Решение по дело №15/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Постъпила е жалба от З. С. Ю., [ЕГН] от [населено място], [община], обл.Разградска, действаща чрез упълномощен адв.К. С. от АК – Русе, съдебен адрес: гр. Кубрат, пл. „Възраждане“ № 3, етаж 1, стая 11, против Решение № 1012-16-75/1 от 22.12.2023г. на Ръководителя на ТП на НОИ–Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-347 от 02.11.2023г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ за отказ за отпускане от 02.07.2023г. на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО по отношение на жалбоподателката.Поддържат се съображения за незаконосъобразност на оспореното решение, като издадено от некомпетентен орган, немотивирано, неправилно, в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и в несъответствие с целта на закона, за което са изложени съображения. Счита, че необосновано не е признат за действителен осигурителен стаж периодът от 01.07.1975г. до 15.08.1986г., през който жалбоподателката е била на постоянен трудов договор без прекъсване, като вместо зачетени 10 години, 11 месеца и 15 дни са й признати от 08 години, 09 месеца и 16 дни. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа същите съображения като оспорва и периода от 01.01.1972г. до 01.08.1972г., който не е признат за осигурителен стаж, тъй като жалбоподателката е била 16-годишна. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и административната преписка да бъде върната на пенсионния орган за ново произнасяне по същество. Претендират се разноските по делото.

Ответникът по жалбата–Ръководител на ТП на НОИ–гр.Разград чрез процесуалния си представител–упълномощен юрисконсулт С. В., ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й.

Поддържа съображения, че периодите от 01.12.1976 г. до 01.12.1977 г. и от 11.04.1979 г. до 11.06.1980 г. са зачетени за действителен осигурителен стаж на жалбоподателката на друго основание – трудовото правоотношение с ТКЗС „Единство“ – с. Звънарци. За периода от 01.01.1972 г. до 01.08.1972 г. счита, че тъй като за жалбоподателката не са внасяни осигурителни вноски, същият не може да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж. За осигурителния стаж от 01.07.1975 г. до 15.08.1986 г., през който жалбоподателката е била на длъжност „полевъд“ в ТКЗС „Единство“ – с. Звънарци, изчислен в размер на 08 г., 09 м. и 16 дни, сочи като основание за така определения размер разпоредбата на чл. 96, ал. 7 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм., в сила до 01.01.2000 г.).

Административен съд - Разград, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх.№ 2113-16-583 от 05.07.2023г., от З. С. Ю., [ЕГН], същата е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО. Към заявлението, като документи доказващи наличието на трудов и осигурителен стаж, са били приложени Трудова книжка № 54 от 24.09.1986 г., издадена от АПК „Север“-с.Юпер (л.31-33), Удостоверение обр. УП-13 изх. № 5507-25-466 от 28.04.2022 г. от ТП на НОИ–Търговище (л.21-22), Удостоверение обр. УП-15 изх. № 5509-25-471 от 29.04.2022 г. от ТП на НОИ–Търговище (л.23-24), и Удостоверение обр. УП-14 изх. № 5508-253 от 20.01.2022 г. от ТП на НОИ – Търговище (л.25-26).

С Разпореждане № 2140-16-347 от 02.11.2023 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ–Разград е постановен отказ по отношение на заявителката З. С. Ю. да й бъде отпусната поисканата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотив, че не отговаря на изискванията по чл. 68, ал. 3 от КСО – има изискуемата възраст от 67 години, но няма необходимите 15 години действителен осигурителен стаж. Съгласно отразеното в разпореждането и в описа на осигурителния стаж (л. 27-28) на жалбоподателката е зачетен осигурителен стаж от трета категория труд в размер на 14 години, 01 месец и 12 дни, който й е признат и за действителен такъв. В този осигурителен стаж е включено и времето от 01.12.1976г. до 01.12.1977г. (1 година) и от 11.04.1979 г. до 11.06.1980 г. (1 година и 2 месеца), през което жалбоподателката е родила и гледала двете си деца, докато същата е работила и е била осигурена от АПК – с. Юпер (ТКЗС – с. Звънарци). Периодът от 01.07.1975г. до 15.08.1986г., през който тя е работила в АПК – с. Юпер (ТКЗС – с. Звънарци) като полевъд, й е зачетен като осигурителен стаж в размер на 08 г., 09 м. и 16 дни по заверка в Трудова книжка № 54 от 24.09.1986г., издадена от АПК „Север“ – с. Юпер, и Удостоверение обр. УП-13 изх. № 5507-25-466 от 28.04.2022 г., издадено от ТП на НОИ – Търговище. В разпореждането е посочено още, че за периода от 01.01.1972 г. до 01.08.1972 г. не е зачетен осигурителен стаж, тъй като заявителката не е имала навършена 16-годишна възраст, а съгласно чл. 2 от Закона за пенсиониране на земеделските стопани – кооператори (Отм.), подлежат на задължително осигуряване земеделски стопани – кооператори и членовете на техните домакинства, навършили 16-годишна възраст.

Разпореждането е било предмет на административен контрол пред по-горестоящия административен орган – Ръководителя на ТП на НОИ – Разград, който с оспореното пред съда Решение № 1012-16-75/1 от 22.12.2023г., е отхвърлил жалбата и е потвърдил разпореждането. В мотивите на решението се сочи, че на жалбоподателката са зачетени за осигурителен стаж следните периоди:

- от 01.08.1972 г. до 01.07.1975 г., по Удостоверение УП-14 № 5508-253/20.01.2022г. - полевъд в ТКЗС – с. Звънарци - 02 г. 11 мес. 00 дни - календарно време;

- от 01.07.1975 г. до 15.08.1986 г., по Трудова книжка № 54 от 24.09.1986 г. и Удостоверение УП-13 № 5507-25-466 от 28.04.2022 г. - полевъд в ТКЗС „Единство“ с. Звънарци - 08 г. 09 мес. 16 дни - по заверка;

- от 15.08.1986 г. до 16.11.1987 г. по Трудова книжка № 54 от 24.09.1986 г. - прислужник в ОУ с. Юпер - 01 г. 03 мес. 00 дни - по заверка;

- от 17.11.1987 г. до 21.06.1988 г. по Трудова книжка № 54 от 24.09.1986 г. - прислужник в Кметство - с. Звънарци - 00 г. 07 мес. 03 дни - по заверка;

- от 01.07.1988 г. до 30.11.1988 г. по Удостоверение № РД18036 от 05.07.2023 г. - работник ЛКМ към „СЦДП“ДП-ТП“ДГС СЕСЛАВ“ - 00 г. 03 мес. 18 дни - по заверка и

- от 01.01.1989 г. до 05.06.1989 г. по Удостоверение №РД18036 от 05.07.2023 г. - работник ЛКМ към „СЦДП“ДП-ТП“ДГС СЕСЛАВ“ - 00 г. 03 мес. 05 дни - по заверка.

По този начин е определен осигурителен стаж на З. С. Ю. в общ размер от 14 години, 01 месец и 12 дни.

Посочено е, че жалбоподателката е родила и отглеждала децата си от 01.12.1976 г. до 01.12.1977 г. (1 година) и от 11.04.1979 г. до 11.06.1980 г. (1 година и 2 месеца), през които периоди тя е била в трудовоправни отношения с ТКЗС - с. Звънарци и времето на раждане и отглеждане на децата й е зачетено за действителен стаж на това основание.

Предвид горното е прието, че жалбоподателката не отговаря на изискването на чл. 68, ал. 3 от КСО за най-малко 15 години действителен стаж.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът прецени следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в определения от закона срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество – жалбата е неоснователна.

Съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 във с чл. 168, ал. 1 от АПК.

Решението е постановено от оправомощен административен орган, в изискуемите съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК форма и съдържание. Посочени са фактически и правни основания, които са мотивирали органа да го издаде, поради което и възражението за немотивираност се явява неоснователно. Същото се отнася и за потвърденото с него Разпореждане. Действително в последното не са посочени поотделно различните периоди, които са признати от органа за осигурителен и действителен осигурителен стаж на жалбоподателката, а единствено общия такъв в размер на 14 години, 01 месец и 12 дни. Това обаче не е съществено нарушение на чл. 59 от АПК, което да води до незаконосъобразност на административния акт, защото разбивката по периоди се съдържа в описа на осигурителния стаж, който е документ, изхождащ от същия административен орган, съставен преди издаване на Разпореждането. Съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган.

При издаването на оспореното решение не са нарушени и административнопроизводствените правила. Административният орган е издал оспорения акт в съответствие с разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК, едва след като е събрал и проверил всички относими доказателства, и след като е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая.

По отношение съответствието на акта с материалният закон съдът намира следното:

Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива, ако до 31 декември 2016г. лицата имат навършени 65 години и 10 месеца за жените и мъжете, и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Към датата на подаване на заявлението необходимата възраст е 67 години, като жалбоподателката отговаря на това условие.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО „действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Разпоредбата е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014г., в сила от 01.01.2015г., последно допълнена ДВ бр.8 от 25.01.2023г., в сила от 29.01.2023г.

Съгласно § 9, ал.1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

В настоящия случай спорният стаж е за времето от 01.01.1972 г. до 15.08.1986 г., чиято действителност следва да се преценява съобразно правната уредба до 31.12.1999 г.

На първо място по отношение на оспорения период от 01.01.1972 г. до 01.08.1972 г., който не е признат за осигурителен стаж, съдът намира, че правилно от органа е приложена разпоредбата на чл. 2 от Закона за пенсиониране на земеделските стопани - кооператори (обн., изв. бр. 50 от 23.06.1961 г., в сила от 1.06.1961 г., отм. на 13.05.1975 г.), съгласно която подлежат на задължително осигуряване земеделски стопани – кооператори и членовете на техните домакинства навършили 16-годишна възраст, а лицата под 16-годишна възраст, но навършили 14 години, допуснати на работа в трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС), подлежат на задължително осигуряване и пенсиониране само за трудова злополука. Зачитането на осигурителен стаж на лицата, които са работили в ТКЗС, е за времето, за което същите са задължително осигурявани по Закона за пенсиониране на земеделските стопани – кооператори. Следователно, след като жалбоподателката не е била осигурена за социалните рискове общо заболяване, старост и смърт за периода преди да е навършила 16-годишна възраст, то същият период няма как да бъде зачетен за осигурителен стаж, още повече действителен такъв, тъй като не са били внасяни осигурителни вноски за този период.

На следващо място по отношение на спорните периоди от 01.12.1976 г. до 01.12.1977 г. (1 година) и от 11.04.1979 г. до 11.06.1980 г. (1 година и 2 месеца), през които жалбоподателката е родила и отглеждала двете си деца, родени на 15.01.1977 г. и на 26.05.1979 г., приложим е отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958г., обн., изв., бр.5 от 17.01.1958г., в сила до 01.01.2000г.).

Съгласно чл. 80 от същия, се зачита за трудов стаж времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към този период са действали Постановление № 61 от 28.12.1967г. на Централния комитет на БКП и на Министерския съвет за насърчаване на раждаемостта и Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца (обн., ДВ, бр. 15 от 20.02.1970 г., изм., бр. 85 от 1.11.1983г.), издадена по приложението на т. 9, ал. 4 и ал. 5 от Постановлението. В Инструкцията е уточнено, че на неработещите жени - майки, родили деца след 31.12.1967г., се зачита за съответен трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения платен и неплатен отпуск, с който се ползуват майките-работнички и служителки. В т. 3 от същата Инструкция е предвидено, че придобитият стаж се зачита при ползуване на права по изброените в т. 2, ал. 1 нормативни актове, включително по Закона за пенсиите.

Жените-майки, независимо дали са работещи или неработещи, осигурени или неосигурени, се ползват от особената закрила на Държавата, което е прогласено в чл. 47, ал. 2 от Конституцията. Проявна форма на тази закрила са разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 7, пр. 2 от КСО. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето: 1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. А съгласно чл. 9, ал. 7, пр. 2 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване, както и за отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на труда - изцяло, независимо от продължителността на работното време, е осигурителен стаж и по смисъла на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

Следователно, и при отменената, и при действащата правна уредба законодателят изрично признава периода на майчинството като осигурителен стаж при пенсиониране и този стаж е действителен по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Предвид горното периодите от 01.12.1976 г. до 01.12.1977 г. и от 11.04.1979 г. до 11.06.1980 г., през които жалбоподателката е родила и отглеждала двете си деца, са действителен осигурителен стаж.

Въпреки горното, възражението в жалбата за незачитането на тези периоди по отношение на жалбоподателката З. С. Ю., е неоснователно.

Осигурителният стаж представлява периода, през който едно лице е работило по трудово правоотношение и за който са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото, начисленото и неизплатено или неначисленото възнаграждение, както и всички други случаи, при които са внесени или дължими осигурителни вноски, уредени подробно в чл. 9, ал. 1 от КСО. Освен тях, законът е приравнил на осигурителен стаж и други хипотези, регламентирани в разпоредбите на чл. 9, ал. 2 – 7 от КСО като основания за осигуряване. Една от тях е предвидената в чл. 9, ал. 7, предл. 2 от КСО, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. Тя обаче намира приложение само при липса на основание за осигуряване и зачетен осигурителен стаж по някои от хипотезите на чл. 9, ал. 1 от КСО. Тоест за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст, само ако то не е зачетено като осигурителен стаж на друго основание, което в случая се подразбира от лексикалното тълкуване на нормата, а именно – на основание работата по трудово или друго правоотношение, приравнено на трудовото за целите на осигуряването.

В процесния случай на жалбоподателката е зачетен действителен осигурителен стаж от трета категория труд като полевъд в АПК – с. Юпер, ТКЗС „Единство“ – с. Звънарци за времето от 01.07.1975 г. до 15.08.1986 г. Този период включва и времето, през което същата е родила и отглеждала двете си деца, родени на 15.01.1977 г. и на 26.05.1979 г.

Т.е. времето, през което жалбоподателката З. С. Ю. е родила и отглеждала двете си деца (периодите от 01.12.1976 г. до 01.12.1977 г. и от 11.04.1979 г. до 11.06.1980 г.), ѝ е било признато от пенсионния орган за действителен осигурителен стаж по трудово правоотношение на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО, поради което няма как да ѝ бъде зачетен още веднъж като такъв по чл. 9, ал. 7 от КСО.

По отношение на възражението за неправилно изчисление на осигурителния стаж за периода от 01.07.1975 г. до 15.08.1986 г., през който жалбоподателката е била на длъжност „полевъд“ в АПК – с. Юпер, ТКЗС „Единство“ – с. Звънарци, в размер на 08 г., 09 м. и 16 дни, съдът намира следното:

Органът е зачел стажа в посочения размер въз основа на заверка в Трудова книжка № 54 от 24.09.1986 г., издадена на жалбоподателката от АПК – с. Юпер, и на Удостоверение обр. УП-13 № 5507-25-466 от 28.04.2022 г. и Удостоверение обр. УП-15 изх. № 5509-25-471 от 29.04.2022 г. от ТП на НОИ – Търговище. Освен това от ТП на НОИ – Търговище има отказ за издаване на удостоверение за периодите от м. 04.1976 г. до м. 02.1978 г., за м. 01.1979 г., от м. 05.1979 г. до м. 06.1981 г., от м. 01.1982 г. до м. 12.1982 г. и за м. 02.1983 г., поради липса на данни.

И тук приложим се явява отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (отм., в сила до 01.01.2000 г.). Съгласно чл. 96, ал. 7 от същия на работещите в селското стопанство, включително и земеделските стопани – кооператори, от 01.07.1975 г. до 20.05.1995 г. за една година трудов стаж се зачита ако през календарната година са изработили най-малко 200 дни непосредствено производствена работа в растениевъдството или 250 дни в други селскостопански дейности. Трудовия стаж в месеците, когато са изработени по-малко дни се определя като сборът на изработени дни през календарната година се раздели на 25.

На основание цитираната разпоредба и отразеното в Удостоверение обр. УП-13 № 5507-25-466 от 28.04.2022 г. за спорния период 1975-1986 г. се правят следните изводи:

За 1975 г. жалбоподателката има изработени 107 дни + 21 дни на тютюн съгласно Удостоверение обр. УП-15 изх. № 5509-25-471 от 29.04.2022 г., или общо 128 дни = 5 месеца и 3 дни стаж.

За 1976 г. жалбоподателката има изработени 12 дни, като за периода от м. 04.1976 г. до м. 02.1978 г. няма данни (в този период влиза и първото майчинство от 01.12.1976 г. до 01.12.1977 г. в размер на 1 година).

За 1978 г. (от м. март до края) жалбоподателката има изработени 227 дни = 1 година стаж.

За 1979 г. жалбоподателката има изработени 63 дни = 2 месеца и 13 дни стаж, като за периода от м. 04.1979 г. до м. 06.1981 г. няма данни (в този период влиза и второто майчинство от 11.04.1979 г. до 11.06.1980 г. в размер на 1 година и 2 месеца).

За 1981 г. (от м. юли до края) жалбоподателката има изработени 88 дни = 3 месеца и 13 дни стаж.

За 1982 г. няма данни.

За 1983 г. жалбоподателката има изработени 215 дни = 1 година стаж.

За 1984 г. жалбоподателката има изработени 192 дни = 7 месеца и 17 дни стаж.

За 1985 г. жалбоподателката има изработени 204 дни = 1 година стаж.

За 1986 г. жалбоподателката има изработени 143 дни = 5 месеца и 18 дни стаж.

Или общо трудовият и съответно осигурителният стаж на жалбоподателката за периода, съобразно данните от Удостоверението обр. УП-13, е в размер на 7 години 2 месеца и 16 дни. При това положение пенсионният орган е взел по-благоприятния за лицето размер на стажа по заверката в трудовата книжка и е зачел действителен осигурителен стаж в размер на 8 години 9 месеца и 16 дни.

Ето защо настоящият състав намира, че правилно и законосъобразно е бил изчислен и зачетен действителния осигурителен стаж на жалбоподателката за спорните периоди от 01.01.1972 г. до 01.08.1972 г. и от 01.07.1975 г. до 15.08.1986 г., включително периодите, през които същата е родила и отглеждала двете си деца.

Предвид горното, към момента на подаване на заявлението за пенсиониране жалбоподателката З. С. Ю. има 14 години 01 месец и 12 дни действителен осигурителен стаж, т.е. няма изискуемият се от чл. 68, ал. 3 от КСО най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, поради което за нея не е възникнало правото на пенсия по тази разпоредба. Като е стигнал до същият извод, административният орган е постановил административен акт, съответстващ на материалния закон, а жалбата срещу него се явява неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО във вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Разград

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. С. Ю., [ЕГН] от [населено място], [община], обл. Разградска, против Решение № 1012-16-75/1 от 22.12.2023г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-347 от 02.11.2023г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Разград.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.