Мотиви
по НОХД № 401/2008 г. по описа на МРС
Подсъдимият Р. С. В. е
обвинен в това, че на 26.11.2007 г. в местността “М. ” в землището на гр. Монтана
в съучастие като извършител с Б. А. В. xxx чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот / счупил халка на
катинар на порта и катинар за врата на тераса и разбил врата/ отнел от
владението на Д. Г. И. xxx вещи – 2 бр. брадви, ел. печка
“Мечта”, печка тип “Циганска любов”, 30 линейни метра гумиран ел. проводник –
трижилен с удължител, щепсел и контакт, 3 кокошки местна порода, 5 бр. кюнеца, метална щанга “козикрак”, сюрме за врата, една кутия с пиратки,
2 бр. рамки от винкел с крака, 4 бр. 250 см тръби от по два цола, лозарски ножици, или вещи на обща
стойност 353.36 лева, без съгласието на собственика с намерение противозаконно
да ги присвои, като макар и непълнолетен, но могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр.
с чл. 20, ал. 2 вр.
с ал. 1 вр.
с чл. 63, а. 1, т. 3 от .
Подсъдимият Б. А. В. е
обвинен в това, че на 26.11.2007 г. в местността “М. ” в землището на гр. Монтана
в съучастие като извършител с Р. С. В. xxx чрез повреждане на преграда, здраво
направена за защита на имот / счупил халка на катинар
на порта и катинар за врата на тераса и разбил врата/ отнел от владението на Д.
Г. И. xxx вещи – 2 бр. брадви,
ел. печка “Мечта”, печка тип “Циганска любов”, 30 линейни метра гумиран ел. проводник
– трижилен с удължител, щепсел и контакт, 3 кокошки местна порода, 5 бр. кюнеца, метална щанга “козикрак”, сюрме за врата, една кутия с пиратки,
2 бр. рамки от винкел с крака, 4 бр. 250 см тръби от по два цола, лозарски ножици, или вещи на обща
стойност 353.36 лева, без съгласието на собственика с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен, но могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си –
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл.
20, ал. 2 вр. с ал. 1 вр.
с чл. 63, а. 1, т. 3 от .
Прокурорът поддържа обвинението.
Гражданския ищец Д. Г. И. моли съда да уважи изцяло
приетия иск в размер на 353.36 лева, ведно с законните последици и направените
разноски по делото.
Гражданския ответник А. В. М.
– баща на непълнолетния все още подсъдим Б. А. В., не излага доводи по
предявения иск.
Подс. Р. С. В. първоначално заяви,
че не се признава за виновен по обвинението заявявайки, че е предал на пункт
само една намерена на бунище стара печка. Впоследствие в хода на съдебното
следствие при извършване на очна ставка между него и св. В., подс. В. се призна за виновен по обвинението, отричайки да
е отнемал и 3 бр. кокошки. В рамките на предоставената му последна дума подс. В. заяви, че съжалява за извършеното, твърдейки, че
повече случилото се няма да се повтори.
Подс. Б. А. В. също първоначално
заяви, че не се признава за виновен по обвинението, твърдейки и той, че заедно
с подс. В. били намерели
печка на бунище и я предали. В хода на извършената очна ставка между подс. В. и св. В. В., подсъдимия В. заяви, че посоченото от
св. В. е истина и на практика се съгласи с отразеното от РП Монтана. Давайки му
последна дума подс. В. помоли съда да го оправдае.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Прието
бе и заключение по съдебно – оценъчна експертиза.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство, както и
във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено
следното:
И двамата подсъдими са не осъждани до настоящия момент.
Подс. Р. В. xxx007 г. във
връзка с образувана преписка в РПУ Монтана. Уточнено е в справката –
характеристика, че до настоящия момент спрямо подс. В.
не са налагани възпитателни мерки по чл. 13 от ЗБППМН,
не е настаняван и в СПИ или ВУИ.
Съгласно справката – характеристика на подс. Б. А. В., последния не е бил известен на ДПС до
настоящия момент, респ. не са му налагани възпитателни
мерки по чл. 13 от ЗБППМН, не е настаняван и в СПИ и ВУИ.
На 26.11.2007 г. св. Д. Г. И. бил до 11.00 часа на
вилата си, находяща се в местността “М. ” в землището на гр. Монтана. След 11.00
часа св. И. напуснал вилата и отишъл до града. На същата дата подс. В., подс. В. и св. В. П. В.
взели под наем конска каруца и отишли в района с цел да събират отпадъчно
желязо, което впоследствие да предадат на пункт. Св. В. виждайки
вилата и това, че няма никой в нея, спонтанно решил да влезе в двора й, и да
вземе каквото му попадне. Подс. В. и подс. В. мълчаливо се съгласили с
действията на св. В. и останали при каруцата. Св. В. счупил заключения катинар на входната порта, влязъл в чуждия
имот и започнал да изнася вещи, които били от метал, така, че да могат да бъдат
предадени на вторични суровини. Св. В. вземал вещите и
ги подавал отвън на чакащите го подс. В. и подс. В., като последните от своя
страна ги товарели в каруцата. Св. В. счупил и заключения
катинар на остъклена тераса, а след това разбил и брава на врата с тройно
заключване. Целта му била да вземе намиращи се в помещенията вещи. Така двамата
подсъдими и св. В. успели да отнемат и натоварят в каруцата общо следните вещи
- 2 бр. брадви, 1 бр. ел. печка “Мечта”, 1 бр. печка
тип “Циганска любов”, 30 линейни метра гумиран ел. проводник – трижилен с
удължител, щепсел и контакт, 5 бр. кюнеца, 1 бр. метална щанга “козикрак”, 1 бр. сюрме за врата, 1 кутия с пиратки, 2 бр. рамки от винкел с
крака, 4 бр. тръби – 250 см/2 цола и 1 бр. лозарски ножици. С отнетите вещи подсъдимите и св. В. отишли
на пункт за изкупуване на черни и цветни метали намиращ се в района на ЖП Гарата в гр. Монтана. Пункта се стопанисва от фирма “К.Г.” с управител и собственик св. Б. К.. Последния в този
момент и час не бил на пункта, там не бил и касиера, а само св. В.С. изпълняващ длъжността на шофьор. Св. С. приел вещите от
двамата подсъдими и св. В., измерил тежестта им и ги
оставил в пункта, без подсъдимите и св. В. да получат
пари за тях защото касиера го нямало. Още на 26.11.2007 г. св. Д. Г. И. след
откриване на извършената му кражба съобщил за нея в РПУ Монтана. Св. И. и св. К.
– оперативен служител, отишли на пункта в района на ЖП
Гарата, където св. И. разпознал част от вещите си, и най – вече една от
липсващите му печки. На пункта бил св. С., а впоследствие дошъл и св. К..По
тяхно описание на лицата предали вещите, св. К. впоследствие установил
извършителите – св. В. и двамата подсъдими. Последните
в хода на досъдебното производство не признали за извършеното деяние, твърдейки,
че били намерели само една печка, която била изгнила и изоставена на бунище. Въпреки
показанията на св. В., последния не бил привлечен към наказателна отговорност. Разпознатите
от св. И. вещи на пункта не му били върнати, не били ме върнати или заместени и
до настоящия момент.
В хода на досъдебното производство е назначена и
изготвена съдебно – оценъчна експертиза, от чието заключение се установява, че
стойността на заявените от св. И. за отнети на 26.11.2007 г. вещи, в т. ч. и 3
бр. кокошки, възлиза на сумата – 353.36 лева. От същото заключение е видно, че
стойността на всички останали вещи, без тази на 3 бр. кокошки, възлиза на 320.36
лева.
За да изложи горната фактическа обстановка, съдът се
базира на следните доказателства – свидетелските показания на св. В. П. В., св.
Д. Г. И., св. В.Т. С., св. К.С.
К., св. Б. К. К., на експертното заключение по
изготвената съдебно – оценъчна експертиза, а също анализира и обясненията на
двамата подсъдими.
В съдебно заседание на 04.02.2009 г. в хода на
проведени очни ставки помежду двамата подсъдими и св. В., подсъдимите се
съгласиха с изложеното от св. В., а именно, че на 26.11.2007 г. подс. В., подс. В. и св. В. са
отнели посочените по – горе вещи от вилата на св. И..Установи се, че на 26.11.2007
г. св. В. е влязъл в чуждия имот посредством
разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, изнасял
е намиращи вътре вещи и ги е подавал на чакащите го отвън при конската каруца
двама подсъдими. Впоследствие всички отнети вещи са били предадени от св. В. и
двамата подсъдими на пункта стопанисван от фирмата на св. К..По време на
предаването на вещите на пункта е бил само св. С., който като живущ xxx
познавал по физиономия подсъдимите, които също живеят в същия квартал на гр. Монтана
и често посещавали и друг път пункта. При разпознаване обаче в РПУ Монтана св. С.
не разпознал двамата подсъдими. Въпреки горното св. К. и св. С. насочили св. К.
и последния е установил двамата подсъдими и св. В..По неразбираеми за съда
причини св. В. не е привлечен към наказателна
отговорност, въпреки, че е имало достатъчно данни за това и в хода на
досъдебното производство. Горния анализ на събраните гласни доказателства, води
до извода за необоснованост на изложеното от защита за недоказаност на
обвинението. Обвинението спрямо двамата подсъдими за деяние по смисъла на чл. 195,
ал. 1, т. 3, пр. 1 и пр. 2 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 63,
ал. 1, т. 3 от НК е доказано по несъмнен начин
съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК. В подкрепа на обвинението са не само
показанията на св. В. П. В., но и тези на св. И., св. К. и св. С.. Последния навежда косвени улики за авторите на деянието,
които в съчетание с останалите доказателства, водят до извода за доказаност на обвинението спрямо двамата подсъдими. Не на
последно място обясненията на двамата подсъдими в хода на проведените с тяхно
участие очни ставки, са също в подкрепа на обвинението, а предишните им
обяснения съда възприема като защитна позиция. Това, че св. В. не е привлечен
към наказателна отговорност наред с двамата подсъдими, не води до допускане на
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, още повече до
недоказаност и неяснота на обвинението. Съда приема, че процесното
деяние е извършено в съучастие като извършители от двамата подсъдими и св. В., а
това, че последния не е привлечен към наказателна отговорност е въпрос който
следва да реши РП Монтана, без това да има последици за доказаното деяние на
двамата подсъдими.
Кражбата е извършена при условията на чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и пр. 2 от НК – чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – счупени катинар
на порта и катинар за врата на тераса и разбита брава на врата с тройно
заключване.
Съдът призна подсъдимите
Р. С. В. и Б. А. В. за невинни и
ги оправда по обвинението за извършена кражба и на 3 бр. кокошки на обща стойност 33 лева, респ. по
обвинението за кражба на вещи на обща стойност 353.36 лева. Съдът стори това,
защото по делото липсват несъмнени данни да са отнети и посочените 3 бр. кокошки на 26.11.2007 г. от двамата подсъдими и св. В..
Имайки предвид горния разбор на доказателствата, съдът
намира, че:
подс. Р. С. В. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 195, ал. 1,
т. 3, пр. 1 и пр. 2 вр. с чл. 194, ал. 1 вр.
с чл. 20, ал. 2 вр.
с ал. 1 вр.
с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, а именно:
- на 26.11.2007 г. в
местността “М. ” в землището на гр. Монтана, като непълнолетен, но разбирал
свойството и значението на деянието и могъл да ръководи постъпките си, в
съучастие като извършител с Б. А. В. xxx и В. П. В. xxx и чрез разрушаване и
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот / счупени катинар на
порта и катинар за врата на тераса и разбита брава на врата с тройно заключване
/ отнел от владението на Д. Г. И. xxx чужди движими вещи – 2 бр. брадви, 1 бр. ел.
