Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 20.10.2022 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Яна Владимирова-Панова
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 11389 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 28.01.2020 г. по гр.дело № 21173/19 г., СРС, ІІІ ГО, 142
състав е осъдил на основание чл. 213, ал. 1 К3(
отм.) З.Е. АД, ЕИК ******** да заплати на „ДЗИ О.З.“ ЕАД, ЕИК ******** сумата в размер на 155,53лв.,
като е отхвърлил иска за сумата над
уважената част от 155,53лв. до пълния
размер на предявения иск от 311,06 лв., представляваща главница и обичайни
разноски, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по щета, образувана при ищеца под номер ********за ПТП, настъпило
03.10.2014 г. в гр.София, настъпило ПТП по вина на двамата водача в съотношение
50 на 50, ведно със законната лихва върху главницата от 11.04.2019г. до
окончателното изплащане на сумата. Осъдил
е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З.Е. АД, ЕИК ******** да заплати на „ДЗИ О.З.“ ЕАД,
ЕИК ******** сумата в размер 255лв., сторени разноски в настоящото
производство, съобразно уважената част от иска. Осъдил е на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ДЗИ
О.З.“ ЕАД, ЕИК ******** да заплати на З.Е. АД, ЕИК ******** сумата в размер
100лв„ сторени разноски в настоящето
производство съобразно отхвърлената част от иска.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „ДЗИ О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Изпълнителните директори К.Ч.и Б.В., чрез пълномощника по
делото адвокат А.Б.от САК, със съдебен адрес:*** в частта, в която съдът е отхвърлил иска за сумата над уважената
част от 155,53лв. до пълния размер на
предявения иск от 311,06 лв., представляваща главница и обичайни разноски,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета,
образувана при ищеца под номер ********за ПТП, настъпило 03.10.2014 г. в
гр.София, настъпило ПТП по вина на двамата водача в съотношение 50 на 50, ведно
със законната лихва върху главницата от 11.04.2019г. до окончателното изплащане
на сумата с мотиви, изложени в
жалбата. Твърди се, че в процесното решение на СРС неправилно e приел, че вина за
настъпване на ПТП имат и двамата водачи. Относно механизма на ПТП по делото е
безспорно установено, че 03.10.2014 г. в гр.София, на бул. „К.В.“, водачът на
МПС марка „Нисан“, модел „Х-трейл“, с рег. № ********при движение в лява лента
и поради предприемането на внезапна маневра за отклонение на дясно, без
подаването на светлинен сигнал за предупреждаване на останалите участници в
движението за предприемането на маневра, по негова вина реализира ПТП, като
отнема предимството и уврежда движещия се направо в дясната пътна лента л.а.
марка „Опел“, модел „Мока“ с рег. № ********. Съдът не е допуснал направеното в исковата молба
доказателствено искане за разпит на водача на л.а. марка „Опел“, модел „Мока“ Д.С.,
който да изясни точният механизъм на настъпването на процесното ПТП, поради
което във въззивната жалба отново се прави това доказателствено искане.
Съгласно уточненията на вещото лице, дадени в
о.с.з. на 23.01.2020 г., двата автомобила преди настъпването на ПТП-то са се
движили ексцентрично/косо/, като л.а. марка „Опел“, се е намирал отзад вдясно
на МПС марка „Нисан“, а в момента на удара са били един зад друг. Освен това,
от приложения по делото двустранен констативен протокол № 112/35 от 03.10.2014
г., водачът на МПС марка „Нисан“ изрично е декларирал, че е виновен за
настъпване на ПТП-то. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното в обжалваната част и да бъде уважен изцяло предявения иск, ведно със
законната лихва. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция,
включително адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият/ответник
„З.Е.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителните
директори Е.И.и Р.Б., чрез пълномощника юрисконсулт М.С.оспорва въззивната жалба. При условията на евентуалност, с оглед принципите за
равнопоставеност, ако съдът допусне до разпит искания свидетел, то моли и на
ответника да бъде допуснат свидетел, а именно Н.С. , с посочен адрес. Моли да бъде постановено решение, с което да
бъде потвърдено процесното в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски
за въззивната инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен
от посоченото в жалбата.
Процесното решение е валидно и
доспустимо, пради което следва да бъде разгледано по същество.
От фактическа страна:
Предявени са искове
с правно основание чл. 213, ал.1 от КЗ/отм./, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 311,06 лв. главница,
ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Ищецът „ДЗИ О.З.“ ЕАД, ЕИК ******** твърди, че на 03.10.2014 г. в гр.София е настъпило ПТП по вина на водача,
застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, с
валидност на застраховката към датата на произшествието. В резултат на ПТП-то,
другия участник в него е претърпял имуществени вреди, заплатени от ищеца в
изпълнение на задълженията му по договор за застраховка, валидна към датата на
ПТП. Посочва, че ищецът е поканил ответника да възстанови на ищеца сума в общ
размер на 311,06 лева, изплатено застрахователно обезщетение и 15 лева
ликвидационни разноски, но плащане не е постъпило. С оглед на изложеното,
предявява иск по чл.213 КЗ /отм./-суброгационното вземане, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и
разноски по делото.
Ответникът
„З.Е.“ АД, ЕИК ******** в отговора на исковата
молба по чл.131 ГПК е оспорил исковете по основание и размер. Оспорил е механизма на ПТП и вината на водача на застрахованото при него МПС,
участник в произшествието. Счита, че вина за ПТП има изключително застрахования
при ищеца водач, което е установено между водачите при подписване на ДКН. При
условията на евентуалност оспорва размер на заявеното вземане като завишен.
Според назначената по делото САТЕ,
ударът би бил избегнат, ако водачът на МПС, застраховано при ищеца, който се е
движил отзад, е спазвал необходимата дистанция.
По
делото е безспорно настъпването на ПТП на 03.10.2014 г., че
към датата на настъпване на застрахователното събитие има валидна застраховка
„Автокаско" между ищеца и собственика на автомобил марка „Опел“, модел „Мока“, с рег. № *******и валидна
застраховка „Гражданска отговорност", между ответника и водача на
автомобил марка „Нисан“,, модел „Х-трейл“, с рег. № *******., както
и настъпването на вредите на автомобил марка „Опел“,
модел „Мока“, с рег. №*******.
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от КЗ/отм./ дава право на репариралия вредите
застраховател да възстанови платеното от деликвента или от застрахователя по
договор срещу гражданска отговорност, встъпвайки в правата на увредения.
Предпоставките за основателност на тази претенция са: наличието на валидно
имуществено застраховотелно правоотношение между застрахователя и увредения,
настъпването на застрахователното събитие-увреждане на осигуреното имущество,
възстановяване на вредите от застрахователя.
Настоящата инстанция намира, че в конкретния казус, тези
предпоставки са налице, а именно, че увреденият автомобил е бил застрахован
имуществено от ищеца, че е увреден от деликвент, чиято гражданска отговорност е
била осигурена от ответника по договор за застраховка ГО, както и че ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 311, 06 лв. с включени 15 лв. ликвидационни
разноски.
Спорните въпроси по делото са какъв е бил механизма
на настъпилото ПТП и има ли съпричиняване от страна на водача на пострадалото МПС
марка „Опел“, модел „Мока“, с рег. №*******.
За изясняване на тези обстоятелства въззивната
инстанция е допуснала исканите свидетели и на двете страни, като и преразпит на
вещото лице по приетата СТЕ.
От разпита на свидетеля Д.А.С., ЕГН **********,
водач на пострадалото МПС, марка „Опел“, модел
„Мока“, с рег. № *******не се установяват нови обстоятелства, тъй като този
свидетел заявява, че нищо не си спомня за въпросното ПТП, като само
потвърждава, че положеният подпис на двустранния констативен протокол за ПТП е
негов.
Свидетелят на
ответното дружество Н.С., водачът на МПС
марка „Нисан“, модел „Х-трейл“, с рег. № ********сочи, че е
подписал протокола, спомня си за ПТП-то. Спрял на червен светофар, тръгна на
зелено и пред него една жена започнала да прешича на пешеходната пътека, която според свидетеля е много
опасна. Спрял, но зад него се ударил един господин. Твърди, че другият
автомобил, който го ударил отзад, преди удара е бил зад него. Не е сменял
лентите за движение, не е предприемал
никаква маневра, продължил направо. Не си спомня кой е попълвал двустранния
констативен протокол за ПТП, като попълването „виновен“ не е с неговия почерк и
въобще целият протокол, само подписът е негов. Не си спомня някой да го е
обвинил, имало малка разправия.
При преразпита на
вещото лице Й.Д.Й. в о.с.з., същият заявява, че след като се е запознал със
свидетелските показания в предходното съдебно заседание може да се
приеме, че след като водачът на л.а. „Нисан“ не се е отклонил в дясно, а е
продължил напред, то в този случай може да се приеме, че причина за настъпване
на произшествието е поведението на водача на л.а. „Опел“ , който в зависимост
от скоростта си на движение не е спазвал
безопасна дистанция. Щетите по автомобила са такива, че биха настъпили и ако
има отклонение на дясно и удар в задната част и ако л.а. „Нисан“ се е движил без отклонение, само направо, тъй
като в момента на удара двете превозни средства са се намирали едно зад друго,
в една лента за движение.
Въззивната
инстанция, като взе предвид, че обжалваното решение е влязло в сила по
отношение на необжалваната част, при което е налице СПН относно механизма на
ПТП-то, намира, че е налице съпричиняване от двамата водачи на процесните
МПС-та.
На основание
чл.271, ал.1, пр. I
ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на
спора и предявената претенция, въззивникът следва да заплати на въззиваемото
дружество юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100
лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.01.2020г. по гр.дело № 21173/19г. на СРС, ІІI ГО, 142 с-в.
ОСЪЖДА „ДЗИ О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Изпълнителните директори К.Ч.и Б.В., чрез пълномощника по
делото адвокат А.Б.от САК, със съдебен адрес:*** да заплати на „З.Е.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Изпълнителните директори Е.И.и Р.Б., чрез пълномощника юрисконсулт М.С.юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100 лв.
Решението
не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.