Определение по дело №174/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 196-211 във вр. с чл. 218з ГПК /отм./.

Делото е върнато от ВКС за ново разглеждане от друг състав на въззивната жалба на Ш. А. Д. против Решение № 465/29.10.2007 г. по Г.дело № 502/2007 г. на Смолянски районен съд в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Ш. Д. по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ за гора с площ от 8 дка в ревир “Х.”, землище на с.М..

С нея се иска отмяна на решението в атакуваната част и уважаване иска по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ на наследниците на Н. К. П. за гора от 8 дка в ревир “Х., землище на с.М..

В съдебно заседание за жалбоподателката Д.

пълномощникът поддържа жалбата, като е допуснато увеличение на иска в тази част и се търси възстановяване на 8,181 идеални декара.

От въззиваемия и ответник по исковете О. СЛУЖБА “ЗЕМЕДЕЛИЕ” – С., и от контролиращите страни Р. Д. по Г. – С. и Д. Г. СТОПАНСТВО – С., О. С., не е дадено становище по жалбата.

Съдът установява следното:

С решението в обжалваната част Смолянски районен съд отхвърля иска на Ш. Д. по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ, да се признае за установено спрямо ОС”Земеделие”-С., че като наследник на Н. К. П., починал на 19.09.1977 г., има право на възстановяване собствеността върху 8 дка гора в ревир “Х.”, М..

Решението в обжалваната част следва да се отмени и искът да се уважи.

Ш. Д. е наследница – внучка, на Н. К. П., починал на 19.09.1977 г. – удостоверение за наследници № 573/02.05.2007 г. на Кметство с.М..

За доказване правата на наследодателя си по отношение спорния сега имот, Ш. Д. представя два документа, за които се установява, че се отнасят до един и същи имот: копие от страница от ипотечна книга, където под № , на . г., е вписана Записка за вписване на устен договор от 1917 г., по силата на който няколко лица продават на Н. П. и Т. К. 1/163 ид.част от нива, паша и гора в м.”Х.-А.”, целите с площ от 2000 дка, с подробно посочени съседи и граници; копие от “Списък на горопритежателите, които притежават частни гори и други земи, обявени за Г. стопанство, намиращи се в ревир “Н. Х.”, М., С.”, за който вещото лице установява, че е от 1938 г. Там, под № 93, е записано името на Н. К.П., като притежател на 10 дка гора.

Според Препис-извлечение от емлячния регистър от 1929-35 г. на кметство С. стр.369, партида 302, на името на Н. К. П., в м.”Х.” са декларирани гора от 1,2 дка и паша от 3 дка.

През 1949 г. Н. П. декларира, освен друго, гора от 1 дка и нива от 0,8 дка в м.”Х.”, както и гора от 1 дка в м.”И.”.

Представено е Писмо от 02.12.1948 г. от Министреството на земеделието и Г., Отдел по лова и рибарството, до директора на Д. Г. С.М. и Р. директор по Г.-Ч.. С писмото се изпращат на адресатите утвърдени 91 протокола за оценка на отчуждените горски имоти, съгласно чл.8 от Наредбата за оценка и заплащане на отчуждените горски имоти. Както е посочено и в писмото, тези протоколи ще служат като основа за определяне размера на ползуването на частните горовладелци от Г., които им са предоставени за ползуване, съгласно чл.2 от Закона за стопанисване и ползуване на Г..

Със следващо писмо от 18.01.1949 г. на същите адресати се изпращат от министерството още 7 такива протокола.

От заключението от 03.05.2010 г. по СЛТЕ, дадено при новото разглеждане на делото, се изяснява, че спорните 8 дка гора не са били предмет на отчуждаване с протокол от края на 1948 г. Те са национализирани с обявяването на гори за общодържавна собственост със ЗГ от 1951 г. Заявените и възстановени на наследниците на Н. П. гори с решението на ПК-С. с № 42 от 14.07.2000 г. по заявление с В. № 677/13.11.1998 г., в ревир “И.-Х.о” и “Х.-А.”, не са идентични с процесните.

Местност “И. д. към 1938 г. е била част от съществуващия тогава ревир “Н. Х.” /”Х.”. Местностите “Ч.”,”М.” и “К. д.” не са били част от този ревир.

Претендираните 8 дка гора представляват 0,003887 идеални части от площта с предмет на Г. стопанство на ревир “Х.” към 1948 г. и се равняват на 8,181 идеални декара от общата горска площ на сегашните ревири “Х.-А.” и “И.- Х.”.

С оглед задължителните указания на ВКС в отменителното решение и практика на ВКС по аналогични случаи, постановена по реда на чл.290 ГПК, например Решения № 164/10.03.2010 г. по Г.дело № 3370/2008 г., и № 906/15.03.2010 г. по Г.дело № 3304/2008 г., двете на ІV г.о., противоречието с която може да е основание за допускане на касационно обжалване / ТР № 1/2010 г. на ВКС, т.2 предл.последно/ се има предвид следното:

Съгласно чл.З ал.З от ЗВСГЗГФ, правото на собственост върху Г. и земите от горския фонд на горовладелски и/или всестранни кооперации, които не са били заличени от регистрите, преобразувани след 9 септември 1944 г., се възстановява на бившите член-кооператори към датата на преобразуването им или на техните наследници в съсобственост като идеални части от ревира. Съгл.ал.3 на чл.13 ЗВСГЗГФ, правото на собственост се доказва с нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива с емлячни и данъчни регистри, протоколи от комисиите по трудово-поземлената собственост, удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях и други писмени доказателства, допустими по ГПК.

Със Закона за задружно стопанисване на частните гори /ЗЗСЧГ - ДВ бр.25/05.11.1942г./ са уредени имуществените отношения на член-кооператорите, внесли в горовладелските кооперации собствени гори. Чл.10 ал.1 от този закон не допуска в тези кооперации физически лица да внасят гори, върху които те нямат право на собственост. Изложените съображения налагат извод, че книгите на горовладелската кооперация, в които се отразяват дяловете -дневници, списъци / както е в настоящия случай/ и други, са годни писмени доказателства, допустими по ГПК, по смисъла на чл.13 ал.З от ЗВСГЗГФ.

При това положение представеният по делото “Списък на горовладелците, които притежават частни гори и други земи, обявени за Г. стопанство, намиращи се в ревир “Х.”, М. землище, Смолянско”, в който фигурира наследодателят на ищцата, представлява годно писмено доказателство по см. на ал.3 от чл.13 ЗВСГЗГФ.

Както в отменителното решение, така и в редица други решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, например Решение № 870/12.02.2010 г. по Г.д. 4187/2008 г. на ВКС, І г.о., се приема, че липсата на деклариране на имот през 1949 г. не означава, че той не е отнет от правоимащия. Ищцата-жалбоподателка е изпълнила доказателствената си задача – представила е надлежен титул за собственост на своя наследодател по чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ върху претендираната гора – списък от 1938 г. на горопритежатели от горовладелска кооперация. Тя не е длъжна да доказва, че Паскалев не е извършил отчуждаване на гората до 1949 г., от когато е представеният емлячен регистър, в който липсва деклариране на спорните 8 дка гора. От страна на ОС “Земеделие” – С. не са представени доказателства, установяващи, че Н. П. е изгубил правото на собственост върху нея към момента на отнемане на Г.-към 1950-51 г., следователно може да се направи извод, че гората е отчуждена от него, поради което наследниците му имат право да им бъде възстановена.

На наследниците на Н. К. П. следва да се признае правото да им бъде възстановена собствеността върху 8 дка гора в ревир “Х.”, която понастоящем се равнява на 8,181 идеални декара от общата площ на сегашните ревири “Х.-А.” и “И.- Х.”.

По изложените съображения Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 465/29.10.2007 г. по Г.дело № 502/2007 г. на Смолянски районен съд в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Ш. Д. иск по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ по отношение на 8 дка гора в ревир “Х.”, землище на С. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо О. СЛУЖБА “ЗЕМЕДЕЛИЕ”- Г., че наследниците на Н. К.П., починал, Акт за смърт № 12/20.09.1977 г. на Кметство С. имат право да им бъде възстановена собствеността върху 8 /осем/ дка гора в ревир “Х.”, землище на С. равняващи се понастоящем на . /осем цяло сто осемдесет и един/ идеални декара от общата площ на сега съществуващите ревири “Х.А.” и “И.- Х.”, землище на с.М.

В останалите части решението е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Решението е постановено при участието на Д. Г. С. - С., О. С. и Р. Д. по Г. – С..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.