РЕШЕНИЕ
№ 5623
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20241110144821 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН)
Образувано е по молба от 30.07.2024г., допълнителни такива от 09.08.2024г. и
27.08.2024г., подадени от В. Н. И., ЕГН **********, за защита от домашно насилие,
респективно за издаване на заповед за защита по ЗЗДН, в нейна полза, срещу Ц. М. Л., ЕГН
**********, за осъществен от страна на последната акт на домашно насилие на 24.06.2024г.,
подробно описани в молбата.
За ответника се твърди, че е леля/съпруга на брата на бащата на молителката/ на
молителя, неоспорено от страните.
Ответникът оспорва да е извършил вменения му във вина акт на домашно насилие,
описан подробно в сезиращата молба от 30.07.2024г.г., като на свой ред пресъздава
случилото се между страните.
Със заповед за незабавна защита от 28.08.2024г. съдът е наложил мярка за защита
срещу ответника по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно
чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
По делото се установява, че страните по делото са в роднинска връзка, съгласно чл.3
от ЗЗДН. Не е спорно, че молителят живее на адрес в гр. София, ж.к. Красно село.
След съвкупен и задълбочен анализ на събраните в хода на процеса писмени и гласни
доказателства, доводите на страните в настоящото производство, се установява по безспорен
начин, че отношенията между страните са силно изострени. Между тях липсва коректност и
диалогичност. По делото от кредитираните показания на св. А. М.в, който не е очевидец, но
видял молителката след инцидента, е видно, че същата е била изплашена и нервна, като
последователни и кореспондиращи с писмените доказателства събрани по делото, съдът
1
намира за доказан твърденият акт на домашно психическо насилие, изразяващо се в
отправена закана, че няма да я остави на мира, като я хванала насилствено за ръката. Св. Ц.
Л.също потвърждава, че са срещнали молителя, но ответника не е разговарял с нея, излага
факти и обстоятелства за 24.06., които не твърди молителката. Съдът намира тези
свидетелски показания за заинтересовани и противоречиви, поради което ги кредитира само
в частта на срещата между молителката и ответника, и силно влошените им отношения.
Извода на съда за осъществено от ответника спрямо молителя домашно насилие
по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, не се променя от свидетелските показания на Ц. Л., макар
да твърди, че е присъствал на срещата, тъй като не съвпада и мястото на инцидента,
посочено от молителката и свидетеля.
Съдът приема, че ответникът е извършил спрямо молителката процесния акт на
психическо и физическо насилие. Опора за този извод е представената декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН (л. 11 от делото), ответникът е извършил спрямо молителката процесното
насилие, а именно : ответникът е извършил домашно насилие върху молителката. В
декларацията се съдържат изявления, че на процесната дата в ж.к. Красно село, в близост до
бл.189, до игрището и паркинга, Ц. Л. хванала насилствено В. за ръката и я заплашила с
думите:“Няма да те оставя на мира, мръсница“. Съдът кредитира като годно доказателствено
средство декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, тъй като същата съдържа всички предвидени в
закона правноиндивидуализиращи белези и съвпада с изложеното в сезиращата молба.
Посоченото действие представлява акт на физическо и психическо насилие над
молителката по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН и съответно – акт на домашно насилие. Предвид
това, спрямо ответника следва да бъдат взети следните мерки по чл. 5 от ЗЗДН, а именно:
1. задължаване да се въздържа от извършване на домашно насилие;
С оглед гореизложеното, съдът намира, че спрямо ответника, като извършител на
домашно психическо и физическо насилие, с нисък интензитет, следва да бъде наложена
мярката по чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗЗДН, чрез която ще се даде защита на пострадалото лице и
възможност на ответника да преосмисли бъдещото си поведение. Съдът не е обвързан от
искането на пострадалия и следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Същевременно, неизпълнението на мярката ще доведе до
влизането в действие на предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици.
При този изход на спора и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът следва да
осъди ответника да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер
на 25.00 лева. Това е така, защото съгласно чл.11, ал.2 ЗЗДН „при издаване на заповед за
защита съдът възлага държавната такса и разноските по делото на извършителя на
домашното насилие”.
И двете страни по делото претендират разноски. При този изход на спора на молителя
се следват разноски съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, като са доказали
направени такива в размер на 1400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по договор
за правна защита и съдействие (л.95 от д.), но при направено възражение за прекомерност,
което съдът намира за основателно- делото не е от фактическа и правна сложност, т.е.
ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителя разноски по делото в размер на
700 лева- заплатено адвокатско възнаграждение, а за 10 лева за СУ не уважава разноски, тъй
като не се представи доказателство да са платени от молителя. При този изход на спора на
ответника не се следват разноски, поради което и искането му за присъждането на такива
следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
2
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу Ц. М. Л., ЕГН **********,
с адрес: гр.София, кв. Овча купел- къщите, ул. Маестро Кънев, , като:
ЗАДЪЛЖАВА Ц. М. Л., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В. Н. И., ЕГН ********** .
ПРЕДУПРЕЖДАВА Ц. М. Л., ЕГН **********, че при неизпълнение на настоящата
заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА Ц. М. Л., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС държавна такса в
размер на 25.00 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 16 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Ц. М. Л., ЕГН **********, да заплати на В. Н. И., ЕГН **********,
сумата от 700.00 (седемстотин) лева – разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ц. М. Л., ЕГН ********** за присъждане
на разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок от
връчването му на страните, като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение (чл.
20 от ЗЗДН).
УКАЗВА на страните, че издадената заповед за незабавна защита по делото №311 от
28.08.2024г. спира да се прилага от деня на постановяване на настоящото решение, като
ИЗДАДЕНАТА ДНЕС ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ съгласно чл. 17, ал. 3 ЗЗДН, независимо от обжалването .
Препис от настоящото решение да се изпрати на районните управления на МВР по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3