Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..
гр. Варна,
……………………2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВАРНА,
XIV състав, в открито съдебно заседание проведено
на първи юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при секретаря НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА като разгледа докладваното от съдията ПЕЛОВСКИ адм. дело № 2815 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във
връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ)
Образувано по жалбата на А.Л.М. с ЕГН **********,***, чрез адв. Н.И.,***, против Заповед № КС – 225А-7/30.11.2021 г., издадена от кмета на Район
„Аспарухово“, Община Варна, с която се нарежда премахване на незаконен строеж: „Жилищна сграда“, изграден в ПИ 10135.5503.156, на границата с ПИ 10135.5503.155, ул. ***,
район „Аспарухово“, гр. Варна.
В жалбата оспорващата чрез адв. И. счита, че процесната заповед е
незаконосъобразна и необоснована. Изразява несъгласие с констатациите на
административния орган. Твърди, че не е
налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, тъй като
процесната сграда отговаря на изискванията на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Излага
съображения, че за процесната сграда се прилага разпоредбата на § 16, ал. 1 от
ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като е построена през 1971-1972 година. Твърди се, че сградата била засегната от
пожар (2011 г. -2012 г.). Сочи, че през
лятото на 2021 г. е извършена „реконструкция“ по смисъла на § 5, т. 44 от ДР на
ЗУТ на построената през 1971 г. – 1972 г. къща, която е с изгорял покрив.
Счита, че процесната заповед е издадена в нарушение на чл. 8, § 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните му свободи, тъй като
оспорващата не притежава друг имот. Въз основа на тези твърдения се иска отмяна на
обжалваната заповед.
В съдебното заседание и в депозирани писмени бележки, оспорващата чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата
и изложените в същата съображения. Претендира
направените по делото разноски, като представя списък по чл. 80 от
Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК).
Ответникът чрез процесуалния представител излага становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че
строежът е изграден без издадено разрешение за строеж и без стоителни книжа и
документи, и в нарушение на нормите на ЗУТ, поради което е незаконен строеж по
смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Релевира доводи, че административното
производство е извършено в пълнота, като са събрани доказателства и е изяснена
фактическата обстановка.
В съдебно заседание и в депозирани писмени
бележки процесуалния представител на ответника счита, че по делото се е
доказало, че процесната сграда е изградена без разрешение за строеж и одобрени
проекти, каквито за извършените строителни работи се изискват. Сочи, че съображения
за търпимост на строежа в заповедта не могат да бъдат изложени, тъй като сграда
е изградена през 2021 г.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
С констативен протокол от 15.09.2021 г. е установено, че
възложител и извършител на строежа „Жилищна сграда“ в поземлен имот с
10135.5503.156 в 28-ми м.р., район аспарухово, гр. Варна – А.Л.М., ЕГН **********.
Проверката е извършена в присъствието на възложителя на строежа. Към момента на
проверката е установено, че без издадено разрешение за строеж и без строителни
книжа и документи, в имота се изгражда жилищна сграда.
Нарушението е отразено в Констативен акт (КА) №
72/29.09.2021 г. съставен от служители „Контрол по строителството“ при дирекция
КСИД – Район Аспарухово. Изготвена е окомерна скица на разположението,
размерите в план и във височина на обектите и характера на фасадата. Установено
е следното: поземлен имот с идентификатор 10135.5503.156, находящ се ул. ***, район
„Аспарухово“, гр. Варна, се намира в урбанизирана територия с начин на трайно
ползване за средно застрояване (от 10 до 15 м.), площ 292 кв. м ., стар номер
258, съгласно заповед за обобрение на КККР № РД-18-73/23.06.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК; имотът, съгласно нотариален акт *** е
собственост на М.Х.М. (М. Х.ов Х.); наследници на М. са М.М. Х., Е.М.Х., Н.С.К.,
А.С.Л.а, С.К.К., Ш.К.Д., Н.П.Х., Р.П.О., Ю.Р.Х., Е.Щ. М., Г.Ш.М., Ж.Ш.М., А. Л.
М.; Установен е възложител и извършител на строежа „Жилищна сграда“ в поземлен
имот с 10135.5503.156 в 28-ми м.р., район аспарухово, гр. Варна – А.Л.М., ЕГН **********;
проверката е извършена в присъствието на възложителя на строежа; към момента на
проверката е установено че без издадено разрешение за строеж и без строителни
книжа и документи, в имота се изгражда жилищна сграда; строежът е с конструкция
от стоманобетони греди и колони върху стоманобетонен фундамент с височина 2,50
до 0.20 м. според денивелацията на терена, има частично изпълнени външни стени
от тухли, върху които е изгражда двускатен покрив с дървена конструкция, като
общата квадратура на строежа е около 51,33 кв.м. с размери – широчина около
4,10 м., дължина около 12,52 м. и височина от около 2,80 м. в най-високата част е с височина около
4,20 м. Така изградената постройка е строеж, съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
Строежът е 5 (пета) категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „г“ ЗУТ и
чл. 10 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Време на
извършване на строителството е през месец септември 2021 г., без издадено
разрешение за строеж и без строителни книжа и документи, установено с
Констативен протокол от 15.09.2021 г. Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл.
137, ал. 3 ЗУТ и чл. 148, ал. 1 ЗУТ, установените нарушения на посочените норми
квалифицират строежа като нарушение на чл. 225, ал. 2, т 2 ЗУТ, съответно е
налице основание за започване на административно производство по реда на чл.
225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на строежа.
КА № 72/29.09.2021 г. е връчен лично на А. Л. М. на
18.10.2021г., удостоверено с подпис и е уведомена за началото на
административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ – за премахване на
стоеж. В законоустановения 7 – дневен срок е постъпило възражение от оспорващата
с рег. № РД21021923АС/25.10.2021 г. срещу КА, с което не са представени
строителни книжа и документи, доказващи законността на строежа. Във
възражението от жалбоподателката са изложени твърдения, че районната
администрация не е квалифицирала правилно категорията на строежа, а в случая се
касае за възстановителни работи по засегнати в следствие на пожар сграда на А.Л.М..
От Заповед № КС – 225А-7/30.11.2021 г., издадена от кмета на Район „Аспарухово“,
Община Варна, се установява, че като е взел предвид цялата фактическа обстановка в административното
производство и възражението на жалбоподателката, административният орган е
приел, че съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „г“ ЗУТ към строежи от пета
категория се причисляват и реконструкции, преустройства, основни ремонти и
смяна на предназначението на строежи от тази категория, а съгласно § 5, т. 44
от ДР на ЗУТ, „Реконструкция“ на строеж е възстановяване, замяна на
конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението
на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и
трайността на строежите.В тази връзка е приел възражението за неоснователно. АО
е установил, че безспорно е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.
2, т. 2 ЗУТ, изпълнен без разрешение за строеж и без одобрени проекти в
нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148,
ал. 1 ЗУТ, както и, че строежът не е търпим, тъй като неговото изграждане е
започнало през месец юли 2021 г., видно от подаденото възражение с рег. №
РД21021923АС/25.10.2021 г. На основание чл. 225а ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал.
1, т. 8 ЗУТ и съгласно дадените със Заповед № 2556/11.08.2021 г. правомощия е наредено премахването на незаконен
строеж: „Жилищна сграда“, изграден в ПИ
1035.5503.156, на границата с ПИ 10135.5503.155, ул. ***, район „Аспарухово“,
гр. Варна. Заповедта е получена от А.Л.М. на 07.12.2021 г., видно от отбелязването на обратната разписка.
От заповед № 2556/11.08.2021 г. се установява,
че кметът на община Варна е предоставил своите функции по ЗУТ на кметовете на
райони за строежи от четвърта, пета и шеста категория – правомощията по чл. 223, ал. 1, т. 1-10 ЗУТ, както и
да издават мотивирани заповеди по чл. 225а ал. 1 ЗУТ за премахване на строежи
от четвърта до шеста категория или на части от тях, незаконни по смисъла на чл.
225, ал. 2 ЗУТ, като заповедите се издават въз основа на констативен акт,
съставен от служители, назначени по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ.
За изясняване на фактите и по искане на двете оспорващи по делото е
назначена и приета СТЕ на вещото лице инж.
А.П..
Същата не е оспорена от страните и се кредитира от съда като дадена компетентно
и безпристрастно с изключение на изводите от правен характер. В заключението си
вещото лице сочи, че сградата е
едноетажна, разположена върху терен с наклон юг-север с денивелация от порядъка
на 2,20 м. Северната част се състои от едни етаж, разположен в ската, и в тази
част излиза на нивото на улицата. На място тази част от сградата е съществуваща
и това може да се установи при огледа. Използва се за складово помещение и е с
размири 2,90/3,93 м и светла височина 2,65 м. Стените са стоманобетонови с
дебелина 40 см., таванът е стоманобетонова плоча с дебелина 10 см. Изпълнена е нова част, която попада върху
част от съществуващия склад и върху терена в по-високата част от имота. В
частта, в която са запазени стените от съществуващата сграда е изпълнена
реконструкция. Изпълнена е нова част от юг на запазените зидове. Върху
съществуващата част от сградата, новата пристройката от север и възстановената
част от сградата от юг е изпълнен нов дървен покрив, без стоманобетонова плоча.
Върху съществуваща стоманобетонова плоча на складовото помещение, пристройката
и в частта на съществуващата сграда е изпълнена нова стоманобетонова настилка.
Изпълнена е нова външна мазилка, монтирана е нова дограма и са изпълнени
вътрешни довършителни работи. От установеното на място, представения снимков
материал може да се направи следното заключение: върху част от съществуващо
складово помещение и част от съществуваща сграда по КК е изпълнено ново
строителство с площ от 21.75 кв.м., изпълнено от стоманобетони колони, пояси и
основи, тухлени стени от решетъчни тухли; в част от съществуващата сграда със
ЗП 19,23кв.м. са запазени съществуващите стени; от юг на запазената част по т.
3 и в частта от съществуващата сграда по КК е изпълнена нова пристройка със
стоманобетони колони, пояси и тухлени стени със ЗП 7,15кв.м.; върху
реализираното строителство по т. 1-3 е изпълнен нов дървен покрив, двускатен,
покрит с керемиди с площ; изпълненото строителство е със ЗП 47,74кв.м., от
която ЗП = 36,2 кв.м. е част от съществуващата сграда с идентификатор 10135.5503.156.2
от КК на гр. Варна. Счита, че изпълнените СМР дейности са реконструкция на
съществуващата сграда, изразяваща се във възстановяване на част от сградата и
нов покрива и нови помещения (пристройки) от север на реконструираната част.
Посочва, че изпълненото строителство може да се реализира при условията на
действие на чл. 50, ал. 1, т. 2 и по чл. 53 ЗУТ, а съществуващата сграда с
идентификатор 10135.5503.156.2 представлява търпим строеж, като за нея може да
се приложат чл. 50 ЗУТ и § 53, ал. 2 от ПЗР ЗУТ в посочените ограничения. По
действащите норми към момента на построяване 1971-1972г. сградата е била
допустима по действащия ЗРП и правилата за застрояване. Посочва, че в КА и
Заповедта е дадено описание на нов строеж, като размери на сградата и в двата
акта са с приблизителни величини, измерените на място не се различават
значително от описаните и е дадено описание на нов строеж. В КА съществува
окомерна скица, в която са посочени отделните части от сградата по отношение на
новостроящи се и съществуващи. Установения на място строеж съответства на
посочения строеж и СМР в окомерната скица към КА. По отношение на текстовата
част на КА и обжалваната Заповед няма идентичност с реализираното на място
строителство. В обжалвания административен акт като незаконен строеж е описана
цялата сграда, а от установеното на място и от окомерната скица към КА строежът
се състои от новоизградени помещения и части от съществуващи. Сочи, че от
огледа на място не може да установи, кои части от сградата са останали след
пожара.
В съдебно заседание на въпроси на съда и на процесуалните
представители страните пояснява, че на места е реализирано изцяло ново
строителство, там старите зидове и старите
съществуващи сгради не са били запазени към момента на изграждането, тъй като може
да се е наложило да ги съборят, защото качеството на материала и стабилността
не е била достатъчно, за да бъдат запазени така, че да се подменят или усилят.
По делото е разпитан свидетелят Х.Р.З., който установява с показанията си, че познавам имота от
както от преди петдесет години. В него е била изградена сграда към 1970 г.
Сградата е имала стълби които водят да една плоча и тераса от където се е
влизало. От влизането във вратата е имало една стая два на два, като кухничка,
вътрешна врата и друга стая. Като се излезе навън е имало и втора стая, но не с
вътрешна врата, а от там се влизало. Фактически е имало две стаи и кухничка. В
резултат на пожара покрива е бил запален, имало е и щети, паднали тухли и
всичко е било на открито, поради което не е била годна за живеене. В заключение
счита, че разлика между къщата преди и сега няма.
По делото е разпитан
свидетелят К. Л. Асенов, който установява с показанията си, че помни старата къща, като последствие е била запалена, след това е бил
направен ремонт. Старата къща е била построена отдавна. Счита, че между старата
и новата къща няма разлика от вън, а от вътре няма представа.
При така изложената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът следва да
осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за
издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Оспорващата
е адресат на оспорения административен акт, поради което за същия е налице
правен интерес от оспорването, по арг. от чл. 147, ал. 1 АПК. Спазен е
изискуемият 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 АПК за обжалване, с
оглед съобщаването на заповедта на 07.12.2021 г. (л. 5 от адм. пр.) и
депозиране на жалбата на 15.12.2021 г. (л. 5 от делото). Жалбата е срещу
подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт по смисъла на чл.
214, ал. 2 във връзка с т. 1 ЗУТ. Със спора е сезиран родово и местно
компетентният съд, съгласно 215, ал. 1 ЗУТ. Кумулативното наличие на обсъдените
положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на жалбата.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
С оспореният акт – заповед №
КС-225А-7/30.11.2021 г. на Кмета на район „Аспарухово“, община Варна, е наредено да бъде
премахнат незаконен строеж: „Жилищна сграда“,
изграден в ПИ 1035.5503.156, на границата с ПИ 10135.5503.155, ул. ***, р-н
„Аспарухово“, гр. Варна.
Производството по
издаване на оспорената заповед е започнало с издаване на Констативен акт №
72/29.09.2021 г. от служители на „Контрол по строителството“ при дирекция КСИД
– Район Аспарухово, община Варна, съобразно чл. 225а, ал. 2, изречение първо ЗУТ.
Лицата, съставили констативния акт са инж. Даниела Борисова Добрева на длъжност
главен инспектор в дирекция КСИД, район „Аспарухово“, Община Варна и Т.С.Г., на
длъжност главен инспектор в дирекция КСИД, район „Аспарухово“, Община Варна, и
същите са служители за контрол по строителството в администрацията на Район Аспарухово
– Община Варна, т. е. притежавали са
компетентност за съставяне на констативни актове – арг. от чл. 225а, ал. 2,
изречение първо във връзка с чл. 223, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Строежът чието
премахване е разпоредено с обжалваната заповед е от пета категория – реконструкция
на съществуваща жилищна сградата и изграждане на нови помещения, поради което
компетентният административен орган да издаде заповед за неговото премахване е
кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Със заповед № 2556/11.08.2021 г. се установява, че кметът на община Варна е предоставил своите
функции по ЗУТ на кметовете на райони за строежи от четвърта, пета и шеста
категория – правомощията по чл.
223, ал. 1, т. 1-10 ЗУТ, както и да издават мотивирани заповеди по чл. 225а ал.
1 ЗУТ за премахване на строежи от четвърта до шеста категория или на части от
тях, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ, като заповедите се издават въз
основа на констативен акт, съставен от служители, назначени по реда на чл. 223,
ал. 2 ЗУТ.
С оглед така предоставените правомощия оспорената заповед е издадена от
компетентен орган – Кмета на Район „Аспарухово“, Община Варна. Същият освен
материална е имал и териториална компетентност, тъй като строежът е с адрес ул.
***, район „Аспарухово“, гр. Варна, който административен адрес е в
териториалния обхват на район „Аспарухово“, Община Варна.
Констативен акт № 72/29.09.2021
г. е връчен лично на оспорващата на 18.10.2021 г., видно от положения върху
него саморъчен подпис. От А. Л. М. е подадено възражение рег.№
РД21021923АС/25.10.2021 г. в установения срок по чл. 225а, ал. 2, изречение
второ ЗУТ. Същото е обсъдено от ответния административен орган.
Спазена е и
процедурата по съставяне на констативен акт по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, като е
направена конкретизация на подлежащия на премахване строеж и неговото
местонахождение.
Оспорената заповед е
издадена по реда на чл. 225а ЗУТ и съдържа съществените елементи на
формата на индивидуален административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 АПК,
приложим съгласно препращащата разпоредба на чл. 228 ЗУТ. Същата е мотивирана,
изложени са фактически и правни основания за издаването й в съответствие с чл.
59, ал. 2, т. 4 АПК. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена при
спазване на изискванията за форма и на процесуалните правила. Изложеното
обосновава извод за липса на съществени процесуални нарушения при издаване на
оспорения административен акт. Оспорената заповед не противоречи и на
материалния закон.
Видно от съдържанието
на процесния административен акт, описаният строеж е квалифициран като
незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Съгласно цитираната правна
норма, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. По силата на чл. 148, ал.
1 ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон,
а споредчл. 137, ал. 3 ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с
предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени
инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон.
От цитираната правна
регламентация се установява, че наличието на надлежно издадено разрешение за
строеж и строителни книжа винаги е абсолютна предпоставка за законосъобразно
реализиране на строителството.
За целите на ЗУТ
понятието „строеж“ е легално определено в §5, т. 38 от ДР на ЗУТ - това са
надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни, консервационни и реставрационни
работи по недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на
предназначението.
По делото се спори, че строежът, предмет на премахване с процесната
заповед, е
пета категория. Приетото по делото заключение по СТЕ е видно,
че изпълненият строеж представлява реконструкция на съществуваща сграда,
изразяващо се във възстановяването на част от сграда и нов покрив, както и нови
помещения (пристройки) от север на реконструираната част от 21,75 кв.м. и от юг
7,15 кв.м. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „г“ ЗУТ строеж представлява и реконструкцията, преустройството и основния
ремонт на строеж от допълващото застрояване. Т. е. за процесната постройка
реконструкцията на част от сграда и покрив, както и изграждане на нови
помещения към нея, представляват строеж от пета категория и на собствено основание за
извършването им са необходими строителни книжа. В конкретния случай
констатациите на административния орган, потвърдени и от заключението на СТЕ,
безспорно обуславят извод, че се касае за строеж от пета категория по см. на
чл. 137, ал. 1, т. 5, б „г“ ЗУТ, тъй като е налице реконструкция на жилищна
сграда от пета категория и нов покрив, и изграждане на нови помещения
(пристройки).
По делото се установи, че изпълненият строеж
представлява реконструкция на съществуваща сграда, изразяващо се във
възстановяването на част от сграда и нов покрив, както и нови помещения
(пристройки) в имота на оспорващата, вследствие на възникнал пожар, при който тя е изгоряла. Извършеното
строителство засяга носещата конструкция, която е преизградена изцяло. Реконструкцията и възстановяването на съществуващата сграда и покрива, както и изграждането на нови помещения, засягат конструктивни елементи на сградата, поради
което съда
счита, че представлява извършване на „реконструкция“ по смисъла на § 5, т. 42 и т. 44
ДР ЗУТ. Реконструкция на съществуваща сграда и покрив, както и изграждането на нови помещения е вид строеж, за който се изискват строителни книжа, с каквито
процесният строеж не разполага. Поради това същият е незаконен и на основания чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ кметът на район „Аспарухово“, община Варна е разполагал с материална компетентност да издаде заповед за
премахването му.
По наведените в
жалбата доводи, че от страна на административния орган е извършено съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в липса на съображения по отношение на
„търпимостта“ на процесната заповед, настоящия съдебен състав счита същите за
неоснователни. Предвид установеното време на
извършване на строителството – м. юли - септември 2021 година, въпросът за търпимост на строежа е ирелевантен за настоящото
производство предвид посочените дати в § 16 от ПР на ЗУТ, § 184 от ПЗР на ЗИД
на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Това обстоятелство е посочено и в атакуваната
заповед. Според настоящия съдебен състав
нормите на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ в случая са
неприложими- за да се приеме, че са налице предпоставките на § 16 от ПР на ЗУТ,
постройката следва да е изградена до 07.04.1987 г. при първата хипотеза, от
08.04.1987 г. до 30.06.1998 г. при втората хипотеза и след 30.06.1998 г. при
хипотезата на ал. 3, като в хипотезите на ал. 2 и ал. 3 е необходимо също да е
деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. съгласно ал. 2, или в
шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ, съгласно ал. 3. В хипотезата на §
127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ строителството следва да е извършено преди 31 март
2001 г. В случая тези предпоставки не са налице. Според твърденията на оспорващата, строежът е изграден след пожар/погиване на съществуваща в имота постройка през 2021 г., а към този момент горните срокове са изтекли.
Ето защо съдът приема, че строежът не представлява търпим строеж по смисъла на
§ 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, и подлежи на премахване.
Оспорената заповед е
издадена в съответствие с материалния закон и неговата цел. С оглед на приетите
по делото доказателства съдът намира, че процесната заповедта не противоречи на
чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните му свободи
(КЗПЧОС), която по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република
България е част от вътрешното право и има предимство при противоречие с норма
от националното право. Член 8 от Конвенцията защитава и гарантира правото на
личен и семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция. Тези права не са
абсолютни и могат да бъдат ограничавани при наличие на предпоставките в ал. 2,
а именно ограничението да е предвидено в закона, да е необходимо в едно
демократично общество и да преследва една от изброените цели. Следователно,
административният орган трябва да изследва дали премахването на незаконния
строеж представлява необходима, подходяща и пропорционална мярка по смисъла на
чл. 8 КЗПЧОС.
Настоящият състав
намира, че при издаване на оспорената заповед не е нарушен принципа на
съразмерност по чл. 6 АПК и чл. 8, ал. 1 КЗПЧОС. Въведените в чл. 6 АПК
принципи на съразмерност, добросъвестност и пропорционалност могат да бъдат
прилагани от административните органи само в случаите, когато съществуват
различни и то законосъобразни възможности, като се избере тази от тях, която е
най-благоприятна и справедлива за субектите на правоотношението и от друга
страна - за държавата и обществото. При констатиране на незаконно строителство,
компетентните органи действат при условията на обвързана компетентност, т. е. в
правомощията им не съществува друга възможност, освен да разпоредят
премахването му. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява
незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската
администрация в случая, е напълно пропорционална на предвидената в закона цел.
Премахването на незаконния строеж, изпълнен без строителни книжа и при липса на
предпоставките за търпимост, е единственият способ, чрез който може да се
постигне законовата цел.
След като е доказано
наличието на незаконен строеж, мярката, приложена с оспорената заповед, е
необходима, защото преследва предвидена от закона цел – а именно да не се допуска
незаконно строителство. Същата е и подходяща, защото с нея тази цел ще се
постигне.
В случая не е
допуснато нарушение на чл. 8, ал. 1 КЗПЧОС и чл. 1 от Протокол № 1 към
Конвенцията, защитаваните права по които, на жилище и на собствеността върху него,
не са абсолютни. В ал. 2 на чл. 8 КЗПЧОС са дефинирани границите на допустимата
намеса на държавата в правата по ал. 1 в определени случаи, когато
ограничението е предвидено в закона и е необходимо в едно демократично
общество, в интерес на националната и обществена сигурност, или на
икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или
престъпления, за защита на здравето и морала, или на правата и свободите на
другите. При наличието на някоя от посочените предпоставки за прилагане на
ограничението се приема, че засягането на прокламираното от чл. 8, ал. 1 от
Конвенцията право е пропорционално на целта, за която мярката се налага. В
случая ограничителната мярка е наложена в интерес на обществото, което не
допуска съществуването на строежи, чието изграждане е в нарушение на
предвидените в устройствения закон изисквания. Въведеното от ЗУТ задължение за
снабдяване със строителни книжа преди изпълнението на строежите, не е самоцелно
- само за да се изпълнят въведени правила, а за да се гарантира - чрез
правилното, точно, устойчиво и с необходимата здравина изграждане на даден
обект, безопасността и здравето на живущите в него.
Освен това, при
положение че А. Л. М., е с постоянен адрес ***, не се доказва, че същата живее постоянно
на адрес ул. ***, р-н „Аспарухово“, гр. Варна и това е единственото й жилище.
Следва да се отчете
също така и фактът, че жалбоподателят е на 38 години, в трудоспособна възраст,
като по делото няма данни да е с влошено здравословно състояние, което да не му
позволява да полага труд. Предвид това обстоятелство следва да се посочи, че оспорващата
е трудоспособна и може да реализират доходи и да задоволяват жилищните си
нужди, като наемат жилище или кандидатстват за общинско жилище. Да се приеме
обратната теза, означава всяко лице, което не притежава собствен жилищен имот,
да може да изгради безпрепятствено незаконен строеж, което не е целта нито на
ЗУТ, нито на КЗПЧОС. С оглед на горното се налага извода, че оспорената заповед
не причинява вреди, несъразмерни с преследваната от закона цел.
По изложените
съображения съдът намира, че премахването на сградата, наредено с процесната
заповед, представлява пропорционална мярка по смисъла на чл. 8, ал. 2 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните му свободи, поради което
оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон и неговата
цел. Оспорената заповед е законосъобразна, поради което жалбата срещу нея
следва да бъде отхвърлена.
Жалбоподателят е собственик на поземления имот, в който е изграден
строежа, предмет на премахване с оспорената заповед. За строежа, предмет на
заповедта, не е представено разрешение за строеж, нито строителни книжа и
документи. Не се спори, че за
процесния строеж не са налични строителни книжа. Установи се от събраните по
делото доказателства, че за този строеж не са инициирани производства за
неговото узаконяване, което и не се оспорва от страните.
От събраните по
делото гласни свидетелски показания не се доказват твърденията на оспорващата, тъй
като същите единствено удостоверяват периода на изграждане и вида на сграда
преди пожара, но не и по отношение на какви конкретно СМР дейности са
извършвани след пожара. Съдът намира същите за ирелевантни към предмета на
спора.
Налице са законоустановените предпоставки за издаване
на оспорения административния акт, поради което жалбата се явява неоснователна
и следва да се отхвърли.
По изложените
съображения, Административен съд – Варна XIV състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Л. М. с ЕГН **********, против Заповед
№ КС-225А-7/30.11.2021 г., издадена от
кмета на Район „Аспарухово“, община
Варна, с
която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ,
във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е разпоредено премахване на
незаконен строеж: „Жилищна сграда“,
изграден в ПИ 1035.5503.156, на границата с ПИ 10135.5503.155, ул. ***, р-н
„Аспарухово“, гр. Варна.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчване на
съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: