№ 20247
гр. София, 07.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110140813 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Л. В. С., чрез пълномощника адв. Е.
И., срещу „*******“ ЕООД, ЕИК **********, с която са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща
заплащане на „такса бързо разглеждане“ в сключен между страните договор
за кредит №********** от 30.09.2018г. поради противоречие със закона и
накърняване на добрите нрави, както и осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платената въз основа на нищожната
клауза такса в размер на 20 лева.
Ищцата твърди, че между страните е сключен договор за кредит
№********** от 30.09.2018г., по силата на който бил предоставен от
ответното дружество паричен заем в размер на 200 лева, при уговорен ГПР в
размер на 50%, лихвен процент – 40,90%. Съгласно договора ищцата следвало
да заплати и такса за бързо разглеждане на документи в размер на 28,48 лева.
Ищцата поддържа, че така уговорената такса е нищожна като неравноправна,
тъй като при сключване на договора опциите били или избиране на
приоритетно разглеждане в срок от 15 минути и плащане на такса за това или
обикновена заявка без такса със срок за становище на заемодателя до 7 дни.
Това означавало, че при необходимост от разглеждане на заявката в по-
кратък срок заемополучателят бил принуден да избере опция за приоритетно
разглеждане. Таксата била уговорена в договора едва след като е направена
заявката, като при подписване на договора потребителят се задължавал да
1
плати такса, за която не му било известно в какъв размер е и как ще бъде
платена. Липсвала еквивалентност между таксата и извършената услуга от
заемодателя. Поради това клаузата имала неравноправен характер и с нея се
целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника без
реално да е извършена конкретна услуга. Таксата представлявала скрит
разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен като такса преди
отпускането и усвояването на кредита и с нея се целяло реално заобикаляне
на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Таксата за бързо разглеждане по
същество била добавка към възнаградителната лихва и го обогатявала
неоснователно. С оглед изложеното моли предявените искове да бъдат
уважени, като бъде прогласена нищожността на оспорената клауза от
договора и бъде осъден ответникът да заплати на ищцата платената въз
основа на нищожната клауза сума, както и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна
„*******“ ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт Д.Д., с който
предявените искове се оспорват изцяло. Ответникът не оспорва, че между
страните е сключен процесният договор за кредит, по силата на който
предоставил на ищцата сумата в размер на 200 лева, при срок на кредита 17
дни, с падеж на 17.10.2018г., като по кредита били начислени договорна
лихва в размер на 3,81 лева и такса за допълнителна незадължителна услуга
„Експресно разглеждане“ в размер на 28,48 лева. Посочва, че сумата по
договора била предоставена на ищцата по сметка на каса в „********“ АД на
30.09.2018 г. Твърди, че ищцата се е възползвала от предвидената в т.2.1. от
Общите условия към договора възможност и е заявила получаването на
допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на искането
за отпускане на кредит, за което била начислена и заплатена посочената
такса. В общия случай, когато кредитоискателят не желаел ползването на
допълнителна услуга по приоритетно разглеждане на искането за отпускане
на кредит, кредиторът предоставял отговор в рамките на до седем календарни
дни от момента на подаване на искането. Заявената от ищцата услуга за бързо
разглеждане гарантирала обработка на искането и получаването на отговор в
рамките на до 15 минути от изпращането му. Услугата се предоставяла
изцяло и без забавяне веднага след постъпването на искането за отпускане на
кредит в системата на дружеството. Ответникът поддържа, че начислената
такса за предоставената допълнителна незадължителна услуга, заявена от
2
кредитополучателя, съответства на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, тъй
като гарантира насрещна престация от страна на кредитора и не е свързана с
усвояването и управлението на кредита. Счита, че не е налице противоречие и
с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, предвид, че в изпълнение на предвиденото в чл. 148, ал. 3
ЗЗП задължение Общите условия, в които се съдържали и допълнителни
незадължителни услуги, били предварително изпратени на Комисията за
защита на потребителите и съгласувани с органа. Допълва, че таксата за
„експресно разглеждане“ не се отнасяла за действия по усвояване или
управление на кредита, а се дължала за услуга, която се предоставяла преди
сключването на договора за кредит и не касаела условията по предоставянето
и връщането на същия. Оспорва твърдението на ищцата за нищожност на
процесната клауза от договора поради накърняване на добрите нрави и
нарушаване на императивните изисквания, въведени в ЗЗП. Поддържа, че не е
налице противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като процесната
такса не се заплащала във връзка с договора за кредит и не представлявала
задължително условие за получаване на сумата по кредита или за
получаването му при предлаганите условия, с оглед което напълно
основателно не била включена при формиране на ГПР. С оглед изложеното
моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване твърдените основания за нищожност
на договора; както и, че е заплатил на ответника спорната сума, а
ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията
му, включително наличието на валидно правно основание за задържане на
сумата.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за
редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл.140, ал.3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, за което да се призоват страните. Следва да бъдат приети като
писмени доказателства по делото представените от страните документи с
исковата молба и писмения отговор. Искането на ищцата за допускане
изслушването на съдебно-счетоводна експертиза е допустимо и относимо към
фактите от предмета на доказване по делото и е необходимо за
установяването им.
3
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
05.07.2023г. от 09.55 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е сключен договор за кредит
№********** от 30.09.2018г., по силата на който на ищцата в качеството на
кредитополучател бил предоставен от ответното дружество паричен заем в
размер на 200 лева.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, приложени към исковата молба и писмения отговор.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със
задачи, формулирани от ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 250 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. А. Д..
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен
депозит.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4