печка “Мечта”, 1 бр. печка тип “Циганска любов”, 30 линейни метра гумиран ел. проводник
– трижилен с удължител, щепсел и контакт, 5 бр. кюнеца,
1 бр. метална щанга “козикрак”,
1 бр. сюрме за врата, 1
кутия с пиратки, 2 бр. рамки
от винкел с крака, 4 бр. тръби – 250 см/2 цола и 1 бр.
лозарски ножици на обща стойност 320.36 лева, без
съгласието на собственика с намерение противозаконно да ги присвои.
подс. Б. А. В. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 195, ал. 1,
т. 3, пр. 1 и пр. 2 вр. с чл. 194, ал. 1 вр.
с чл. 20, ал. 2 вр.
с ал. 1 вр.
с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, а именно:
- на 26.11.2007 г. в
местността “М. ” в землището на гр. Монтана, като непълнолетен, но разбирал
свойството и значението на деянието и могъл да ръководи постъпките си, в
съучастие като извършител с Р. С. В. xxx и В. П. В. xxx чрез разрушаване и
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот / счупени катинар на
порта и катинар за врата на тераса и разбита брава на врата с тройно
заключване/ отнел от владението на Д. Г. И. xxx чужди движими вещи – 2 бр. брадви,
1 бр. ел. печка “Мечта”, 1 бр. печка тип “Циганска любов”, 30 линейни метра
гумиран ел. проводник – трижилен с удължител, щепсел и контакт, 5 бр. кюнеца, 1 бр. метална щанга “козикрак”, 1 бр. сюрме
за врата, 1 кутия с пиратки, 2 бр. рамки
от винкел с крака, 4 бр. тръби – 250 см/2 цола и 1 бр.
лозарски ножици на обща стойност 320.36 лева, без
съгласието на собственика с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна е налице пряк умисъл – двамата
подсъдими са съзнавали обществено опасния характер на деянието си, предвиждали
са настъпването на обществено опасните последици и са искали тяхното настъпване.
Макар и непълнолетни и двамата подсъдими са разбирали свойството и значението
на деянието и са могли да ръководят постъпките си.
Предвид гореизложеното съдът призна подс. Р. С. В. и подс. Б. А. В. за
ВИНОВНИ по обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр.
1 и пр. 2 вр. с вр. с чл. 194,
ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр.
с ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т.
3 от НК и им наложи съответни наказания - ПРОБАЦИЯ, чрез
налагане на ПРОБАЦИОННИТЕ МЕРКИ: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящия адрес на
подсъдимия за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане в сила
на настоящата присъда и привеждането й в изпълнение.
Съдът определи наказанието спрямо подсъдимите при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б”, пр. 1 вр. с чл. 42а,
ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. с чл. 42а,
ал. 3, т. 1 вр. с ал. 4 вр.
с чл. 42б, ал. 1 и ал. 2 от НК
Пробационните мерки и срока им са съобразени със
закона, обстоятелствата по делото и личността на подсъдимите. Съдът не наложи
други пробационни мерки освен задължителните, като изходи от обстоятелствата по
делото – касае се за много млади мъже, които до настоящия момент не са били
осъждани, имат и двамата семейства и деца, за които трябва да се грижат, и не
на последно място характеристичните данни по делото и на двамата подсъдими са
добри, без да има данни за предишни прояви от рода на процесната.
Съдът счита, че не са налице данни за налагане и на друга пробационна мярка, а
задължителните са достатъчни като отговарящи на установената степен на опасност
на конкретното деяние и личността на подсъдимите.
Наказанията и спрямо двамата подсъдими бяха определени
при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства – частични
самопризнания, тежко семейно положение и на двамата подсъдими, тежко социално
положение, чисто съдебно минало. Всички тези обстоятелства наложиха приложение
на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б”, пр. 1 от НК, тъй като
и най – лекото наказание визирано в чл. 195, ал. 1 вр.
с чл. 63, ал. 1, т. 3 от би се оказало
несъразмерно тежко спрямо извършеното и личността на подс.
