№ 120
гр. Русе , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Галина Магардичиян
Николинка Чокоева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20214500500192 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Прокуратурата на Република България,
чрез Русенска районна прокуратура против решение № 1202/26.11.2020 г. по
гр. д. № 4008/2020 г. на Русенския районен съд, в частта, с която предявеният
от В. ИЛ. П. иск за неимуществени вреди по ЗОДОВ е уважен. Твърди, че
решението е неправилно по съображенията изложени в жалбата. Претендира,
съдът да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което
отхвърли предявения иск.
Ответникът по жалбата В. ИЛ. П. е подал отговор по чл.263 от ГПК, с
който оспорва жалбата. Моли решението да се потвърди в тази част.
Против същото решение е подадена въззивна жалба и от В. ИЛ. П. в
частта, с която предявеният от него иск за неимуществени вреди по ЗОДОВ е
отхвърлен над 8000 лв. до 25 000 лв., като счита, че определеният размер на
обезщетението не съответства на критериите за справедливост. Моли да се
отмени решението в тази част и искът да се уважи изцяло.
1
Отговор по жалбата не е депозиран от Прокуратурата на Република
България.
След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото,
въззивният съд приема следното:
Жалбите са е подадени от страните в процеса, в законоустановените
срокове, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на първоинстанционния
съд, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Производството по делото е образувано по предявен иск от В. ИЛ. П.
против Прокуратурата на Република България с правно основание чл.2 ал.1
т.2 пр.2 от ЗОДОВ за присъждане обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено
престъпление от общ характер.
Обжалваният съдебен акт е правилен и на основание чл.272 от ГПК
въззивният съд препраща към мотивите му.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди - както
имуществени, така и неимуществени, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Визираната правна норма предпоставя, че следва
да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконното
обвинение, като елемент от фактическия състав, от който възниква
обезщетителната отговорност на Държавата. В доказателствена тежест на
ищцовата страна е да установи наличието на конекситет между претърпените
неимуществени вреди и конкретното незаконно обвинение.
Неоснователни са доводите на Прокуратурата на Република България, че
не са налице предпоставките за уважаване на предявения иск за
неимуществени вреди.
Установено е по категоричен начин наличието на незаконно обвинение
против ищеца, причинна връзка и вредите, настъпили по повод и във връзка с
увреждането.
2
За установяването на причинна връзка между вредите и незаконното
обвинение са допустими всякакви доказателствени средства, вкл. и
свидетелски показания.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства се
установява, че с постановление постановление от 23.08.2012 г . ищецът е
привлечен в качеството на обвиняем. С постановление от 20.09.2012 г. му е
взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лв.
Гаранцията е платена от ищеца. На 12.09.2013 г. е приключено разследването
по досъдебното производство. Районна прокуратура Русе е изготвила
обвинителен акт срещу ищеца на 13.12.2013 г. и е образувано НОХД. С
Присъда той е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му е
наложено наказание „лишаване от свобода“. По депозирана от подсъдимия
въззивна жалба е образувано НОХД, по което с присъда от 29.01.2015 г. е
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. На същата
дата е отменена и наложената му мярка за неотклонение „парична гаранция“
в размер на 5000 лв. Образувано е касационно наказателно дело № 486/2015 г.
по описа на ВКС, по което е постановено решение № 218/22.05.2015 г., с
което е оставена в сила постановената от ОС – Русе оправдателна присъда.
Видно от представената справка за съдимост ищецът е признат за
виновен за извършени престъпления по чл. 316 и чл. 215, ал.2 НК, извършени
в периода 08.06.2012 г.15.10.2012 г. в гр. Русе, за които му е наложено
наказание „лишаване от свобода“, както и „глоба“.
Свидетелят Д.С. - приятел на ищеца установява, че В.П. развивал
търговия с царевица. След като започнало разследването срещу него,
партньорите му започнали да го отбягват и да не искат да имат търговски
отношения. Разчуло се за воденото дело, което се отразило на ищеца и в
личен план - синът му, който тогава бил в пубертета започнал да „нервничи“.
Делото попречило на ищеца да пътува в чужбина и да внася автомобили, с
каквото дейност се занимавал, тъй като имал наложена забрана да пътува в
чужбина. Паричната гаранция от 5 хил. лева объркала плановете му. Започнал
и да си купува лекарства за високо кръвно, които му предписал лекар.
Свидетелят знаел, че срещу ищеца се водели и други дела за „някакви
автомобили“, за които обаче той му споделил, че не се притеснява, както по
3
делото за зърното.
Свидетелят Р. П. - брат на ищеца изнася данни, че последният се
занимавал с търговия на зърно. След като получил обвинение за сделка със
зърно, се „стресирал“. Към него момент синът му живеел с него, а когато
станало известно за обвинението, детето се преместило да живее при майка
си. По същото време ищецът започнал да се оплаква и от високо кръвно
налягане. Чувствал се неудобно, дори преустановил да работи. Основното
притеснение на ищеца било делото за зърното.
От тези показания се установява по категоричен начин, че ищецът в
първоинстанционното производство, е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни психически преживявания, в резултат на воденото
срещу него наказателно производство. Вредите, които са му причинени са по
повод и във връзка с конкретното незаконно обвинение. В случая
свидетелските показания в достатъчна степен установяват, както вида и
интензитета на неимуществените вреди, така и че същите са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение.
По тези съображения доводите на Прокуратурата за недоказаност на иска
са несъстоятелни.
Решението е обосновано и в частта относно размера на дължимото
обезщетение съобразно въведения в чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост,
тъй като е съобразено със събраните по делото доказателства.
Съгласно чл.52 от ЗЗД при деликт размерът на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди следва да се определи от съда по справедливост.
Понятието „справедливост” няма абстрактен характер, а е свързано с
преценката на определени, конкретно и обективно съществуващи
обстоятелства, както и с общественото разбиране на същото на даден етап от
развитието на обществото. В този см. ППВС № 4/68 г.
В конкретния случай, за да бъде удовлетворен въведеният в чл.52 от ЗЗД
критерий за справедливост, обезщетението за възмездяване на претърпените
от ищеца неимуществени вреди следва да е съразмерен с техния действителен
размер, който е обусловен от вида, продължителността и интензитета на
4
конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на ищеца,
неговата възраст, както и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането. Съдебната практика приема, че по време на цялото
наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление,
за което последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а
също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените
ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази именно
връзка е и възприето разбирането, че при установяване на този вид
неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни
доказателства. На същите следва да се основава присъждането на
обезщетение за причиняване на вреди /болки и страдания/ над обичайните,
които не биха могли да се презумират.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът взема предвид
продължителността на наказателното производство - от повдигане на
обвинението 23.08.2012 г. до 22.05.2015 г., когато е приключило
наказателното производство с влязла в сила присъда; вида и интензитета на
негативните преживявания на ищеца - тревоги, стрес, притеснения,
напрежението в отношенията със сина му и търговските му взаимоотношения
и неудобствата свързани с това (вреди, които не се презюмират).
Съобразявайки характера и степента на претърпените неимуществени вреди и
периода от време, през който е водено наказателното преследване, въззивният
съд намира, че определеният размер от 8000 лв. справедливо би репарирал
установените по делото неимуществени вреди.
Няма основание да се приеме, че поведението на ищеца по воденето на
преговори и изпълнението на сключения договор за доставка на зърно с
пострадалото лице по наказателното производство имат отношение към
наличието на съпричиняване. Неоснователно е и възражението, че част от
претърпените от ищеца вреди са в резултат от действието на други органи –
РС Русе, постановил осъдителна присъда. Съгласно ТР № 5/2015 г. на ОСГК,
процесуален субституент на държавата по искове с правно осн. чл.2 ал. 1 т. 3
ЗОДОВ е само Прокуратурата на РБ, а отговорността е обективна. Без
значение кои от правозащитните органи и в каква степен с действията си са
допринесли за увреждането. Държавата, чрез своя процесуален субституент –
Прокуратурата на РБ, не може да се освободи от отговорност, нито тя да бъде
5
намалена, поради това, че цялостното увреждане е причинено и от действия
на други държавни органи по чл.2 ЗОДОВ, извън Прокуратурата, като е без
значение дали действията им са били процесуално законосъобразни.
По изложените съображения доводите и на двамата жалбоподатели за
необоснованост на решението и неправилно приложение на критерия за
справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на
дължимото обезщетение за репариране на причинените неимуществени
вреди, се явяват неоснователни.
Решението е правилно и следва да бъде потвърдено и в двете обжалвани
части, т.е. изцяло.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1202/26.11.2020 г. по гр. д. № 4008/2020 г.
на Русенския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6