Р Е Ш Е Н И Е
Номер 604, 07.06.2023 г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
БУРГАС, ХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 29.05.2023г.,
в следния състав:
СЪДИЯ
: ЙОВКА БЪЧВАРОВА
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 2161 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се движи по процесуалния ред на
чл.145 и сл. от АПК вр. чл.25, ал.5 от Закон за
хората с увреждания (ЗХУ). Образувано е по жалба на М.А. и М.Х. – родители и
представители по закон на малолетното дете М. А., срещу Направление за
включване в механизма лична помощ № 22021595/18.11.2022г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) Карнобат, с което на детето М. А. били
определени 87 часа месечно лична помощ. Изразява се несъгласие с броя на
определените часове, като се твърди, че детето се нуждае от повече часове лична
помощ. Молят съда да отмени обжалваното направление, като увеличи броя на
часовете лична помощ.
С отговора, изпратен заедно с административната преписка,
административният орган оспорва жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателите не се явяват.
Представляват се от адвокат И.Ц. ***, назначена за техен представител по реда
на ЗПП. Адв. Ц. поддържа жалбата, като в хода на
устните състезания навежда и довод за съществени нарушения на процесуалните
правила като основание за отмяна на оспорения акт.
Ответникът оспорването – Директорът на ДСП Карнобат, не
се явява и не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Детето М. А. е с вроден редукционен дефект на дясната
ръка – липсват първи и пети пръсти с метакарпалните
кости, както и по – голяма част от костите на китката. Първи, втори, трети и
четвърти пръсти са оформени с ръкавична синдактилия с малформация на
костния скелет, като липсва метакарпалната част на
трети пръст. Тези обстоятелства са описани в Експертно решение № 90676/078 от
04.10.2022г. на НЕЛК, с което на лицето са определени 60% нетрудоспособност с
чужда помощ. Срокът на инвалидизацията е пожизнен.
Родители на детето са М.Т.Х. и М.А.. Семейството живее
постоянно в село Садово, община Сунгурларе, област Бургас.
Бащата М.А. също е лице с увреждане – страда от
практическа слепота на двете очи поради вродени катаракти. С Експертно решение
№ 907119/111 от 14.07.2022г. на ТЕЛК при „УМБАЛ Бургас“ АД му е определена 100%
нетрудоспособност с чужда помощ за срок до 01.07.2025г.
Производството пред ДСП Карнобат било образувано със
Заявление-декларация № ЗХУ-ИО/ДАК/595 от 25.10.2022г., подадено от майката М.Т.
– като родител на непълнолетния М.А., с което представила описаното по – горе
Експертно решение на НЕЛК, и направила искане да бъде изготвена индивидуална
оценка на потребностите (ИОП) на лицето с увреждане, заявени във формуляр за
самооценка, който също е представен със заявлението (л.23).
Оформен е протокол за проведена на 02.11.2022г. среща
между социалния работник, комуто бил възложен случаят, и детето, в присъствието
на родителите му (л.24).
Със заповед № 0203-РД01-0130/28.10.2021г. на Директора на
ДСП Карнобат било наредено на началник отдел ИОХУСУ най-малко веднъж месечно, в
зависимост от постъпилите в периода заявления-декларации, да свиква заседания
на специализирания отдел по чл.21, ал.1 от ЗХУ.
Заседание на специализирания отдел било насрочено за
18.11.2022г. Изготвен бил списък на лицата, на които били връчени покани и били
уведомени за провеждане на заседание на специализирания отдел за изготвяне на
индивидуалната им оценка на потребностите на 18.11.2022г. с начален част 09:30
часа в ДСП Карнобат, ИЗР в град Сунгурларе. Посочено е, че на 25.10.2022г. М.Х.
била уведомена за заседанието, като на списъка е положен и подпис.
На 18.11.2022г. се провело заседание на специализирания
отдел, за което бил съставен протокол № 30-96210, според който заседанието
провело при посочен в протокола дневен ред : 1/Разисквания и обсъждания на
всеки случай с изготвените констатации по чл.15, ал.7 вр.
чл.16, ал.2 от ППЗХУ по постъпили заявления-декларации за изготвяне на
индивидуални оценки на потребностите (ИОП) по чл.20, ал.1 от ЗХУ; 2/Изготвяне
на заключенията по чл.23, ал.1, т.3 от ЗХУ; 3/Попълване на Компонент ІІІ от ИОП
(Приложение № 1 към чл.2 от Методиката за извършване ИОП за хората с
увреждания) и подписването и от съответните длъжностни лица.
Посочено е, че на заседанието са били разгледани и
разисквани констатациите, направени от водещия социален работник по отношение
на наличните функционални дефицити, изготвени съгласно чл.15, ал.7 от ППЗХУ.
Изготвили се ИОП в два екземпляра и се взело решение оправомощените
социални работници по райони да предприемат необходимите действия за издаване
на заповеди/направения за предоставяне на конкретните подкрепящи мерки и да ги
предоставят на директора за подпис. Направени били разисквания по всеки
конкретен случай и се направили предложения за оказване на финансова подкрепа,
предоставяне на лична помощ или услуги, които били отразени в Компонент ІІІ към
Приложение № 1. Заявлението, подадено от майката на М.А., било обсъдено в т.14.
Отразено е, че била установена потребност от предоставяне на целева помощ за
предоставяне на балнеолечение и/или рехабилитационни
услуги по чл.72, т.4 от ЗХУ, при спазване на разпоредбите на чл.76, ал.1 и ал.3
от ЗХУ, при изплащане по реда и условията на ППЗХУ и за придружителя, ако
ползва такъв, в размер на 80% от линията на бедност за съответната година, но
не повече от действително направения разход. Установена била и потребност от
предоставяне на лична помощ в размер на 87 часа месечно, съгласно заявената във
формуляра потребност за самооценка и при
съобразяване със степента на зависимост/затруднения на детето за периода от
18.11.2022г. до 18.11.2027г. по механизма за лична помощ по Закона за личната
помощ.
Изготвено е Приложение № 2 към чл.3 от Методиката за
извършване на ИОП (л.33-36), в което е
определен общ брой точки 56, въз основа на които са определени общ брой 87
часа, през които М.А. се нуждае от лична помощ.
На 18.11.2022г. била изготвена Индивидуална оценка на
потребностите, състояща се от три компонента. Прието, че М.А. има необходимост
от 87 часа за лична помощ. Определена му е четвърта степен на зависимост –
тотална зависимост, поради което е прието, че е налице необходимост от целева
помощ по чл.72, т.4 от ЗХУ и предоставяне на лична помощ. Компоненти І и ІІ
били изготвени от социален работник, на когото бил възложен случая, а компонент
ІІІ – от служители от специализирания отдел.
Същия ден било постановено обжалваното по делото
Направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 2021595, в което на М.А.
са определени 87 часове месечно за лична помощ за срок до 18.11.2027г. Не се
изложени мотиви, като е препратено към ИОП (л.39). Издател на Направлението е М.
В., която се е подписала „за директор“, съгласно Заповед №
РД01-700/22.06.2016г.
С посочената в Направлението заповед Изпълнителният
директор на АСП наредил функциите на директор на ДСП да се изпълняват в пълен
обем от служителя, заемащ длъжността началник на отдел „Социална закрила“ в
съответното ДСП, в случай на отсъствие на титуляра на
длъжността директор на ДСП за срок до 30 дни.
Със Заповед № 0203-РД01-0060/04.07.2022г. Директорът на
ДСП Карнобат наредил да бъде заместван от М. Т. В.– началник отдел „Социална
закрила“ в случай на отсъствие на директора за срок до 30 дни.
Със Заповед № ЧР-7-14344/03.11.2022г. на
Заместник-изпълнителния директор на АСП на Директора на ДСП Карнобат Гергана
Друмева било разрешено да ползва на 18.11.2022г. един ден от платен годишен
отпуск.
Направлението било изпратено за връчване с препоръчано
писмо с обратна разписка, получена на 25.11.2022г.
Майката М.Х. подала срещу Направлението жалба до
Директора на РДСП Бургас, като изразила недоволство срещу определените 88 часа
(в действителност 87 часа) на месец, с твърдение, че детето Александър се
нуждае от денонощна помощ, вкл. и докато посещава училище, за да може да се
храни, севрира и отсервира
храната, при ходене до тоалетна, преобличане за часа по физическо възпитание.
Прави искане точките да бъдат променени.
Няма данни кога жалбата е подадена, поради което съдът
приема, че жалбата е в срок.
По повод жалбата социален работник провел среща с класния
ръководител М.П., която съдът разпита в хода на съдебното следствие. За
проведената на 02.12.2022г. среща бил съставен протокол, в който са отразени
обясненията на учителката.
С Решение № 74/08.12.2022г. на Директора на РДСП Бургас
жалбата била оставена без уважение, като са изложени подробни съображения защо
се приема, че е неоснователна. Няма доказателства кога решението е връчено на
майката М.Х., което обаче е без значение, тъй като жалбата е подадена преди
изтичане на срока по чл.149, ал.3 от АПК, считано от постановяване на
решението.
Съдът служебно допусна и разпита като свидетел М.П. –
класен ръководител на детето М. от три години. Свидетелката заяви, че вродените
малформации на дясната ръка го препятстват да
извършва най-вече тези действия, за извършването на които трябва да се
използват и двете ръце – напр. да си връзва връзките на обувките. След ползване
на тоалетна не винаги може да оправи добре дрехите си. Свидетелката обясни, че
детето вдига и закопчава панталона си, но не може да пъхне цялата блуза/риза в
панталона и понякога се случва част от горната му дрехата да е в пъхната в
панталона, а друга част да не е. Детето се е научило пише с лявата ръка, също с
нея се храни. Както учителите, така и съучениците били изключително отзивчиви и
винаги му помагали тогава когато извършване на някое действие го затруднявало.
Тъй като детето било много разсеяно и трудно усвоявало учебния материал,
работело с ресурсен учител. Според свидетелката, това забавено усвояване на
учебния материал се дължало по – скоро на недостатъчен умствен капацитет, но не
и на умствена недоразвитост. Детето било
добре интегрирано и социализирано в училищната среда. С удоволствие ходело на
училище, стимулиран от родителите си, които проявявали интерес към случващото
се в училище, като редовно се обаждали на свидетелката и посещавали
родителските срещи. Свидетелката обясни, че когато М. бил първокласник, майката
придружавала детето в училище, което се оказало излишно, поради което
следващите три учебни години детето идвало самò
без придружител. Децата от околните села били извозвани с автобус до училището
в град Сунгурларе, а след часовете – връщани по домовете. Храната се
осигурявала от училището. Според свидетелката П., присъствието на придружител
по време на учебните часове не е необходимо, тъй като детето успявало да се
справи с действията, които се налага да извършва докато е на училище.
Горните факти съдът установи след анализ и преценка на
събраните по делото доказателствени източници.
Писмените доказателства съдът кредитира с оглед доказателствената
сила, която им придава ГПК. Съдът кредитира в тяхната цялост показанията на
свидетелката П., тъй като тя изнесе непосредствените си впечатления и нейните
показания се явяват в пълен унисон с останалите доказателствени
източници
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи :
Оспорването
е извършено от лице с надлежна
легитимация –родителите
на лице с увреждания, на което са определени определен брой часове месечно за
лична помощ. Несъгласието с броя
часове поражда за лицето правен интерес да оспори акта, като интересът се извежда
от твърдението, че следвало да му бъдат определени по – голям брой часове. Жалбата е подадена в срока по чл.149,
ал.1 от АПК вр. с чл.25, ал.5 от ЗХУ и от външна страна
отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Липсват
очертаните в чл.159 от АПК
отрицателни предпоставки, поради
което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Съгласно
чл.168 от АПК, съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия,
а е длъжен въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен
акт на всички
основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви
нищожността на акта, дори да
липсва искане за това.
При извършената служебна проверка,
съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не
установи оспореният акт да е нищожен. Директорът на ДСП Карнобат е бил
материално и териториално компетентен да издаде Направление по чл.25, ал.2 от
ЗХУ, тъй като настоящият адрес на детето М. е в село Садово. Компетентността на
издателя е установена чрез заповедите на заместване в случай на отсъствие на титуляра – Директора на ДСП Карнобат. Към момента на
постановяване на оспорения акт Директорът на ДСП Карнобат е ползвал платен
годишен отпуск, поради което Направлението е подписано от лицето, посочено в
заповедите за заместване.
Решението е издадена в писмена форма и
съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването му, с
което са удовлетворени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК и чл.25, ал.4 от ЗХУ.
Не са изложени самостоятелни мотиви, а е направено изрично препращане към „заключенията в ИОП“, което в съдебната
практика се приема за допустимо
(ТР
№ 16 / 31.03.1975г на на ВС, ОСГК). Като доразвитие на мотивите на оспореното Направление следва да
бъдат приети правните и фактически съображения, изложени в Решението на
Директора на РДСП Бургас, постановено по реда на чл.81 и сл. от АПК.
Съдът не установи съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са основание за отмяна на обжалвания индивидуален
административен акт. Съдът не споделя довода на адв. Ц.,
че майката М.Х. била лишена от възможността да участва лично на заседанието на
специализирания отдел на 18.11.2022г., тъй като в препоръчаното писмо с обратна
разписка не било упоменато за какво точно я канят. Данните по делото сочат друго
: Лицата, които е следвало да бъдат поканени на заседанието, са канени по
списък и са им били връчени покани, като и на самия списък, на който поканените
са се подписали, изрично е упоменато какви въпроси ще бъдат разисквани на това
заседание. Затова са несподелими изложените доводи,
които по същество са такива, че майката е била лишена от правото да участва в
административното производство.
Съдът не установи, а и не се наведоха твърдения в тази
насока, освен вече обсъденото, да са били допуснати съществени нарушения на процедурата, установена по ЗХУ,
ППЗХУ и Методиката за извършване на индивидуална
оценка на потребностите от подкрепа на хора
с увреждания.
Оспореното
направление е постановено при правилно приложение
на материалния закон и в
съответствие с целта на закона.
Детето М. е човек с трайни увреждания по смисъла на §1,
т.2 от ДР на ЗХУ, тъй като е установена физическа недостатъчност, която при
взаимодействие с обкръжаващата среда би могла да възпрепятства неговото
пълноценно и ефективно участие в обществения живот и е с установена 60 % трайно
намалена работоспособност.
Хората с увреждания,
съобразно своите потребности, имат право на ИОП, която
е комплексна,
тъй като се базира на изследване на функционалните затруднения, свързани със здравословното състояние и наличието на бариери при
изпълнение на ежедневните и други дейности, както и вида на подкрепата.
ИОП се изготвя
по настоящ адрес на човека
с увреждане от специализиран отдел в ДСП към АСП по искане на лица,
посочени в пет групи, между които
родителя на човека с увреждане. За изготвяне на
ИОП се подават заявление-декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на АСП, формуляр за самооценка на
човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях по
образец, утвърден от изпълнителния директор на АСП, както и медицински документи или експертно решение
на ТЕЛК или НЕЛК.
Съгласно разпоредбата на чл. 25,
ал. 2 от ЗХУ, въз основа на заключенията в ИОП директорът
на ДСП или оправомощено от него длъжностно лице
издава направления за предоставяне на лична помощ с определен брой часове,
социални услуги или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със
закон.
Спорът по делото се свежда до това дали
детето има интелектуални дефицити, като се оспорват и точките в раздел
„Самообслужване“.
Според чл.22 от ЗХУ, ИОП се изготвя въз
основа на информация за самооценката на човека с увреждане за затруднения в
домашни условия и извън тях, увреждането/здравословното състояние, вида на
затруднения и степента на затрудненията във функционирането на човека с
увреждане, степента на включване в социалната среда, мобилността и затруднения
извън дома, както и други обстоятелства.
ИОП по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ се
извършва по реда, определен с ППЗХУ,
към който препраща разпоредбата на чл.22,
ал. 4 от ЗХУ. Разпоредбата на чл.14,
ал.1 от ППЗХУ възлага изготвянето на ИОП на
специализиран отдел в ДСП. Специализираният отдел осъществява функциите си при
спазване на специалните административнопроизводствени
правила на чл.15
– чл.20
от ППЗХУ и Методиката за извършване
на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания,
приета от Министерския съвет с Постановление № 64 от
29.03.2019 г. по предложение на министъра на
труда и социалната политика. С Методика се урежда начина за изготвянето на ИОП
на хората с увреждания по смисъла на чл. 20, ал. 1 от ЗХУ. Водещият
случая служител осъществил среща с детето М. и неговите родители на
02.11.2022г., с което изпълнил задължението си по чл.15, ал.3 от ППЗХУ да
проведе интервю с лицето с увреждане и/или с неговите родители.
Според чл.2 от Методиката, ИОП се изготвя
по образец (приложение № 1) и съдържа три компонента, както следва :
1. компонент I – включва информация за
човека с увреждане във връзка с обстоятелства от социален, семеен, битов и
здравен характер и други, свързани с неговите затруднения и с възможността за
неговото социално приобщаване, посочена във формуляра за самооценка;
2. компонент II – включва обективни
констатации на служителя, водещ случая, относно наличните функционални
затруднения и бариери на човека с увреждане при изпълнението на ежедневните и
други дейности; компонент II се формира на базата на информацията в компонент I
и в приложение № 2;
3. компонент III – включва заключения,
свързани с конкретни целенасочени подкрепящи мерки, в съответствие със
заявените и установени индивидуални потребности на човека с увреждане;
заключенията могат да включват финансова подкрепа по реда на Закона
за хората с увреждания; необходимост от ползването на
социални услуги при условия и по ред, определени със закон; необходимост от
предоставяне на определен брой часове за лична помощ при условия и по ред,
определени със закон, или необходимост от предоставяне на друг вид подкрепа при
условия и по ред, определени със закон.
Информацията в компонент I и компонент II
се попълва от социалния работник, водещ случая, а информацията в компонент III
се попълва от специализирания отдел към ДСП.
Според чл.3 от Методиката, ИОП се изготвя на базата на формуляр за
попълване от служител, водещ случая, съдържащ десет части.
Критериите за оценка на степента на
зависимост/ затруднения на човека с увреждане, съгласно Формуляра, са
двигателно функциониране; самообслужване; ориентация и самозащита; психо-социални функции; отражението на ограниченията в
живота на човека с увреждане и участие в образователния процес или на пазара на
труда /когато е приложимо за съответното лице/. Оценяването се извършва по
скала от 0 до 4 точки, като 0 точки се определят, когато лицето няма проблем/
няма нужда от подкрепа; 1 точка – при степен на умерена зависимост/затруднения;
2 точки – при степен на тежка зависимост; 3 точки – при степен на много тежка
зависимост и 4 точки – при степен на тотална зависимост/ затруднения.
Конкретният месечен брой часове за
предоставяне на лична помощ се определя в т. 7. 3 от приложение № 2.
Максималният брой часове, който може да се предостави за лична помощ, са до 15
часа за първа степен/умерена зависимост/затруднения; до 42 часа за втора степен
– тежка зависимост/затруднения; до 84 часа за трета степен – много тежка зависимост/затруднения;
до 168 часа за четвърта степен – тотална зависимост.
В раздел 4.1 „Двигателно функциониране“ от
Формуляра е формирана обща оценка от 19 точки : 4 точки са дадени по т.4.1.1
„Самостоятелно и осъзнато използва ръцете си, като хваща и премества чаша,
отваря и затваря врата, пуска и спира чешмата“; 3 точки са дадени по т.4.1.2
„Самостоятелно и осъзнато извършва фини движения с ръцете си, като рязане с
ножица, закопчаване и разкопчаване, използва молив по предназначение“; 0 точки
са дадени по т.4.1.4 „Самостоятелно и осъзнато променя положението на тялото
си, като се обръща в леглото, преминава от легнало положение в седеж, от седеж в изправена
позиция“; 2 точки са дадени по т.4.1.5 „Самостоятелно и осъзнато координира
движенията на тялото си, като може да докосва части от тялото си, да се
навежда, да извършва съгласуваност на движенията си“; 1 точка е дадена по
т.4.1.6 „Самостоятелно и осъзнато се премества и се придвижва в дома, като
става от леглото, придвижва се в помещението и в рамките на цялото жилище“; 1
точка е дадена по т.4.1.7 „Самостоятелно и осъзнато се придвижва пеша на кратки
разстояния до 50, 250 и 500 м“; 3 точки са дадени по т.4.1.8 „Самостоятелно и
осъзнато изкачва и слиза по стъпала, като може да преодолява бордюр, може да
използва превозно средство, да изкачва етаж“; 4 точки са дадени по т.4.1.9 „Самостоятелно
и осъзнато преодолява препятствия извън дома, като неравен терен, наклон и
други бариери“.
В раздел 4.2 “Самообслужване“ общият сбор
точки е 21, формиран, както следва : 4 точки са дадени по т.4.2.1
„Самостоятелно мие части на тялото си или изпълнява други дейности за лична
хигиена, като мие ръце, мие зъби, мие други части на тялото си“; 4 точки са
дадени по т.4.2.2 „Самостоятелно се къпе, като мие косата си, къпе цялото си
тяло, подсушава се“; 3 точки са дадени по т.4.2.3 „Самостоятелно посещава
подходящо място за тоалетна и използва тоалетната, събува се, сяда, хигиенизира
се“; 4 точки са дадени по т.4.2.4 „Самостоятелно се храни и пие от чаша, като
разпознава храната като такава, използва прибори, сервира храната си“; 4 точки
са дадени по т.4.2.5 „Самостоятелно се съблича и облича, като достига,
разпознава и ползва дрехите и обувките по предназначение“; 2 точки са дадени по
т.4.2.6 „Самостоятелно ляга и става от сън, като вдига завивката, ляга и се
завива, отвива се и става“; т.4.2.7 е неприложима за лица до 18 год.
В раздел 4.3 „Ориентация и самозащита“ са
определени общо 10 точки, формирани, както следва : 0 точки са дадени по
т.4.3.1 „Самостоятелно се ориентира за себе си, за време, местоположение и
пространство, като разпознава ден, нощ, месец, година, в кой град се намира и
на което място спрямо лица, сгради и хора“; 1 точка е дадена по т.4.3.2
„Самостоятелно и осъзнато може да поиска помощ за състоянието си и да съобщи за
наличието на проблеми, като вербално, чрез алтернативен начин на комуникация
(жестове, мимики, символи) или чрез други средства“; 4 точки са дадени по
т.4.3.3 „Самостоятелно и осъзнато може да избегне ситуации на риск в дома и
извън него, като пресичане на улица, предпазване и самосъхранение при ползване
на техника или битова химия“; 4 точки са дадени по т.4.3.4 „Има самостоятелен
достъп и сигурност в дома, като отключва и заключва врати, отваря и затваря
прозорци, не отваря на непознати“; 1 точка е определена по т.4.3.5 „Има
необходимост от специални предпазни мерки, като рисково поведение, загуба на
съзнание или агресия/автоагресия“.
По раздел 4.4 „Психо-социални
функции“ са му определени общо 6 точки, формирани, както следва : 2 точки са
определени по т.4.4.1 „Концентрация и устойчивост на
вниманието, като задържа вниманието си за 5 мин, 20 мин, 45 мин“; 0 точки са му
определени по т.4.4.2 „Спазване на социално
поведение, като разбира, приема и спазва социални норми или инструкции на
поведение навън, в позната домашна обстановка или в затворена непозната среда
(детска градина, училище, социални услуги, обществена сграда, работно място,
други); 4 точки са определени по т.4.4.3
„Самостоятелно и осъзнато организира ежедневието си, като се справя с рутинните
ситуации или проблеми в домашна среда, в затворена среда извън дома, при срещи
и социални контакти“
По раздел 5.1 „Социално функциониране“ са
му определени 0 точки. По точки 5.1.1, 5.1.2, 5.1.3 и 5.1.4 не е дадена оценка,
тъй като първите три въпроса са неприложими за лица до 12-год. възраст, а
четвъртият – до 18-годишна възраст. По останалите два въпроса – т.5.1.5
„Самостоятелно и осъзнато комуникира, като възприема информация чрез различни общоприсъщи форми на комуникация“ и т.5.1.6 „Самостоятелно
и осъзнато комуникира, като възпроизвежда информация чрез различни общоприети
форми на комуникация“ е оценен с 0 точка
По раздел 5.2 „Изпълнение на дейности в
домашна среда“ не е оценен, тъй като въпросите са били неприложими за лица до
12 години.
По раздел 5.3 „Социални взаимоотношения“ е
оценен с 0 точки, тъй като и по двата въпроса са му дадени 0 точки – дали може
да изгражда и поддържа самостоятелно контакти с други хора, в домашна среда, в
затворена позната среда, в затворена
непозната среда извън дома; дали може да участва самостоятелно в
дейности заедно с други хора, като инициира участията си, има интерес да
участва, има възможност да участва.
В раздел 7.3 „Необходимост от лична помощ“
е посочено, че сборът на точки е 56, а необходимият брой часове месечно е 87.
Съпоставката на Формуляра, представляващ
Приложение №2 към чл.3 от Методиката, Формуляра за самооценка, решението на
НЕЛК и показанията на свидетелката П., води до извод, оценките по подробно
описаните по – показатели са адекватни на обективното състояние на детето М..
Във формуляра за самооценка майката е
маркирана опцията „не“ на въпросите дали детето страда от интелектуална
недостатъчност или психическа недостатъчност като деменция,
разстройство от аутистичния спектър, поведенчески или
личностни разстройства и др. Свидетелката П. също отрече при детето да се
отчитат такива отклонения. Свидетелката заяви, че детето трудно концентрира
вниманието си, което обстоятелство акуратно е отразено в т.4.4.1, където е оценката е 2. Че с детето работи ресурсен
учител не води до автоматичен извод, че при него са налице данни за
интелектуална или психическа недостатъчност. Към момента и след като детето не
е подлагано на специални изследвания, съдът приема, че то не страда нито от
интелектуална, нито от психическа недостатъчност.
Съдът не установи социалният работник,
който е изготвил формуляра, да е намалил необосновано, необективно или
неправилно точките по някои от критериите, което да е довело и до неправилно
изчисляване на необходимите часове за лична грижа.
Искането на жалбоподателя да бъде определен
максималния брой точки 168 точки е лишено от основание, тъй като е обективно
невъзможно, по причина че детето М. е на 10 година и една част от критериите за
оценяване, които съдът подробно цитира, са неприложими за него.
Съобразно разпоредбата на чл.10, ал.3, т.1,
б. "в" от Методиката, конкретният месечен брой часове за предоставяне
на лична помощ за човека с увреждане до 12-годишна възраст, се изчислява като
полученият общ брой точки се умножава по коефициент 1,556. Полученият общ брой
точки 56, умножен с посочения коефициент, е равен на 87.136, поради което при
правилно приложение на разпоредбата на чл.10, ал.3, т.3, б.“а“ от Методиката са
определени 87 часа за лична помощ.
Изготвената въз основа на формуляра ИОП
съдържа трите компонента по чл.23 от ЗХУ и чл.2 от Методиката, съобразно
утвърдения образец.
В компонент І е описаната информацията за човека с
увреждания – че се касае за дете на 10г и 4м, което учи при дневна форма на
обучение. Предвид възрастта и заболяването си, трудно се самообслужва и справя
с дейностите от ежедневието си. Нуждае се от грижи с цел подобряване качеството
на живот.
В компонент ІІ са описани решението на
НЕЛК, вида на затрудненията – физическа недостатъчност; четвърта степен –
тотална зависимост/затруднение, определена на база общия брой точки 56 и
часовете за лична помощ – 87. Направен е извод за ограничена възможност за
включване в социалната среда. Описано е, че детето се придвижва самостоятелно
както в дома, така и извън него.
Преценено е, че детето има необходимост от
целева помощ за ползване на балнеолечение и/или рехабилитация, както и
необходимост от предоставяне на лична помощ в размер на 87 часа месечно.
В компонент ІІІ „Заключения“ е установена
потребност за предоставяне на целева помощ балнеолечение и/или рехабилитационни услуги по чл.72, т.4 от ЗХУ и предоставяне
на лична помощ в размер на 87 часа за периода от 18.11.2022г. до 18.11.227г. по
механизма на Закона за личната помощ.
Обжалваното по настоящото дело Направление
препраща към мотивите на ИОП.
Определеният брой часове за предоставяне на
лична помощ са съответни на заявените с формуляра за самооценка потребностите
на лицето с увреждане и идентифицираната нужда от помощ и подкрепа и преценени
като отговарящи на действителното здравословно състояние на лицето с увреждания,
отговарят и на целите на законовия механизъм за лична помощ на хората с
увреждания, установени в чл.2 от
ЗЛП и в чл.2 от
ЗХУ - да им се предостави подкрепа адекватна на
индивидуалните им потребности.
С оглед гореизложеното съдът приема, че
оспореното Направление е законосъобразно, поради което жалбата срещу него
следва да бъде отхвърлена.
По идентичен случай е произнасянето с
решение № 7419 от 18.06.2021 г., постановено по административно дело №
5432/2021 г. на ВАС, VI о.
Ръководен от гореизложените съображения,
Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.А.,
ЕГН **********, и М.Т.Х., ЕГН **********,
родители на малолетното дете М. М.А., ЕГН **********, всички с
постоянен/настоящ адрес ***, срещу Направление за включване в механизма лична
помощ № *********/18.11.2022г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва
пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
С Ъ Д И Я :