№ 33
гр. Р., 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р. в публично заседание на двадесет и първи юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
при участието на секретаря Живка В. Манолова
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно
наказателно дело № 20225520200083 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. ЕМ. Т. от с.Т., общ.Р., обл.С.З., ЕГН
**********, с която твърди, че е незаконосъобразно наказателно
постановление № 21-0327–000818/21.12.2021г., издадено от ОД МВР гр.С.З.,
РУ Р., за това, че на 02.10.2021г. около 16,10ч. в с.Т. на улица без име-
централната част на селото до Кметството, в посока запад-изток е управлявал
колесен трактор „Беларус МТЗ-952”, с рег. № СТ ххххх собственост на ЗП
„С.Х.Ж” с прикачено към него ремарке, като прикаченото ремарке не е
регистрирано по надлежния ред, и няма сключен и действащ договор ЗЗ „ГО”
на автомобилистите, за което и на основание чл.638 ал.3 от КЗ му е наложена
глоба в размер на 400лв.
Жалбоподателя В. ЕМ. Т., редовно призован, не се явява в съдебно
заседание, но чрез своя упълномощен защитник адв.Ламбрев моли съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление, като сочи доводи за това.
Административно наказващия орган ОД на МВР С.З., РУ Р. – не се
явяват. В представено писмено становище по делото вземат становище по
същество на делото. Правят искане за присъждане на юрисконсулско
възнаграждение.
1
РП - С.З., ТО Р., редовно призовани, не се явяват и не изпращат
представител.
Съдът, като разгледа всички приложени по делото писмени
доказателства, изхождайки от факта, че делото е на фаза постановяване на
решение, намира за установено следното:
Акта за установяване на административно нарушение № 21-818 бл. №
082920/10.11.2021г. е издаден за това, че на 02.10.2021г. около 16,10ч. в с.Т.
на улица без име - централната част на селото до Кметството в посока запад-
изток жалбоподателя В. ЕМ. Т. е управлявал колесен трактор „Беларус МТЗ-
952”, с рег. № СТ ххххх собственост на ЗП „С.Х.Ж” с прикачено към него
ремарке, като прикаченото ремарке не е регистрирано по надлежния ред и
няма сключен и действащ договор ЗЗ „ГО” на автомобилистите.
АНО е приел, че е извършено нарушение на основание чл. 638
ал.3 от КЗ.
Въз основа на акта е издадено и наказателно постановление, което се
жали в настоящото производство, като са преповторени обстоятелствата по
нарушението, и за същото нарушение - на основание чл.638 ал.3 от КЗ му е
наложена глоба в размер на 400 лева.
От правна страна:
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя основания, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно
решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от
надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ въздига в наказуемо деяние
управлението на МПС, във връзка с чието притежаване и използване, няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите. Притежаване не е равнозначно на право на собственост, а
на владение на вещта МПС, което се потвърждава и от чл. 638 ал.1 и ал.4 от
КЗ, но и от чл.483 от КЗ, според които разпоредби задължение на собственика
2
на регистрирано и не спряно от движение МПС е сключването на договор за
задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, но това правило не
забранява и на всеки друг, който не е собственик на сключи задължителна
застраховка. Административно наказателна отговорност в чл. 638, ал.3 от КЗ
е предвидена само за трети лица по аргумент от въздигането в наказуемо
деяние на действието по управление на МПС, но „във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен договор за задължителна
застраховка“, което определя, че субект само лице, което към момента на
управлението владее и ползва моторното превозно средство, но не е
собственик. Това законодателно разрешение е обусловено от
предназначението на договор за задължителна гражданската отговорност на
автомобилистите, а именно да обезщети вредите от упражняване правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.