В. и В..Съдът не на ложи наказание “обществено порицание” защото същото няма да
е съответно спрямо подсъдимите като се има предвид чл. 35, ал. 3 от .
При индивидуализация на наказанието съдът се съобрази
със разпоредбата на чл. 56 , без да взема предвид
тези смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, които са взети
предвид от закона за определяне на съответното престъпление.
Съдът намира, че така определени по вид и размер
наказанията за всеки един от двамата подсъдими са съобразени с целите на чл. 36 НК и са справедливи и съответни,
съобразени с конкретната степен на обществена опасност на извършеното деяние и
тази на личността на всеки подсъдим поотделно.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
В настоящия наказателен процес бе приет са
съвместно разглеждане граждански иск от св. Д. Г. И. против двамата подсъдими и
бащата на непълнолетния все още подс. В. –
гражданския ответник – А. В. М. за солидарно заплащане на сумата 353.36 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните последици и разноските по
делото.
Съдът намери предявения и приет иск за частично основателен.
По делото се събраха доказателства, които доказват, че
двамата подсъдими и св. В. на 26.11.2007 г. в съучастие като извършители са
отнели от владението на св. И. –движими вещи – 2 бр. брадви, 1 бр. ел. печка
“Мечта”, 1 бр. печка тип “Циганска любов”, 30 линейни
метра гумиран ел. проводник – трижилен с удължител, щепсел и контакт, 5 бр. кюнеца, 1 бр. метална щанга “козикрак”, 1 бр. сюрме
за врата, 1 кутия с пиратки, 2 бр. рамки
от винкел с крака, 4 бр. тръби – 250 см/2 цола и 1 бр.
лозарски ножици на обща стойност 320.36 лева.
В рамките на това производство, имайки предвид
принципите, че подлежат на обезщетение онези вреди, които са причинени и са предмет
на престъплението, и че всеки е длъжен да възстанови
виновно причинените от него вреди, се дължи на св. И. сумата 320.36 лева –
доказаната като авторство и стойност на отнети вещи. Съдът не уважи предявения
иск изцяло, защото не се доказа на 26.11.2007 г. двамата подсъдими и св. В. да
са отнемали от владението на св. И. и 3 бр. кокошки на стойност 33 лева. В тази
част, респ. за общата сума от 356.36 лева, иска бе
отхвърлен като неоснователен. Съдът осъди и гражданския ответник М. солидарно с
непълнолетния си син да заплати доказаното като размер обезщетение защото
намери, че са налице условията на чл. 48 от .
Предвид горното съдът осъди подсъдимите Р. С. В. и
Б. А. В. и гражданския ответник А. В. М. – баща на непълнолетния
подсъдим Б. А. В. xxx и ЕГН xxxxxxxxxx да заплатят солидарно на
Д. Г. И. xxx и ЕГН xxxxxxxxxx сумата 320.36 лева /триста и
двадесет лева и 0.36 ст. / обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 26.11.2007 г. до
окончателното й изплащане. Съдът не присъди разноски в полза на гражданския
ищец защото последния не е представил данни за извършени такива.
На основание чл. 189, ал. 3 ,
съдът:
ОСЪЖДА
подсъдимия Р. С. В. да заплати по сметка на ВСС
сумите - 32.50 / тридесет и два лева и 0.50 ст. / лева деловодни разноски, 6.41
/ шест лева и 0.41 ст. / лева държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск и 5 / пет / лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
подсъдимия Б. А. В. да заплати по сметка на ВСС
сумите - 32.50 / тридесет и два лева и 0.50 ст. / лева деловодни разноски, 6.41
/ шест лева и 0.41 ст. / лева държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск и 5 / пет / лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист.
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.
След влизане в сила на присъдата по настоящето дело
съдът разпорежда да се изпрати препис от същата и от съдебния протокол от 04.02.2009
г. на РП Монтана за упражняване на правомощията й спрямо посоченото в съдебно
заседание от св. В. П. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: