Р Е Ш Е Н И Е
№
01.06.2015
година, град
Свиленград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Свиленградският Районен
съд, гражданска колегия, ІІ състав,
На единадесети
май две хиляди и петнадесета година
в
публично съдебно заседание в следния състав:
Районен съдия: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
секретар:
Т.Т.
като
разгледа докладваното от Съдия Стамболиева Гражданско
дело №653 по описа на Районен съд-Свиленград за 2014 година,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.200 от КТ за причинени
от трудова злополука неимуществени вреди
и с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, касаещ неоснователно обогатяване.
Производството
е образувано по Искова молба, подадена от Г.Н.Н. с ЕГН ********** ***№45 и Г.Г.Н.
с ЕГН ********** ***№45, двете със съдебен адрес: град Стара Загора, бул.”Цар
Симеон Велики” №117, вход „А”, ап.№16, чрез адвокат С.В., против „Гида транс”
ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Любимец,
ул.”Одрин” №72, област Хасково, представлявано от управителите Г.П.К. и Д.П.К.,***,
чрез адвокат Г.Г..
В Исковата молба Г. и Г. Несторови твърдят, че са наследници на Г.
Иванов Несторов, починал на 08.11.2011 година в резултат на трудова злополука
(негови съпруга и дъщеря).
Общият наследодател на Г. и Г. Несторови работел по трудово правоотношение в
„Гида транс” ООД на длъжност „Шофьор на товарен автомобил” от 2009 година като
извършвал международни превози. Последното му трудово възнаграждение било в размер на 396 лв., но реално
получавал повече, тъй като получавал и процент в зависимост от навлото при
всеки курс. Имал над 35 години стаж като шифьор, от които по-голямата част
международен. Трудовото правоотношение било прекратено със Заповед №28 от
08.11.2011 година.
На 02.11.2011 година общият наследодател на
Г. и Г. Несторови - Г. Иванов Несторов, заминал за Руската федерация,
управлявайки товарен автомобил – собственост на „Гида транс” ООД, марка „ДАФ
Трайслер” с държавен регистрационен номер Х 47 76 АВ с полуремарке с държавен
регистрационен номер Х 00 17 ЕЕ като товарът съдържал заготовки за памперси,
които трябвало да достави в Москва. Г. и Г. Несторови твърдят, че камионът бил
технически неизправен от доста време, поради
което на 04.11.2011 година Г. Несторов уведомил управителя на „Гида транс” ООД
- Д.К., за това. На 08.11.2011 година малко преди 01.50 часа, движейки се по
автомобилен път „Крим” на територията на Ленински район, Тулска област, общият
наследодател на Г. и Г. Несторови установил повреда, поради което се наложило
аварийно спиране в неговата лента на движение. Оставил МПС-то
с включени светлини и габарити и излезнал от кабината като тръгнал назад по плътно покрай товарния
автомобил, за да извърши оглед. Бил блъснат от насрещно движещ се в посока от град Москва към град
Орел автомобил (джип) марка
„Фалксваген”, модел „Туарег”, който се движел със
скорост 100 км/ч., в резултат на което бил отхвърлен към предната част на
прицепа и след това попаднал между плътно движещия се до камиона му автомобил и
бил смазан (премачкан) в продължение на цялата дължина на прицепа. Изложеното
се потвърждавало от документите, съдържащи се в преписка 02019-6883/2156-2011,
водена от Следовател при СО ОМВР Ленински район, Тулска област, Русия. За
настъпилата смърт на общия наследодател на Г. и Г. Несторови била подадена
Декларация до НОИ, ТП–Хасково, която смърт била приета за трудова злополука по
чл.55, ал.1 от КСО. Твърдят, че трудовата злополука е
настъпила в резултат на неизправност на автомобила, който управлявал общия им
наследодател в дена на смъртта си.
В резултат на настъпилата
трудова злополука останали без общия им наследодател, който бил в трудоспособна
възраст, в добро здраве.
Смъртта му била тежък удар за тях. Били
добро и задружно семейство, а починалият бил всеотдаен баща и съпруг и полагал
големи грижи за семейството си, свързани с материалната сигурност и
обезпеченост на семейството. Със смъртта му загубили
опората в живота си и ежедневно търпели душевни болки и страдания. Все още не можели да преживеят
загубата му, тъй като бил тяхната морална опора.
Сочат, че по сключената от работодателя
„Гида транс” ООД задължителна застраховка „Трудова злополука” всяка от тях получила по 11 487.28 лв. от
застрахователя – „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД (третото лице–помагач на страната
на „Гида транс” ООД).
Оценят неимуществените вреди в
размер на 101 487.28 за първата от тях и 81 487.28 за втората от тях.
От Съда се
иска да
осъди „Гида транс” ООД за заплати обезщетение на Г. и Г.
Несторови за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова
злополука, станала на 08.11.2011 година с общия им наследодател Г.
Иванов Несторов, в размер на 90 000 лв. за първата от тях и в размер на
70 000 лв. за втората от тях, които суми са получени
след подваждане на заплатеното от застрахователя обезщетение, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на увреждането (08.11.2011 година)
до окончателното заплащане на сумата.
В срока за Отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК са постъпили Отговори на исковата
молба от двамата управители на „Гида транс” ООД, наименувани
„Обяснение”.
Последните намира исковете за неоснователни като излагат
подробно фактическата обстановка по случая от тяхна гледна точка, мнението си
за работата на Г. Несторов в дружеството им и излагат становището си относно
сплотеността на семейството му. Сочат, че за смъртта на Несторов дружеството не
следвало да носи отговорност, тъй като последният не бил предприел
елементарните предпазни мерки както за себе си, така и за околните и сам е
виновен за ПТП-то, причинило смъртта му, тъй като аварията на товарния
автомобил (спукан маркуч от компресора към въздушната система) не налагала внезапно
спиране, а е следвало да изтегли камиона и да го спре извън платното за
движение. Отделно от това шофьорът Несторов е бил приклекнал по средата на
насрещното платно без светлоотразителна жилетка, не бил поставил триъгълник,
били включени късите светлини без аварийните такива.
Постъпил е Отговор на „Обяснения” от Г. и Г. Несторови, в който се заявява,
че „Обясненията” на управителите на „Гида транс” ООД не представляват Отговори
на исковата молба по смисъла на ГПК, тъй като не отговарят на изискванията на
последния. Оспорват се твърденията на управителите, изложени в тези „Обяснения”
относно решението за кремация на тялото на общия им наследодател, вината му за
настъпилото ПТП и изправността на управляваното МПС.
В
срока за Отговор на исковата молба е постъпил такъв и от адвокат Т.Д. –
процесуален представител на „Гида транс” ООД, в който се сочи че оспорват
изцяло претенциите по основание и размер, тъй като настъпилата смърт на общия
наследодател на Г.
и Г. Несторови не била по повод
изпълнение на длъжността и възложената работа, а била настъпила в следствие
противоправното поведение на Несторов, изразяващо се в неспазване правилата за
движение в извънработно време.
Постъпило
е становище от Г. и Г. Несторови във връзка с Отговора на исковата молба,
наименувано „Отговор”, в който се заявява, че претендират само неимуществени
вреди по настоящото дело, които са следствие от ПТП-то, в което е загинал общия
им наследодател при изпълнение на длъжността и възложената му от страна на
работодателя „Гида транс” ООД работа.
С Определение, постановено в
открито съдебно заседание от дата 06.01.2015 година е конституирано като трето
лице–помагач на страната на „Гида транс” ООД по предявения иск с правно
основание чл.200 от КТ „ДЗИ–Общо застраховане” ЕАД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: град София, район Средец, ул.”Г. Бенковски” №3,
представлявано от Коста Христов Чолаков – Главен изпълнителен директор и Милен
Косев Глушков – Изпълнителен директор.
В
дадения срок е постъпил Отговор от третото лице–помагач на страната на „Гида
транс” ООД – „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, в който се сочи че исковете са
допустими, но неоснователни. Оспорват се изцяло по размер и основание.
Поддържат се всички възражения и оспорвания, направени от страна на „Гида
транс” ООД. Не оспорват
наличието на валидно сключен и действащ по време на злополуката Застрахователен
договор с работодателя „Гида транс” ООД и че наследодателят на Г. и Г.
Несторови е бил застрахован по същия като сочат че отговарят само до размера и
за вредите, предвидени в Застрахователния договор. Застрахователното дружество
било заплатило на Г.Н. и на Г.Н. суми от по 11 487.28 лв. на всяка от тях
във връзка с реализиран риск „Смърт” от трудова злополука, т.е. застрахователят
бил изпълнил задължението си по посочения Договор.
В срока за Отговор на исковата молба е предявен от
страна на „Гида транс” ООД и приет
за съвместно разглеждане в настоящото производство Насрещен иск срещу Г. и Г. Несторови, в който се заявява че при
тръгването на наследодателя им на дата 02.11.2014 година, „Гида транс” ООД му
било предоставило сума по Разходен касов ордер (РКО) №158/02.11.2011
година – 3 860 щатски долара + 200 лв. = 5 693.75 лв. Тази сума Несторов
следвало да използва за зареждане на гориво, заплащане на такси и други
разходи, свързани с курса. Разходваните от него средства били следните:
В България:
1. Билет №068/02.11.11 година за
паркинг „Траяна – юг” – 8 лв. и
2. Квитанция за такса Дунав мост – 72 лв.,
Общо: 80
лв.
В Румъния:
1. Пътна такса (винетка) на
03.11.2011 година - 11 евро
Общо: 11 евро = 21.51 лв.
В Украйна: (1 евро = 10.99181800 гривни)
1. Квитанция №60 за банкова такса на 04.11.2011 година – 10 гривни,
2. Квитанция №1015033 за такса митнически
сбор на 04.11.2011 година – 367.13 гривни,
3. Квитанция №4 за паркинг на
05.11.2011 година – 20 гривни и
4. Квитанция №005598 за паркинг на 05.11.11 година – 25
гривни,
Общо: 422.13 гривни = 38 евро = 74.32 лв.
Заредено гориво:
Украйна - Касов бон от 04.11.11 година за
300 л. = 2 850 гривни = 259.28 евро = 507.11 лв.,
Русия - Касов бон от 07.11.11 година за
200 л. = 5 000 рубли = 232.40 лв. и Касов бон от
07.11.11 година за 300 л. = 7 500 рубли = 348.60 лв., като 100 рубли =
4.648010 лв.
Общо
разходи: 1 263.94 лв.,
т.е. сумата, която липсвала според „Гида транс” ООД била в размер на
4 429.80 лв.
В следствие на претърпяно ПТП
по вина на наследодателя на Г. и Г. Несторови, „Гида транс” ООД направила
разноски по транспортирането на тялото, кремирането и др.,
които не били задължение на дружеството. Разходите били на стойност 9 515.82
лв., в която сума не били включени самолетни билети, пътни и нотариални
разноски, хотели и други, свързани с пренасянето на тялото, престоя на
управителя – Д.П.К. в Русия и невъзможността му да работи за дълъг период от
време. Разноските били направени и от другия управител на
дружеството - Г.П.К. по посрещането на тялото на Несторов в България. Твърди
се, че дружеството претърпяло загуби в значително по-голям размер от посочения.
Направените разходи били следните:
1. Квитанция №331490/15.11.2011 година за
ритуални услуги – 161 365
рубли = 7 594.82 лв.,
2. Протокол №**********/09.11.2011 година за доставка на самолетен
билет – 518.37 лв.,
3. Фактура №**********/09.11.2011
година за такса обслужване – 20.63 лв.,
4. Фактура
№**********/16.11.2011 година за летищни и терминални такси - 177 лв. и
5. Фактура
№**********/16.11.2011 година за кремиране – 1 205 лв.,
или общо 9 515.82 лв.
Общият размер на дължимата сума
според „Гида транс” ООД е
13 945.62 лв., от която Г.Н. като негова съпруга дължала 4/6
от тази сума, а Г.Н. като негова дъщеря - 1/6.
От Съда се иска да осъди Г.Н.Н. да заплати на „Гида транс” ООД сумата от 9 297.08 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2011
година до окончателното плащане и Г.Г.Н. да заплати на „Гида транс” ООД
сумата от 2 324.27 лв., ведно със законната
лихва, считано от 16.11.2011 година до окончателното плащане.
В открито съдебно заседание на 06.04.2015
година процесуалният представител на „Гида транс” ООД уточнява във връзка с Насрещния
иск че претърпени вреди се изразяват в предоставени
средства в размер на 5 693.75 лв. от тях има документи за
разходвани 1 263.94 лв. и остават дължими 4 429.80 лв., както и сумата
от 9 515.82 лв., изразходвани по репатрирането на трупа - заплащане, което не
било тяхно задължение.
В срока за Отговор на Насрещната искова молба е постъпил
такъв от Г.Н.Н. и Г.Г.Н. чрез процесуалния им представител – адвокат С.В., в
който се заявява, че Насрещният иск е допустим, но неоснователен, предвид
липсата на доказателства относно показателите на километража при стартиране на
курса на Несторов, разхода на гориво, дневни и квартирни суми, полагащи се на
Несторов при командировка в чужбина. Сочи се, че управителят Д.П. на 11.11.2011
година е получил от руските власти сумата от 17 500 рубли, намерени в
личните вещи на Несторов.
Всяка
от страните претендира
разноски и представя Списък на разноските си.
В съдебно заседание Г.Н.Н. и Г.Г.Н.,
редовно призовани, респ.уведомени, не се явяват. За тях се явява процесуален
представител – адвокат С. Велава, която поддържа предявените искове относно неимуществените
вреди, дължими на доверителите й и пледира Съда да ги уважи поради
основателността и доказаността им, респ. да отхвърли Насрещните искове поради
неоснователността и недоказаността им. В дадения срок са представени Писмени бележки
от адвокат В., в който подробно обосновава твърденията си и навежда възражение
за прекомерност на заплатения от дружеството-работодател адвокатски хонорар на
процесуалния му представител по Насрещните искове, както и се сочи че
посочените хонорари в Договорите за правна защита и съдействие не е доказано,
че са платени реално.
В съдебно заседание „Гида
транс” ООД, редовно призовано, респ.уведомено изпраща представители – управителите
Г.П.К. и Д.П.К.. За него се явява адвокат Г.Г., която пледира Съда да отхвърли
исковете по чл.200 от КТ или алтернативно да намали размерите им поради
съпричиняване и уважи изцяло Насрещните искове. В дадения срок е представена
Писмена защита от процесуален представител на „Гида транс” ООД, в която адвокат
Г. подробно обосновава твърденията си.
В съдебно заседание третото лице-помагач
на страната на „Гида транс” ООД, редовно призовано, респ.уведомено, не изпраща
представител и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото не
се спори, че Г. и Г. Несторови са наследници на Г. Иванов Несторов (негови
дъщеря и съпруга) като в този смисъл е и представеното и прието като
доказателство по делото актуално Удостоверние за наследници на Община-Стара
Загора; както и че Несторов е починал на 08.11.2011 година на територията
Руската Федерация видно от Препси-извлечение от Акт за смърт №1073 от
17.11.2011 година на Община–Стара Загора.
Не се спори и
относно това, че Г. Несторов е работел в „Гида транс” ООД от 13.10.2009 година
на длъжност „Шофьор на товарен камион” (видно от Трудов договор №28/13.10.2009
година и Служебна бележка с изх.№053/10.11.2011 година на „Гида транс” ООД)
което първоначално е било срочно и в последствие е договорено, че е такова за
неотределено време. С няколко Допълнителни споразумения е променян размера на
работната му заплата. Трудовото му правоотношение е било прекратено със Заповед
№28 от 08.11.2011 година поради смъртта му (чл.325, т.11 от КТ).
Видно от приложената
в кориците на делото Международната товарителница на дата 02.11.2011 година Несторов
е тръгнал от град Свиленград, Република България, натоварил е от град Истанбул,
Република Турция и е отпътувал за град Москва, Русия, с товарен автомобил марка „ДАФ” с
държавен регистрационен номер Х 47 76 АВ с полуремарке с държавен
регистрационен номер Х 00 17 ЕЕ – собственост на
работодатела „Гида транс” ООД видно от представените Свидетелства за регистрация
част І и Писмо с рег.№125300-2137 от 18.02.2015 година на ОДМВР-Хасково, сектор
„Пътна полиция”, като
товарът съдържал заготовки за памперси, които трябвало да достави в Москва. На 08.11.2011 година около 02.00 часа по автомобилен път
„Крим” лек автомобил марка „Фоксваген”, модел „Тоарег”, движещ се скорост около
90 км/ч удря (без да намали скоростта) слезлия от товарния автомобил и застанал
на платното за движение Несторов около непрекъсната разделителната линия в
зоната от платното си за движение, намираща се срещу левия резервоар за гориво
на товарния автомобил. Непосредствено преди спирането товарния автомобил,
управляван от Несторов се е движел със скорост около 20 км/ч.
Приложени са
и част от документите, ведно с превод, налични по Досъдебно производство (ДП)
№115/2012 година по описа на НСлС, пр.пр.№8972/2012 година по описа на СГП и
наказателно дело №20-1-0119-12 на Следствен отдел при Отдела на МВР на Русия,
Ленински район, ведно с фотоалбум.
За станалия
инцидент е било подадена Декларация №1 от 10.11.2011 година от работодателя
„Гида транс” ООД за трудова злополука. Приложена е част от преписката във
връзка с подадената Декларация - видно от Протокол №17 от 28.11.2011 година за
резултатите от извършено разследване на злополуката и Разпореждане №32 от
29.11.2011 година, двата документа на НОИ, ТП-Хасково, злополуката е приета за
трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Посоченото
Разпореждане е влязло в сила на 16.12.2011 година видно от Писмо с изх.№К-591-2
от 24.04.2015 година и от Писмо с изх.№К-4883-1 от 11.05.2015 година, двете на
НОИ, ТД-Хасково и е издадено от правоимащо лице съгласно Заповед №180 от
27.11.2009 година на НОИ, ТД-Хасково.
Между
работодателя и третото лице-помагач „ДЗИ-Общо дакграховане” ЕАД е наличен Застрахователен
договор от дата 11.03.2011 година, покриващ риска „Смърт” на работник в
резултат на трудова злополука. В тази връзка застрахователят предстяви
застрахователната преписка, приета като доказателство по делото, от която става
ясно че на Г.Н. е заплатено обещщетение в размер на 11 487.28 лв. Същата
сума е изплатена и на Г.Н..
Налични са
РКО №158 от 02.11.2011 година да сумата 3 800 долара и 400 лв. (по
отношениие на автечността на подписа, положен в този документ на получател има
открито производствопо чл.193 от ГПК), Талон №068 от денонощно
охраняем паркинг „Траяна-юг” за сумата от 8 лв.; Фискален бон от 03.11.2011 година за сумата от 47.47 румънски леи и 9.19
румънски леи с ДДС; Квитанция от 04.11.2011 година за сумата от 5 гривни;
Унифицирана митническа квитанция МД-1 от 04.11.2011 година на стойност 367.13
гривни; Квитанция от 05.11.2011 година на стойност 20 гривни; Квитанция от
05.11.2011 година на стойност 25 гривни; Квитанция от 07.11.2011 година на
стойност 7 500 гривни; Квитанция от дата 04.11.2011 година на стойност
2 850 гривни; Квитанция от дата 07.11.2011 година на стойност 5 000
гривни; сумата от 17 500 рубли е била върната на управителя Д.К. от
руските власти съгласно Разписка от дата 08.11.2011 година. Посочените
документи, които са на чужд език са придружени с превод на български.
За
разходите извършени от дружеството-работодател са налични следните документи: Протокол
№********** за доставка на самолетен билет на стойност 518.37
лв.;
Фактура №**********, ведно с Фискален бон на стойност 20.63 лв.; Фактура
№********** от 16.11.2011 година, ведно с Фискален бон на стойност 177 лв.; Фактура №********** от 16.11.2011 година,
ведно с Фискален бон на стойнст 1 205 лв.;Фактура-Договор №331490 от
15.11.2011 година на стойност 161 365 рубли.
По дело са изсушани обясненията на управителя Д.П.К.,
който заяви пред настоящия съдебен състав, че при посещението му в Русия камионът е бил на месторазтоварването,
нямал външни поражения, товарът бил в цялост, само по бризента имало петно с
кръв; на място в град Нугинск, където
било място на разтоварване при задействане на
двигателя констатирал, че въздушната система не работи, сменил маркуча и вече бил в изправност като други ремонти не бил правил; камионът бил
спрял постепенно, т.е. имало авария, но шофьорът е
имал възможност да го отбие от страни на платното за движение; габаритите
на камиона били в изправност, само
предпазното стъкло на лявото странично рогче, което светело
с габаритните светлини и било на края на ремаркето, било
счупено и по камиона имало вдлъбнатини. Сумата
по РКО №158/02.11.2011 година била формирана на базата на предишния им опит от други курсове и това били пари, които шофьорът носи със себе си да осигурява
разноските по границите, да зарежда автомобила, да плаща таксите, да храни себе
си. Това били авансови пари, в които не била включена командировката на шофьора, просто го авансирали с тази сума, за да има възможност при евентуално
настъпване на някаква непредвидена авария по автомобила да ползва тази сума, а
не да чака да му изпратим допълнително средства.
От допуснатата и изслушана по делото Съдебно-техтическа експертиза става ясно, че след оглед на товарния автомобил и прикаченото
ремарке, от техническа гледна точка повредата по пневматичната система на
товарната композиция - повреден маркуч (гъвкав, брониран въздупровод),
разпорожен между въздушния компресор и регулатора на налягането на въздуха
(балансьора) не е причина за спиране от страна на водача Несторов в платното за
движение, тъй като при тази авария разполага с време за извръшване на подходящо
спиране до падане на налягането в системата до миниланто работно налягане в
процеса на използване на спирачките. Причината за настъпилото ТПТ е движението на
лекия автомобил марка „Фолксваген”, модел „Тоарег” със скорост, несъобразена с
осветеността на пътя на къси светлини на фаровете. Опасната зона за спиране на
лекия автомобил е 84.80 м при установеното скорост на движение от 90 км/ч. и
150 м видимост при включени дълги светлини на фаровете и 50 м при къси. При конкретната
за случая пътна обстановка и при движение на лекия автомобил със скорост 90
км/ч опасната зона за спиране е по-голяма от разстоянието на видимост, т.е. ударът
е бил непредотвратим чрез аварийно спиране. Товарната композиция е била
оборудвана по стандарт със звукови и светлинни датчици и двустрпелкови
манометър, които да отразяват промяната н налягането на пневматичната система.
При аварийно, неконтролируемо изтичане на въздух от пневматичната система на
товарната композиция, водачът може да разбере за него посредством три индикации
– светлинна, звукова и чрез показанието на манометъра за налягане в системата. В устния си доклад вещото лице С.К.П. сочи че единственото
което го е навело на мисълта, че има принудително спиране е аварията, която
посочва управителя на „Гида транс” ООД, когато е прибирал автомобила от Русия.
В материалните, приложени по делото, с които се е запознал нямало данни за
повреда преди произшествието и след произшествието по отношение товарната
композиция. При констатирана
причина и авария в спирачната или климатичната система на автомобила е недопустимо движението му. Ако това нещо става по време на път автомобилът не би могъл да извърши транспорт за периода от 05.11.2011 година
до 08.11.2011 година. Причината, която е посочена (повредата на маркуча), ако е възникнала по време на ход,
непосредствено преди произшествието, тя не може да бъде причина да бъде
установен автомобила точно на мястото, където разбира за нея. Повредата в маркуча, която
единствено е посочено като повреда в автомобила позволява автомобилът да бъде
придвижен на определено разстояние. Платното за движение е било с две ленти за движение – двупосочно, лява и дясна лента и аварийна – банкет, асфалтиран
с широчина от 2.4 метра, която е от дясно, от към лента за движение на Несторов, в дясно от към неговата лента. Спукването на маркуча или взривяването, разграждането не влияе на падане на налягането в системата
към този момент,
т.е. не е причина
за миговено спиране. Дава
възможност при запазено налягане в системата след регулатора на налягането на
балансьора тази система да работи известно време все още ефективно и да пълни компресора. В Допълнитетелното си заключение вещото
лице С.П. уточнява, че позицията и местоположението на шапката, маратонката и
петната кръв на пострадалия Несторов не са определящи за мястото на удара.
Драскотината над предното ляво колело на ремаркето, петната кръв и биологочен
материал доказват наличието на продължаващ контакт на тялото на пострадалия и
лекия автомобил с ремаркето на товарната композиция. В момента на удара Несторов
е бил в изправено положение. Пораженията по лекия автомобил са получени не само
от стълкновението с тялото на Несторов, но и с контакт с ремаркето на товарната
композиция в зоната на преден ляв ъгъл. От наличието на техническото състояние
на контролните уреди, констатирано към момента на извършния от вещото лице
оглед, не може да се направи извод, че към датата на ПТП-то уредите (звукови и
светлинни датчици и манометри) са били в изправност и са отчитали точно. При
промяна на налагянето в пневматичната спирачна система на товарната композиция
се активира първо стрелковия монометър за контрол на налягането, след което
светлиннта и звукова сигнализация едновременно. Пред настоящия състав във
връзка с Допълнителното заключение вещото лице П. посочи, че лекият автомобил е
навлезнал в лентантата за насрещно движение, където е била спряна товарната композиция.
Единствената повреда по автомобила, управлявано от Несторов съгласно данните по
делото било повреден маркуч, довел до пропуск на въздух, но каквато и да е друга повреда,
несвързана със спирачната система дава възможност да бъде спрян автомобила или
поне най-малко да бъде изтеглен по инерция, а не моментно спиране и то на
място. Ако има друга повреда, която налага спиране и то спиране поради факта,
че има авария в двигателя и в ред други неща при всички положения, ако наистина има някакво
екстремно спиране и то автоматично, би трябвало да има оставени следи от
страни, като говорим за аварии извън спирачната система. В настоящия случай за такива аварии няма данни или да са били по някакъв начин
реализирани.
От допусната и изслушана Съдебномедицинска експертиза
става ясно, че при аутопсията са установени множество травми по цялото тяло на
пострадалия Несторов. Непосредствената причина за смъртта е несъвместимо с
живота грубо нарушаване на анатомичната цялост на главния мозък, след което
смъртта е настъпила мигновено. Всички увреждания са причинени по механизъм на
действие от твърди предмети – удари, притискане, разтягане и триене. Касае се за
комбинирана автомобилна травма, протекла в следните фази: 1.Блъскане
на пострадалия от движещ се автомобил, 2.Отхвърляне и изпадане на пътната
настилка и 3.Прегазване с меките шини на движещия се автомобили.
Травмата от блъскането предшества тази от прегазването, т.е има наслагване на
травми в последователността на развитие на пътния инцидент. Блъскането от
автомобила е причинило попадането на пострадалия върху пътната настилка в
безпомощно състояние, с което е създало условия за
последващите прегазвания, поради което следва да се приеме че смъртта е в пряка
и непрекъсната причинно-следствена връзка с цялостния пътен инцидент. В устния
си доклад вещото лице Х.Д.Е. сочи, че първоначалната
травма е причинена от автомобила „Фолксваген Тоарег”, а другите са последващи
травми, насложени върху първоначалната.
От допусната и изслушана Съдебно-почеркова
експертиза става ясно, че подписът, положен в графа „Получил сумата” в РКО №158/02.11.2011
године е положен от Г. Несторов. В устния си доклад пред настоящия съдебен
състав вещото лице В.М.М. сочи че е изслевал всички документи, в които има
положен подпис на Несторов с оспорения такъв. Подписите на Несторов разпределил на две групи - първата има
само щрихова транскрипция без изписване на инициали и второта, съдържащи инициал - буквата „Г”, т.е. подписи с буквено изписване.
При сравняването на оспорения подпис със сравнителните образци установило, че е на 100 % идентичен с тези от първа група, а с тези от втора група имало различие в транскрипцията – имало липса на изписване на инициал, което било често срещано явление при полагане на подписи,
особено когато били свързани с честа практика – подписване на
Пътни листове и т.н. С времето подписът ставал с все по-кратна транскрипця и правопис. Според
вещото лице с най-голяма стойност е подписа, положен в Унифицираната митническа
квитанция от Украйна, тъй като е положен четири дни преди катастрофата.
По делото бяха допустани
и изслушани в процесуалното качество на свидетели лицата Н.Г.Н. (сестра на Г.Н. и дъщеря на Г.Н.) и
Димитринка Милчева Колева (съпруга на управителя Д.П.К.). Първата сочи, че смъртта на баща
им съобщила на сестра си, която го
прие изключително тежко – сринала се видимо, припаднала, била в шок, започнала да използва лекарства за успокоение. След като съобщила новината на майка си й поставили веднага успокоително, тъй като изпаднала в шок. В рузултат на загубата майка й започнала да не спи и се наложило
използването на доста силни лекарства. Липсата на Несторов
майка й и сестра й приемали много тежко, тъй като той им бил опора. От тогава майка й живеела от помен на помен. За да се откъсне от средата майка й заминала за
чужбина, за да гледа внучка си Божидара, която съпругът й обожавал и му се
радвал. Майка й споделяла,
че често сънува баща й. Сестра й започнала да
прави тежки нервни кризи, да пие лекарства, загубвала съзнание, нервната й система блокирала, което налагало да викат Бърза
помощ, дори
била хоспитализирана в Спешното отделение в
Пловдив. Между курсовете си прибирал при семейството си.
Сочи че във възка с транспортиране на тялото на баща й не са платили никакви разноски.
Вторият свидетел Димитринка Милчева
Колева установи, че работила в „Гида транс” ООД като
счетоводител от 2000 година до месец май 2011 година (като и след това ходела да
помага) като нейните задължения се състояли
в това да изготвя отчети, ведомости, месечни баланси. В добри и колегиални отношения била с Г. Несторов. Правело й впечатление, че той когато се върнел от курс не бързал да се прибере в къщи, спял или в камиона, или във фирмата, или при тях на гости или в колеги. Питала го защо не бърза да се
прибере, а той й казвал че в
къщи гледали на него като на банкомат. Сочи че между
Несторов и семейството му било налице отчуждение като не била чула да са си оправили отношенията. РКО №158 бил аванс, който дали на Несторов за разходите по
пътя. Инструктажите се изготвяли и провеждали от
управителите на фирмата като преди
да тръгне на път съответния шофьор
бил инструктиран относон маршрута, от къде да мине, къде да
разтовари, датата приблизително кога трябва да натовари, на кой адрес. Между Г. Несторов и управителя К. имало противоречие за това че не
трябва да минава през град Орел, а през град Брянгс, защото пътят бил по-хубав и не се извършвали толкова кражби.
В кориците на делото са
приложени писмени документи относно актуалното състояние на „Гида
транс” ООД
и на третото лице-помагач;
Етапни епикризи на Г.Н. с диагноза „Тежък депресивен епизод без психотични
симптоми” като след медикаментозно лечение настъпило частично подобрение, но
продължавала да използва медикаменти и на Г.Н. с диагноза „Тежък депресивен
епизод без психотични симптоми” като след медикаментозно лечение настъпило
частично подобрение, но по-късно получавала паническа атака с припадъци, при
което била хоспитализирана в Спешен център – Пловдив; кореспонденция между Н.Н.
и Посолството ни в Москва; документи относно техническа изправност на
управляваните автомобил и ремарке към 2011 година, включително Пътен лист серия
Т №0016586 от 17.10.2011 година; Удостоверение №7562 от 31.03.2015 година на
ОДМВР-Стара Загора, от което е видно че на Несторов са налагани няколко
администрларативни наказания за нарушения на ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав
намира следното от правна страна:
По
исковете с правно основание чл.200 от КТ:
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ
за вреди от трудова злополука или професионална болест, които
са причинили временна неработоспособност, трайна
неработоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Съгласно
разпоредбата на чл.55, ал.1 от КСО
„трудова
злополука” е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време
и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена неработоспособност или смърт. Съгласно чл.55, ал.2, т.1 КСО трудова е и злополуката, станала по време на обичайния път при
отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до
друго допълнително място на живеене с постоянен характер. Отговорността на
работодателя по чл.200 от КТ е обективна и безвиновна, с гаранционно-обезпечителен
характер. Без значение за отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е причината за трудовата злополука и дали други негови
служители са действали виновно и дали са създадени безопасни условия на труд
или не. Съгласно константната практика на ВКС, при
настъпили вреди в резултат на трудова злополука, пострадалият може да насочи
иска си за обезвреда както срещу работодателя, така и срещу преките причинители
на увреждането. Той не е задължен да търси първо отговорност от работодателя. Пострадалият е ограничен
само от еднократността на обезщетението - да не го получи два или повече пъти
за едни и същи вреди. Предвид горното Съдът приема, че
работодателят е пасивно материално и процесуално правно легитимиран да отговаря
по така предявения иск за неимуществени вреди.
Съгласно Решение №111 от 27.05.2011
година на ВКС по гр.д.№468/2010 година, IV г.о., ГК, в разпоредбата на чл.200,
ал.1 от КТ, законодателят е уредил отговорността на работодателя за щети от
трудова злополука, изразяващи се както в увреждане на здравето, така и при
смърт на работника, т.е. в последната хипотеза е уредено обезщетение за вреди,
причинени на близките на починалия от смъртта му. В Постановления №4/1961
година
и №5/1969 година на Пленума на ВС е посочен кръгът на лицата,
които имат право на обезщетение за неимуществени вреди. Според същите актове,
следващото се обезщетение за неимуществени вреди, както и кръгът на лицата,
които имат право на такова, се определят по принципа на справедливостта - само
най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт. А това са неговите
възходящи, низходящи и съпруг, следователно наследниците на Г.
Несторов в лицето на неговите съпруга и дъщеря разполагат с иска по чл.200 от КТ.
Неимуществената отговорност на работодателя се
определя от Съда по справедливост в зависимост от претърпените от
наследниците болки
и страдания и времето, през което са ги търпяли или продължават да ги търпят.
За да бъде ангажирана отговорността на
работодателя по чл.200 от КТ
за вредите, понесени от наследниците на негов починал работник или служител
при претърпяна трудова злополука, следва да са налице едновременно следните
предпоставки: трудово правоотношение с наследодателя-работник,
трудова злополука и в резултат на нея настъпила смърт на работника. Отговорността
на работодателя е обективна както вече бе посочено по-горе в
настоящото изложение и е достатъчно да се установи наличието на така дадените
предпоставки, за да бъде дадена търсената защита на ищците-наследници
на починалия работник или служител по чл.200 от КТ.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, Съдът намира, че предявените искове са доказани по своето
основание. Не се спори по делото, а и се установява от събраните писмени
доказатетелства че към датата на инцидента – 08.11.2011 година Г. Несторов и „Гида
транс” ООД са били обвързани по силата на валидно безсрочно трудово
правоотношение, обективирано в Трудов договор и Допълнителни споразумения към
него, т.е. налице е първата изискуема предпоставка от посочените в предходния
абзац. Установено е, че на 08.11.2011 година е настъпило внезапно увреждане на
здравето на общия наследодател на Г. и Г. Несторови станало във връзка на
извършваната работа, което е било в интерес на работодателя и е причинило
смърт. Касае се до трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, която е
причинила смърт на работника. При това положение е налице хипотезата на чл.200,
ал.1 КТ и отговорността на „Гида транс” ООД за настъпилата злополука следва да
бъде ангажирана. В този смисъл е и Разпореждането на НОИ, ТП-Хасково с №32 от 29.11.2011
година, издадено на основание чл.60, ал.1
от КСО, с което злополуката
е призната за трудова и което има характер на административен акт и установява
със задължителна сила както обстоятелството, че злополуката е трудова, така и
причинната връзка между самата злополука и настъпилата в следствие на нея смърт,
т.е. самото
Разпореждане
като административен акт има установителна функция относно съдържащите се в
него констатации, относно наличието на злополука с Г.
Несторов
на посочената дата, като работодателят в настоящето производство не е представил
доказателства, оборващи тези констатации. Иначе казано
Разпореждането представлява официален
удостоверителен документ по смисъла на чл.179 от ГПК за съдържащите се в него
факти с обвързваща материална
доказателствена сила относно положителния факт на трудовата злополука. Предвид горното Съдът приема за
доказано, че на 08.11.2011 година, Г.
Несторов
е претърпял злополука при ПТП, станало на в района на населен
пункт Багучярово, град Тула, Рукия, в резултата на което получава множество
увреждания, травматичен шок и настъпва смъртта му.
Спорният между
страните момент (освен размера на вредите) е относно това, налице ли е груба
небрежност, която да е станала повод за настъпилото ПТП, причинило травматичните
увреждания и смъртта на Г. Несторов.
Основанието за намаляването размера на
обезщетението не е неполагането на завишена грижа от страна на работника, а
неполагането на елементарна грижа. Намаляването на обезщетението е допустимо
само, ако пострадалият е допринесъл за настъпването на злополуката, като е
допуснал груба небрежност. Законът е предвидил като основание за намаляване на
отговорността на работодателя единствено наличието на груба небрежност от страна
на работника. Грубата небрежност е субективното отношение на работника към
определено негово действие, довело до настъпването на злополуката. Наследниците
на починалия работник не са длъжни да доказват липсата на груба небрежност от страна
на своя наследодател. Липсата поначало е отрицателен факт и не подлежи на
доказване, а на такова подлежат само положителните факти, какъвто е наличието
на груба небрежност. Този факт, е възражение на работодателя срещу претенцията
на наследниците и подлежи на доказване от тази страна, която се ползва от него
(работодателя). Дружеството-работодател е ангажирало доказателства в тази
връзка. (В този ред на мисли следва да се посочи, че е неоснователно
твърдението на адвокат В., изложено в Писмените й бележки в смисъл, че
„твърдение за съпричиняване няма от страна на ответника, изразено в Отговора на
исковата молба, това се появява единствено в Доклада на Съда.”, тъй като в
Отговора на исковата моба изрично е посочено, че смъртта на Несторов е
настъпила в следствие протвиправното поводение на последния, изразяващо се в
неспазване правилата за движение, което новежда на мисълта че това по
съществото си е възражение по смисъла на чл.201 от КТ. Съдът в настоящия си
състав счита, че работодателят не е длъжен изрично да посочи, че прави подобно
възражение и да посочи правната му квалификация, а е достатъчно от изложеното в
Отговора да могат да се направят изводи за наличието на подобно възражение от
страна на работодателя.)
Иначе казано небрежността
в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен
модел-поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед
естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се
отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен,
тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел-грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване,
когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в
нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност (, а в
конкретния случай спазването и на правилата за движение по пътищата). Това
съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при
съпричиняване при допусната груба небрежност - липсата на елементарно старание
и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени,
които в съотвествие с обективното отношение на допринасянето за трудовата
злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за
намаляване на обезщетението. Небрежността ще е груба, когато работникът е
съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги
предотврати.
В настоящото
производство е установено по несъмнен начин, че
Г. Несторов, е спрял управляваната от него товарна композиция в платното
си за движение, а не в прилежащия му банкет, който е бил асфалтиран и с ширина 2.4
м или в намиращата се наблизо отбивка (паркинг), оставил е автомобила на къси
светлини в тъмната част от денонощието в близост до завой, слезнал е от кабината без светлоотразителна жилетка, започнал
е да се движи покрай МПС-то в близост до разделителната линия между двете
платна и е бил блъснат от насрещно движещия се с несъобразена с пътната
обстановка, характеристиките на пътя и видимостта скорост, лек автомобил марка
„Фолкваген”, модел „Тоарег” с руски регистрационен номер. В резултат на ПТП-то
е настъпила и смъртта на Несторов.
В конкретната
ситуация Съдът съобразява, че в случая следва да вземе предвид посоченото от
вещото лице П. (, чийто Заключения кредитира като добросъвестно изготвени и
съобразно поставените задачи), че причина за ПТП-то от една страна е несъобразената
с пътната обстановка, характеристиките на пътя и видимост скорост на водача на
лекия автомобил и неподходящото спиране от страна на Несторов при наличие на
авария, тъй като повредения маркуч не е причина за спиране веднага в платното
за движение, защото при този тип авария водачът разполага с време за извършване
на подходящо спиране до подане на налягането в системата до минималното работно
налягане в процеса на използване на спирачките. Освен това в дясно от платното
за движение на Несторов е имало банкет, който е бил асфалтиран с ширина 2.4 м, а
наблизо е имало и паркинг. Отделно от това в нарушение правилата за движение и
безопастност (както собствената си, така и на другите участници в движението) Несторов,
въпреки дългогодишни си стаж на професионален шофьор, извършващ международни
дестинации, не е включил аварийните светлини, нито е поставил необходимите
знаци, указващи на спряно МПС, нито е бил със светлоотразителна жилетка.
В този смисъл Съдът
счита, че пострадалият Несторов е нарушил технологичните правила за
безопастност като не се е съобразил с пътната обстановката, характиристиките на
пътя, факта че се касае за тъмната част от денонощието, поради което е бил
ударен и е последвала смъртта му, т.е. предвиждал е настъпването на вредоносния
резултат, но се е надявал същия да не настъпи, респ. да го предотврати.
Предвид
изложеното настоящият Съдебен състав счита, че трудовата злополука с Г.
Несторов е съпричинена с 50% от него (съпричиняването от страна на пострадалия съставлява
50% от вредоносния резултат), тъй като пострадалият сам се е поставил в
ситуация на повишен риск, защото грубо е нарушил основни правила за движение по
пътищата и безопастност, не се е съобразил с факта, че управлява в тъмната част
от денонощието, че автомобилът е бил с включени къси светлини, както и с
другите обстоятелства, посочени по-горе. Предвид изложеното дружеството-работодател
ще следва да отговоря за вредите, причинени на ищеца по смисъла и съдържанието
на чл.201, ал.1 от КТ, но размерът на тези вреди ще следва да бъде редуциран с
оглед приетото от настоящата инстанция, че съпричиняването е 50% от вредоносния
резултат. Следва да се отбележи, че не може да се приеме че съпричиняването е
99% както е посочено в Писмената защита на адвокат Г., тъй като съгласно
изложеното по-горе вина за настъпилото ПТП има и водачът на лекия автомобил,
който също е нарушил правила за движение като се е движел с несъобразена
скорост, поради което е и навлезнал в насрещтото платно за движение, т.е. това
на Несторов.
От заключение на изслушаната по делото Съдебномедицинската
експертиза с вещо лице д-р Х.Е., която Съдът приема за
компетентно дадена и кредитира, е видно, че се касае за
комбинирана автомобилна травма, протекла в следните фази: 1.Блъскане
на пострадалия Несторов от движещ се автомобил, 2.Отхвърляне и изпадане
на пътната настилка и 3.Прегазване с меките шини на движещия се автомобили, т.е. има наслагване
на травми в последователността на развитие на пътния инцидент. Блъскането от
автомобила е причинило попадането на пострадалия Несторов върху пътната
настилка в безпомощно състояние, с което е създало условия за
последващите две фази, в резултат на което са налични множество травми
по цялото тяло на пострадалия Несторов. Непосредствената причина за смъртта е
несъвместимо с живота грубо нарушаване на анатомичната цялост на главния мозък,
след което смъртта е настъпила мигновено. Всички увреждания
са причинени по механизъм на действие от твърди предмети.
Предвид
изложеното Съдът
приема, че е налице причинно-следствена връзка между ПТП-то и смъртта
на Г. Несторов.
По
силата на чл.200, ал.1 от КТ дружеството-работодател дължи обезщетение за тези неимуществени
вреди, като същото се определя с оглед на принципа, залегнал в разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на
пострадал от трудова злополука възмездява страданията и загубата на морална
опора и подкрепа, понесени от близките на починалия. Справедливостта като
критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за
своя притежател. Затова справедливостта по чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие
и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики. Принципът на справедливостта изисква в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална
преценка на моралните вреди, причинени на наследниците на пострадалото лице като
се имат предвид множество обстоятелства и взаимовръзки, както и следва да се
преценят
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства Такива обективни
обстоятелства могат
да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.;
а при
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. Съобразно указанията, дадени с ППВС №4/1968 година
Съдът
следва да прецени интензивността и проявлението на болките и страданията на наследниците
от загубата на починалия при трудова злополука, както и проявлението на тези
болки и страдания с оглед спецификата на връзката между пострадалия и
преживелия го наследници.
При определяне размера на
обезщетението, Съдът взе предвид показанията на свидетеля Н.Н., която пред
настоящия съдебен състав изясни, че семейството им е било сплотено, отношенията
между членовете му са били много добри и те са държали добре един на друг.
Смъртта на баща й, който бил жизнен, работоспособен
човек, в разцвета на житейските и трудовите си сили - на 56 години и физически здрав, е била неочаквана и силно травмираща
за съпругата и децата му, които са я преживели трагично, т.е. налице са психически
болки и страдания и емоционален дисконфорт у неговите наследници. Мъката им е
била още по-голяма и предвид факта, че смъртта на Несторов е била толкова нелепа
и мъчителна – починал е в резултат на тежки увреждания и шок, загубил е мозъчното
си вещество, бил е премачкван в продължение на цялата дължина на процепа. Установи
се, че неговата съпруга е заминала за чужбина, тъй като е била лишена от
моралната му помощ и подкрепа. Установи се, че неговата дъщеря Г.Н. след
смъртта му и независимо от своята възраст е била лишена от бащината морална
подкрепа и обич. Съдът взе предвид, че тези болките и страданията от загубата
на любим човек не се ограничават само до изживените в момента на самата
злополука болки и страдания, а продължават и след това. Г. и Г. Несторови
завинаги ще живеят с болката от внезапната и нелепа загуба на своя съпруг и
баща, като здравословните им проблеми, свързани с тази драма най-вероятно с
времето ще отшумят и ще избледнеят спомените за трагедията.
От друга страна по отношение на Г.Н. се взе предвид и
следното - независимо че е живеела в дома на родителите си и пострадалия
Несторов е бил както морална, така и фанансова подкрета, тя е в работоспособна възраст, по делото липсват данни да
страда от заболявания, които да се явяват пречка за упражняването на трудова
дейност и следователно сама може да
се издържат, като работи и да продължи да живее своя
съзнателен живот. Взеха се предвид и фактите,
че Г. Несторов има наложени множество наказания за нарушения на ЗДвП и въпреки
че е шофьор с 35 години стаж основно като международен шофьор е допуснал
подобни нарушения, довели до трагичната му кончина.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Н.Н., преценени
и в условията на непосредственост, макар и дадени от лице в кръга на чл.172 от ГПК, доколкото
именно този свидетел – дъщеря/сестра
съответно на Г. и Г. Несторови,
има преки и непосредствени впечатления
от живота на семейството
и от развитието на отношенията по между им и тъй като тези показания са
логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи на другите
събрани по делото доказателства. За разлика от тях Съдът не кредитира тези на
Димитринка Колева, тъй като е работила в „Гида транс” ООД до месец май 2011
година, а доказателства че е поддържала контакти с работниците в дружеството
след напускането й няма, т.е. спомените й касаят време от около половин година
преди смъртта на Несторов.
В този ред на мисли Съдът счита, че с оглед общия
критерий за справедливост, залегнал в нормата на чл.52 от ЗЗД сумата в размер
на 100 000 лв. за Г.Н. и 70 000 лв. за Г.Н. са адекватни, за да
репарират причинените им от смъртта на общия им наследодател неимуществени
вреди, т.е. Съдът намира, че сумите от 100
000 лв. и 70 000 лв. справедливо ще обезщетят Г. и Г. Несторови за
претърпените от тях болки и страдания, вследствие смъртта на техния съпруг,
респ.баща в релутат на трудовата злополука. С оглед на това, предявените искове
за неимуществени вреди следва да се уважат за сумите от 100 000 лв. и
70 000 лв.
Съгласно чл.200, ал.4 от КТ,
определеното на наследниците обезщетение по чл.200, ал.1 от КТ като за
имуществени, така и за неимуществени вреди се намалява с размера на получените
суми по сключените Договори за застраховане на работниците и служителите. С Решение
№211/29.03.2010 година по гр.д.№719/2009 година на ВКС, ІV г.о., съставляващо
задължителна за Съда практика, е прието, че, при липса на данни застраховката
трудова злополука да е уговорена специално за покриване само на имуществени
вреди от злополуката, и след като не е приспадната от съдебно определено
обезщетение за имуществени вреди, то получената сума следва да се приспадне от
обезщетението, което работодателят дължи за неимуществени вреди. От посочените суми (100 000 лв. и 70 000 лв.) следва
да се приспадне заплатеното от застрахователя „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД в
размер на по 11 487.28 лв. по застраховката трудова злополука, т.е. дължимите
суми възлизат на 88 512.72 лв. и на 58 512.72 лв.
Така определеното обезщетение следва да
бъде намалявано по реда на чл.201, ал.2 от КТ, т.е. така определения размер на обезщетението за
неимуществени вреди (88 512.72 лв. и на 58 512.72 лв.) следва да бъде намален с определения от настоящата
инстанция процент на съпричиняване на пострадалия – 50 на сто, при което
обезщетението за Г.Н. възлиза на сумата от 44 256.36 лв. и за Г.Н. -
29 256.36 лв., т.е. за разликата съответно над 44 256.36 лв. и
29 256.36 лв. до пълните предявени размери съответно от 90 000 лв. и 70 000 лв. ще следва да се отхвърлят исковете.
Относно законната лихва:
Тъй като се касае за
отговорност за увреждане, работодателят по силата на чл.84, ал.3 от ЗЗД е в
забава от датата на злополуката или от 08.11.2011 година, поради което и следва
да се присъди законната лихва за забава върху определените обезщетения за
неимуществените вреди от тази дата до окончателното изплащане или иначе казано
съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от
непозволено увреждане, каквото по същество представляват процесните обезщетения,
длъжникът се смята в забава и без покана, а съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. В този ред на мисли следва да се отбележи, че изложеното от адвокат Г. в
Писмената й защита относно забава на кредитора или прекомерност на дължимата
лихва са неоснователни, тъй като не са налице – нито кредиторите са в забава
(исковете са предявени в срок), нито лихвата е прекомерна с оглед
претендираните размери на главниците и периода от датата на инцидента.
Съдът
счита, че преди произнасяне по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД следва да
се произнесе относно истиността (автентичността) на оспорения документ – РКО №58
от дата 02.11.2011 година:
Оспорването на
документ е особено производство, развиващо се в рамките на процеса, което
приключва с нарочено Определение, респ.с произнасяне за истинността на
оспорения документ в мотивите на Решението.
Доказателствена
тежест в производството оспорване истинността (автентичността) на частен
документ (чл.193, ал.3 от ГПК) в конкретния случай лежи върху страната, която
го оспорва предвид факта, че оспореният документ носи подписа
на общия наследодател на оспорилата го страна (на
Г. Иванов Несторов) и в тежест на Г. и Г. Несторови е да докажат неистинността
на оспорения документ.
Видно от заключението на допуснатата
и приета Съдебно-почеркова експертиза, която Съдът кредитира, тъй като заключението
по нея е добросъвестно изготвено и съобразно поставената задача, става ясно, че
подписа, положен в оспорения РКО е на общия
наследодател на Г. и Г. Несторови, от което следват логичните изводи, че този документ се
явява автентичен, т.е.
Съдът признава, че оспорването по отношение на оспорения документ не
е доказано.
За пълнота на настоящото изложение следва
да се посочи, че Съдът кредитира заключението по Съдебно-почерковата експертиза,
изготвено от В.М., тъй като вещото лице точно, ясно, професионално и обосновано
разясни защо приема, че подсъсът в оспорения документ е положен от Г. Несторов,
а именно подписите на Несторов се делели на две групи - първата имала само щрихова транскрипция без изписване на инициали, а второта (подписи с буквено
изписване) съдържала инициал: буквата „Г”; при сравняването на оспорения подпис със сравнителните
образци вещото лице установило, че е на 100% идентичен с тези от първа
група, а с тези от втора група имало
различие в транскрипцията – имало липса на изписване на
инициал, което било често срещано явление при полагане на
подписи, особено когато били свързани с честа
практика и с
най-голяма стойност е подписа, положен в Унифицираната митническа квитанция от
Украйна (положен е четири дни преди смъртта на Несторов); с което Съдът в
настоящия си състав е съгласен. Предвид изложеното неоснователно се явява
наведеното твърдение от адвокат В. в Писмените й бележки, касателно тази експертиза,
тъй като подписът, положен в оспорения документ и подписът, за който е
безспорно че е положен от Несторов четири дни преди смъртта му в Унифицираната
митническа квитанция, са идентични.
По исковете с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД:
Искът по чл.59
от ЗЗД има субсидиарен характер. Разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗЗД предвижда, че правото да се
иска връщане на даденото без правно основание възниква за обеднелия само
тогава, когато няма друг иск, с който същият може да се защити. Според Постановление
№1/28.05.1979 година по
гр.д.№1/1979 година на
Пленума на ВС, „… искът
по чл.59, ал.1 от ЗЗД е поставен на разположение на
неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може да се защити нито
с исковете по чл.55, ал.1 от ЗЗД, нито
въобще с друг иск. По този начин се осуетява чрез законна норма всяко
неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, макар да не
съществува конкретно уредена възможност в други текстове на закона …”. За уважаването на такъв иск
следва да са налице следните предпоставки: наличност на обедняване на едно
лице, когато неговото имущество се намалява в резултат на неоснователно
обогатяване; наличност на обогатяване на друго лице, т.е. неговото
имущество нараства без правно основание чрез придобиването на определена
имуществена облага или имуществени права или спестяване на изразходването
на блага; наличност на връзка между обогатяването и обедняването.
За
да бъде уважен искът е необходимо да бъде установено при условията на пълно и
главно доказване, че е налице обедняване на „Гида транс” ООД и обогатяване на Г.
и Г. Несторови, които състояния да са свързани, т.е. да произтичат от един общ
факт или от обща група факти.
По отношение липсващата
сума в размер на 4 429.94 лв., предоставена с РКО №58 от 02.11.20111
година:
В конкретния случай „Гида
транс” ООД не успя при условията на пълно и главно доказване,
използвайки относими и допустими доказателстнени средства, да докаже обогатяване от страна
на Г. и Г. Несторови
чрез придобиване на сумата в размер на
4 429.80 лв., т.е. не е налице една от предпоставките от
сложния фактически
състав на неоснователното
обогатяване, което води до отхвърляне на Насрещния иск в тази част като не е
необходимо да се обсъждат другите предпоставки от фактичиския състав.
В този ред на мисли Съдът е съгласен
със становището на адвокат В., изложено в Писмените й бележки, че в кориците на
делото липсват доказателства
претендираната сума да е получена от доверетилети й Г. и Г. Несторови, няма и
техни подписи, удостоверяващи че сумата им е била дадена.
По отношение на сумата
в размер на 9 515.82 лв., представляваща разноски за транспортиране и
кремиране на тялото на Г. Несторов,
билет и летищни такси:
Сумите,
дадени от „Гида транс” ООД за транспортиране и кремиране на
тялото на Несторов, самолетни билети и такси на летищата представляват имуществена
вреда, резултат от претърпяната злополука, поради което при всички случаи се дължи възстановяването й от
работодателя на наследниците на пострадалия
Г. Несторов
на основание чл.200 от КТ, тъй като са пряка и непосредствена последица от увреждането – това са вреди, настъпили от смъртта на пострадалия работник
пряко в патримониума на наследниците му и прилагайки по аналогия чл.104,
ал.4 от ЗДС съответният работодател поема обичайните разноски по
погребението на работника, т.е. Съдът в настоящия си състав намира че разходите за транспортиране и кремиране на тялото
на Несторов, самолетния билет и летищните такси представляват задължение на работодателя във връзка с трудовото правоотношение и в
случай, че разходите са били извършени от наследниците,
последните биха представлявали настъпили имуществени вреди в резултат на злополуката, които следва да
бъдат поети от работодателя. В случая работодателят е заплатил тези имуществени
вреди, сумата, независимо в какъв размер е, е платена във връзка с настъпилата
трудова злополука, като в тежест на работодателя е да отстрани последиците от
същата и да поеме разходите по транспортиране и кремиране на тялото на пострадалия, таксите по летищата и
самолетния билет (следва да се отбележи, че управителят на
дружеството-работодател или негов работник все пак щеше да пътува до Русия, тъй
като е трябвлало да прибере товарната композиция). Ето защо сумата не е неоснователно платена,
същата е платена в изпълнение на задълженията на работодателя и с тази сума не
са се обогатили наследниците на пострадалия. Нещо повече, освен задължение на
работодателя, вменено му с разпоредбите на КТ (, тъй като както вече бе посочено представлява
имуществена вреда), заплащането
на тези суми представлява изпълнение на нравствен дълг по смисъла на чл.55,
ал.2 от ЗЗД от страна на
работодателя, поради което и същите не биха подлежали на връщане. Следователно, с извършеното плащане работодателят е погасил доброволно
своето правно задължение спрямо наследниците за обезвреда на тази имуществена
вреда и е очевидно правно несъстоятелно да се иска връщането й, тъй като плащането
е извършено на валидно правно основание и не подлежи на връщане от Несторови, налице е и причинно–следствената връзка между вредите под формата
на загуба от транспортиране и кремиране на тялото и билет и такси с настъпилата трудова злополука. С
оглед на изложените съображения, предявеният Насрещен иск и в тази му част следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид неоснователността на
исковете по чл.59 от ЗЗД, неосновтелни са и акцесорните искания, касаещи
законната лихва.
На основание чл.223, ал.2 от ГПК установеното
в мотивите на настоящото Решение е задължително за третото лице „ДЗИ-Общо
застраховане” ЕАД в отношенията му със страната, която го е привлякла –
„Гида транс” ООД.
По отношение на разноските и държавните
такси в настоящото производство:
На основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и с оглед изхода на
делото по исковете с правна квалифищкация чл.200 от КТ, „Гида
транс” ООД
следва да заплати в полза на ВСС по сметка на Свиленградския Районен съд
държавна такса в общ размер на 2 940.50 лв.;
както и сумата от общо 137.50 лв., представляваща половината
от заплатените от бюджетните средства на Районен съд-Свиленград възнаграждения
на вещите лица по допуснатите Съдебномедицинска и Съдебно-техническа експертизи
в общ размер на 275 лв. (другата половина в размер на 137.50 лв. следва да
остане за сметка на Съда предвид частичното отхвърляне на исковете).
По исковете с правна
квалификация чл.200 от КТ се констатираха действително направени
разноски от Г. и
Г. Несторови в
общ размер
на 11 00 лв. за адвокатски хонорари видно от
представените Списък и Договори за правна защита
и съдействие (в този ред на мисли са неоснователни твърденията на адвокат Г.,
направени с пледоарията й в съдебно заседание от дата 11.05.2015 година, тъй
като представения Договор за правна защита и съдействие, касаещ Г.Н. е
документ, чията неистинност не се установи по делото, поради което и няма
основание да не се взема предвид). От страна на „Гида транс” ООД се
констатираха действително направени разноски в общ размер на 8 860.40 лв., от които – 6 000 лв. за адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство (сумата е платена в брой видно от изричното
отбелязване в съответната графа), 2 665 лв. за адвокатско възнаграждение
за изготвяне на Отговор на исковата молба (половината от сумата по Договора за
правна защита и съдействие от дата 05.12.2014 година, тъй като не е посочено по
пера каква част от сумата е за изготване на Отговор на исковата молба и каква част
е за изготвяне на Насрещна искове молба; сумата е платена в брой видно от
изричното отбелязване в съответната графа), 125 лв. за депозит за вещо лице по
назначаната Съдебно-техническа експертиза, 62.10 лв. за превод на документи, 5
лв. за Съдебно удостоверние и 3.30 лв. за куриерски услиге (независимо че от
приложените разходни документи се установява разходи за куриерски услуги в по-голям
размер), видно от представените Списък, Договори за правна защита и съдействие,
Фаскален бон, Системни бонове, Квитанции и др. Липсват доказателства за
посочените в Списъка на разноските, представен от адвокат Г., суми в размер на
3 лв. - такса за издаване на документи и 3 лв. за снабдяване с документи, а
приложената Вносна бележка от дата 27.03.2015 година за документ от ОДМВР-Стара
Загора не е платена от „Гида транс” ООД, а от друго лице, поради което не следва
да се взема предвид като разход.
