О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №260114/09.03.2021
г.
гр. Кюстендил 9.03.2021 г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в открито
заседание на девети март две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
При
секретаря Вергиния Бараклийска и с участието на прокурора от КнОП АНГЕЛ БАЙРАКТАРСКИ, като разгледа
докладваното от съдия Цекова ЧНД № 98/2021 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд и, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл.
437 и сл. НПК. Образувано е по ПРЕДЛОЖЕНИЕ с вх. № 261536/23.02.2021 г. за УПО
на лишения от свобода Б.А.Н.
ЕГН **********. Към предложението са приложени: Доклад ИСДВР за л.св., План на
присъдата, Скрининг за риск от вреди, досието на осъдения, Доклад
за пробационен надзор и справка за актуалния остатък от наказанието.
Представителят на пенитенциарното заведение
ю.к. Г. изрази становище за уважаване на предложението по изложените в
становището и развити в о.с.з.
съображения за наличие на доказателства
за настъпило поправяне на осъдения.
Прокурорът изрази становище за уважаване
на предложението за УПО.
Осъденото лице е съгласен с предложението и
поиска да бъде уважено.
Като последна дума л.св. Н. поиска да бъде
освободен.
С така изпратената до съда молба чрез
началника на затвора е изпълнено изискването на чл.437 ал.2 и 3 НПК/ изм. и
доп. ред.ДВ бр.13/2017 г./, молбата изхожда от надлежно легитимирано за
подаването й лице и ще се разгледа по
същество.
След обсъждане на всички налични
доказателства по делото в съответствие с разпоредбата на чл. 439 а НПК
съдът, след преценяване на доводите на страните и доказателствата по
делото, намери предложението за неоснователно, като прие следното от фактическа
и правна страна:
Лишеният от свобода Б.А.Н., ЕГН********** е постъпил в
Затвора на 21.05.2010г., като за начало на наказанието се счита задържането
му с МН“задържане под стража“ от 28.06.2009г.
Понастоящем
изтърпява наказание, постановено с
Присъда № 26 от 21.12.2010г. по НОХД № 258/2010 г. на Окръжен съд гр. Кюстендил, потвърдена по отношение
на него с Решение № 257/05.08.2011г. по ВНОХД 354/2011г. на САС, с която е осъден
за 2 престъпления:
= на
16 години
лишаване от свобода за
престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и 3, във вр. с чл.115 във вр. с чл.
20, ал.2 от НК, за деяние извършено: на 25.06.2009г. в черешов масив, находящ
се в м. „******”, землището на с. Ш. в съучастие като съизвършител, по особено
мъчителен начин и с особена жестокост, умишлено е умъртвил П.М.;
= на 4 години лишаване
от свобода за престъпление по чл.129, ал.2във
вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.2:от НК за деяние извършено по
същото време й на,същото място като съизвършител и в съучастие е причинил
средна: телесна повреда на Кръстю Васев, изразяваща се в
разстройство на здравето, временно опасно за живота.
На осн. Чл. 23, ал.1 НК му е наложено общото най-тежко наказание измежду
двете горни наказания в размер на 16 години лишаване
от свобода, което е постановено да се изтърпи при първоначален „строг” режим.
На осн. чл.
59, ал. 1 от НК е приспаднато времето
на предварително задържане с мярка за неотклонение „задържане под стража”,
считано от
28.06.2009г.
Присъдата
е влязла в сила на 29.12.2011 г.
С Решение на Комисията по чл. 73 /отм./ от ЗИНЗС /Протокол № 3/27.05.2015г./ режимът му е заменен от първоначален „строг”
на „общ” режим. Със Заповед № 561/21.08.2019 г. на
началника на затвора е настанен в 30ОТ
„Самораново“. Със Заповед №
30-413/15.06.2020г. режимът му е заменен от „общ” на „лек” режим.
С Постановление от 16.01.2019г. на Окръжна
прокуратура гр. Кюстендил, на осн. чл. 448, ал.1, вр. чл. 447, т. 2 от НПК е
прекъснато изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 7 дни, считано от 17.01.2019г. до 24.01.2019г.
С
Постановление от 24.01.2019г. на Окръжна прокуратура гр. Кюстендил, на осн. чл.
448, ал.1, вр. чл. 447, т. 2 от НПК е продължено прекъсването на изпълнението
на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 15 дни, считано от 24.01.2019г. до 08.02;2019г.
Лишеният от свобода Б.А.Н. е за първи път
в МЛС. В Справката му за съдимост фигурират предходни осъждания, по които е
реабилитиран. В общността заема висок социален статус. Взимал е участие в
организираните мероприятия спрямо интересите си и трудовата ангажираност.
При извършената първоначална оценка на
лишения от свобода Б.А.Н. по методиката OAS-ys рискът от рецидив
е в средните стойности - 71 точки, с дефицитни зони: настоящо правонарушение;
отношение към правонарушението, образование и обучение, злоупотреба с алкохол и
умения за мислене. Вследствие на провежданата индивидуално - корекционна работа
с лишения от свобода Б.Н. оценката на риска от рецидив е намалена поетапно до
55 точки - средни стойности, след отчетени положителни промени в зоните:
= отношение към правонарушението - приема
отговорността за извършеното деяние и осъзнава вината си; изразява съжаление
към жертвата; декларира мотивация за промяна на поведението си;
= образование и обучение - в индивидуален
порядък е повишил грамотността си; подобрено е четенето и писането; отношението
му към образователния процес е положително; въпреки че е без ценз; бил е
включен в курс по толерантност; записван е и в курс по испански език.
= злоупотреба с алкохол - счита злоупотребата
с алкохол като един от факторите за извършване на правонарушението; при
извършвани проверки по време на изтърпяване на наказанието си „лишаване от
свобода“ не е констатиран прием в условията на изолация; това от своя страна е
показател за изградено критично отношение към злоупотребата с алкохол, имайки
предвид факта, че деянието за което е осъден е извършено след употребата му;
= умения за мислене - има изградени умения да
разпознава проблемите и да ги разрешава по законосъобразен начин; умее да
предвижда последствията от действията си, и да извлича поука от собствените си
грешки.
Към момента не са налице дефицитни зони.
Последният план за препланиране на присъдата е от 16.03.2020 г.
Рискът от вреди е определен като среден на
база характера на извършеното правонарушение и отношението към него. В
контролирана среда не е проявил безразсъдно или рисково поведение.
Взима участие. в предлаганите му
ресоциализационнн дейности. Завършил специализирана групова работа по програма
„Насърчаване на толерантността“ и курс по испански език в затвора гр. Бобов
дол. Активно участва в самодейните затворнически органи.
По време на престоя си в затвора и в ЗООТ
осъществява трудова дейност, като към настоящия момент е назначен като общ работник в затворническата кухня в
общежитието.
По време на престоя си в затвора и в
общежитието не е наказван. За показано добро поведение е награждаван
многократно, включително с домашен отпуск и ползване на годишна почивка извън
ЗООТ, като црестоят му в домашни условия е без регистрирани проблеми и се е завръщал
без закъснения или употреба на алкохол или ПАВ. Завръща се в установения срок oт полагаемите му отпуски по режим.
Поддържа контакт с близките си като получава
необходимата му морална и финансова подкрепа от тях, което улеснява
изтърпяването на наказанието му. Преминати са всички стъпки на прогресивната
пенитенциарна система.
Отделно от
изложеното съдът констатира и следните факти относно поведението на л.св.Н., непосочени
в предложението, но безспорно установени от материалите в досието на л.св.Н.: От
Постановление на КнОП от 17.12.2014 г. е
установено, че срещу л.св. Б.Н. е било
водено досъдебно производство № 20/2014 г. по описа на ОП - Кюстендил, д.пр.№
166/2013 г. по описа на РУ МВР - Бобов дол
за престъпление по чл.214 ал.2 т.2 във вр. с чл.2133 а ал.2 т.2 и ал.3 т.7 ННК
- за това, че през м.септември 2013
г./ т.е. по време на изтърпяване на
процесното наказание „лишаване от свобода/ в затвора в гр.Бобов дол, с цел да
набави за себе си имотна облага, чрез сила, е принудил л.св. Г.К.Д. от с. *******, да извърши нещо
противно на волята му – да закупи за Н. цигари и хранителни продукти на обща
стойност 63 лв. В мотивите на постановлението е посочено, че около 12.09.2013
г. на л.св.Д., който е бил в една килия с Б.Н., му е бил нанесен побой с
причинени телесни увреждания и че Н. е
заплашвал нееднократно Д. с физическа саморазправа. Но единственото събрано доказателство
за тези обстоятелства били показанията на л.св.Д., като останалите разпитаните
като свидетели лишени от свобода са заявили, че не знаят нищо за случай. А СМЕ
е констатирала причинени на Д. телесни увреждания. И понеже не са били събрани
достатъчно и неопровержими доказателства за виновността на привлечения като
обвиняем Н. за горепосоченото престъпление, наказателното производство срещу
него е било прекратено с Постановлението на КнОП от 17.12.2014 г.
Освен това,
в досието на л.св.Н. са приложени няколко Докладни записки, въз основа на които
са съставени и се намират в досието три Протокола за предупреждение, съставени по
отношение на него, за периода от 2018 г.
до 2020 г., както следва:
= Протокол
за предупреждение от 13.06.2018 г., с който л.св.Б.А.Н. е предупреден за
следното: Да спазва установения ред, ЗИНЗС, ППЗИНЗС и да не влиза в
саморазправа със служителите от надзорно-охранителния състав/НОС/;
= Протокол за
предупреждение от 26.06.2019 г., с който л.св. Б.Н. е предупреден да опазва
имуществото и да спазва реда за баня на работещите;
= Протокол за
предупреждение от 25.08.2019 г., с който л.св.Б.Н. е предупреден да спазва
изискванията на ЗИНЗС, ППЗИНЗС, да изпълнява възложената му работа и да не
влиза във физическа саморазправа с други лишени от свобода.
Остатъкът от
наказанието“лишаване от свобода“ на л.св.Н. към днешна дата 1 година 6 месеца
29 дни.
От така установеното от фактическа
страна се налагат следните правни
изводи: За да се допусне УПО съгласно разп.на чл.70 ал.1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал доказателства
за своето поправяне .
Съгласно чл.439 а НПК/изм. ДВ бр.13/2017
г., в сила от 7.02.2017 г./ доказателства за поправянето са всички
обстоятелства, които сочат за положителна промяна на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има поправяне на
осъдения следва да се формира от поведението му по време на престоя в
пенитенциарното заведение въз основа на всички събрани по делото
доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението
на затворническата администрация.
Осъденият
е изтърпял предвидения в разпоредбата на чл. 70, ал.1 ,т.2 от НК минимум от 1/2 от размера на наложеното му
при условията на чл.23 ал.1 НК общо наказание от 16 години „лишаване от
свобода“, като е изтърпял общо 14 години 5 месеца 1 ден към днешна дата и към
днешна дата неизтърпяната част от това наказание е в размер на 1 година 6
месеца 29 дни. От изтърпяното наказание обаче фактически са изтърпяни 11 години
8 месеца 11 дни/ в които се включва и предварителното задържане/ и от работа – 2
години 9 месеца 12 дни.
Въпреки
липса на наказания и наличие на награждавания , поетапното снижаване на риска
от рецидив от 71 т. на 55 т. и констатираните положителни промени в дефицитните
зони, съдът намира, че все още не е налице втората предпоставка, тъй като не са
налице достатъчно доказателства за
поправянето на осъдения по см. на чл.70 ал.1 т.1 НК, защото: Доброто поведение
и спазване на реда в пенитенциарното заведение е задължение, а не привилегия за
осъдените, даваща основание и създаваща задължение за УПО.
Неколкократните награждавания в периода 2016 – 2020 г. и упражняваната
трудова дейност са безспорна индиция за положителна промяна на осъдения. Награждаването
му преобладаващо с „ползване на годишната почивка извън общежитието“ и „домашен отпуск“ отразява адекватната
реакция на затворническата администрация и положителната оценка от нея на
поведението му. Заради това и режимът му е заменен от „строг“ на“общ“ и от“общ“
– на“лек“. Но така констатираните положителни промени в личността на л.св.
според съда все още не са достатъчно основание за неговото УПО. Съдът в
резултат ан установената фактическа обстановка относон поведението на л.св.Н. в
крайна сметка го намира за противоречиво и неотговарящо на дължимото такова за
постановяване на УПО, поради няколко причини. На първо място, въпреки
цитираните награждавания съдът не може да приеме, че е настъпило трайно
поправяне на осъдения, вземайки предвид трите Протокола за предупреждение, и то
в периода 2018-2020 г. - съответно от 13.06.2018 г., 26.06.2019 г., 25.08.2019
г. Във всички тях, както се посочи и по-горе, той е бил предупреждаван да
спазва ЗИНЗ, ППЗИНС, които е нарушавал с различни действия от негова страна. В
първия от протоколите е предупреден да не влиза в саморазправа със служителите
от надзорно-охранителния състав, във втория - да опазва имуществото и да спазва реда за баня
на работещите, а в третия - да изпълнява възложената му работа и да не влиза
във физическа саморазправа с други лишени от свобода. Това мотивира съда да
приеме, че с така извършените нарушения на реда в затворническото заведение, та
било то и в ЗООТ, и то не в началото , а в края на изтърпяване на наказанието
си, л.св. Н. не е изпълнил своите задължения, визирани в чл.96 т.2 и 3 ЗИНЗС - да се грижи за опазване на имуществото и да
спазва установените за лишените от свобода правила. От това се налага единствено
възможния извод, че протоколите за предупреждение несъмнено сочат на поведение,
нарушаващо разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Освен това, съдът не може да не
вземе предвид и безспорния факт, че л.св.Н. е бил обвиняем за престъпление от
общ характер, извършено в затвора спрямо друг лишен от свобода, като наказателното
производство е било прекратено не поради неизвършване на престъпление, а поради
липса на достатъчно доказателства, подкрепящи единствените свидетелски
показания на пострадалия, който е друг лишен от свобода.
Доброто поведение и спазване на реда в
пенитенциарното заведение според съда е задължение, а не привилегия за
осъдените, даваща основание и създаваща задължение за УПО. Но с
предупредителните протоколи и с постановлението за прекратеното досъдебно производство
съдът прие, че въпреки липса на действащи дисциплинарни наказания и наличните награждавания, с трите
предупреждения за спазване на ЗИНЗС и ППЗИНЗС в периода 2018-2020 г. л.св.Н. не
е изпълнил основни задължения за лишените от свобода, визирани в чл.96 т.2 и 3 ЗИНЗС.
Възползвайки се от високия си статус в общността, след като е преминал
конюнктурно през всички етапи на прогресивната пенитенциарна система, л.св.Н. си
е позволил да неглижира основни задължения, вменени от ЗИНЗС и ППЗИНЗС. А това формира
единствено възможния и обоснован правен извод за липса на достатъчно
доказателства за поправянето на осъденото лице по см.на чл.70 ал.1 НК, въпреки
обратното становище в предложението.
На второ място, остатъкът от наказанието
от 1 година 6 месеца съвсем не е малък период от време и преценяването на това
обстоятелство с извършените нарушения на реда, за които е предупреден Н. с
трите протокола за предупреждение, мотивират съда да приеме, че е налице реална времева възможност за
превъзпитание на осъдения в трайна насока към спазване на правилата на ЗИНЗС и
ППЗИНЗС и формиране на едно действително устойчиво поведение, което според съда
към настоящия момент не е осъществено в изискващата се степен от специална
превенция на чл.36 НК с изтърпяното до момента наказание ЛС, наложено на Н. за извършените в съучастие престъпления
против личността по отношение на две различни лица – първото по чл. 116 ал.1
т.6, пр.ІІ във вр. с чл.115 вр. с чл.20 ал.2 НК и второто по чл.129 ал.2 вр. с
ал.1и във вр. с чл.20 ал.2 НК.
Това налага според съда продължаваща необходимост
от проследяване на поведението му при смекчения режим и пребиваването му извън
ЗООТ при наличния остатък от наказанието, въпреки протоколно приложените стъпки
на прогресивната пенитенциарна система. Защото въпреки снижаване на риска от
рецидив той остава в рамките на средния такъв от 55 точки, а в тези рамки е и
риска от вреди.
Горните правни изводи за липса на втората
предпоставка по чл.70 НК дават отговор защо съдът не приема доводите в
предложението на началника на затвора за
допускане на УПО, а именно: че през
целия период на изтърпяване на наказанието си, както в затвора, така и в ЗООТ
Самораново, е показал последователно, целенасочено и устойчиво поведение,
насочено към безпроблемно изтърпяване на присъдата; че отношението му към служителите
е добро и е с необходимото уважение, толерантен и добронамерен е към останалите
лишени от свобода; че е трайно дистанциран от конфликти и конфликтни ситуации;
че се стреми се да създава спокойна атмосфера около себе си; че в контролирана
среда не е проявил рисково поведение и че има последователно и устойчиво
поведение.
По
изложените съображения съдът следва да остави предложението за УПО на л.св. Б.Н. без уважение.
Водим от гореизложеното, СЪДЪТ на основание
чл.440, ал.1 и 2 НПК/изм. ДВ бр.13/2017 г., в сила от 7.02.2017 г./, във връзка
с чл. 70, ал. 1 НК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Предложение вх.№ 261536/23.02.2021 г. на Началника на
затвора - гр.Бобов дол за условното предсрочно
освобождаване на лишения от свобода Б.А.Н., ЕГН ********** от изтърпяване на остатъка от наложеното му при
условията на чл.23 ал.1 НК наказание”лишаване от свобода” за срок от 16 години за
извършени в условия на реална съвкупност на 25.06.2009 г. две престъпления – по
чл. 116 ал.1 т.6, пр.ІІ във вр. с чл.115 вр. с чл.20 ал.2 НК и по чл.129 ал.2
вр. с ал.1и във вр. с чл.20 ал.2 НК - с Присъда
№ 26/21.12. 2010 г. на Кюстендилския окръжен съд по НОХД № 258/2010 по описа на
съда, с размер на неизтърпения остатък към днешна дата от 1
година 6 месеца 29 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и
протестира по реда на глава ХХІІ НПК в 7 - дневен срок, считано от днес, пред
САС.
ПРЕПИСИ от определението да се изпратят
на администрацията на затвора, както и лично
на осъденото лице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: