1.8.3 е възможно да
бъде отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в
паметта на електромера. Вмешателството е извършено чрез софтуерно
претарифиране по отделните регистри, като е въздействано през
инфрачервения порт на електромера. Начислени са 8 040 Kwh ел. енергия за
процесния период от 19.01.2017 г. до 13.03.2020 г. по фактура №0106 1598 91
от 25.03.2020 г. При действащите към момента цени на електроенергията
утвърдена от ДКЕВР - 0,18761 лв. за 1 Kwh - по технологични разходи,
(средно за периода) се получава обща сума за плащане 1 508,41 лв. с начислен
ДДС. Извършените математически изчисления по фактура № 0106 1598 91, са
коректни, и са извършени след протичане на скрития регистър 1.8.3 на
електромера. При изчисленията са употребени правилните цени на
електроенергията, определени от КЕВР - по технологични разходи за
отделните подпериоди.
Видно от Протокол за монтаж № М1167402/18.01.2017 г. /л. 50/,
демонтираният при горната проверка електромер е монтиран в обекта на
потребление на абоната на 18.01.2017 г. с показания по нощна тарифа -
005771 kWh и по дневна тарифа – 017766 kWh. В протокола не са отразени
показания по останалите тарифи. Същите показания са отразени и в протокол
от последваща метрологична проверка № 9519p-А-32/05.12.20176г. /л. 52/.
Съгласно писмо от „Еллаб България“ ООД, при извършената от дружеството
проверка на електромера не е отчетен сумарния регистър.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Не е спорно в отношенията между страните, видно от изложеното в
исковата молба и в отговора, че страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение по силата на сключения между ищеца и
ответното дружество договор за осигуряване достъп и пренос на
електрическа енергия ниско напрежение за битови нужди при общи
6
условия.
Чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ в редакцията си от 08.05.2018г. предвижда
възможността за извършване на корекция за потребена електрическа енергия
в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на
свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120 ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила,
чието приемане е от компетенцията на КЕВР /чл. 83 ал. 2 ЗЕ/. Или правото на
ответника да изчислява и коригира пренесената ел. енергия е обусловено от
установяване на неправомерно въздействие върху средството за търговско
измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа.
Съобразно изготвените констативен протокол и заключението на вещото
лице, по несъмнен начин се налага извод, че в случая не се касае за
неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа или
промяна в схемата на свързване на СТИ, довело до отклоняване на отчитаната
ел. енергия. Причината за установената липса на отчитане е резултат от
неправомерна софтуерна намеса в програмата за тарифиране на електромера,
който при монтаж е настроен да отчита консумираното количество ел.
енергия само по две тарифи, т.е. налице е неправомерно въздействие върху
устройството.
Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа
енергия по партидата на въззивника е извършено по реда на обнародваните в
ДВ бр. 35/30.04.2019 г. Правила за измерване на количеството електрическа
енергия, в сила от 04.05.2019 г. Правилата /ПИКЕЕ/ са издадени от
Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 1 от Протокол №
67/24.04.2019 г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6 вр. ал. 2 от
ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани
от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на
неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и
съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1 т. 3 от ЗЕ вр. чл. 2
ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните. В тази връзка, посочените
разпоредби от ПИКЕЕ са приложими към настоящия спор, доколкото
техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 13.03.2020 г. –
след влизане в сила на новите ПИКЕЕ /04.05.2019 г./
Възраженията, наведени в исковата молба, че няма доказателства,
установяващи наличието на лицензия по отношение на въззиваемото
дружество да издава фактури и да извършва продажба на електроенергия,
съдът намира за неоснователни. Тази компетентност на
електроразпределителното дружество е предвидена в чл. 56 ал.2 ПИКЕЕ.
Макар и да не е изрично предвидена в ЗЕ, тази компетентност може да се
обоснове с цитираните в нормативния акт разпоредби. Нормата на чл.92 ЗЕ
предвижда, че страни по сделките с електрическа енергия са обществен
7
доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на електрическа енергия;
производител; краен клиент; оператор на електропреносната мрежа; оператор
на електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа енергия;
доставчик от последна инстанция; координатор на балансираща група.
Изчерпателното изброяване включва всички предвидени по веригата
представители на енергийната система, с които крайния потребител влиза в
договорни правоотношения във връзка със снабдяването, преноса, доставката
и покупката на енергия.Всеки от различните договори се сключва между
крайния потребител и дружеството съобразно различни действащи
поднормативни актове, но възможността за това е законодателно
регламентирана. В чл. 83 ЗЕ е посочено, че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в
множество наредби, свързани с устройството, експлоатацията на
електрическите мрежи, правилата за управление на електроенергийната
система, правилата за управление на електроразпределителните мрежи,
правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства
база данни. Затова и доколкото изрично във връзка с преизчисляването на
количеството енергия при установяване на неизмерена, неправилно или
неточно измерена такава законът препраща към ПИКЕЕ, съставът приема, че
е налице предвидена компетентност на електроразпределителното дружество
да измерва и преизчислява количествата енергия, когато има измерена такава
по невизуализирания регистър. Няма спор, че електроразпределителното
дружество е собственик именно на електроразпределителната мрежа, по която
се осъществява преноса и доставката на енергия до крайни потребител.
Следователно и за първото възниква както задължението по чл.89 ЗЕ да
разпределя електрическата енергия, да отговаря за непрекъснатото й подаване
и за измерването на преминаващата по мрежата електрическа енергия, така и
правото, предвидено в чл.55 и 56 ПИКЕЕ да преизчислява допълнително
количество енергия.
Цитираната норма на чл. 55 ал.1 ПИКЕЕ предвижда, че в случаите, в
които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът
на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за
търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри.
Съобразно цитираната норма доказателствената тежест е за ответника
да установи измерено в невизуализирания регистър количество енергия,
констатирано с изготвен по реда на чл.49 ПИКЕЕ протокол, което количество
е натрупано след монтажа на СТИ, както и извършена метрологична проверка
на СТИ, която установява също горния факт.
8
В настоящия казус, дружеството-оператор в съответствие с
разпоредбата на чл. 49 ал. 3 от ПИККЕ е съставил констативен протокол,
обективиращ резултата от извършената проверка на 13.03.2020 г., доколкото
същият е подписан от трима служители на търговското дружество и от един
свидетел. Изпълнена е и хипотезата на ал. 4 от цитираната разпоредба, като
препис от протокола е изпратен на адреса на потребление.
Видно от констативния протокол, електромерът е демонтиран и
пломбиран, като е изпратен в БИМ за метрологичен контрол. Срокът по ал.5
от чл.49 ПИКЕЕ е спазен. В резултат на проверката е съставен констативен
протокол на БИМ-Варна.
По изложените по–горе съображения съставът приема, че
констативният протокол е редовен от външна страна.
Както вече се коментира, предпоставката за преизчисляване на
количествата енергия, доставени на абоната, е установяването посредством
констативния протокол, както и този за метрологична проверка, че е налице
измерено количество в невизуализирания регистър след монтажа на СТИ.
Тълкуването на сочената разпоредба, макар и неясно формулирана, налага
извода, че количеството енергия следва да е натрупано след монтажа на СТИ
на обекта на потребление. Тълкуване в обратния смисъл би довело до
неоснователно разместване на имуществени блага, доколкото следващ
потребител би заплатил енергия, която не е потребил. Затова и следва да се
установи, че периода през който е натрупано измереното количество енергия
в невизуализирания регистър, е следхождащ монтажа на СТИ. В настоящото
производство това обстоятелство не се установи. Видно от протокола за
монтаж на процесното СТИ с фабричен номер 7869 235 е, че същото е
монтирано на обекта на 18.01.2017г. На протокола за монтаж са отбелязани
показанията на СТИ по двете тарифи – дневна и нощна. Видно е, че същите са
били с нулеви показатели. Показания по тарифи 1.8.3 и 1.8.4 не са
отбелязани, като горното обаче не обуславя извод, че такива не са били
налични. Извод, че показанията по тарифи 1.8.3 и 1.8.4 са били нулеви към
18.01.2017г. не може да бъде направен и от заключението на вещото лице.
Това е така, тъй като изводът на вещото лице се основава на обстоятелството,
че СТИ е произведен с фабрични настройки да показва потребявана енергия
по двата визуализиращи се регистри- Т1 и Т2. Заключението обаче не е
мотивирано досежно извода откъде прави извод, че тези фабрични настройки
са запазени и към момента на монтажа на СТИ на обекта на ищеца, след като
е установено, че производството на електромера датира от 2007г. Видно от
Протокол от последваща метрологична проверка на СТИ, изготвено от
"ЕЛЛАБ „България“, е, че в него освен метрологичните изпитания са
отбелязани и измерените показания по тарифи 1.8.1 и 1.82 на дата
30.11.2016г. Прочит на регистър 1.8.3, както и на сумарния регистър също
няма. Такъв прочит не се съдържа нито в констативния протокол за проверка
от 13.03.2020г., нито в Протокола от проверка на БИМ от 16.03.2020г. Затова
и доколкото данни за сумарния регистър към момента на монтажа на СТИ на
9
обекта- 18.01.2017г., няма, т.е. не може да се установи дали показанията по
сумарния регистър са представлявали сбор само от показанията по дневна и
нощна тарифи, то и не може да бъде направен косвен извод, че показанията
по 1.8.3, ако и да не са прочетени, са били нулеви.
Наред с това, наличността на преминала енергия по тарифи 1 и 2
изключва възможността СТИ да е монтирано ново на обекта, за да бъде
направен извод, че и процесната тарифа 3 също е била нулева. Напротив, СТИ
е било монтирано с налични показания по дневна и нощна тарифа,
следователно и не може да бъде направено предположение, че СТИ е
монтирано ново на обекта със заводски нулеви настройки по всички регистри.
Вещото лице също не е дало заключение в такъв смисъл. Предвид това и
остава вероятна възможността по невизуализирания регистър също да е имало
натрупано количество енергия. Като се има предвид изложеното, съдът стига
до извод, че установяването на периода, през който е преминало през СТИ
начисленото количество енергия, не е установен по безспорен начин от
ответното дружество.
А след като не може да се направи категоричен извод кога е започнало
отчитането по невизуализираните регистри, както и в кой часови диапазон е
ставало преразпределението, съставът приема, че не се установява
измереното в невизуализирания регистър количество енергия да е преминало
през СТИ след монтажа му, респективно че е било реално потребено именно
от ищцата. Затова и предявеният отрицателен установителен иск, че ищцата
не дължи на електроразпределителното дружество сумата от 1 508,41 лева,
представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
потребителя стойност на електроенергия за периода от 11.10.2017 г. до
24.07.2020 г. за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Аспарухово“ 15, ет.1,
ап.2, клиентски № **********, абонатен № **********, за която сума е
издадена фактура № **********/04.08.2020 г., на основание чл. 124, ал. 1
ГПК, са основателни и следва да бъдат уважени.
Приложените протоколи са оспорени от ищеца с твърдения за липса на
компетентност на извършилите проверката лица, както с твърдения за
неустановеност на софтуера, с който е извършено разчитането на данните.
Протоколът е частен свидетелстващ документ, поради което и при оспорване,
тежестта за установяване на верността на съдържанието му, пада върху
представилата го страна. В производството не са представени от
електроразпределителното дружество нито лиценз за извършване на
метрологични експертизи, адресат на който да е „ЕЛЛАБ България“, нито
данни посредством какъв софтуер е извършено прочитането на електромера.
Затова и съставът приема, че приложената доказателство не следва да бъде
кредитирано. Дискредитиран е и почиващият на изключения от
доказателствения материал протокол от 20.02.2017г. извод на вещото лице,
че показанията по сумарния регистър при монтажа на СТИ са били сбор от
показанията по тарифата за дневна и нощна енергия и опосреденият извод,
че респективно показанията по тарифа 1.8.4 също са били нулеви.
10
Наред с това, наличността на преминала енергия по тарифи 1 и 2
изключва възможността СТИ да е монтирано ново на обекта, за да бъде
направен извод, че и процесната тарифа 4 също е била нулева. Напротив, СТИ
е било монтирано с налични показания по дневна и нощна тарифа и липсват
ангажирани доказателства какви са били показанията по сумарната тарифа-
1.8.0. Липсват и доказателства, че СТИ е от такъв тип, при който преминалата
и през невизуализираните тарифи енергия се отбелязва на сумарната тарифа.
Вещото лице не е дало заключение в такъв смисъл. Предвид това и остава
вероятна възможността по невизуализирания регистър също да е имало
натрупано количество енергия. Като се има предвид отговора на въпроса,
даден от вещото лице в о.с.з., че е възможно наведнъж да бъде въведено
показанието по невизуализираната тарифа, съдът стига до извод, че
установяването на периода, през който е преминало през СТИ начисленото
количество енергия, не е установен по безспорен начин от ответното
дружество. Съждението на вещото лице, че такова начисляване може да бъде
извършено само посредством софтуер, изготвен от хакери, т.е. от
правонарушители, не е аргументирано, доколкото вещото лице не обосновава
откъде е направило подобен извод. Този извод не е бил и предмет на
поставената задача, нито пък е съобразен с компетенциите на вещото лице.
Като се съобрази гореизложеното, а именно установеното, че не може
да се направи категоричен извод кога е започнало отчитането по
невизуализираните регистри, както и в кой часови диапазон е ставало
преразпределението, съставът приема, че не се установява измереното в
невизуализирания регистър количество енергия да е преминало през СТИ
след монтажа му, респективно че е било реално потребено именно от ищеца.
Затова и предявените отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на
електроразпределителното дружество сумата от 3 769,98 лева,
представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
потребителя стойност на електроенергия за периода от 19.01.2017г. до
13.03.2020г., представляваща фактурирана от ответника сума по
фактура№********** от дата 25.03.2020г. , за обект на потребление,
находящ се на адрес: гр.Варна, ул.Бели лилии, №25, ап.5, с клиентски №
**********, абонатен № **********, е основателен и следва да бъде уважен.
Наведеното допълнително основание в отговора на исковата молба, че
ако не се установи наличието на основанието по чл.55 ПИКЕЕ, то е налице
приложение на нормата на чл.183 ЗЗД, съдът намира, че не се установи. В
случая не се твърди в отговора сключен между страните договор за продажба
на електрическа енергия. В отговора на исковата молба, ответното дружество
не се позовава на сключен такъв, нито твърди да е страна по него, за да
претендира плащане на цената по договора. Твърдението за наличие на
потребена, но незплатена енергия, преминала по собствената на
енергоразпределителното дружество мрежа, е такова за наличие на
отклонение от сключения между ищеца и „Енерго Про Продажби“ ЕАД
договор за продажба на еленергия, за което отклонение е предварително
уговорен способ за обезщетяване- а именно преизчисляване на измереното
11
количество електроенергия. Затова и възражението по чл.183 ЗЗД, че
заплащането се дължи като цена по договор за продажба енергия е
неоснователно, доколкото ответното дружество не твърди, а и не доказа да е
страна по такъв договор.
Възражението е неоснователно. Предявеният отрицателен иск следва да
бъде уважен. Решението на ВРС в горния смисъл следва да бъде потвърдено.
На осн. Чл.78 ал.1 ГПК и предвид направеното искане въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените
разноски в размер на 350 лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат
съобразно представения списък и приложените доказателства, че разноските
за реално извършени. Възраженията за прекомерност, направени от
въззивника са неоснователни предвид цената на иска и нормата на чл. 7 ал.2
т.2 Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260051/12.01.2021г., постановено по
гр.д. № 4137/2020г. по описа на ВРС, ХХХІІІ-ви състав.
ОСЪЖДА “Електроразпределение Север” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.„Владислав Варненчик" №258,
Варна Тауърс-Е, да заплати на Н. А. И. ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
Варна, ул. Бели Лилии, бл.№25 ап.5, сума в размер на 350 /триста и
осемдесет лева/, представляващи сторени пред настоящата инстанция
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на осн.78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12