№ 2461
гр. София, 04.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско
дело № 20221000502768 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1, пр.2, във връзка с ал.1,
т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Й. Д. чрез процесуален
представител адвокат В. Т. с надлежно учредена представителна власт с
пълномощно, представено с жалбата срещу Определение № 3304/12.04.2022
г., постановено по ч.гр.д.№ 12563/2021 г. по описа на Софийски градски съд,
ГО, въззивни състави, ІІ-В състав, с което е оставено без разглеждане
възражение вх.№ 23045387/14.09.2021 г. на жалбоподателката срещу заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД по гр.д.№ 42936/2014 г. на СРС, 51 състав като
недопустимо.
Поддържа се неправилност на извода на съда, че е налице редовно
връчване на призовка за принудително изпълнение по изпълнително дело №
979/2014 г. по описа на ЧСИ Т. В.-Н.. Твърди се, че щом длъжникът трайно не
живее в страната и не е получил книжата си лично, той не може да се счита за
осведомен за тях, независимо от факта на формално законосъобразно
връчване. Твърди се, че М. Д. живее трайно във Виена, Австрия от 2010 г.
досега и по един и същи начин не е получила нито заповедта за изпълнение
през 2014 г., нито призовките на ЧСИ от 2016 г.
Моли съда да отмени като неправилно обжалваното определение и да
1
върне делото на СГС за ново разглеждане.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответната по жалбата
страна-„Топлофикация София“ ЕАД депозира отговор чрез юрисконсулт П.,
надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора. Счита
обжалваното определение за правилно, тъй като заповедта за изпълнение е
връчена надлежно, както съставът на СГС е посочил в мотивите си. Твърди,
че заповедта е връчена на 26.03.2016 г. на дъщерята на жалбоподателката - А.
П. Т..
Моли съда да остави без уважение жалбата.
От фактическа страна:
Частно гражданско дело № 12563/2021 г. по описа на СГС, ІІ-В състав е
било образувано по възражение с правно основание чл.423, ал.1, т.2 от ГПК,
подадено от М. Й. Д. и входено в регистратурата на СРС на 14.09.2021 г. вх.№
23045387. Молителката е поддържала, че не живее на постоянния са адрес, а в
Австрия и узнала за издадената заповед за изпълнение едва на 23.08.2021 г.,
когато упълномощения й представител извършил справка по ч.гр.д. №
42936/2014 г. по описа на СРС, 51 състав. С възражението са представени
документ, издаден от Областна управа Санкт Пьолтен, Направление „Правни
норми, регламентиращи упражняването на занятие“, от което се установява,
че на 09.11.2010 г. М. Д. се е регистрирала за упражняване на занятие: грижа
за лица, нуждаещи се от обслужване. Представен е договор от 04.08.2012 г.,
удостоверяващ изпълнението на занятието, както и договор за наем, от който
се установява, че М. Д., считано от 01.12.2012 г. и за неопределено време е
наела срещу заплащане квартира № 32, намираща се в къщата на Паулусгасе
№ 6, Виена 1030, която е и нейно основно местожителство-удостоверение на
Общинска управа Виена-Районна общинска управа на 3-ти район. От
останалите представени с възражението писмени доказателства се установява,
че от 2010 г. обичайното местоживеене на молителката е в Република
Австрия.
По делото е представено и заверено копия от изпълнително дело №
20147910400979 по описа на ЧСИ Т. А. В.. От доказателствата в него се
установява, че молителката М. Й. Д. има регистриран постоянен и настоящ
адрес в Република България, гр.***, район ***, ж.к. „***“, бл.***, вх.*, ет.*,
2
ап.**. Има дъщеря А. П. Т., регистрирана на същия адрес. Установява се, че
на 26.03.2016 г. на дъщерята на молителката е връчена призовка за
принудително изпълнение, чрез която длъжникът е уведомен за насрочен
опис и оценка на движими вещи. С молба вх.№ 06093/22.11.2021 г. по
изпълнителното дело е представено пълномощно по силата на което, М. Й. Д.
е упълномощила адвокат В. Т. П. да осъществя правна помощ и процесуално
представителство по делото. На същата дата адвокат Д. е поискал и съответно
съдебният изпълнител му е разрешил достъп до изпълнителното дело за
справка.
При така установените по делото факти, СГС, ІІ-В състав е приел, че на
26.03.2016 г. на длъжника е била връчена призовка за принудително
изпълнение чрез лице, живеещо на обявения от длъжника постоянен и
настоящ адрес-А. П. Т., дъщеря, със задължение да предаде на адресата.
Съдът е приел, че връчването е редовно и няма данни получилото призовката
трето лице да не е уведомила адресата за същата, поради което е приел, че
длъжникът е узнал за заповедта за изпълнение и образуваното въз основа на
нея изпълнително дело още през 2016 г. Възражението по чл.423 ГПК е
подадено в съда на 14.09.2021 г., след изтичане на преклузивния едномесечен
срок по чл.423, ал.1 от ГПК, поради което е оставил без разглеждане
възражението като процесуално недопустимо.
При така установените факти, съдът приема следното от правна
страна:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на
обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.1, пр.2, във връзка с ал.1, т.1 и в
преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално
допустима, а по същество е основателна.
Настоящият съд не споделя виждането на СГС, че на 26.03.2016 г.
длъжникът, в случая молителят е бил уведомен и е узнал за издадената срещу
него заповед.
На тази дата на дъщерята на молителката е била връчена призовка за
принудително изпълнение, а не покана за доброволно изпълнение, с която
длъжникът евентуално е разбрал за предприето срещу него принудително
3
изпълнение чрез опис и оценка на движими вещи. Чрез тази призовка на
длъжника не се изпраща препис от подлежащия на принудително изпълнение
акт, който се изпраща заедно с поканата за доброволно изпълнение, каквато
не е връчена редовно на длъжника и до настоящия момент.