Нарушението е формално, поради което възможен е само пряк умисъл –
лицето съзнава или допуска, че няма сключен договор задължителна
застраховка „ГО”, но въпреки това взема решение за управление при
съзнаване, че нарушава установения ред на държавно управление. В отговор
на касационната жалба е нужно да се каже, че отговорността по чл.638, ал.3
от КЗ не е предвидена за това, че водачът не е проверил в Гаранционния фонд
дали има сключена застраховка за автомобила, който ще управлява, а за това,
че при съзнаване на липса на договор предприема управлението. В случая
съзнанието за извършването на деянието е налице, тъй като самото
управление на ремарке, което не е регистрирано по надлежния ред, липсва
каквато и да е регистрационна табела и това се вижда с просто око,
категорично води до това, да липсва и застраховка гражданска отговорност.
Деянието е формално, а това означава, че наказуемо е самото поведение, а
оттук към действието или бездействието трябва да е формирано отношението
на дееца – той да съзнава, че отсъстват условията, при които му е позволено
да го извършва, а това е така, когато не е уверен в съществуването им.
Обратно, когато управлява уверен, че те съществуват, макар и това да е
грешка, прилага се правилото на чл.14, ал.1 от НК, вр. с чл.11 от ЗАНН и
умисъл за конкретното административно нарушение отсъства. Това е така,
защото по аргумент от чл.14, ал.1 от НК, вр. с чл.11 от ЗАНН умисъла е
решение за онова престъпление/административно нарушение, чийто
фактически обстоятелства деецът съзнава - не съзнаването на фактически
3
обстоятелства от състава на престъплението изключва умисъла към същото.
Извършеното от обективна страна административно нарушение ще бъде
наказано или правно квалифицирано под онзи състав, чиито фактически
обстоятелства деецът съзнава.
Правомощията на органите на МВР са установени в ЗМВР /чл. 6, ал. 1,
т. 9; чл. 30, ал. 1, т. 5; чл. 31 – вр. със структурата по чл. 42, ал. 3 и
административно-наказателната дейност; чл. 98 и др. /, ЗДв. П, Наредба № 15
от 7.04.2008 г. за реда за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна
техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника - ЗРКЗГТ /приета на основание чл. 140, ал. 6
ЗДв. П/. В чл. 14 и чл. 15 от Наредба № 15 от 7.04.2008 г. са определени
задълженията на водачите при движение на колесни трактори, тракторни
ремаркета и друга самоходна техника по пътищата, отворени за обществено
ползване. Съгл. чл. 16, ал. 1 от цитираната наредба: „При възникване по
време на движение на повреда или неизправност в колесните трактори,
тракторните ремаркета и другата самоходна техника, която застрашава
безопасността на движението, се прилагат разпоредбите на чл. 101 ЗДвП”.
Според чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от същата наредба: Контролът по спазване
правилата и изискванията на тази наредба се осъществява съобразно
предоставените законови правомощия на: 1. органите, упълномощени от
ЗДвП; 2. органите, упълномощени от ЗРКЗГТ; 3. органите, упълномощени от
ЗП.; При издаване на актове за установяване на административни нарушения
контролните органи вписват данните на техниката от свидетелството за
регистрация по чл. 14, ал. 2, т. 2 ЗРКЗГТ /”свидетелство за регистрация на
техниката”/.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е
това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на
държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за
наказуемо с административно наказание налагано по административен ред.
Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е
извършено виновно – умишлено или непредпазливо, като законодателят е
предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от
закона случай.
4
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че при
извършената проверка на жалбоподателят от полицейските служители
последните са установили, че при управление на трактора, за което са
налични свидетелките показания на Г., приети от съда като такива на
очевидец, подкрепени от другите доказателства по делото, управлявания от
него трактор - не е имал застраховка гражданска отговорност.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателят, че не
е извършил нарушението, за което е санкциониран, тъй като към момента на
установяването му от полицейските служители той не е управлявал трактора.
Твърденията на жалбоподателя са негова защитна теза. Съдът даде вяра на
показанията на свд.Д. Т. Г., който категорично заявява, че е видял
жалбоподателя да управлява въпросния трактор със закачено към него
ремарке. В този смисъл съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че
не била посочена точната дата на извършване на нарушението, тъй като тя е
фиксирана от свидетелските показания на Г., и от обаждането му до телефон
112.
Съдът счита и че водач на нерегистрирано МПС, който го управлява в
момента преди проверката е субект на административно наказателна
отговорност по чл. 638, ал. 3 от КЗ. доколкото и неоснователно е твърдението,
че не се дължи сключване на застраховка „Гражданска отговорност” за
процесното МПС, тъй като същото не е регистрирано, съответно, че нормата
на чл. 638, ал. 3 от КЗ визира единствено и само регистрираните МПС, които
не са спрени от движение. Подобно тълкуване не би могло да бъде споделено,
доколкото не намира опора в текстовете от кодекса и възприемането му би
довело до поставяне в по-неблагоприятно положение на изрядните
собственици, изпълнили законовите изисквания за регистрация на
притежаваните от тях превозни средства, съответно лицата, които управляват
такива, спрямо собствениците и водачите на нерегистрирани или спрени от
движение МПС.
Основополагаща в този смисъл е ролята на разпоредбата на чл. 481, ал.3
от КЗ, съгласно която застраховането на водача по реда на КЗ се явява
абсолютно условие за законосъобразното движение на моторно превозно
средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата. В този смисъл са и съответните
5
текстове от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, изрично съдържащи изискване за представяне на
документ за сключена застраховка „Гражданска отговорност” при
първоначална регистрация на ново превозно средство, както и за
първоначална регистрация на превозно средство с регистрация в държава
членка на ЕС. Тези текстове имат за адресат собственика на превозното
средство и по недвусмислен начин сочат, че документ за сключена
застраховка собственикът на превозното средство представя както за
регистрация на ново превозно средство, така и за първоначална регистрация
на превозно средство с регистрация в държава - членка на ЕС и
непредставянето `и се явява пречка както за регистрирането на автомобила от
собственика, така и за управлението му от друго лице.
Чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ визира МПС, които са регистрирани и не са
спрени от движение, тъй като само такива МПС могат да бъдат управлявани
по пътищата, отворени за обществено ползване (арг. от чл. 140, ал. 1 и 2 от
ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.). След като обаче водачът управлява
неизрядно МПС, това обстоятелство категорично не го освобождава от
задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност” /в този
см. са Решение № 114 от 23.06.2020 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №
61/2020 г., Решение № 99 от 28.03.2019 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №
22/2019 г., Решение № 89 от 25.02.2020 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. №
1373/2019/.
В случая настоящия състав намира, съобразявайки посочените правни
норми, които административнонаказващият орган счита, че са нарушени от
жалбоподателя, разглеждайки изложените обстоятелства и всички събраните
по делото доказателства, че същите обуславят извод от правна страна, че
вмененото на жалбоподателя нарушение е доказано, поради следното:
Според разпоредбата на чл. 481, ал. 1 от КЗ „За целите на
задължителното застраховане по тази глава моторно превозно средство е
всяко превозно средство за движение по суша, задвижвано със собствен
двигател, както и трамваите, тролейбусите и самоходната техника по Закона
6
за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, включително
къмпинг-автомобилите. За моторни превозни средства се смятат и
ремаркетата и полуремаркетата по Закона за движението по пътищата,
включително къмпинг-ремаркетата”.
От ангажираните по делото доказателства съдът намира за безспорно
установен факта, че за управляваното от жалбоподателя МПС, към момента
на проверката – 02.10.2021 г. е нямало действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”.
Застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите е една от
задължителните застраховки, които българското застрахователно право
предвижда – чл. 461, т. 1 от КЗ. Същевременно, нормата на чл. 483, ал. 1 от
КЗ посочва субектите, които имат това законово задължение, т. е. тези, които
трябва да сключат такава застраховка, а именно: на първо място, всяко лице,
което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р България и
не е било спряно от движение (т. 1 на чл. 483, ал. 1 от КЗ), и на следващо
място – всяко лице, което управлява МПС при влизане на територията на РБ,
когато няма валидна за територията на страната застраховка (чл. 483, ал. 1, т.
2 от КЗ). Съответно, със санкционните разпоредби на чл. 638, ал. 1, т. 1 и т. 2
и ал. 3 от КЗ законодателят е предвидил налагането на административни
наказания за липсата на сключена застраховка ГО, както по отношение на
собственика на автомобила, така и по отношение на лицето, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „ГО”.
В разглеждания случай, от събраните по делото доказателства се
установи, че към момента на проверката за управлявания от жалбоподателя
МПС, не е имало валидно сключена застраховка „ГО”, същото не е било и
регистрирано. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата „моторните превозни
средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване
на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от
съответния митнически орган. Основен принцип в правото е, че никой не
може да черпи права от неизправното си поведение.
В АУАН и НП е определена правната квалификация на констатираното
7
нарушение, като такава по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Съгласно посочената
разпоредба лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, се
наказва с глоба от 400 лева, т. е. чл. 638, ал. 3 от КЗ предвижда наказание за
лице несобственик, което управлява МПС, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
В настоящият случай се касае до нерегистрирано МПС с водач, който го
е управлявал в момента преди проверката на документите, поради което е
субект на административно наказателна отговорност по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Действително задължението за сключване на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” е на собственика и е за всяко
регистрирано МПС, което не е спряно от движение (по аргумент от чл. 483,
ал. 1 от КЗ), но чл. 481, ал. 3 от КЗ въвежда абсолютна забрана за движение на
МПС, за които няма сключена и действаща застраховка „Гражданска
отговорност” за водача: „Не се допуска движение на моторно превозно
средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата, без водачът да е застрахован по
реда на този кодекс”. Предвид на тази абсолютна забрана за движение на
МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност” от жалбоподателя
Т. е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от
КЗ, с всички негови обективни признаци, а именно управление на МПС, във
връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”.
Цитираното правило на чл. 638, ал. 3 от КЗ освен санкционно е и
материалноправно и съдържа състава на самото нарушение, елементите от
което са установени по категоричен и непротиворечив начин в настоящото
дело. Налице е противоправно управление на четириколесния трактор без
същият да е регистриран от лице, което не е негов собственик, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
което закономерно е било санкционирано от АНО.
Ето защо, съдът намира, че като е ангажирал отговорността на
8
жалбоподателя Т. на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ АНО е постановил
законосъобразно наказателно постановление, при издаването на което са
спазени административнопроизводствените правила и изискването за форма.
Наложеното наказание е в предвидения в санкционната норма абсолютен
размер.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая правилно АНО не е
определил нарушението като „маловажно”, тъй като същото по нищо не се
различава от подобни нарушения, още повече, че видно от приложените
писмени доказателства – справка за нарушител от региона е видно, че
жалбоподателя Т. е многократно наказван за различни нарушения на ЗДвП и
не са налице никакви смекчаващи вината, обстоятелства.
В обобщение на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че
обжалваното НП е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в
съответствие с материалния закон и при липса на процесуални нарушения, и
като такова следва да бъде потвърдено.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител
на административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63д от
ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г. /, в съдебните
производства по обжалване на наказателно постановление, страните имат
право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези
разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в
полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както
е в случая за ОД на МВР – гр. С.З./, се присъжда възнаграждение в определен
от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен
размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно
заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на
чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административно-наказващия орган - ОД на МВР – гр. С.З. по делото, в
9
размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на дружеството -
жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по сметка на
ОД на МВР – гр.С.З..
По тези съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е издадено правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Предвид на всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.2, т.5 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0327–000818/
21.12.2021г., издадено от Началника на ОД МВР гр.С.З., РУ Р., с което на В.
ЕМ. Т. от с.Т., общ.Р., обл.С.З., ЕГН ********** е наложено наказание –
глоба в размер на 400 лева, на основание чл.638, ал.3 от КЗ, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА В. ЕМ. Т. от с.Т., общ.Р., обл.С.З., ЕГН ********** да
заплати на ОД на МВР С.З. сумата от 100 (сто) лева, представляваща размера
на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд С.З..
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
10