РЕШЕНИЕ
№ 538
гр.Плевен, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, VІ-ти състав, в
открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева, като разгледа
докладваното от съдия Иванова административно дело № 613 по описа на съда за
2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.27, ал.3, 5 и
7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във вр. с чл.
162, ал.2, т.8 и т.9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Делото е образувано по жалба на Р.Т.Е.,*** чрез
адв В.,*** срещу АУПДВ № 01-6500/9256/05.07.2021 година на зам.изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“.
В жалбата се твърди, че същият е нищожен поради
липса на компетентност, доколкото липсват доказателства, че са делегирани права
на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ да издава АУПДВ. Алтернативно сочи,
че същият акт е незаконосъобразен поради съществено нарушение на административно-производствените
правила, материалния закон и целта на закона. Излага подробни съображения
относно това, че агроекологичният ангажимент на Е. е бил прекратен незаконосъобразно,
след като общината е прекратила договорите му за наем на земеделска земя
съгласно §15, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Във връзка с това прекратяване счита, че
не може да му се вмени възстановяване на получената субсидия, което изискване
не е било нормативно разписано към началния момент на подаване на заявлението
за кандидатстване, нито към момента на плащане. Моли да се отмени АУПДВ и да се
присъдят разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
С определение № 1057/18.08.2021 г. /л.13/
жалбата е била оставена без движение за внасяне на държавна такса, като такава
е внесена в посочения от съда срок /л.18/.
Ответникът не е подал писмен отговор на жалбата,
въпреки дадената му възможност с определение № 1180/13.09.2021 г. /л.277/.
В придружителното писмо към преписката е налице
становище /л.25/, чрез юрк.П., в което се сочи, че жалбата е неоснователна,
АУПДВ е законосъобразен, и е издаден въз основа на акт за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 214 “АЕП“ изх.№01-6500/9256 от 19.03.2019 г.
за кампания 2016.
В съдебно заседание оспорващият – Р.Т.Е.,***, не
се явява, представлява се от адв. В. с пълномощно на лист 7 от делото. Моли да се
уважи депозираната жалба на подробните съображения, развити в нея. Представя
писмени бележки, и моли да се отмени изцяло атакувания акт. Представя списък с
разноски. В писмените бележки отново навежда част от твърденията в жалбата. В
постъпило преди о.с.з. становище /л.282/ се сочи, че е изтекла погасителната
давност, тъй като към момента на издаване на АУПДВ са били изтекли повече от
три години от кампании 2013, 2014 и 2015.
В съдебно заседание ответникът – зам.
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ – София, редовно призован, не се явява,
представлява се от ст. юрк. Д.П.с пълномощно на лист 20 от делото. Счита жалбата за неоснователна, намира оспорения
акт за правилно издаден от компетентен за това орган, при спазване на
процедурата за издаване и целта на закона. Моли същият да бъде потвърден.
Констатациите залегнали в акта са доказани с оглед приобщения доказателствен
материал. Налице са двете предпоставки за издаването на обжалвания акт, а
именно: влязъл в сила акт за прекратяване на ангажимента и получени суми, за
които са представили подробни справки СЕБРА, както и хронологичен опис. Счита
издадения акт за законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лв. Представя списък с
разноските.
Административен съд-Плевен, шести
състав, като провери законосъобразността на оспорения акт, съобрази доводите на
страните и представените доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Р.Т.Е. е регистриран с Уникален
регистрационен номер (УРН) 582254 в Интегрираната система за администриране н
контрол (ИСАК). Одобрен е за участие по мярка 214 „Агроекологични
плащания" от ПРСР 2007-2013 г., с направление „Възстановяване и поддържане
на затревени площи с висока природна стойност (ВПС 1)“ през кампания 2013.
Предмет на делото е Акт за установяване на публично
държавно вземане №01-6500/9256 от 05.07.2021 г. на заместник изпълнителния
директор на „Държавен фонд „Земеделие“. Същият е издаден на основание чл.27,
ал.3, 5 и 7 от ЗПЗП и чл.
162. ал. 2. т. 8 и т. 9 от ДОПК, както и чл. 5, параграфи 1 и 2 от Регламент
(ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила
за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на
прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение
на мерките за подпомагане на развитието на селските райони и чл. 80, пар. 1 и 2
от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за
определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на
Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за
администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски
производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на
Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по
предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор, във връзка с влязъл
в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от
ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 01-6500/9256 от 19.03.2019 г. . Като основание за
издаване на АУПДВ са посочени и разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, буква
„б“ във връзка е чл. 67, ал.
1 от
Наредба № 11 от 06.04.2009 г., чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и във връзка с чл. 165
и чл. 166 от ДОПК, и чл.20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП. Установено е публично
държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР
2007-2013, направление „възстановяване и поддържане на затревени площи с висока
природна стойност“ за кампании 2013, 2014 и 2015 г. във връзка с подадени
заявления за подпомагане за 2013 г , 2014 г и 2015 г. в размер на 5269,38 лева.
Прието е, че съгласно чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за
условията и реда за прилагане на мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г.,
земеделски стопани, които не подадат „Заявление за плащане“ по време на
агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ
съгласно чл. 18, ал. 4 от същата наредба и се изключват от подпомагане по мярка
„Агроекологични плащания".
С влязъл в сила Акт за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013
г. с изх. № 01-6500/9256 от 19.03.2019 г., ДФ „Земеделие“ Разплащателна агенция
е прекратил агроекологичния ангажимент на Р.Т.Е..
По заявления на Е. са били
изплатени следните суми:
През първата година от
ангажимента: за заявление с УИН: 15/140513/70041 за кампания 2013 АП 13 -
4550.97 лв.
През втората година от ангажимента: за заявление
с УИН: 15/250414/73583 за кампания 2014: АП 13 - 4003.58 лв.
През третата година от ангажимента: за
заявление с УИН: 15/220615/81924 за кампания 2015: АП 13 - 4618.90 лв.
Общата изплатена сума по
направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност (ВПС 1)“. представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по
направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента,
е в размер на 13173.45 лв.
В съответствие е чл. 18,
ал. 4. буква „б“ от Наредба 11 от 06.04.2009 г., Р.Т.Е. следва да възстанови 40
% от 13173.45 лв., което се равнява на 5269.38 лв.
С писмо изх. № 01-6500/9256
от 03.07.2020 г. ДФЗ-РА с
уведомил кандидата за откриване на административно производство за издаване па
АУПДВ, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. В писмото са изложени фактическите
обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице основания за издаване
на АУПДВ. Дадена е възможност да предостави допълнителна информация, в
съответствие е чл. 34, ал. 3 от АПК или да възстанови доброволно сумата, за коя
го е извършено недължимо плащане, в случай че приеме фактическите констатации
за основателни.
С писмо с вх. № 01-6500/9256
от 30.07.2020 г. оспорващият възразява срещу откритото производство по издаване
на АУПДВ. След разглеждане на допълнително представената информация ДФЗ-РА не е
приел направените възражения и представените към тях доказателства за
основателни, поради което не намира основание да прекрати административното
производство по издаване на АУПДВ.
Оспорващият е бил одобрен за участие по мярка
214 „АЕП“ от
ПРСР 2007-2013 г. с УП, приобщено на л.л.48,49. Към същото е приобщена таблица
на одобрените и неодобрените парцели /л.л.50-51/, от които е видно, че са одобрени
парцели в размер на 15,65 ха. По преписката са приобщени и подадените от Е.
заявления за кандидатстване и плащане – л.л.60-275. Видно от същите, по схема
АЕП се кандидатства /л.л.83,84/ с парцели в землището на с.Коиловци, с.Мечка и
гр.Славяново, основанието за ползване на които е договори за наем /за земите в
землищата на с.Коиловци и с.Мечка/ и собственост/съсобственост в землището на
гр.Славяново. Приобщени са три договора между Е. *** за наем на земеделска земя
/л.л.136-138/, от които е видно, че му е предоставена за временно ползване земеделска
земя, както следва: по първия договор в землището на с.Мечка – 39,717 дка, по
втория в землището на с.Коиловци – 160 дка, по третия отново в землището на
с.Коиловци – 115 дка. Видно от заявленията, Е. притежава пчелни семейства, но
не притежава пасищни селскостопански животни.
На Е. са изплатени средства, видно от
документите за банкови преводи на л.л.29-37, в размер, равен на посочения в
АУПДВ.
С УП за прекратяване на агроекологичен ангажимент
по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 01-6500/9256 от 19.03.2019 г.
/л.л.44-45/, ДФ „Земеделие“ е прекратил агроекологичния ангажимент на Р.Т.Е..
Същото е получено на 26.03.2019 г., видно от отбелязването на самото писмо, и
няма данни да е обжалвано. В УП е посочено, че са представени доказателства –
договор за отдаване под наем на общински мери и пасища, и уведомление за
прекратяване на наемните отношения от кмета на общината. Посочено е, че Е. е в
обективна невъзможност да спази поети ангажимент за част от площите, като за
останалите от тях в размер на 3,17 ха не е представил доказателства за
невъзможност да се продължи изпълнението на ангажимента. Същите площи са индивидуализирани,
като видно от приобщената таблица /л.45/ при сравнение с таблицата при
кандидатстването /л.л.83,84/ се намират в землищата на с.Мечка и с. Коиловци,
като първия парцел не е налице в таблицата с парцели, с които е кандидатствано
по мярка АЕП.
До Е. е изпратено писмо /л.л.41,42/ изх. № 01-6500/9256 от
03.07.2020 г., получено на 24.07.2020
г. /обратна разписка на л.43/, в което се излагат фактите и правните норми,
посочени и в АУПДВ.
Подадено е възражение, прието с вх.№ от 30.07.2020
г. /л.38/, в което се сочи, че ДФЗ е наредил общините да прекратят договорите
за наем на пасища на лицата, които не притежават пасищни селскостопански
животни, и поради това не е изпълнил агроекологичния си ангажимент. Отглежда
пчели, които също се нуждаят от паша, прашец и нектар. Имал е уверения от ДФЗ,
че няма да се налагат санкции. Приложено към възражението е съобщение от
25.03.2016 г., че се прекратяват договорите му за наем на пасища от страна на
община Плевен /л.39/. Видно от същото, се прекратява договора между него и
община Плевен за наем на земеделска земя с площ 160 дка, находяща се в
землището на с.Коиловци. Посочено е, че същата са пасища и мери, които не са
приведени в съответствие с изискванията на ЗСПЗЗ, изразяващо се в липса на
регистрация в интегрираната информационна система на БАБХ като собственик или
ползвател на животновъден обект с пасищни селскостопански животни. Договорът е
прекратен на основание чл.37м, ал.4, т.2 и 3, във вр. с чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ и
§15, ал.3 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, ДВ, бр.61 от 11.08.2015 г.
Приобщен е протокол от заседание на УС на ДФЗ от
15.06.2017 г. /л.л.52-55/, като видно от същия, подписалата писмото П.С. е
избрана за заместник изпълнителен директор на ДФЗ.
Приобщена заповед № ОЗ-РД/2891 от 16.06.2021 г.
/л.л.56-58/, с която изпълнителният директор на ДФЗ делегира право на заместник
изпълнителния директор на ДФЗ П.С. да издава актове за установяване на публични
държавни вземания /т.20 от заповедта/.
Приобщен е протокол от заседание на УС на ДФЗ
/л.59/, като видно от същия, подписалият упълномощителната заповед Б.М.е избран
за изпълнителен директор на ДФЗ.
АУПДВ е получен на 19.07.2021 г., видно от
пощенското клеймо на обратната разписка на л.24, а жалбата срещу него е
подадена на 29.07.2021 г. директно в съда, видно от вх. № на съда /л.2/.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
С оглед на датата на получаване на
АУПДВ - 19.07.2021 г., съдът приема, че подадената на 29.07.2021 г. срещу него
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
АУПДВ
е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният
директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и
организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция. Разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК
предвижда, че публичните държавни вземания се установяват от органа, определен
в съответния закон. В чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП е
предвидено, че изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" издава
актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК. В ал. 1 и
ал. 6 на същата разпоредба е уредена възможността правомощия на Изпълнителния
директор на ДФЗ да бъдат делегирани на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. По делото е приложена Заповед №
ОЗ-РД/2891 от 16.06.2021 г. /л.л.56-58/, издадена от изпълнителния директор на
ДФ "Земеделие", с която (т. 20) на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 6 от ЗПЗП правомощията за издаване
и подписване на актовете за установяване на публични държавни вземания по мярка
214 "Агроекологични плащания", са делегирани на П.С., заместник-изпълнителен
директор на ДФ "Земеделие". Оспорвания акт е подписан именно от П.С.,
заместник изпълнителен директор на ДФ"Земеделие". Въз основа на това
съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган, поради което не е налице
нищожност на акта и твърденията за обратното в жалбата са неоснователни.
Актът
е издаден в писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Има
посочени правни основания и изложени фактически такива,съдържа ясно и конкретно
разпореждане, разяснена е възможността, срока и органа, пред който може да се
обжалва, датиран и подписан е.
При
издаване на акта обаче са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, тъй като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за
случая по реда на чл. 35 от АПК.
Е. е уведомен по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за
започване на административно производство по установяване на публично държавно
вземане, но не му е осигурена възможността му по чл. 34 от АПК пълноценно да
участва в производството. В уведомяването липсва посочване на имотите, за които
е прекратен агроекологичния ангажимент. Видно от писмото за прекратяване на
ангажимента, в същото е посочено, че Е. не е доказал невъзможност за
продължаване на ангажимента относно 3,17 ха, които не са заявени за подпомагане
през 2016, когато от него въобще не е подадено заявление пред ДФЗ. От таблицата
с референтните парцели в това УП на л.45 е видно, че същите са в землищата на
с.Коиловци и с.Мечка. От договорите за наем на земеделски земи между община
Плевен и Е. е видно, че между тези страни са били налице три договора, като по
преписката е приобщено волеизявлението на общината за прекратяване на един от
тях. По отношение на останалите договори ДФЗ не е изискал изрично нито от Е.,
нито от общината доказателства, дали същите са действащи. С оглед на факта, че Е.
не притежава пасищни селскостопански животни, а само пчелни семейства, вероятно
същите също са прекратени. Органът е могъл да изиска доказателства за валидността
на договорите както от Е.,***, което не е направено в случая.
Административния
орган не е съобразил и обсъдил и събраните по преписката доказателства.
Оспорващият е участвал в процесната мярка със земеделски земи ползвани в
по-голямата им част въз основа на договор за наем. Същият е посочил, че този
договор е прекратен поради изменение в законодателството. Съгласно изричната
разпоредба на § 15, ал. 6 ЗИД на ЗСПЗЗ и чл. 37и, ал. 5 ЗСПЗЗ,
договорите за наем или аренда по ал. 3 не се смятат за правно основание
съгласно чл. 41, ал. 1 ЗПЗП когато при
извършване на проверките се установи, че са налице основания за прекратяването
им. Ето защо, настъпилите нормативни промени са поставили земеделският стопанин
в ново фактическо и правно положение, и неправилно и необосновано административният
орган е приел, че земеделският стопанин е разполагал с правната възможност да
продължи да изпълнява поетия агроекологичен ангажимент по отношение на
земеделските имоти, за които е приложен фактическият състав на § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ.
След като земеделският стопанин вече не е бил в състояние да изпълнява
агроекологичния ангажимент поради отчуждаване на стопанството му в резултат на
изменение на нормативната уредба, е налице форсмажор по смисъла на § 1, т. 4, б. "в" от ДР на Наредба № 11 от 06.04.2009 г.
В
случая следва да намери приложение правилото на чл. 45, т. 4 от Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията, релевантно при подаване на
първоначалното заявление 2013 г., според което: Когато бенефициерът не е в
състояние да продължи да спазва поетите задължения поради преразпределяне на
стопанството, или бъде включен в обществени мерки за комасация на земята или в
мерки за комасация на земята, одобрени от компетентните обществени органи,
държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да позволят задълженията да
бъдат приспособени за новото положение на стопанството. Когато подобно
приспособяване е невъзможно, срокът на задължението се счита за изтекъл и не се
изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който се е
изпълнявало задължението". Разпоредбата на чл. 47, т. 3 от Регламент/ЕС/ № 1305/2013 на Европейския парламент и на съвета от 17 декември
2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони, актуална през 2016 година,
съдържа аналогично правило: Когато бенефициерът не е в състояние да продължи да
спазва поетите ангажименти поради преразпределяне на стопанството или на част
от него или поради включването му в публични мерки за комасация на земята или в
мерки за комасация на земята, одобрени от компетентните публични органи,
държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят възможност за
адаптиране на ангажиментите към новото положение на стопанството. Когато
подобно адаптиране е невъзможно, ангажиментът отпада и не се изисква
възстановяване на средства по отношение на периода, през който ангажиментът се
е изпълнявал.
Според
чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. в случаите на форсмажорни или изключителни
обстоятелства агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква
частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин
финансова помощ. Хипотезите на форсмажорни или изключителни обстоятелства са
посочени в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11, сред които е и отчуждаване на
голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в
който е поет ангажиментът.
Съгласно
чл. 75, параграф 1 от Регламент 1122/2009 г., ако даден земеделски производител не е в
състояние да спази задълженията си в резултат на непреодолима сила или
извънредни обстоятелства, както е посочено в член 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009, той запазва правото си на помощ по отношение на площта или животните,
допустими към момента на възникване на непреодолима сила или извънредни
обстоятелства. В параграф 2 е допълнено, че случаи на непреодолима сила и
извънредни обстоятелства по смисъла на член 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009 биват съобщени в писмен вид на компетентния орган, със съответни
доказателства, които удовлетворяват компетентния орган, до десет работни дни от
датата, на която земеделският производител е в състояние да направи това т.е. член 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009 се определят случаите на непреодолима сила и извънредни обстоятелства,
които следва да се признават от държавите-членки. Когато в резултат на такива
случаи даден земеделски производител не е в състояние да изпълни своите
задължения, той не следва да губи своето право на плащане на помощ. В същото
време е определен краен срок, в рамките на който земеделският производител
следва да съобщи за възникването на такъв случай и този срок е десет дни.
Според дефиницията на чл. 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009,
наличие на непреодолима сила или извънредни обстоятелства се признава от
компетентния орган в случаи като: а) смърт на земеделския стопанин; б)
дългосрочна професионална неработоспособност на земеделския стопанин; в)тежко
природно бедствие, което е засегнало сериозно земеделската земя в стопанството;
г)случайно унищожение на постройките за животни в стопанството; д)епизоотична
ситуация, засегнала частично или изцяло селскостопанските животни на
земеделския стопанин. Редакцията на текста предполага, че случаите на
непреодолима сила или извънредни обстоятелства следва да са дефинирани
примерно, а не изчерпателно от компетентния национален орган. Посоченият обхват
на текста се потвърждава и от последвалата нормативна уредба, създадена с Регламент 1306/2013. В
съответствие с насоките, изразени в съображение № 5 ("За да се осигури
съгласуваност между практиките на държавите членки и хармонизирано прилагане на
клаузата за непреодолима сила от държавите членки, в настоящия регламент следва
да се предвидят, където е целесъобразно, изключения в случай на непреодолима
сила и извънредни обстоятелства, както и неизчерпателен списък с възможни
случаи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, които да бъдат признати
от компетентните национални органи. Тези органи следва да вземат решения
относно непреодолима сила и извънредни обстоятелства за всеки отделен случай
въз основа на относими доказателства и като прилагат понятието за непреодолима
сила от гледна точка правото на Съюза в областта на селското стопанство,
включително съдебната практика на Съда"), чл. 2 на Регламент 1306/2013 г.
дефинира понятието изрично примерно, а не изчерпателно. Анализирайки обхвата на
понятието на ниво право на Европейския съюз, съдът приема, че нормата на чл. § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11/2009 г. следва да тълкува в смисъл, че изброяването е примерно, а не
изчерпателно. В този смисъл широко тълкуване на дефиницията на § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11/2009 г., причините довели до неизпълнение на ангажимента на жалбоподателя
могат да се разглеждат на подобни на описаните в § 1, т. 4 буква "в"
от ДР на Наредбата.
С
оглед данните по делото административният орган не е установил, че по отношение
на 3,17 ха е продължило ползването от оспорващия. Нещо повече, органът не е
съобразил УП за прекратяване на ангажимента, в което е посочено, че за
останалите площи от ДФЗ се приема, че Е. е в обективна невъзможност да се
продължи ангажимента, и е определил държавно вземане и за тези площи, доколкото
определения процент на държавно вземане касае всички получени суми, а не само
тези за 3,17 ха. Освен това, видно от таблицата на УП за прекратяване на
ангажимента /л.45/, някои от посочените парцели, за които е прието, че не са
заявени за подпомагане, не съвпадат с тези, заявени за подпомагане. Съдът е
указал на административния орган доказателствената тежест, но органът не е
доказал, че парцелите, с които жалбоподателят е кандидатствал и които са
одобрени за подпомагане, са били обработвани въз основа на правно
основание.
Не
е обсъдено и обстоятелството, дали отчуждаването на горницата над 3,17 ха до
одобрените за подпомагане 15,65 ха не представлява "отчуждаване на голяма
част от стопанството".
В
този смисъл не е установено, че е било възможно адаптиране на стопанството и не
е налице форсмажорно обстоятелство съобразно легалната дефиниция дадена в § 1, т. 4, б. "в" от Допълнителните разпоредби на Наредба №
11/06.04.2009 г. Установяването на
тези обстоятелства са от значение да се прецени, дали не следва да се приложи чл. 2, § 2, б "е" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. "отчуждаване на цялото стопанство или на
голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено
към деня на подаване на заявлението" и да намери приложение чл. 77, § 2, б. "а" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013, съобразно който не се прилагат административни
санкции, когато неспазването се дължи на непреодолима сила.
Тези
разпоредби следва да намерят приложение и при наличие на влязъл в сила
административен акт за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент, тъй
като такъв се издава и при наличие на форсмажорни обстоятелства, съгласно чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. В случая не става въпрос за преразглеждане на влязъл
в сила административен акт, а за установяване, дали не следва да се приложат
разпоредби изключващи отговорността за възстановяване на полученото
подпомагане, каквито са чл. 2, § 2, б "е" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. и чл. 77, § 2, б. "а" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013.
От
мотивите на административния орган не става ясно, защо след като е признал
обективно основание за прекратяване на ангажимента по отношение на 3,17 ха, е
изискал възстановяване на 40 % от полученото подпомагане за 2013, 2014 и 2015
г. за цялата одобрена площ, въпреки разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г.
В
този смисъл необосноваността на административния акт е довела до противоречие с
приложимия материален закон. В този
смисъл е и съдебната практика - Решение № 297 от 30.12.2020 г. на АдмС -
Сливен по адм. д. № 348/2020 г., оставено в сила с Решение № 9971 от 4.10.2021
г. на ВАС по адм. д. № 1935/2021 г.
За пълнота съдът отбелязва, че е неоснователно оплакването за изтекла погасителна
давност. Приложимият закон е ДОПК, а не Законът за задълженията и договорите, както
може да се предположи с оглед твърденията на процесуалния представител на
жалбоподателя за давностен срок от три години. Не е изтекла давността по чл. 171 от ДОПК. Публичното
вземане, представляващо сумата, изплатена като финансово подпомагане по мярка
214 "Агроекологични плащания", ако липсва обективно основание за
прекратяване на ангажимента, е възникнало от момента на влизане в сила на акта
за прекратяване на агроекологичния ангажимент
и с оглед нормата на чл. 177 от ДОПК., съгласно която публичните вземания се погасяват с изтичането на 5
годишен давностен срок, считано от 1януари на годината следваща година, през която
е следвало да се плати публичното задължение, то давността към 2021 година не е
изтекла.
С
оглед на изложеното, АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предписаната от
закона форма, но при съществени нарушения на административно-производствени
правила и в нарушение на материалния закон и следва да се отмени.
С
оглед изход на делото, искането на
оспорващия за присъждане на разноски за държавна такса и уговорено адвокатско
възнаграждение., съдът намира , че на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК ДФ
„земеделие“ гр. София , бул. „Цар Борис III“ № 136 следва да
заплати на Р.Т.Е., ЕГН **********,*** разноски
в размер на 510 лева - държавна такса в
размер на 10 лева /л.18/ и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева
/л.7/.
Предвид горепосоченото и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отменя Акт за установяване на публично държавно
вземане №01-6500/9256 от 05.07.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на
„Държавен фонд „Земеделие“.
Осъжда „Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, бул. „Цар Борис III“ № 136 да заплати на Р.Т.Е. ***, ЕГН **********, разноски в размер на
510,00 лв. /словом: петстотин и десет/ лева.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/