Разпореждане по дело №1517/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 3398
Дата: 29 май 2019 г. (в сила от 14 август 2019 г.)
Съдия: Анелия Илиева Харитева
Дело: 20197180701517
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 22 май 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№……

 

Град Пловдив, 29 май 2019 година

 

 

Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав, в закрито заседание  на  двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

като разгледа докладваното от съдията частно  административно дело № 1517 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.250 и сл. от АПК.

Образувано е във връзка с определение № 7397 от 17.05.2019 г. по адм. дело № 4564/2019 г. на ВАС, VІІ о., и по жалба на С.Д.П. *** с искане за прекратяване на действията на служител в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Пловдив на 23.10.2018 г. по противозаконно задържане на СУМПС № ****.

Според жалбоподателя действията на служителя не се основават на законова норма, поради което се иска незабавното им прекратяване и присъждане на направените разноски.

Според началника на сектор „Пътна полиция“  искането е неоснователно, тъй като в конкретния случай при подаване на  документи за издаване на първоначално СУМПС е представил свидетелство за завършено основно образование след седми клас, а съгласно приложимия чл.23, ал.4 ЗНП (отм.) свидетелство за основно образование се получава след завършен осми клас.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 23.10.2018 г. жалбоподателят се явил в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив и предал на полицейски служител издаденото му СУМПС № ****, за което бил съставен протокол за доброволно предаване от същата дата.

На 28.11.2018 г. С.П. подал жалба до началника на сектор „Пътна полиция“ с искане да му бъде върнато неправомерно отнетото свидетелство. С писмо от 11.02.2019 г. началникът на сектора отговорил на жалбоподателя, че неговото СУМПС се съхранява в сектор ПП на основание протокол за доброволно предаване и към настоящия момент няма правно основание това свидетелство да бъде върнато.

С писмо от 05.03.2019 г. (след подаване на искането по чл.250 АПК до съда) началникът на сектор „Пътна полиция“ е уведомил началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив, че курсът на обучение на жалбоподателя е проведен в нарушение на чл.16, ал.4 от Наредба № 37 от 2002 г. на МТИС и че към момента на явяване на изпит за придобиване на правоспособност за водач на МПС С.П. не е отговарял на условията по Наредба № І-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина и на чл.151, ал.2 ЗДвП, поради което е поискано извършване на проверка относно изпита и анулиране на резултата от него.

В изпълнение на указанията на ВАС, дадени в определение № 7397 от 17.05.2019 г. по адм. дело № 4564/2019 г. на ВАС, VІІ о., настоящият съдебен състав изиска допълнителна информация от сектор „Пътна полиция“ и от Областен отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив.

От писмото от 22.05.2019 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ се установява, че към настоящия момент СУМПС не е върнато на жалбоподателя и че свидетелството е отнето на 23.10.2018 г. въз основа на цитирания по-горе протокол за доброволно предаване, като няма друг акт въз основа на който се извършва задържането.

От писмото от 23.05.2019 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив се установява, че в информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за жалбоподателя е посочено, че се е явил на практически изпит с протокол № 1242 от 01.08.2017 г. с окончателен резултат „издържал“ и в системата няма отразено анулиране на изпита.

Въпреки повторното задължение двете институции да дадат информация за наличие на възобновено административно производство по отнемане на СУМПС или по неговата отмяна, с писма от 29.05.2019 г. е отговорено, че такова административно производство не е възобновено.

Въз основа на тези факти съдът намира, че предвид факта, че твърдяното незаконосъобразно фактическо действие – противозаконно задържане на СУМПС продължава и към настоящия момент, от една страна, а от друга страна, за жалбоподателя е налице правен интерес от търсената защита, тъй като извършващото се задържане на документ неблагоприятно засяга неговите права и законни интереси, то искането по чл.250 АПК е допустимо. Разгледано по същество, то е основателно, защото фактическото действие не се основава нито на закона, нито на административен акт.

Съгласно чл.250, ал.1 АПК всеки, който има интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Следователно защитата по този ред е допустима само по отношение на неоснователни фактически действия, които се извършват извън определените по закон правомощия на органа и които не трябва да са приключили.

Дори и СУМПС да е предаден доброволно, за което е съставен протокол за доброволно предаване, с жалбата от 28.11.2018 г. до началника на сектор „Пътна полиция“ С.П. е поискал връщане на доброволно предадения документ и предвид липсата на започнало или възобновено административно или административнонаказателно производство (в каквато насока е предоставената в писмата на сектор „Пътна полиция“ и на Областния отдел „Автомобилна администрация“ информация) е следвало началникът на сектор „Пътна полиция“ или друг служител, на когото е възложено изпълнението на съответните задължения, да върне СУМПС на неговия притежател.

В чл.20 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. лимитативно са изброени случаите, когато се отнема свидетелството за управление – влезли в сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено наказание „лишаване от право да се управлява МПС“, заповед за принудителна административна мярка и съставен акт за административно нарушение, в изрично предвидените в ЗДвП случаи. В настоящия случай не е налице нито една от изчерпателно изброените хипотези на чл.20, т.е., не е налице основание за задържането на СУМПС.

Съгласно чл.19 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за свидетелство за управление на МПС, издадено или подменено въз онова на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ или не по реда, установен в тази наредба, административното производство във връзка с издаването се възобновява. С оглед отговорите и на двете инстанции, имащи отношение към придобиването на правоспособност като водач на МПС и издаването на документ за това, към настоящия момент не е налице и възобновено производство по издаване на СУМПС на С.П., нито друго административно производство по отнемането на правоспособността, макар че доказателства в тази насока бяха поискани и в този смисъл указанията на ВАС са изпълнени.

Всички разсъждения на началника на сектор „Пътна полиция“ относно приложението на § 16 ПЗР ЗИД ЗДвП (ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) и чл.23 ЗНП (отм.), придобиването или липсата на основно образование от страна на жалбоподателя, съответно има ли или няма право той да управлява МПС, следва да намерят място в административен акт, издаден във възобновено по реда на чл.19 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. производство по издаване на СУМПС или в производство по неговото отнемане.

Съответно с оглед липсата на доказателства за възобновяване на производството по издаване на СУМПС, за образуване на производство по отнемане на СУМПС или наличието на вече влязъл в сила административен акт, наказателно постановление, решение или присъда, издаден акт за установяване на административно нарушение, не може да се приеме, че задържането на СУМПС представлява част от някакво административно производство. Следователно се налага извод, че в конкретния случай е налице неоснователно фактическо действие по задържане на СУМПС и свидетелството следва да се върне незабавно на жалбоподателя.

С оглед основателността на жалбата основателно е също искането за присъждане на разноски, поради което следва да бъде осъдена ОДМВР Пловдив да заплати на жалбоподателя сумата 510 лева, представляваща направените разноски за държавна такса (10 лева) и за адвокатско възнаграждение (500 лева).

Затова и на основание чл.253 и чл.143, ал.1 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р А З П О Р Е Д И:

 

            Началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив и служителите на сектора ДА ПРЕКРАТЯТ БЕЗУСЛОВНО действията, които не се извършват в изпълнение на административен акт или на закона – противозаконно задържане на СУМПС № ****, издадено на С.Д.П., ЕГН **********,***.

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на С.Д.П., ЕГН **********,*** (петстотин и десет) лева, разноски.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.

 

Административен съдия: