Решение по дело №321/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 392
Дата: 27 октомври 2021 г.
Съдия: Бойка Михайлова Табакова Писарова
Дело: 20217240700321
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юли 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 392

 

    гр. Стара Загора, 27.10.2021 год.                   

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Старозагорски административен съд, в публично съдебно заседание на  тридесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав        

                                                                  

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                          Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                          РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря  Албена Ангелова

и с участието на прокурора  Гриша Мавров

като разгледа докладваното от  съдия  Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело №321 по описа  за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на „Кубин БГ“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ №157, офис 11, чрез пълномощника адв.П.Д., против Решение №27 от 25.05.2021г., постановено по АНД №1009/2021 год. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно  постановление /НП/ № 24-002921 от 22.03.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция пo труда“ град Стара Зaгopa, c наложена на касатора имуществена санкция в размер на 3 000 лева на основание чл.75а, ал.2 ЗТМТМ, във връзка с чл.79, ал.4 ЗТМТМ. В жалбата се съдържа оплакване за незаконосъобразност на решението, като твърденията са за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорват се направените от съда изводи, че вмененото административно нарушение е доказано по безспорен начин. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства, не е изложил доводи кои от тях приема и не е дал отговори на възраженията му против наказателното постановление. Счита, че в решението липсват мотиви, което го прави необосновано. Въз основа на изложени в жалбата съображения  е направено искане за отмяна решението на районния съд и за постановяване на друго, с което да бъде отменено издаденото НП. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

        

Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото. В постъпило писмено становище от процесуалния представител юрисконсулт М. касационната жалба се оспорва като необоснована и неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата  и предлага решението на Районен съд  - Стара Загора  да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „Кубин БГ“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ №157, офис 11, представлявано от управителя Х.К., чрез пълномощника адв.П.Д., против Наказателно постановление №24-002921/22.03.2021 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора,  с което  на  „Кубин БГ“ООД на основание чл.75а, ал.2, във вр. с чл.79, ал.4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв за нарушение на чл.75а, ал.2 ЗТМТМ. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че „Кубин БГ“ ООД, ЕИК *********, в качеството си на работодател – юридическо лице, е приело чужденеца – гражданин на трета държава (Република Турция) М.Н.Г., ЛНЧ **********, да предоставя за него работна сила в град Стара Загора на 30.12.2020 год. (дата на постъпване на работа) без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.

 

За да потвърди НП, Старозагорският районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочено е, че в обстоятелствената част на НП и АУАН са изложени всички факти и обстоятелства, релевантни за състава на административното нарушение, с което е удовлетворено изискването на законодателя в чл.57, ал.1 т.5 ЗАНН и чл. 42, т.3 и т.4 ЗАНН. Обосновано е, че и в двата акта административното нарушение е точно и ясно конкретизирано по време, място и начин на извършването му. Прието е, че АУАН е съставен и връчен непосредствено след съставянето му на пълномощник на нарушителя, с което са спазени изискванията на чл.40 и чл.43 ЗАНН. Констатирано е, че извършеното административно нарушение е  свързано с трудовото законодателство и е с международен елемент, като засяга не само българското законодателство, но и международните актове, по които РБългария е страна. Посочено е, че спазването на изискванията на ЗТМТМ е гаранция за защита правата на работника и регулатор на трудовата миграция. При съвкупната преценка на всички тези обстоятелства въззивният съд е приел, че в конкретния случай не може да бъде приложена разпоредбата на чл.28 ЗАНН, тъй като извършеното  административно нарушение е с висока степен на обществена опасност. По тези съображения районният съд е потвърдил обжалвания санкционен акт. 

 

Решението на Старозагорския районен съд е валидно, допустимо и правилно.

 

 Административнонаказателната отговорност на „Кубин БГ“ ООД е ангажирана за нарушение разпоредбата на чл.75а, ал.2 ЗТМТМ, според която на работодател – юридическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. От фактическа страна обвинението се базира на приемане на 30.12.2020г в град Стара Загора на чужденеца – гражданин на трета държава (Република Турция) М.Н.Г., ЛНЧ **********, да предоставя работна сила за дружеството без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.

 

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП са допуснати съществени процесуални нарушения. В проведеното производство са спазени всички законови изисквания на ЗАНН и е гарантирано в пълна степен  правото на защита на наказаното лице. Осигурено е надлежното му участие, като АУАН е съставен в присъствието на надлежно упълномощеното да представлява дружеството лице пред „Дирекция „Инспекция по труда“, връчен е екземпляр на пълномощника, не са вписани възражения, нито са представени писмени такива в предвидения от закона тридневен срок. При извършената служебна проверка съдът установи, че са спазени и сроковете за реализирането на административнонаказателната отговорност. АУАН и НП съдържат всички императивно изискуеми реквизити, включително дата и място на нарушението, а дали те съответстват на обективната действителност е въпрос по същество на спора и касае материалната законосъобразност на НП. Формулировката на фактическото описание на административното нарушение не оставя съмнение в отправеното обвинение към работодателя, а именно че за него чужденец предоставя работната си сила не по установения за това законов ред.

 

Правилно въз основа на събраните по делото доказателства е прието от районния съд, че вмененото нарушение е извършено от привлеченото към отговорност лице. Писмените доказателства безпротиворечиво сочат, че М.Н.Г. е чужденец - гражданин на трета държава, съгласно дадената легална дефиниция на това понятие за целите на закона в §1, т.4 от ДР на ЗТМТМ /не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария/. В машинночитаемата зона на приложеното по преписката разрешение за пребиваване изрично се съдържа запис на латиница TUR, а съгласно чл.20, ал.2, т.5 от ЗБЛД българските лични документи /какъвто представлява разрешението за пребиваване/, съдържат данни за гражданството на притежателя си. Следователно категорично се установява фактът, че М.Г.е турски гражданин. С него в гр.Стара Загора е сключен трудов договор № 501/ 29.12.2020г с „Кубин БГ“ ООД за длъжността „шофьор товарен автомобил/международни превози/“, договорът е регистриран  по надлежния ред в НАП на 29.12.2020г, договорът е регистриран  по надлежния ред в НАП на 10.06.2020г, лицето е командировано в  чужбина със заповед, т.е. то е наето /прието/ да предоставя работната си сила, което е достатъчно за привличане на работодателя му към отговорност за нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. Независимо, че част от тези документи /трудов договор, допълнително споразумение, длъжностна характеристика и др/ не са подписани от работника, то те са представени от пълномощника на работодателя в хода на проверката именно с цел да се потвърди встъпването в трудово правоотношение /л.43 от АНД № 994/ 2021г на РС Стара Загора/. В този смисъл неоснователно е оплакването, че за съставомерността на деянието е необходимо да се докаже дали работникът е законно пребиваващ чужденец и да се събират допълнителни доказателства за изясняване на трудовото му правоотношение с касатора. В тежест на работодателя е да посочи или да поиска приобщаване и на други доказателства, които обосновават защитната му теза, а такива процесуални действия не са предприети от него. Не се споделя също оплакването, че обвинението е за допустителство, което по принцип се наказва в изрично предвидените от закона случаи, тъй като в АУАН и в обжалваното НП обективно липсва фактическо и правно обвинение за допустителство по смисъла на чл.24, ал.2 от ЗАНН.

 

Неоснователно е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Разгледани, подложени на преценка и отхвърлени като неоснователни са всички възражения на санкционираното лице, като в изпълнение на изискването на чл. 339, ал.2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН съдебното решение съдържа мотиви защо не се приемат доводите, изложени в подкрепа на подадената жалба. Напълно се споделя становището на съда, че случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, понеже не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите нарушения от този вид. Определеният размер на санкцията към установения в закона минимум не нарушава принципа за пропорционалност, регламентиран в чл.5, §4 от Договора за Европейския съюз и не надхвърля необходимото за постигане на законовите цели, а именно да се стимулира спазването на правилата за регулиране на трудовата миграция в рамките на Европейския съюз на работници–граждани на трети държави чрез разрешаване на достъпа до пазара на труда в Република България. Обстоятелството, че на дружеството са наложени 22 имуществени санкции не обуславя извод за непропорционалност, тъй като лицето разполага с възможността да оспори пред съда всяка от тях и да се защитава срещу всяко конкретно обвинение.

 

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

 

При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане на ответника по касационната жалба се дължат разноски на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/29.11.2019 год./  като „Кубин БГ“ ООД следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора сумата  80.00 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.38 от Закона за правната помощ.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е      Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27 от 25.05.2021г., постановено по АНД №1009/2021 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

 

  ОСЪЖДА „Кубин БГ“ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“№157, офис 11 да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора сумата 80.00 /осемдесет/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.       

 

   Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

          

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                             2.