С
оглед изхода на спора, съобразно уважените и
отхвърлените искове по чл.200 от КТ и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК следва в полза на Г. и Г. Несторови се присъдят част от направените по
делото разноски в размер на 5 054 лв., а в полза на „Гида транс” ООД - в размер
на 4 683.91 лв. само за адвокатско
възнаграждение (Несторови са освободени от заплащане на държавни такси и
разноски съгласно чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, но не и от заплащане на адвокатско
възнаграждение).
По исковете с правна
квалификация чл.59 от ЗЗД се констатираха действително направени
разноски от Г.
и Г. Несторови в
общ размер
на 1 730 лв., от които 1 500 лв. за адвокатски
хонорари
и 230 лв. за депозита на вещото лице по допуснатата Съдебно-почеркова
експертиза, видно
от представените Списък и Договори за правна
защита и съдействие. От страна на „Гида транс” ООД се констатираха
действително направени разноски в общ размер на 4 429.85 лв., от които
464.85 лв. за държавна такса, 1 300 лв. за процесуално представителство (сумата
е платена в брой видно от изричното отбелязване в съответната графа) и
2 665 лв. за адвокатско възнаграждение за изготвяне на Отговор на исковата
молба (половината от сумата по Договора за правна защита и съдействие от дата
05.12.2014 година, тъй като не е посочено по пера каква част от сумата е за
изготване на Отговор на исковата молба и каква част е за изготвяне на Насрещна
искове молба; сумата е платена в брой видно от изричното отбелязване в
съответната графа).
Основанието по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляне размера на
заплатеното адвокатско възнаграждение във връзка с исковете по чл.59 от ЗЗД се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност
на делото, касателно тези искове. В този ред на мисли следва да се
уважни искането на адвокат В., направено на основание
чл.78, ал.5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от „Гида
транс” ООД във връзка с исковете по чл.59 от ЗЗД, тъй като минималното
възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 878.64 лв. и делото по
отношение на този иск не се характеризира с правна и фактическа сложност,
т.е. налице е несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права –
възнаграждението следва да се намали до минималното такова в размер на 878.64
лв.
С оглед изхода на спора (исковете по чл.59 от ЗЗД са отхвърлени изцяло) и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК следва в полза на Г. и Г. Несторови да се присъдят
изцяло направените във връзка с тези искове разноски в общ размер на 1 730 лв.,
а искането на „Гида транс” ООД следва да се остави без уважение.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че е неоснователно
възражение на адвокат В., касаещо факта, че „Гида транс” ООД е агажирала двама
адвокати, тъй като всеки един от тях е ангажиран за определени конкретно
посочени процесуални действия, което е видно от приложените по делото
Пълномощни и Договори за правна защита и съдействие - адвокат Т.Д. е ангажирана
за изготвяне на Отговора на исковата молба и за изготвяне на Насрещната искова
моба, а адвокат Г.Г. е ангажирана за процесуално представителство по делото по
отношение на всички искове.
Третото лице–помагач („ДЗИ-Общо
застраховане” ЕАД) не следва да бъде осъдено по отношение на направените
разноски, тъй като съгласно чл.78, ал.10 от ГПК такова осъждане се постановява
ако третото лице–помагач е причинило със своите процесуални действия направата
на разноските, които в конкретния случай не е налице.
„Гида транс” ООД дължи и 5 лв. държавни такси в случай на служебно издаване на Изпълнителни
листи.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.235 от ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Гида транс” ООД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Любимец, ул.”Одрин”
№72, област Хасково, представлявано от управителите Г.П.К. и Д.П.К., на
основание чл.200 от КТ, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Н.Н. с ЕГН ********** ***№45, сумата
от 44 256.36 лв. (четиридесет и
четири хиляди двеста петдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на
трудова злополука от дата 08.11.2011 година със съпруга й Г. Иванов Несторов,
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.11.2011 година до
окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск м частта му за разликата над уважения размер от 44 256.36
лв. до пълния претендиран размер от 90 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Гида транс” ООД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Любимец, ул.”Одрин”
№72, област Хасково, представлявано от управителите Г.П.К. и Д.П.К., на
основание чл.200 от КТ, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.Н. с ЕГН ********** ***№45, сумата
от 29 256.36 лв. (двадесет и девет хиляди
двеста петдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на трудова злополука
от дата 08.11.2011 година с баща й Г. Иванов Несторов, заедно със законната
лихва върху тази сума, считано от 08.11.2011 година до окончателното изплащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск в
частта му за разликата над уважения размер от 29 256.36 лв. до пълния
претендиран размер от 70 000 лв., като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.194, ал.3, вр.ал.2, вр.чл.193, ал.2 от ГПК, по заявеното от Г.Н.Н. и Г.Г.Н. оспорване на истинността на РКО №58 от дата 02.11.2011 година, че не е доказано.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждане на Г.Н.Н.
с ЕГН ********** ***№45, да заплати на „Гида транс” ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: град Любимец, ул.”Одрин” №72, област Хасково,
представлявано от управителите Г.П.К. и Д.П.К., сумата от 9 297.08 лв., ведно със законната лихва, считано от
16.11.2011 година до окончателното плащане, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждане на Г.Г.Н.
с ЕГН ********** ***№45, да заплати на „Гида транс” ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: град Любимец, ул.”Одрин” №72, област Хасково,
представлявано от управителите Г.П.К. и Д.П.К., сумата от 2 324.27 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2011 година до
окончателното плащане, като
неоснователен.
ОСЪЖДА
„Гида
транс” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Любимец,
ул.”Одрин” №72, област Хасково, представлявано от управителите Г.П.К. и Д.П.К., на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВСС по сметка на Районен
съд-Свиленград сумата от общо 2 940.50
лв. (две хиляди деветстотин и четиридесет лева и петдесет стотинки),
представляваща държавни такси за настоящото производство относно исковете с
правна квалификация чл.200 от КТ.
ОСЪЖДА
„Гида
транс” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Любимец,
ул.”Одрин” №72, област Хасково, представлявано от управителите Г.П.К. и Д.П.К., на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-Свиленград
сумата от 137.50 лв. (сто тридесет и
седем лева и петдесет стотинки), представляваща част от заплатените на вещите
лица възнаграждения.
ОСЪЖДА
„Гида
транс” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Любимец,
ул.”Одрин” №72, област Хасково, представлявано от управителите Г.П.К. и Д.П.К., на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Н.Н. с ЕГН ********** ***№45 и
на Г.Г.Н.
с ЕГН ********** ***№45, сумата от 5 054
лв. (пет хиляди петдесет и четири лева), представяваща част от направените
по делото разноски пред първата инстанция във връзка с исковете с право
основание чл.200 от КТ.
ОСЪЖДА Г.Н.Н. с
ЕГН ********** ***№45 и Г.Г.Н. с ЕГН ********** ***№45, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „Гида транс” ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: град Любимец, ул.”Одрин” №72,
област Хасково, представлявано от управителите Г.П.К. и Д.П.К., сумата
от 4 683.91 лв. (четири хиляда шестстотин
осемдесет и три лева и деветдесет и една стотинки), представяваща част от
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред първата
инстанция във връзка с исковете с право основание чл.200 от КТ.
ОСЪЖДА
„Гида
транс” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Любимец,
ул.”Одрин” №72, област Хасково, представлявано от управителите Г.П.К. и Д.П.К., на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Н.Н. с ЕГН ********** ***№45 и
на Г.Г.Н.
с ЕГН ********** ***№45, сумата от 1 730
лв. (хиляда седемстотин и тридесет лева), представяваща част от направените
по делото разноски пред първата инстанция във връзка с исковете с право
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Гида
транс” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Любимец,
ул.”Одрин” №72, област Хасково, представлявано от управителите Г.П.К. и Д.П.К.,
за присъждане на разноски по делото във връзка с исковете с правно основание
чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Решението е постановено при участието на третото лице–помагач на страната на „Гида транс” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Любимец, ул.”Одрин” №72, област Хасково, представлявано от управителите Г.П.К. и Д.П.К.: „ДЗИ–Общо застраховане” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град София, район Средец, ул.”Г. Бенковски” №3, представлявано от Главния изпълнителен директор Коста Христов Чолаков и Изпълнителния директор Милен Косев Глушков.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд - Хасково
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание
чл.7, ал.2 от ГПК.
При неизпълнение в едноседмичен срок, считано от
влизане в сила на Решението, да се издадат
Изпълнителни листи, включващи и дължимите държавни такси за издаването им.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: