№ 415
гр. Пловдив, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Таня Б. Г.
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Таня Б. Г. Търговско дело № 20215300900627
по описа за 2021 година
Субективно съединени искове с правна квалификация чл.226, ал.1 КЗ
/отм./.
Ищците Т. К. С. с ЕГН ********** от с.**** и И. М. К. с ЕГН
********** от с.****, представлявани по пълномощие от адв.М. Р. от АК-
****, са предявили субективно съединени искове против ЗД„БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, гр.София и Гаранционен фонд, гр.София за солидарно
заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, настъпили в резултат
на смъртта на наследодателя им М. К. Й.- загинал при ПТП на 20.02.2015 г.,
причинена от противоправното поведение на водача на л.а.Фолксваген Пасат
с рег.№ ****-Г. Д. К., за който л.а. е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника ЗК „БУЛ ИНС“ АД и на водача на
л.а.БМВ 316 с рег.№ ****- И. О. С., който към момента на ПТП е бил без
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ , в размер на 100
000 лв. за ищцата Т. К. С.- **** на починалия, и в размер на 50 000 лв. за
ищцата И. М. К.- **** на починалия, ведно със законната лихва, считано от
20.02.2015 г.- дата на увреждането, до окончателното изплащане на сумите.
Първоначално, по подадената от ищците искова молба е било
образувано гр.д.№ 1921/2020 г. по описа на СГС. С нея претенциите са били
1
насочени против ЗК“ ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София , като застраховател на
Гражданската отговорност на наследодателя им, загинал при произшествието.
Впоследствие, с оглед дадени указания за отстраняване на нередовности на
ИМ, изпълнени с уточняваща молба от 23.12.2020 г. / л.95 от делото на
СГС/, с определение от 15.01.2021 г. на СГС, като ответници за
конституирани ЗК „БУЛ ИНС“ АД и Гаранционен фонд, а производството е
прекратено по отношение на първоначално посочения ответник ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД.
Исковете се основават на следните фактически твърдения, наведени в
исковата молба и уточняващите молби: При ПТП на 20.02.2015 г. на 151 км.+
на АМ Тракия, била причинена смъртта на М. К. Й. -**** и **** на ищците.
Произшествието настъпило при следните обстоятелства: Около 22 ч.на
20.02.2015 г. И. О. С. управлявал л.а. БМВ 316 с рег.№ **** по северното
платно за движение на АМ Тракия. В района на 151 км. водачът С. внезапно
отклонил автомобила в дясно и навлезнал в лентата за принудително спиране,
където настъпил челен удар с л.а. Мерцедес, управляван от наследодателя на
ищците- М. Й.. Автомобилът Мерцедес се движел в посока обратна на
движението и теглел с гъвкава връзка л.а. Фолксваген Пасат , управляван от
Г. Д. К.. В резултат на сблъсъка загинали водачът на л.а. Мерцедес-
наследодателят на ищците, водачът на л.а. БМВ-И. С. и пътникът на предна
седалка- А. П.
Ищците твърдят / в молба от 23.12.2020 г./, че вина за произшествието
имали водачите на л.а.Фолксваген Пасат с рег.№ **** – Г. Д. К., за който
автомобил имало валидна застраховка гражданска отговорност при ЗК „Бул
Инс“ АД, и на л.а. БМВ 316 с рег.№ ****- И. О. С., който към момента на
ПТП е бил без валидна застраховка „ГО“.
От деня на инцидента и понастоящем ищците не можели да се съвземат
от загубата на своя близък роднина. М. К. Й. бил грижовен, отговорен и мил
човек, млад мъж в разцвета на силите си. Помагал на своите близки в техните
проблеми и несгоди. Последните няколко години от живота си той живеел с
баба си и сестра си в едно домакинство, за които полагал грижи и бил
изключително привързан, както и те към него. Психологическата травма,
която завинаги оставила дълбок и болезнен отпечатък, предвид силната
емоционална връзка между брат и сестра и членове на семейството, все още
2
не била отшумяла. Въпреки изминалия период ищците страдали от
посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушения на съня, главоболие,
тревожност, приемали антидепресанти и други медикаменти, за да се справят
със стреса и социалните контакти, станали затворени и отчуждени, избягвали
срещи с други хора и приятели, а в отношенията в разбитото им семейство са
наблюдавала отчужденост.
Психическото им състояние било неразривно свързано с физическото им
състояние- преживяната неочаквана и непредвидена загуба на техен близък
роднина нанесла пагубни отпечатъци върху тяхното физическо и психическо
състояние, които съпътствали и ще съпътстват живота им от момента на
загубата до края, което състояние било непреодолимо.
При тези твърдения ищците са предявили осъдителните искове.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете. Оспорва описания механизъм на ПТП, както и
причинноследствената врзка между смъртта на наследодателя на ищците и
произшествието. Оспорва материалноправната легитимация на ищците,
позовавайки се на ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Възразява, че е
налице и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
който управлявал лекия автомобил с превишена и несъобразена скорост, не
упражнявал постоянен контрол на МПС, с което нарушил чл.20, ал.1 и чл.21,
ал.1 ЗДвП, както и пътувал без поставен предпазен колан. Оспорва размера на
претенциите като прекомерен. Възразява за изтекла погасителна давност на
вземанията.
Ответникът Гаранционен фонд, гр.София, в отговора на исковата молба
възразява за недопустимост на исковете поради неспазена административна
процедура по КЗ, като ищците не били предявили претенциите си пред
Фонда. По същество, оспорва исковете с възражения, че изключителна вина
за произшествието имал наследодателят на ищците, който извършил
многобройни нарушения на ЗДвП- в тъмната част на денонощието предприел
теглене на друго МПС с мека връзка в северното платно на АВ Тракия без
включени задължителни къси и аварийни светлини, управлявайки в посока,
срещуположна на движението, като използвал лентата за аварийно спиране.
Евентуално заявява, че приносът на пострадалия за вредоносния резултат е
3
поне от 90% . Също оспорва материалноправната легитимация на ищците,
както и размера на претенциите. Позовава се на изтекла погасителна давност.
Ищците не са подали допълнителна искова молба .
Третите лица-помагачи- наследници на загиналия водач И. С. ,
конституирани на страната на ответника Гаранционен фонд: П. И. О., ЕГН
********** с адрес с.****; Ф. И. А., ЕГН ********** с адрес с.****; Б. И. С.,
ЕГН ********** с адрес гр.****; В. И. С., ЕГН ********** с адрес с.****; Г.
И. О., ЕГН ********** с адрес гр.**** и И. И. С., ЕГН ********** с адрес
гр.****, в писмено становище оспорват иска. Оспорват механизма на ПТП,
наличието на вина и съпричиняване на вредоносен резултат от страна на И. О.
С.. Поддържат, че същият се е движел със съобразна скорост, като не е могъл
и не е бил длъжен да предвиди, че в аварийната лента и срещу неговата
посока на движение се движи МПС, което тегли с мека връзка друго такова и
по никакъв начин не обозначава присъствието си / чрез включване на
аварийни светлини и/или къси светлини/. На следващо място също оспорват
материалноправната легитимация на ищците. Възразяват, че е налице
съществен принос от поне 90% на пострадалия, оспорват размера на
претенциите.
Страните претендират разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на
страните, прие следното:
Установява се от събраните доказателства- Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица, съставен от длъжностно лице при ОД на МВР-
Пловдив, и заключението на КСМАТЕ, че на 20.02.2015 г. около 22 ч., на 151
км.+ на АМ Тракия се е състояло ПТП, при което е загинал М. К. Й. .
Участници в произшествието са били освен загиналия М. К. Й., управлявал
л.а. Мерцедес C 180 с рег. №****, и И. О. С., управлявал л.а. БМВ 316i, с рег.
№ ****, както и Г. Д. К.- водач на л.а. Фолксваген Пасат с рег. №****. При
произшествието са загинали също И. С. и А.Й.П.- пътник в лек автомобил
БМВ.
По случая е било образувано досъдебно производство №42/2015г. по
описа на Сектор „ПП“ на ОД на МВР-Пловдив, материали от което са
4
приложени в заверени преписи по делото. От тях е видно, че същото е водено
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.4, вр. с ал.3, пр.4
и пр.5, б.“б“, пр.1 и б.“а“, пр.2 вр. с ал.1, б.“б“ пр.2 и б.“в“ вр. с чл.342, ал.1 от
НК. С постановление от 13.11.2015г. на Окръжна прокуратура- Пловдив ДП
№42/2015г. е прекратено, на основание чл.199, ал.1 и чл.243, ал.1, т.1 от НПК,
тъй като и двамата водачи, причинили ПТП, са починали.
Според заключението на САТЕ, най-вероятният от техническа гледна
точка механизъм на процесното ПТП е следният: водачът И. С. е управлявал
л.а. БМВ по северното платно за движение на автомагистрала „Тракия“, в
посока от изток на запад; по същото време водачът М. Й. е управлявал л.а.
Мерцедес С 180 по лентата за принудително спиране на същото платно, в
посока от запад на изток /насрещно на движението/, като автомобилът е
теглел с гъвката връзка л.а. Фолксваген Пасат, управляван от Г. К.; в един
момент водачът на л.а. БМВ е напуснал платното за движение отдясно и е
навлязъл в лентата за принудително спиране, като в резултат на това е
настъпил удар с л.а. Мерцедес. Според заключението, основни причини за
настъпване на ПТП са, че водачът Й. е предприел движение по лентата за
принудително спиране на автомагистралата в посока, обратна на движението,
през тъмната част на денонощието, като е теглел друго МПС с гъвкава връзка,
а също и че водачът на л.а. БМВ- С. е навлязъл в лентата за принудително
спиране в момент, когато това не е било безопасно, т.е., когато там са се
намирали л.а. Мерцедес и л.а. Фолксваген Пасат.
При така установените обстоятелства се налага извод, че ПТП е
настъпило поради виновното и противоправно поведение както на водача на
л.а. БМВ, така и на водача на л.а.Мерцедес- М. Й. , тъй като всеки от тях е
нарушил нормата на чл.58, т.3 ЗДвП, а и на чл.55, ал.1 ЗДвП- за водача на
лекия автомобил Мерцедес . Деянията водачите са извършили виновно-
непредпазливо, като са били длъжни да знаят правилата за движение и да
съобразят поведението си тях.
Не се спори по делото, че към датата на настъпване на ПТП за лекия
автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ **** е имало валидна застраховка
гражданска отговорност при ЗК „Бул Инс“ АД, а за л.а. БМВ 316 с рег.№ ****
не е имало сключена застраховка „ГО“.
Не се установява по делото поведението на водача на л.а.Фолксваген
5
Пасат, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника
ЗК„Бул инс“ АД, да се намира в причинноследствена връзка със смъртта на
водача на л.а.Мерцедес, което е достатъчно основание за отхвърляне на иска
спрямо този ответник.
Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б.“а” КЗ/отм./, ГФ отговаря
за вредите, вследствие на смърт или телесни увреждания, когато виновният
водач няма сключена задължителна застраховка „ГО”. Доколкото се установи
вината на водача на л.а. БМВ, обезщетение на ищците би се дължало при
наличие на останалите предпоставки за това.
Безспорна е родствената връзка на ищците с починалия М. Й., който е
**** на ищцата И. К. и **** на ищцата Т. С..
Спорен е въпросът дали ищците попадат ли в категорията на лицата,
на които се дължи обезщетение и евентуално какъв следва да е размерът му.
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС са изяснени критериите за определяне на лицата, активно
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на
друго лице, като е обявено за изгубило сила Постановление № 2/1984 г. на
Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в
Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС.
Според т. 1 от решението, "материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление №
5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му неимуществени вреди". В съобразителната част на
тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на
други лица, извън изброените в постановления № 4/61 г. и № 5/69 на Пленума
на ВС, следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато
житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и
съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването
на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с
6
най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са
претърпели вреди от неговата смърт); Особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови баби/дядовци и внуци (както и
братя/сестри); В традиционните за българското общество семейни отношения
бабите/дядовците и внуците и братя/сестри са част от най-близкия семеен
кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта
на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези
случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек,
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен да обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на
ВС, че случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия; Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се
преценява от съда въз основа на фактите и доказателствата по делото и
обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата
може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат
на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални
болки и страдания.
Изложените мотиви към тълкувателното решение разкриват ясно
идеята, от която се е ръководило общото събрание на съдиите от трите
колегии на ВКС при разширяване на кръга на лицата с право на обезщетение -
да се признае по изключение активна легитимация на други лица, извън най-
близките (по смисъла на двете постановления на Пленума на ВС от 1961 г. и
1969 г.), за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, когато
поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства те са създали с
починалия особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по
7
съдържание от традиционно съществуващите връзки между братята и
сестрите и внуците и баба/дядо, и когато интензитетът и продължителността
на търпените от тях болки и страдания по повод загубата на близкия човек
надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай на смърт на брата
или сестрата или на ****а. В заключение: независимо от спецификата на
отношенията, присъждането на обезщетение в полза на брата или сестрата
или бабата /дядото е обусловено от провеждането на пълно и главно
доказване на критериите, възприети в тълк. решение по тълк. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС - наличие на особено близка духовна и емоционална връзка
с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от
правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно постановления №
4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС, и проявление на неимуществени
вреди в правната сфера на претендиращия обезщетение, чийто интензитет и
продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между
родствениците морални болки и страдания.
По делото не са доказани конкретни житейски обстоятелства,
обуславящи създаване на такава особена духовна и емоционална близост
между ищците и починалия по смисъла на тълкувателното решение, която да
поражда основание за включване на ищците в кръга на лицата, имащи право
да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. Й.. В тази
насока не са ангажирани никакви доказателства по, като допуснатите по
искане на ищците свидетели не са доведени за разпит. Така не се установяват
отношения, заместващи отношенията с най – близките от тесния семеен кръг ,
нито друго особено житейско обстоятелство, каквото не се и твърди.
Недоказването на критериите, възприети от ОСНГТК като основание за
присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от
смърт на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на починалия
по смисъла на Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на
Пленума на ВС обуславя неоснователност на исковата претенция.
В обобщение, исковете са неоснователни и недоказани и ще се
отхвърлят изцяло.
При този изход на спора и на осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответниците се
дължат направените по делото разноски.
Ответникът Гаранционен фонд е сторил разноски на обща стойност
8
600 лв. депозити за вещи лица и свидетел, която сума ще се присъди на
страната.
На ответника ЗД „Бул инс“ АД ще се присъдят разноски в размер на
520 лв. депозити за вещи лица.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. К. С. с ЕГН ********** от с.**** и И.
М. К. с ЕГН ********** от с.****, представлявани по пълномощие от адв.М.
Р. от АК-****, против ЗД„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр.София,
бул.Сливница № 192-216 и Гаранционен фонд, гр.София, ул.Граф Игнатиев
№ 2, ет.4 искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за солидарно заплащане на
обезщетение за неимуществените вреди, настъпили в резултат на смъртта на
наследодателя им М. К. Й.- загинал при ПТП на 20.02.2015 г., причинена от
противоправното поведение на водача на л.а.Фолксваген Пасат с рег.№ ****-
Г. Д. К., за който л.а. е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника ЗК „БУЛ ИНС“ АД и на водача на л.а.БМВ 316 с
рег.№ ****- И. О. С., който към момента на ПТП е бил без валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ , в размер на 100 000 лв. за ищцата Т.
К. С. и в размер на 50 000 лв. за ищцата И. М. К., ведно със законната лихва,
считано от 20.02.2015 г.- дата на увреждането, до окончателното изплащане
на сумите.
Решението е постановено при участието на П. И. О., ЕГН ********** с
адрес с.****; Ф. И. А., ЕГН ********** с адрес с.****; Б. И. С., ЕГН
********** с адрес гр.****; В. И. С., ЕГН ********** с адрес с.****; Г. И. О.,
ЕГН ********** с адрес гр.**** и И. И. С., ЕГН ********** с адрес гр.****
като трети лица- помагачи на ответника Гаранционен фонд.
ОСЪЖДА Т. К. С. с ЕГН ********** от с.**** и И. М. К. с ЕГН
********** от с.**** да заплатят на ЗД„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
гр.София, бул.Сливница № 192-216 сумата от 520 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА Т. К. С. с ЕГН ********** от с.**** и И. М. К. с ЕГН
********** от с.**** да заплатят на Гаранционен фонд, гр.София, ул.Граф
9
Игнатиев № 2, ет.4 сумата от 600 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10