Р Е Ш
Е Н И
Е
№ Година 2012 Град
Варна
Варненският окръжен съд
Наказателно отделение
На пети юли две хиляди и дванадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО
ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА
МАРИН АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: Ц.Н.
ПРОКУРОР:Ж.Енева
Като
разгледа докладваното от съдия Марин Атанасов ВНОХД
№ 714 по
описа на съда за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет
на въззивна проверка е присъда по НОХД №7613
по описа на ВРС, за 2011г. VI-ти
наказателен състав.
Обжалваният съдебен акт
е осъдителен за подсъдимия О.А.О., като той е признат за виновен в това, че
на 24.09.2011 г. в
гр.Варна от избени помещения на ул.Пирин" № 30, в условията на
продължавано престъпление, като съизвършител с А.С.М., чрез повреждане на
прегради здраво направени за защита на имот - катинари на врати и използване на
техническо средство - клещи, отнел чужди движими вещи - 1 брой електрожен,
На основание чл.195 ал.1 т.З и 4, вр.чл.194 ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.18 ал.1 и
чл. 54 от НК съдът му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изтърпяване на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Със същата присъда е осъден и подсъдимия А.С.М., който е признат за
виновен в това, че на 24.09.2011 г. в гр.
Варна от избени помещения на ул. Пирин" № 30, в условията на продължавано престъпление, като непълнолетен,
но като е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си,
като съизвършител с О.А.О., чрез повреждане на прегради
здраво направени за защита на имот - катинари на врати и използване на техническо средство - клещи, отнел чужди движими вещи - 1
брой електрожен,
На основание чл.195 ал.1 т. З и 4, вр.чл.194 ал.1. вр.чл.26 ал.1,
вр.чл.20 ал.2, вр.чл 18 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т. З и чл. 54 от НК съдът му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, чието изтърпяване на основание чл.69 ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК се отлага с изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ.
Съдът е осъдил подсъдимите да заплатят разноските по делото както
следва: подсъдимия А.С.М. в размер на 64,00 лева в полза на Държавата,
както и 7,50 лева в полза на Държавата по сметка на ВРС, а подсъдимия О.А.О. в
размер на 14,00 лева в полза на Държавата, както и 7,50 лева в полза на
Държавата по сметка на ВРС.
С присъдата са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от гр. ищци Х.Н.Х. и И.И.В. срещу подсъдимия А.С.М.
граждански искове съответно за сумите в размер на 290.00 лева, и в размер на 100.00
лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на престъплението
кражба за всеки един от тях
Недоволен от присъдата е останал подсъдимият О.А.О., който е депозирал жалба чрез
процесуалния си представител –адв. С.Б., с което се прави искане за намаляване
на наказанието, като същото бъде определено при условията на чл.55 от НК.
В
съдебно заседание защитата на О. в лицето на адв.Б. поддържа изцяло въззивната
жалба. Аргументира становище за определяне на наказанието при хипотезата на чл.55 ал. 1 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства,а именно: чистото съдебно
минало, искреното му разкаяние и
съжаление за извършеното, подпомагане и съдействие изпяло на органите на ДП за
разкриване на обективната истина,
пълни самопризнания на ДП и на съдебното
производство, младата възраст, както и че щетите са възстановени.
Подс. А.С.М. не се присъединява
към жалбата.
Въззивният прокурор счита, че присъдата на ВРС като правилна
и законосъобразна. Намира наложеното на О. наказание за справедливо, тъй
като същото е определено към минимума
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Акцентира, че извода на
съда, че не са налице основанията на чл.55 от НК е правилен и законосъобразен,
като съдът подробно се е мотивирал защо не ги е приел. Моли присъдата да е бъде
потвърдена.
Гражданския ищец В. , не желае присъдата да бъде
изменена.
Подсъдимия О., редовно призован не се явява и не взема
становище.
Настоящият състав на окръжния съд намира въззивната жалба за
неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционното съдебно производство е било
образувано по внесен във ВРС обвинителен акт срещу подс. А.С.М. за престъпление
по чл. 195, ал.1, т.З и т.4 вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 20,
ал.2 вр. чл. 18, ал.1 вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК и срещу подс. О.А.О. за
престъпление по чл. 195, ал.1, т.З и т.4 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 вр.
чл. 20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК . Първоинстанционният съд е провел съдебно
следствие, в което е положил дължимата грижа с допустими доказателствени
способи да установи обективната истина. В резултат на проведеното съдебно
дирене, се установяват следните релевантни факти:
Късно вечерта на 23.09.2011год.
подс. М. отишъл в дома на подс. О.,***. Там двамата започнали взаимно да се
оплакват, че нямат пари и подс. М. предложил да слязат в града (гр.Варна) и да
откраднат нещо. Така и направили. В първите часове на 24.09.2011год. двамата
подсъдими се намирали в района на ул. „Пирин" в гр.Варна. Минавайки покрай
жилищната сграда на №30 двамата подсъдими влезли в двора на кооперацията и
видели решетка на шахта, която служела за отдушник и осветление на избените
помещения на вх.Б. Подс. М. повдигнал решетката и през отвора двамата подсъдими
влезли в една от избите. На един от рафтовете в избата подсъдимите видели клещи
тип керпеден и отвертка и ги взели, след което през вратата на тази изба
излезли в общия избен коридор. От там двамата стигнали до избените помещения на
свидетелите Х. и В.. С помощта на клещите двамата счупили катинарите поставени
на вратите и влезли в помещенията. От избата на св. В. подсъдимите взели 40м.
двужилен кабел, стара душ батерия, бензинова лампа, стабилизатор за телевизор и
високоговорител, а от избата на св.Х. взели един електрожен. Посочените вещи
подсъдимите сложили в чувал, изнесли ги от избите и ги поставили в отвора на
шахтата за да ги изнесат от кооперацията. Точно в този момент обаче, преди да
успеят да излязат с вещите от кооперацията, подсъдимите били задържани от
свидетелите Колев и Узунов (полицейски служители) и техни колеги, които били
пристигнали на мястото по подаден от св. В. сигнал за кражба. Последният бил
поставил на входа на избата си сигнално устройство, което при проникването на
подсъдимите в избата му реагирало и той се обадил на дежурния на I РУП.
Правилно
първоинстанционния съд е кредитирал заключението на СПЕ като обективно, компетентно и безпристрастно от
което е видно, че подс. М. е бил
психично здрав и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
Същия е подхода и към заключението
на съдебно-оценителна експертиза, прието от съда като обективно, компетентно и безпристрастно
дадено от което се установява, че предмета на деянието възлиза на 216.42лв.
При така установената фактическа
обстановка въззивният съд споделя мотивите на първата инстанция относно
материалната квалификация на деянието на подсъдимите. А.С.М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 195 ал.1 т. З и 4, вр.чл.194 ал.1. вр.чл.26 ал.1,
вр.чл.20 ал.2, вр.чл 18 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т. 3 от НК, а О.А.О. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 195 ал.1 т.З и 4, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.26
ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.18 ал.1 от НК. ВРС е изложил
убедителни и обосновани съображения, като е кредитирал обясненията на подс. О.,
показанията на всички разпитани по делото свидетели, заключенията по съдебните
експертизи (медицинска и оценителна), протокол за оглед на местопроизшествие,
справки за съдимост и останалите събрани в хода на съдебното следствие писмени
и веществени доказателства, които правилно са оценени като непротиворечиви и
взаимно допълващи се. Анализа на доказателствата е подробен, като
съдът е положил необходимата грижа да посочи защо и кои доказателства
кредитира, като при формирането на волята му, не са налице пороци и превратно
тълкуване на доказателствата по делото.
Настоящия състав на въззивната инстанция намира, че
първоинстанционния съд при определянето
на наказанието се е съобразил със степента на обществена опасност на деянието,
личността на дейците, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Наказанието
е определено на минималния размер допустим от
закона, при предпоставките на чл.54 от НК. Същото се явява справедливо и
ще изпълни целите на генералната и индивидуалната превенция.
По отношение на жалбата от подсъдимия О.
Спорен за защитата на
подсъдимия О. е останал въпроса дали определеното му наказание при условията на
54 от НК е справедливо. Позовавайки се на няколко смекчаващи вината
обстоятелства, се твърди, че наказанието би следвало да бъде определено при
хипотезата на чл.55 от НК. Възраженията, които се развиват не се споделят от
възивния съд. Такива доводи са
изтъквани и пред първоинстанционния съд. Законосъобразно ВРС е намерил, че в случая предпоставки за приложението на чл. 55
от НК не са налице, тъй като не са установени
нито многобройни, нито пък изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства. В случая
защитата се позовава на наличието на смекчаващи вината обстоятелства, които обаче
по своето съдържание са идентични - искреното му разкаяние, съжаление
за извършеното от една страна и подпомагане, съдействие на органите на ДП и съда от друга, което
е отчетено при отмерване на наказанието,
наред с чистото съдебно минало. Извън този аргумент е обстоятелството, че по делото не са налице данни
за възстановяване на щетите, по очевидната причина, че престъплението е във
фазата на опита. Схващането за това, че О. е в млада възраст, от физиологична
гледна точка е правилно, но само по себе си не води до извода, за неговата
бъдеща социална реализация, тъй като това е следвало да стане преди далеч преди
навършването му на настоящата възраст. От доказателствата по делото е видно, че
вместо да се стреми към трудова ангажираност, същия е подбрал неправомерен
начин за придобиване на блага.
При контрола на санкционните последици, въззивният съд, невъзприемайки липсата на аргументация в атакуваната присъда на ВРС по изложените по горе съображения преценява задълбочено тежестта на инкриминираното деяние, съобразно индивидуализиращите ги престъпно съставомерни признаци - времеви и пространствени параметри, механизъм на извършване, със съответните им субективни измерения в съзнанието на автора на престъплението. В контекста на изложеното, ВОС намира, че индивидуализиращите обстоятелства, данни за които се съдържат в доказателствените материали, както и че след като деянието е извършено при условията на предварителен сговор, то това обстоятелство не може да обоснове намаляването на наказанието. Исканата промяна на размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” при условията на наличие на квалифициращи обстоятелства, макар и при престъпление, останала във фазата на опита, като такова против собствеността, с оглед техния интензитет, обективиран в честотата, на престъпните прояви, и предвид облика на визираната инкриминирана дейност в контекста на общата престъпност, индициращ на принципна социална нетърпимост, сочи на опасност, същата да бъде възприета като безнаказаност.
При служебната проверка не се установиха
процесуални нарушения при провеждане на първоинстанционното производство, които
да обосноват отмяна на съдебния акт.
Предвид
изложеното и на основание чл.338 от НПК
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда по НОХД №7613 по описа на ВРС, за 2011г. VI-ти наказателен състав.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване или протест
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.