Решение по дело №64/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 50
Дата: 27 февруари 2019 г. (в сила от 27 февруари 2019 г.)
Съдия: Мария Иванова Христова
Дело: 20193001000064
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

50

гр. Варна, 27.02.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ СЛАВОВ

    ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова

в.т.д.№64 по описа за 2019г. на ВнАС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТР.

Образувано е по жалба от „РАШЪН ПРЕМИУМ СПИРИТС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, чрез адв.П., срещу решение №962/10.12.2018г. по т.д.№1849/2018г. на ВОС, с което е потвърден отказ №20181030183858-2/05.11.2018г. на длъжностното лице по регистрацията, постановен по заявление вх.№20181030183858, подадено от адв.П. за вписване промени по партидата на „РАШЪН ПРЕМИУМ СПИРИТС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД – заличаване на вписан управител в хипотезата на чл.141, ал.5 от ТЗ.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно. С подаденото заявление е поискано заличаването на М. А. Ц. като управител на дружеството, на основание чл.141, ал.5 от ТЗ. Същият е направил изявление за освобождаването му като управител, което е връчено на управителя на дружеството на 14.08.2018г. Към датата на подаване на заявлението пред Агенция по вписванията, месечния срок, визиран в чл.141, ал.5 от ТЗ, е изтекъл, като в определения от закона срок вписване на обстоятелството не е било извършено.

Твърди се, че правото на управителя да прекрати едностранно правоотношението си предполага удостоверяване факта на получаване на изявлението от адресата на същото – дружеството, което в настоящия случай е осъществено, при спазване правилата на чл.50, ал.1 от ГПК.

Сочи още, че при постановяване на решението следва да бъде отчетена спецификата на отношенията в дружеството, а именно: в началото на м.10.2018г. двама от съдружниците са били освободени от дружеството, на основание чл.125, ал.2 от ТЗ, като към настоящия момент в дружеството има само един съдружник – О. В. А., която е и втори управител. Същата е гражданин на Руската федерация, не пребивава на адрес в страната и от дълго време няма връзка с нея, което прави уведомяването й практически невъзможно.

По същество се претендира отмяна на решението и на постановения отказ и даване на задължителни указания на АВп, ТР, по реда на чл. 25, ал. 5 ЗТР, за вписване на заявените промени.

Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

Със заявление образец А4 вх.№ 20181030183858/30.10.2018г., подадено  по електронен път от адв.Д.П. – адвокат с изрично пълномощно, са заявени за вписване по партидата на търговеца – жалбоподател в ТР промени в обстоятелствата подлежащи на регистрация, а именно заличаване на М. А. Ц. като управител на дружеството по реда на чл.141, ал.5 от ТЗ.

Към заявлението са приложени: 1/молба от 14.08.2018г. от М. А. Ц. до „РАШЪН ПРЕМИУМ СПИРИТС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД за освобождаването му като управител на дружеството. В молбата е посочено, че при неразглеждането й, същата следва да се счита като писмено едномесечно предизвестие за освобождаването му на основание чл.141, ал.5 от ТЗ. В нея е направено удостоверяване за получаването й от М. Ц., в качеството му на управител, на 14.08.2018г.; 2/ пълномощно за представителство на „РАШЪН ПРЕМИУМ СПИРИТС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД пред ТР при Агенция по вписванията, както и за подаване на жалби срещу откази, което е дадено от управителя на дружеството М. А. Ц.; 3/ декларация по чл.13, ал.5 от ЗТР; 4/ декларация по чл.13, ал.4 от ЗТР; 5/ квитанция за заплатена държавна такса.  

 С указания №20181030183858/01.11.2018г. на заявителя е указано да представи доказателства, че представеното уведомление по чл.141, ал.5 от ТЗ е достигнало до компетентния на дружеството орган за вземане на необходимото решение.

В определения от закона срок, по партидата на търговеца не са постъпили доказателства, с които да се изпълняват указанията на длъжностното лице, поради което е постановен обжалвания отказ на длъжностното лице.

Спорните пред настоящата инстанция въпроси са дали заявлението е подадено от надлежно легитимирано лице, както и дали уведомлението на напускащия управител е надлежно връчено на дружеството.

Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ управителят на дружество с ограничена отговорност може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до един месец от връчване на уведомлението дружеството трябва да заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не направи това, управителят може сам да заяви за вписване на това обстоятелство, което се вписва независимо дали на негово място е избрано друго лице.

С оглед изричната разпоредба на закона, легитимиран да поиска заличаването си като управител е физическото лице, вписано като такъв, а не дружеството по реда на чл.141, ал.5 от ТЗ. Още повече, че заявителят – адв.П. се легитимира като представител на дружеството въз основа на упълномощаване извършено от управителя, който към датата на подаване на заявлението е с прекратени правомощия.

От друга страна, съдът намира, че приложените към заявлението доказателства за уведомяване на дружеството за волеизявлението за напускане от вписания управител М. Ц. не удостоверяват надлежното му получаване. Последното ще е налице при достигане на изявлението до адреса на управление на дружеството или с връчването му на лице от канцеларията на дружеството, било чрез нотариална покана, по пощата или по друг подходящ начин.

Получаването на уведомлението от лицето, от което изхожда – напускащия управител, без да са налице доказателства за реалното му постъпване в канцеларията на търговеца, не може да обоснове извод, че същото действително е достигнало до лицата, които формират волята на дружеството и са компетентни да свикат ОСС, респ. да вземат решение за освобождаването му като управител. Разпоредбата на чл.141, ал.5 от ТЗ е предоставена на управителя с оглед защита при бездействие на органите на търговеца, което фактически е възможно след реалното им уведомяване за напускането му.

Липсата на доказателства, че волеизявлението на представляващия е достигнало до дружеството не може да обоснове извод за наличие на предвидените в закона предпоставки за заличаването му като управител - изтичане на предвидения в закона срок, поради което не са налице предпоставките за вписване на заявените промени.

С оглед съвпадане правните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното съставът на Варненски апелативен съд

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №962/10.12.2018г., постановено по т.д.№1849/2018г. на ВОС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: