Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

Гр. Велинград, 16.10.2017 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на трети октомври през две хиляди и седемнадесета година в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Цветана Коцева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 966 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.245 КТ, вр.чл.128, ал.1 от КТ; чл.222, ал.1 КТ; чл.224, ал.1 КТ и акцесорни по чл.86 ЗЗД.

 

Производството е образувано по искова молба на Ф.А.Ц., ЕГН ********** ***, против "ФФ ЮРЪП ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление гр.София, р-н Слатина, ул.„Коста Лулчев" № 10, вх.А, ет.1, ап.1, представлявано от Р.М..

Предявени са ОСОИ с правна квалификация : чл.222, ал.1 КТ и чл.86 - за заплащане на сумата от 595,36лв. – представляваща обезщетение по чл.222, ал.1 КТ от 1 БТВ за оставане без работа един месец след уволнение поради съкращаване в щата, ведно със  законната лихва върху главницата от подаване на искова молба окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е работил в ответното дружество по Трудов договор от 13.11.2014г. на длъжността  “общ работник” с място на работа в гр.Велинград, кв.Индустриален във фабрика стопанисвана от ответника. Със Заповед №8/01.01.2017г. било прекратено трудовото му правоотношение на осн. чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване в щата. Ответника не изпълнил задължението си да заплати обезщетение по чл.222, ал.1 КТ от едно БТВ в размер на 595,36лв. за един месец, в който е останал без работа. До момента работодателя не изпълнил своето задължения за изплащане на това обезщетение.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати сумата от 595,36лв. – представляваща обезщетение по чл.222, ал.1 КТ от 1 БТВ за оставане без работа един месец след уволнение поради съкращаване в щата, ведно със  законната лихва върху главницата от подаване на искова молба окончателното плащане.  Претендира и разноски за настоящото производство.

 

В срока по чл.131 ГПК  не е постъпил писмен отговор от ответника.

 

В о.з. ищецът редовно уведомен, чрез пълномощника си адв.Калпазанова, подържа исковете и иска уважаване на същите до размерите установени в ССЕ,

В о.з. ответникът, редовно уведомен не се явява, не изпраща представител.

 

От представените доказателства- копие от Трудова книжка № 186052 и Заповед №8/01.01.2017г., се установява че между страните да е съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение в периода 04.11.2014г. до 01.01.2017г., през което време Ф.Ц. е заемала длъжността “общ работник” в ответното дружество, при уговорен размер на основното трудово възнаграждение на ищеца последно от 558лв. Със Заповед №8/01.01.2017г. на работодателя това трудовото правоотношение е било прекратено, считано от 01.01.2017г. /датата на издаване на заповедта/ и на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ –поради съкращаване в щата. В същата заповед е записано на ищеца да се изплати обезщетение по чл.244 КТ за неизползван отпуск в размер на 198,45лв.

От представената служебна бележка от Агенция по заетостта се установява ищеца да е регистриран като безработен на 02.02.2017г. и това обстоятелство да е такова към датата на издаване на документ – 05.07.2017г.

По делото е представен и фиш за заплати за месец януари 2017г. издаден на ищеца, видно от който му е начислено обезщетение по чл.222, ал.1 КТ.

По делото е приета и неоспорена от страните  ССЕ, изготвена от вл.Д.Т., която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна и основана на доказателствата по делото и проверени разчетно-платежни ведомости в ответното дружество. Видно от заключение по ССЕ на ищеца е начислено обезщетение по чл.222, ал.1 КТ на база БТВ от 595,36лв., колкото е брутното му възнаграждение за м.декември 2016г., което няма данни да е изплатено.

Ето защо и съдът приема за установено, че между страните е съществувал безсрочен трудов договор, прекратен на 01.01.2017г. със Заповед №8/01.01.2017г.- поради съкращаване в щата. А след уволнението и в период от един месец ищецът е останал без работа в резултата на това уволнение. При което и за него е възникнало право да получи обезщетение по чл.222, ал.1 КТ. Нещо повече ответника работодател е и начислил по ведомост за заплати изготвени за м.януари 2017г. на ищеца и обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, което само по себе си представлява и негово признание да дължи такова по вид обезщетение.

Що се отнася до размера на дължимото обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, то видно от т.1 от заключение по ССЕ на ищеца е следвало да се начисли по ведомост за заплати обезщетение по чл.222 КТ от бруто 595,36лв., формирано от БТВ за пълен работен м.декември 2016г. Върху този вид обезщетение се правят удръжки за ДОД от 10%, при което и в сума за получаване след приспадане на удръжки в това обезщетение следва да бъде в размер на 535,82лв. Тази сума за обезщетение по чл.222, ал.1 КТ е начислена на ищеца, но няма данни да е изплатена след прекратяване на трудовото правоотношение и до дата на завеждане на искова молба в съда и до момента няма данни да е изплатено.

 

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът формира и правните си изводи. Работодателят е изпълнил задължението си, като е начислил във ведомост за заплати на ищеца обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, но е изпълнил задължението си да заплати начисленото обезщетение, като няма данни това да е направено и до момента. Освен това следва да се отбележи, че работодателят не дължи изплащане и на брутния размер на начисленото по ведомости обезщетение, а само начисляване на суми за заплащане на тази база. Върху брутния размер на начислението работодателят е задължен да начисли и приспадне нормативно определените удръжки за осигуровки и ДОД, както и да внесе така начислените суми от името и за сметка на работника в изпълнение на негово задължение към фиска. При което и на работникът се дължи и той има право да получи начислените му суми да размера на сумата за получаване. Видно от представени фиш за заплати чистата сума за получаване за обезщетение по чл.222, ал.1 КТ е в размер на 491,13лв. До колкото в ССЕ не изчисляван размер на дължимо на ищеца в сума за плащане обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, а ищецът сам е представил като доказателство фиш за заплати с начислено му такова, то съдът следва да основе решението именно на фиша за заплати.

Ето защо и съдът намира иска за присъждане на 595,36лв. -обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, вр.чл.328, ал.1, т.2 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, за доказан по основание и частично по размер до размера от 491,13лв.– в сума за получаване. която и сума ще се осъди ответника да заплати на ищеца, ведно със законната лихва считано от 10.07.2017г. (дата на постъпване на искова молба в съда, явяваща се и дата на поканата) до окончателното плащане. А над този размер до пълния претендиран такъв от 595,36лв., искът е неоснователен, тъй като се дължи от работодателя плащане само на суми след приспадане на удръжки, и като такъв ще се отхвърли.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, такива са претендирани и са представени доказателства за направени разноски в размер на  общо 100лв. за адвокатско възнаграждение, поради което и на ищеца ще се присъдят разноски за адв.възнаграждение в размер на 82,49лв.– по съразмерност с уважената част от иска, които ще се осъди ответникът да му заплати.

На осн.чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски по съразмерност с отхвърлената част от исковете. Ответникът не е представляван от адвокат и не е претендирал разноски, нито е представил доказателства за направени такива, поради което и не му се следват разноски.

На основание чл.78, ал.6 ГПК, дължимите държавни такси за производството следва да се възложат на ответника, като се осъди същия да заплати на ВлРС държавна такса в размер на 50,0лв., съобразно чл.72 ГПК,  върху цената на иска по чл.222 КТ, както и 50лв. разноски за ССЕ при изплатени 50лв. от БС, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет.

По изложените по-горе съображения, V гр. състав при ВлРС,

 

                                                   Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА "ФФ ЮРЪП ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление гр.София, р-н Слатина, ул.„Коста Лулчев" № 10, вх.А, ет.1, ап.1, да заплати на Ф.А.Ц., ЕГН ********** ***, Сумата от 491,13лв. (четиристотин деветдесет и един лева и 13ст.), представляваща сума за получаване за обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за оставане без работа един месец след прекратяване на ТД на осн. чл.328,ал.1, т.2 КТ, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 10.07.2017г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете над този размер и до пълния претендирани такъв от 595,36лв. за обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, както и за законната лихва върху разликата, като неоснователни.

ОСЪЖДА "ФФ ЮРЪП ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление гр.София, р-н Слатина, ул.„Коста Лулчев" № 10, вх.А, ет.1, ап.1, да заплати на Ф.А.Ц., ЕГН ********** ***, Сумата от 82,49лв. (осемдесет и два лева и 49ст.), разноски за производството за адв.възнаграждение по съразмерност, както и да заплати на ВлРС държавна такса от 50,0 лева (петдесет лева) и 50,0 лева (петдесет лева)- разноски за ССЕ, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на ВСС.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивана жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, а копие от същото да им се изпрати.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                      ( Валентина Иванова)