Съобразно нормата на чл. 423, ал. 1 ГПК, възражението пред въззивния
съд може да се подаде в едномесечен срок от узнаване на заповедта за
изпълнение. Смисълът на основанието по чл. 423, ал. 1. т. 2 ГПК е да даде
реална възможност на длъжника, който не е имал постоянно местожителство
в страната и затова спрямо него е неприложимо производството по чл. 410
ГПК, да се защити като подаде възражение пред въззивния съд. Това
основание /за разлика от предходната хипотеза - чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК/ не
съдържа изискване съдът да е допуснал нарушение на процесуалните правила
при връчване на заповедта за изпълнение. Тук законът отдава значение на
факта, че след като не е връчена лично на длъжника заповедта за изпълнение,
при отсъствието му от страната, макар правилата на призоваването да са
спазени, той обективно не е имал възможност да узнае за нея и да упражни
правото си на възражение по чл. 414 ГПК. Именно затова за начало на срока
за възражение пред въззивния съд законът определя моментът на узнаването,
който момент не съвпада с момента на връчването на заповедта за
изпълнение. Изцяло в този смисъл Определение № 106 от 4.03.2013 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 24/2013 г., I г. о., ГК.
При твърдения на молителя за момента на узнаване на заповедта и
излагане на основанието по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК съдът разполага с
правомощието да извърши преценка за спазването на срока за депозиране на
възражението и на база на изявленията на молителя, ако същите са
подкрепени от данните по делото-Определение № 739 от 11.10.2010 г. на ВКС
по ч. т. д. № 637/2010 г., I т. о., ТК. Узнаването на заповедта в производството
по чл. 423, ал. 1 ГПК следва да се докаже от длъжника, който упражнява
правото на възражение.
Молителката е твърдяла, че е узнала за издадената заповед за
изпълнение едва на 23.08.2021 г., когато упълномощения й представител
извършил справка по ч.гр.д. № 42936/2014 г. по описа на СРС, 51 състав.
Доказателство за извършена справка по ч.гр.д. № 42936/2014 г. по описа на
СРС, 51 състав не е представено. Но е налице писмено доказателство,
4
намиращо се в кориците на копието от изисканото от съда изпълнително
дело, а именно: молба вх.№ 06093/22.11.2021 г. депозирана по
изпълнителното дело, с която е представено пълномощно по силата на което,
М. Й. Д. е упълномощила адвокат В. Т. П. да осъществя правна помощ и
процесуално представителство по делото. На същата дата адвокат Т. и в
качеството си на пълномощник на длъжника е поискал и съответно му е
разрешен достъп до изпълнителното дело за справка, следователно считано
най-късно от 22.11.2021 г. може да се приеме, че длъжникът е узнал за
издадената заповед с оглед извършената от неговия упълномощен
процесуален представител справка по изпълнителното дело. Следователно и
подаденото на 14.09.2021 г. възражение е в законоустановения преклузивен
едномесечен срок.
Неправилно съдът е приел, че датата на узнаване е 26.03.2016 г.,
доколкото от доказателствата по делото не може да се направи еднозначен
извод, че от тази дата длъжникът е узнал за издадената срещу него заповед. В
призовката за принудително изпълнение не е посочен подлежащия на
принудително изпълнение акт, не са посочени и конкретни размери на
конкретни суми, дължими от длъжника. Както бе посочено по-горе може да
се направи извод за знание за започнало принудително изпълнение, но не и на
какво основание, доколкото срещу длъжника може да има образувани и
няколко изпълнителни производства. Няма данни след тази дата дъщерята на
молителката да се е запознала подробно и да е извършила справка по
изпълнителното дело, а и дори да е сторила това – по делото не са
представени надлежни писмени доказателства, удостоверяващи правомощия
на А. П. Т. да представлява своята майка по изпълнителното дело и да
извършва справки от нейно име.
Отделно от това спорно е дали осъщественото на 26.03.2016 г. връчване
е редовно, доколкото от писмените доказателства представени с
възражението се установява, че от 2010 г. молителката живее и работи в
Република Австрия, т.е. не живее на адреса в гр.София, ж.к. „***“,
следователно адресата на съобщението-длъжникът М. Й. Д. и другото лице-
нейната дъщеря, която е получила съобщението не живеят на един и същи
адрес, поради което призоваването по чл. 46, ал. 2 ГПК е нередовно. За
установяването на това обстоятелство молителката е заявила и
доказателствено искане за допускане на свидетел, т.е. ако от представените
5
писмени доказателства съдът не е могъл да стигне до извода, че към
26.03.2016 г. молителката и дъщеря й фактически не са живели на един и
същи адрес, то е следвало да допусне доказателственото искане и да даде
възможност на страната да докаже твърденията си, относно датата на която е
узнала за издадената заповед.
Ето защо и по горните съображения, въззивният съд намира, че жалбата
е основателна и като такава ще следва да бъде уважена, а обжалваният акт
отменен като неправилен и делото върнато на СГС за произнасяне по
същество на възражението.
Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 3304/12.04.2022 г., постановено по ч.гр.д.№
12563/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, въззивни състави, ІІ-В
състав, с което е оставено без разглеждане възражение вх.№
23045387/14.09.2021 г. на М. Й. Д. срещу заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена в полза на „Топлофикация София“
ЕАД по гр.д.№ 42936/2014 г. на СРС, 51 състав като недопустимо.
ВРЪЩА делото на СГС за произнасяне по същество на възражението с
правно основание чл.423, ал.1 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6