Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Нова Загора, 24.08.2020
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря
Мария Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията НЕНОВА АНД № 135 по описа за
Производството е с правно
основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И.И.И.,
с ЕГН **********, чрез адв. С.К.,***, със съдебен адрес:*** против Наказателно
постановление № 009718/30.03.2020 г., издадено от Началника на отдел „Контрол и
правоприлагане” в НТУ към АПИ гр. Софи, с което на основание чл. 179 ал.3 във
връзка с чл. 139 ал.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в
размер на 300.00 лева, както и на основание чл. 189е, ал.7 от ЗДвП и чл. 4 ал.4 от Наредбата за условията, реда
и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние – „глоба” от 10.00 лева
С жалбата се твърди, че при
извършване на проверката било установено от наказващия орган, че за процесното
ППС има заплатена електронна винетка, което обстоятелство било отразено и в
атакуваното Наказателно постановление № 009718/30.03.2020 г., поради което
жалбоподателят бил в невъзможност да
разбере кои точно законови разпоредби е нарушил. Неяснотата, относно
нарушението, за което му е съставено атакуваното наказателно постановление са
довели до ограничаване правото му на защита.
Сочи се че жалбоподателя е
изпълнил задължението си да заплати по електронен път дължимата винетна такса
за процесното ППС изцяло в унисон с
разпоредбата на чл. 6 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние. В този смисъл бил и установения факт от
наказващия орган в НП.
Сочи се, че от друга страна
заплащането на винетката за автомобила било направено от съпругата на
жалбоподателя и когато е въвеждала данните се е подвела от надписа
„националност на ППС”, където вместо да изпише България е написала Южна Корея,
държавата където е произведено ППС.
Също така се сочи, че при закупуване на
електронна винетка в пункт за продажба или в ОПУ на АПИ след изписване на
грешен регистрационен номер било
невъзможно да се направи плащане, тъй като се отразявало на дисплея на
устройството текста „невалиден формат на регистрационния номер”. Но това било
неприложимо за терминалите за самообслужване, които не допускали на дисплея на
устройството да бъде отразен този текст при изписване на грешен регистрационен
номер. Това било така , тъй като
софтуерния продукт на тази система не разполагала с предварителна информация за
конкретен регистрационен номер на ППС, за което даден потребител закупува
електронната винетка и в тази система не било възможно да бъде отразен
невалиден формат, когато декларираните данни не съответствали на символите в
самия регистрационен номер. Прави се извод, че пропуска в софтуерния продукт,
който е ползвала и съпругата на жалбоподателя, за да заплати винетката нарушава
правата на потребителите му.
В този смисъл се твърди, че
са нарушени императивните разпоредби на чл. 57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН, което е
довело до неговата законова порочност и неправилност.
Алтернативно се иска при
постановяване на решението съдът да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като размера на дължимата винетна такса била заплатена и не била отказана или
върната на жалбоподателя от наказващия орган, като в тази насока се сочат за
конкретния случай фактически данни.
В обобщение се моли да се
отмени обжалваното наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно. Претендират се направените от жалбоподателя разноски по
делото.
В съдебно заседание санкционираното
лице, редовно призовано, се явява лично и с упълномощен представител се иска от
съда отмяна на наказанието.
Въззиваемата страна, Агенция
„Пътна инфраструктура” гр. София, в съдебно заседание се представлява от юрк. М.М.
и юрк. С. .К. редовно упълномощени, чрез които в хода на делото по същество се
поддържа и се моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и да
се потвърди издаденото от началник отдел „Пътна инфраструктура” Наказателно
постановление № 009718 от 30.03.2020 г. При издаване на НП били спазени всички
законови изисквания. Не можело да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като по обществена опасност деянието не се отличава от обичайните за този вид.
Представя се подробно писмено становище и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение
на осн чл. 63 ал.5 от ЗАНН.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице легитимирано да атакува
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 14.10.2019 г. около 08.50
часа И.И.И. е управлявал ППС с рег. № СН
9636 КА, лек автомобил марка „ Киа Соренто”, по път II-
На горепосочената дата и час свидетелите Д.К.Д.
и С.С.Г. - инспектори в сектор „Контрол и правоприлагане” към АПИ Бургас със
служебен автомобил, оборудван с камера заснели
лекия автомобил с рег. № СН 9636 КА, управляван от жалбоподателя И., че
е без винетка. Извършена била проверка на водача при която се оказало, че има
закупена винетка, но с объркана националност на автомобила. Жалбоподателят
написал като възражения, че има заплатена електронна винетка.
С оглед констатациите на
контролните органи на И.И.И. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 009718/30.03.2020 г. от св. Д.К.Д. за нарушение на
чл. 10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата.
Актът за установяване на
административно нарушение бил съставен в присъствието на нарушителя лично на 14.10.2019
г., подписан с посочване на възражения в акта „Имам заплатена електронна
винетка”.
Въз основа на АУАН било
издадено и атакуваното наказателно постановление № 009718/30.03.2020 г. от
Началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София
Изложената фактическа
обстановка бе установена от представените по делото писмени доказателства: заверено
копие от наказателно постановление № 009718/30.03.3030 г. на Началник отдел
„Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура” гр. София; копие от акт № 009718/14.10.2019 г. за установяване
на административно нарушение на АПИ; заверено копие от бордеро на Постбанк за
сумата от 97.00 лева; разписка от 14.10.2019 г. за връчване на АУАН; заверено
копие от заповед № ЧР-НТУ-33/23.01.2019 г. на осн. чл. 82 ал.1 от ЗДСл, във
връзка с чл. 10д ал.10 от Закона за държавния служител на АПИ; заверено копие
от заповед № НТУ/ПД-11-10 от 04.06.2019 г. на АПИ на осн. чл. 37 ал.1 б.”б” от ЗАНН; заверено копие от снимка от CRM;
заверено копие от заповед № РД-11-1423/02.12.2019 г. на осн. чл. 47 ал.2 от ЗАНН на АПИ; заверено копие от заповед № РД-11-1520/20.12.2019 г. на осн. чл.
47 ал.2 от ЗАНН; заверено копие от писмо до И.И.И. изх. № 94-99-2256/13.03.2020
г. на АПИ; заверено копие от писмо до Анелия Илчева; заверено копие от нефискален бон БГ Тол разписка за електронна
винетка; заверено копие от справка за МПС по регистрационен номер, клиентско
приложение; заверено копие от известие
за доставяне.
Съдът кредитира показанията на свидетелите
относно обстоятелствата изложени в АУАН, свързани с извършване на процесната
проверка, както и тези свързани със съставянето на АУАН като еднопосочни с
останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема за
достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
В
жалбота си И.И.И.
посочва, че заплащането
на винетката за процесния автомобил е било направено от съпругата му, която
вместо националност „ България " - държавата, в която е регистриран
автомобила, въвеоюда Южна Корея - държавата, където е произведен автомобилът. Това обстоятелство обаче е
ирелевантно по отношение на конкретния правен спор поради следните съображения:
Съгласно
императивната норма на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП в случаите, когато
такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато
таксата е заплатена от трето лице". А според т.25 от § 6 от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП „Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство.
Обстоятелството, че таксата е заплатена от трето лице е иррелевантно за спора,
защото е без значение кой заплаща винетната такса, доколкото нормата на чл.179,
ал.З от ЗДвП въвежда отговорност за нарушение именно на водача при управление
на пътно превозно средство по републиканските
пътища, за което
не е заплатена винетна такса. Следователно отговорността, съгласно
цитираната правна норма е на водача, а в конкретния случай съгласно АУАН №
009718/14.10.2019 г. водачът на ППС с per. № СН9636КА е безспорно
установен от актосъставителя и това е И.И.И..
Съгласно чл. 5, ал. 2 от
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесената система за таксуване на различните категории превозни средства на
база време и на база изминато разстояние (наричана за по-кратко нататък
„Наредбата"),,,...при заплащане на винетната такса собственикът ши
ползвателят декларират регистрационния номер на пътното превозно средство,
категорията му и периода на валидност на винетната такса съгласно периодите,
посочени в чл. 4, ал. 2, като същата вар/си само за пътното превозно
средство, чийто регистраиионен номер правилно е бил деклариран от съответното
лиие ". Посочената разпоредба, на
първо място, ясно очертава задълженията, които следва да бъдат изпълнени и на
следващо място изрично постановява, че винетната такса важи единствено за онова
пътно превозно средство, чийто регистрационен номер е деклариран правилно от
съответното лице. В чл.5, ал.З от същата Наредба е указано, че: "Отговорността при
неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно
средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е
съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно
декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена
дължимата винетна такса". Т.е. налице е изрична регламентация за отговорността
при неправилно декларирани данни, включително и при сгрешен регистрационен
номер. Както задължението за декларирането на данните, така и отговорността за
допуснатите грешки по време на този процес са за собственика или ползвателя. На
практика не са визирани изключения от задължението на водачите да имат
заплатена винетна такса за управлявано от тях ППС при движение по пътищата, за
които е предвидено да има заплатена такава. При оспорване или твърдение за
заплатена винетна такса, самото възражение не освобождава по какъвто и да било
начин водача от задълженията му по чл.139, ал.6 от ЗДвП, съответно и от
административно наказание по чл.179, ал.З от ЗДвП (Решение № 87/26.03.220 г. по
АНД № 88/2020 г. на PC - Силистра).
На
следващо място в жалбата се навеждат доводи, че при закупуването на електронна
винетка в пункт за продажба или в ОПУ на АП И, след изписване на грешен регистрационен
номер е невъзможно да се направи плащане, тъй като се отразява на дисплея на
устройството текста: „Невалиден формат на регистрационния номер". Това
обаче е неприложимо за терминалите за самотаксуване, които не допускат на
дисплея на устройството да бъде отразен този текст при изписване на грешен
регистрационен номер. Това твърдение категорично няма отношение към
процесния случай, тъй като очевидно е налице коректност по отношение на
въведения формат на номера за per. № СН9636КА от гледна точка на
броя буквени и цифрови символи, които са били въведени. Невалиден формат на
регистрационен номер ще има тогава, когато за ППС с държава на регистрация Р
България, бъде въведена комбинация от 3 букви в началото, по-малко или повече
от 4 цифри в средата и три или повече букви в края на регистрационния номер. В
този ред на мисли, по съществено е, че при закупуването на е-винетка от
терминал за самотаксуване, след въвеждането на данните за МПС- то и преди
финализиране на операцията, системата отново „пита" дали това са коректно
изписаните данни и дава възможност за тяхното коригиране.
Установено
бе в хода на съдебното производство, а и за това не се спори от страните в
производството, че за ППС с per. № СН9636КА е заплатена винетна
такса в размер на 97 (деветдесет и седем) лева, вследствие на което е издадена
електронна винетка с идентификационен номер 19013039674397, с период на
валидност от 31.01.2019 г. до 30.01.2020 г. При декларирането на данните за
съответното ППС, във връзка с така издадената електронна винетка обаче, е
декларирана националност на пътното превозно средство - Южна Корея.
Гореизложеното се доказва от разписка за електронна винетка с ид. №
19013039674397, приложена към настоящата административнонаказателна преписка, и
се потвърждава от имейл съобщение и разписка за извършена на 31.01.2019 г.
транзакция за сумата от 97 лева, представени от нарушителя и приобщени към
доказателствената съвкупност по настоящото производство.
Съгласно
чл. 6, ал. 4 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата) удостоверяването на заплащането
на винетната такса се извършва от съответните контролни органи чрез проверка за
съществуването на надлежно генерирана и валидна електронна винетка.
В тази
връзка, относно правилното деклариране на националността на ППС при закупуване
на електронна винетка, с оглед коректното и законосъобразно изпълнение от
страна на гражданите на задълженията им по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата и чл. 5, ал. 2 от Наредбата следва да се има предвид чл. 24, ал. 1 от
Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, където
изрично и изчерпателно са изброени елементите, които в своята съвкупност
съставляват регистрационния номер на ППС. Сред тях на първо място в т. 1 от
цитираната разпоредба е посочено графично изображение на българския идентифициращ код "BG".
Следователно
„националността" за всяко едно ППС е задължителен елемент от
регистрационния му номер и неправилното й деклариране винаги ще означава, че за
конкретния регистрационен номер няма валидна електронна винетка.
Отделно от
това, чл. 5, ал. 3 от Наредбата изрично разписва че в случаи на неправилно
декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена
дължимата винетна такса.
Анализът
на посочените норми ясно сочи връзката между декларираните данни и тяхното
правилно и коректно отразяване при заплащане на винетна такса, от една страна,
и удостоверяването на заплащането й при проверка от съответните контролни
органи и наличието на надлежно генерирана електронна винетка - от друга. Тъй
като електронната винетка съдържа данни за националността на пътното превозно
средство, при това - данни, отнасящи се до неговата индивидуализация, и още
повече - съгласно чл. 24, ал. 1 от НАРЕДБА № 1-45 от 24.03.2000 г.
националността на ППС представлява част от регистрационния номер, то
неправилното й деклариране от страна на собственика или ползвателя представлява
основание да се приеме, че не е налице валидно заплатена винетна такса на
основание чл. 5, ал. 3 от Наредбата.
В
конкретната хипотеза при заплащането на винетната такса и издаването на
електронната винетка, описана по-горе, е декларирана националност на ППС - Южна
Корея. Следователно, така заплатената винетна такса се отнася до закупуването
на електронна винетка за ППС с регистрационен № СН9636КА и с националност -
Южна Корея.
След
извършена, от страна на АНО, справка в Националния регистър на превозните
средства и техните собственици, е установено, че спряното за проверка ППС с
регистрационен № СН9636КА е регистрирано в Република България и е с
националност -България.
В резултат
на гореизложеното и въз основа на събраната доказателствена съвкупност, се
приема за установено, че на 14.10.2019 г. г-н И.И.И., в качеството си на водач,
е нарушил правноустановения ред като е управлявал ППС с per. номер
СН9636КА в рамките на пътен участък, за който се дължи винетна такса, без
такава да е заплатена. В резултат на проверката е установено, че за ППС с
регистрационен № СН9636КА към момента на проверката няма заплатена винетна
такса (КЗ), която да съответства на регистрационния номер и на категорията на
пътното превозно средство. Съгласно чл. 189е, ал. 8 от Закона за движението по
пътищата, извършеното нарушение е потвърдено чрез справка в електронната
система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор № MEU 036,
като данните от справката са отразени в АУАН № 009718 от 14.10.2019 г., с което
нарушителят не е изпълнил задължението си по чл. 139 ал. 6 Закона за движението
по пътищата.
По тази
причина възраженията и твърденията по посока липса на вина у жалбоподателя са
ирелевантни и не почиват на реални и категорични доказателства. От събраните в
процесния случай писмени материали се доказва по безспорен начин именно, че
като собственик и водач на въпросното МПС е пренебрегнал значението на
посочените обстоятелства и е придобил субективната увереност, че ползва
заплатената пътна мрежа в страната в изпълнение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, но
основен принцип на правото е, че „никой не може да черпи права от собственото
си неправомерно поведение" (Решение № 37/13.04.2020 г. по АНД № 515/2019
г. на PC - Нова Загора)
Жалбоподателят
е имал обективна възможност да се освободи от административнонаказателна
отговорност. По време на проверката, той е бил уведомен за законовата си
възможност по чл.189е ал.2 и ал. 3 от ЗДвП да заплати на място преди съставяне
на АУАН или в 14-дневен срок от съставянето му компенсаторна такса по чл. 10,
ал. 2 от Закон за пътищата в размер от 70 лв. /съответстващ на категория 3/, с
което да се освободи от административнонаказателна отговорност, респ. от
издаване на наказателно постановление. Следователно, пренебрегвайки тази
възможност, административнонаказващият орган /АНО/ се е произнесъл по една
неоспорена фактическа обстановка в изпълнение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, т.е. в
конкретния казус единственият меродавен извод е, че АНО правилно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на
императивната разпоредба на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
В този
контекст на съждения, дори настоящият състав да изключи умисъл за вмененото на
жалбоподателя нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и да приеме, че водачът „не е
знаел", че за управлявания от него лек автомобил с per. №
СН9636КА няма налична електронна винетка, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН „Деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо." Така законодателят очертава двете форми на вина при
административните нарушения, но в ал. 2 на същата разпоредба се подчертава, че „непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи.", което по арг. от противното
следва да се тълкува, че административните нарушения, макар и извършени по
непредпазливост, са поначало наказуеми, освен ако изрично в закона не е
предвидено друго за този вид нарушения, т. е . дори в конкретния случай да се
изключи „умисъл" на водача на МПС с per. № СН9636КА, това не означава,
че се изключва неговата административнонаказателна отговорност изобщо, защото
разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП не само че има императивен характер, но
и за конкретното деяние, не е предвидено в закона освобождаване от АНО, когато
е извършено при условията на непредпазливост. Незнанието, че винетната такса не
е заплатена, не изключва отговорността, защото не може да бъде квалифицирана
като извинителна грешка по смисъла на чл. 14, ал. 2 от Наказателния кодекс НК)
като изключващо вината обстоятелство, тъй като нарушителят е могъл и е бил
длъжен да знае дали управляваното от него превозно средство има активна
електронна винетка или не. От друга страна, задължението му да управлява превозно
средство по Републиканската пътна мрежа само когато за същото е заплатена
дължимата винетка такса, е регламентирано в чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, тоест то
произтича пряко и непосредствено от Закона, като незнанието на закона не го
оневинява и той е бил длъжен да се убеди, че винетната такса за управляваното
от него превозно средство е действително заплатена.
Съдът счита, че в случая не
са налице и материално-правните предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като по делото се доказа по категоричен начин, че са засегнати охранявани
от правото обществени отношения по начин и в степен, които напълно оправдават
налагането на административно наказание. Извършеното от жалбоподателя деяние не
е маловажен случай, тъй като то засяга обществените отношения, свързани с
поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа. Не би могло да се говори
за липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото
нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат.
В случая от събраните по
делото доказателства се установява, че И.И.И. е управлявал ППС с рег. № СТ 9636,
лек автомобил марка „Киа Соренто”, по път II-55, пътен участък с.
Новоселец- гр. Нова Загора, в посока Нова Загора включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като не е заплатил винетна такса за движение по Републиканската
пътна мрежа категория 3, съгласно чл. 10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата, с
което виновно е нарушил чл. чл. 179 ал.1 вр. с чл. 139 ал.6 от ЗДвП и деянието
за което е санкциониран жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с глоба.
При съставяне на АУАН и
издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални
нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на
последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение
отговаря на изискванията на чл.42 ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл.40 и
чл.43 ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му на санкционираното лице.
Съставен е в присъствието на лицето, който е имал възможност да се запознае със
съдържанието му, да даде обяснения и да направи своите възражения. По делото не бяха ангажирани доказателства,
които да оборват доказателствената сила на съставения акт. От своя страна
обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга
на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по
съдържанието си отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН, установяващ изискуемите
реквизити, формулирано е конкретно и ясно административно обвинение, което се
потвърждава от събраните по делото доказателства.
От материално-правна страна,
обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, се установяват
от събраната по делото доказателствена съвкупност.
Изложеното обосновава извод
за осъществяване от обективна страна признаците на състав на административно
нарушение по чл.179 ал.3 вр. с чл. 139 ал.6 от ЗДвП, както правилно деянието е
квалифицирано от административно наказващият орган.
Съдът намира, че определеното
по размер наказание „глоба” от 300.00 лева е необходимо и достатъчно да се
постигнат целите на чл.12 ЗАНН и санкционираното лице ще бъде мотивиран да
спазва установения правен ред и ще се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите участници в движението.
Така мотивиран и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 009718/30.03.2020 г., издадено от Г. А.Т.,
началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, с което на основание чл. 179 ал.3 във
връзка с чл. 139 ал.6 от ЗДвП на И.И.И., с ЕГН **********, с адрес: *** е
наложена „Глоба” в размер на 300.00 /триста/ лева, за нарушение на чл. 10 ал.1
т.1 от Закона за пътищата, както и за заплащане на таксата по чл. 10а ал.2 от
ЗП в размер на 10.00 лева, на основание чл. 189е, ал.7 от ЗДвП и чл. 4 ал.4 от
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и н а база изминато разстояние, във връзка с чл. 25 от Тарифата за
таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура”, като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Сливен по реда на
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: