ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503254 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, образувано по жалба на ищцата по спора Е.
А. Е., ЕГН - ********** срещу Определение № 10 432 от 29.09.2022 г., пост. по гр.д. №
9195/2022 г. на РС – Плводив в частта, с която е прекратено производството по делото по
отношение на предявения главен иск на основание чл. 130 от ГПК.
Поддържаните от жалбоподателката оплаквания са за неправилност на атакуваното
прекратително определение, искането й е за неговата отмяна и връщане делото на
първоинстанционния съд за даване по нататъшен ход на производството по главния иск.
От ответниците е депозиран отговор за неоснователност на частната жалба.
Претендират за потвърждаване на обжалваното определение и присъждане на направени
разноски / адвокатско възнаграждение /, за настоящото производство.
Съдът установи следното:
Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Следователно е
допустима и ще се разгледа по същество.
Производството пред районния съд е образуване по предявени от Е. А. Е. срещу
ответниците Главен иск – за осъждането на всеки от тях в качеството на наследник на Л. Д.
Г., б.ж. на гр. П., поч. на 02.01.2020 г. да й заплати сума в размер на 1 142, 85 лв. на
основание предоставен от нея на наследодателя и невърнат от него паричен заем в общ
размер 8 000 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до
окончателното изплащане, както и сума в размер на 28,88 лв. – лихва за забава до
предявяването на иска, считано от 23.03.2022 г. и Евентуален иск – за осъждането на
ответниците да й заплатят същите суми на основание чл. 59 от ЗЗД.
Исковата молба е депозирана в съда на 23.06.2022 г..
По депозирано в същия съд на 22.06.2022 г. от Е. Е. Заявление за издаване на Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу същите ответниците като
длъжници, за същите суми на основание предоставен от нея на наследодателя и невърнат от
1
него паричен заем в общ размер 8 000 лева, е издадена на 24.06.2022 г. исканата заповед /
Заповед № 4 651/24.06.2022 г. по ч.гр.д. № 9054/2022 г. на РС – Пловдив/, срещу която са
депозирани в срок - на дати 02.08.2022 г., възражения от длъжниците по чл. 414 от ГПК.
При така установеното - във връзка и с възражения на длъжниците за
недопустимост, районният съд с Разпореждане от 07.09.2022 г. е оставил производството по
главния иск без движение до установяване от ищцата на правен интерес.
С молба от 27.09.2022 г. ищцата е признала факта на издаване на заповедта по чл. 410
от ГПК срещу ответниците за вземанията й по главния иск, постъпилите срещу тези
вземания възражения от последните, както и получено от нея уведомление от заповедния
съд да предяви иск за установяване на тези си вземания. С оглед което е заявила искане за
изменение на главния иск от осъдителен в установителен – което съдът е допуснал / със
същото Определение от 29.09.2022 г. / и е представила препис от постановеното от
заповедния съд и връчено й на 21.09.2022 г. Разпореждане № 19 497/19.08.2022 г., с което й
е указано, че поради постъпилите от длъжниците възражения по чл. 414 от ГПК следва в 1 –
месечен срок да предяви иск за съществуване на вземанията си по заповедта.
При така установеното, с обжалваното определение от 29.09.2022 г. районният съд е
прекратил производството по делото по главния иск, като е приел същият за недопустим – с
оглед предвидения за кредитора специален иск по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК да установи
вземанията си по издадена в негова полза Заповед по чл. 410 от ГПК – чийто срок за
предявяване изтича на 21.10.2022 г.. Приети са за неоснователни поддържаните доводи, че с
преминаването на главния иск от осъдителен към установителен същият следва да се счита
за такъв с правно основание чл. 422 от ГПК с мотиви, че същият не е предявен във връзка с
развилото се заповедното производство, а отделно от него, ден след подаване на заявлението
и преди издаването на заповедта по чл. 410 от ГПК. В тази връзка е посочено, че искът по
чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението.
В частната жалба се поддържа горният извод на съда да е неправилен. Според
жалбоподателката, преминаване от осъдителен в установителен иск и обратно е винаги
допустимо, в т.ч. и при иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК, като и при този
вид изменение искът се считал предявен от датата на изменението, което в случая е
направено от нея в дадения й от заповедния срок по чл. 415 от ГПК. Като така не
съществувала процесуална пречка искът й – макар и предявен независимо от заповедното
производство и преди издаването на заповедта по чл. 410 от ГПК, да се счита такъв по чл.
422 ГПК във връзка с издадената заповед, като поддържа и че чл. 422 от ГПК – противно на
приетото от съда, не съставлява специален иск, тъй като за неговото разглеждане не е
предвиден процесуален ред, различен от общия исков процес. Единствено била въведена
правната фикция, според която този иск се счита предявен от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК и изискването да е спазен 1 – месечния срок по чл. 415 от
ГПК за предявяването му, което – с оглед изложеното по горе, счита да е в случая налице.
Поддържа още, че предявяването на втори идентичен на вече предявения главен иск,
предвид и съединяването му с евентуалния такъв се явява процесуално неоправдано / тъй
като ще наложи разглеждането им в отделни производства / и причиняващо й негативни
последици / ще понесе двойни съдебни разноски /. Поддържа се още оплакване, че съдът
постановил прекратителното си определение относно главния иск преди да изчака дадения й
от самия него срок да изложи становище по възведените от ответниците възражения за
неговата недопустимост, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и е самостоятелно основание за отмяна на определението.
Частната жалба е неоснователна.
Макар да се разглежда по общия исков ред, допустимостта на установителния иск
по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК е задължително предпоставена от наличието на издадена преди
2
това Заповед по чл. 410 от ГПК и направено от длъжника възражение в срок, поради което
този иск се явява специален – част и продължение на заповедното производство и се счита
предявен от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта.
Процесният иск е предявен като осъдителен независимо от вече подаденото
заявление по чл. 410 от ГПК, на дата, различна от датата на депозиране на заявлението и
преди издаването на заповедта по него. Поради което и независимо от изменението му в
установителен, искът се явява недопустим, тъй като не се обосновава извод той да е
специалния такъв по чл. 422 от ГПК във връзка с впоследствие издадената Заповед по чл.
410 от ГПК и постъпилите срещу нея възражения и да е предявен на датата на депозиране на
заявлението. Твърдението на жалбоподателката че датата на предявяването на иска следва
да се счита датата на поисканото от нея - и допуснато от съда, негово преминаване от
осъдителен в установителен е неоснователно, това изменение не променя датата на
предявяването на иска - като и в противен случай тази дата не е датата на депозиране на
заявлението. Неоснователно е и твърдението й искът да е предявен в рамките на указания от
заповедния съд 1 – месечен срок по чл. 415 от ГПК, искът – както се каза по горе, е предявен
преди още издаването на заповедта. Никакви съображения за процесуална икономия не
могат да санират порок по чл. 130 от ГПК. Обжалваното прекратително определение съдът
действително е постановил преди изтичането на дадения на ищцата с разпореждането от
07.09.2022 г. срок за установяване правния интерес от предявения осъдителен иск. Но
същото е постановено след като тя вече е депозирала молбата си по чл. 214 ал. 1 изр. трето,
предложение второ от ГПК – уважена от съда, а в подадената последваща молба относно
допустимостта се поддържат доводи, идентични на тези в частната жалба. Поради което и
предвид че съдът на всяка инстанция следи служебно за допустимостта на иска, предвид и
изложените от настоящата инстанция като такава и по същество мотиви за неоснователност
на поддържаните доводи за допустимост на иска, това процесуално нарушение само по себе
си не е основание за отмяна на обжалваното прекратително определение.
Допълнителен аргумент за недопустимост на главния иск е и установения в
настоящото производство факт на заведен от ищцата иск с правно основание чл. 422 от ГПК
за съществуване на вземанията по заповедта, предявен в срока по чл. 415 от ГПК.
Представени към писмения отговор на ответника А. Г. са заведената в съда на 24.10.2022 г.
искова молба, подадена на 19.10.2022 г. чрез лицензиран пощенски оператор Еконт.
Предвид изложеното частната жалба се оставя без уважение. На ответниците по
същата се присъждат направените от тях за въззивното производство деловодни разноски –
заплатено от всички тях възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева - съгласно
представения на лист 21 от делото договор за правна защита. Изключая ответника А. Г.,
която не е заявила искане за разноски и не е представила доказателства за направени такива.
И Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение частната жалба на ищцата по спора Е. А. Е., ЕГН - **********
срещу Определение № 10 432 от 29.09.2022 г., пост. по гр.д. № 9195/2022 г. на Районен Съд
– Пловдив в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на
предявения главен иск - като недопустим.
Осъжда Е. А. Е., ЕГН – **********да заплати на Л. И. Г., ЕГН - **********, Е. Д. А.,
ЕГН – **********, Й. Д. А., ЕГН – **********, С. Д. Г., ЕГН - ********** и Р. Д. А., ЕГН
– ........... разноски за производството по частната жалба в общ размер от 300 / триста / лева –
възнаграждение за един адвокат.
3
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4