Мотиви по Н.Ч.Д.№1845/2019г. по описа
на СГС, НО, 5-ти с-в
Производството
е по реда на чл.45,
вр. чл.19, ал.1 и ал.2 от Закон за екстрадицията и Европейската заповед за
арест /ЗЕЕЗА/.
Образувано е въз основа
на искане на СГП на осн. чл.44, ал.1 от ЗЕЕЗА за разглеждане и допускане на
изпълнение на ЕЗА спрямо българския гражданин Е.И.П., издадена на 27.03.2019г. от Прокуратурата - Корнойбург, РАвстрия. В искането на СГП се уточнява, че
българският гражданин П. е задържан
на 26.04.2019г. в 00.45 часа в 06 РУ СДВР.
В искането
на прокуратурата се посочва, че българският гражданин П. се търси от местните власти по
повод водено срещу него разследване за провеждане на наказателно преследване срещу него за
наказателно преследване срещу него по
наказателно дело №5St 79/19 m за
извършване
на тежка кражба с взлом, представляващо престъпление по §§127, 128, ал.1, т.5,
129, ал.1, т.1 от НК на РАвстрия, което престъпление попада в приложението към чл.37, ал.1 от ЗЕЕЗА,
наказауемо е с наказание „Лишаване от свобода“ до 3 /три/ години в издаващата
държава и е включено в списъка по чл.36, ал.3 от ЗЕЕЗА, за което не се изисква
двойна наказуемост.
В съдебно
заседание, исканото лице в присъствието на служебния му защитник – адв.Д. заявява, че е запознат със съдържанието
на ЕЗА
като дава съгласие за незабавно предаване, без да се
отказва от принципа на особеността. Съгласието беше направено след подробно разясняване на съответните възможности и права от съда в присъствието на
служубния защитник на лицето,
което процесуално действие беше онагледено съгласно изискванията на чл.45,
ал.1, вр. чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗЕЕЗА в съдебния протокол, удостоверено с подпис
на исканото лице и неговия защитник.
След изразяване на съгласието, на 03.06.2019г.
изтече и определения от чл.45, ал.2 от ЗЕЕЗА 3-дневен срок за оттегляне на
даденото съгласие, в който не постъпи такова становище.
Представителят на СГП
поддържа искането и доводите за основателност предаване на Е.П. във вида, в който са направени. Намира от допълнително
постъпилите по делото гаранции за връщането на българина от австрийските власти
са достатъчно основание за изпълнение на ЕЗА при даденото съгласие от страна на
исканото лице. Счита, че издадената ЕЗА съдържа всички законово необходими
реквизити, налагащи произнасяне по същество, при липса на основания за отказ,
висящи досъдебни производства в страната срещу лицето и т.н. В случай на
уважаване искането за предаване на П.,
моли за постановяване мярка за неотклонение „Задържане под стража“ до момента
на фактическато му предаването.
Надлежно назначеният служебен
защитник на засегнатото лице – адв.Д. в пледоарията си по чл.291 от НПК, счита, че
искането за предаване на клиента й следва да бъде уважено,
предвид доброволно даденото от него съгласие за незабавно предаване.
В правото си на лична защита и
предоставена последна дума, П.
поддържа изложеното от процесуалния си представител.
СЪДЪТ след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна следното:
Исканото лице Е.И.П.
е роден на ***г***,
българин, български гражданин, с постоянен адрес ***, със средно образование,
неженен, работил като шофьор, с ЕГН:**********, неосъждан
/реабилитиран/.
ЕЗА е издадена на база
на Постановление за задържане
на Прокуратура Корнойбург, РАвстрия от 27.03.2019г. спрямо българския гражданин Е.И.П.
и е придружена с превод на български език съгласно изискването на чл.37, ал.3
от ЗЕЕЗА. Видно от приложения превод на
български език на ЕЗА, същата е издадена от компетентен орган на държава членка на Европейския
съюз и се
отнася за задържане и предаване на търсеното лице с цел провеждане на
наказателно преследване спрямо него. Или, разглеждания акт представлява ЕЗА по
смисъла на чл.3 от ЗЕЕЗА.
С ЕЗА спрямо българския
гражданин Е.П. се твърди, че е
извършил тежка кражба с взлом, представляващо престъпление по §§127, 128, ал.1,
т.5, 129, ал.1, т.1 от Наказателния кодекс на РАвстрия. С оглед на това,
съдът в този му състав намира, че от формална страна са налице условията по
чл.36, ал.1 от ЗЕЕЗА, респ. на чл.2 от Рамковото
решение на Съвета на Европа от 13 юни 2002 година.
ЕЗА е издадена за лице, извършило според издателя й деяние,
което се наказват съгласно правото на издаващата държава с максимално
предвидено наказание „Лишаване от свобода“ за срок до 3 /три/ години в съответствие
с нормата на чл.36, ал.1 от ЗЕЕЗА. Това деяние съставлява и престъпление по
българския Наказателен кодекс /НК/, а именно по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194,
ал.1 от НК, с оглед на което от формална страна е изпълнено и изискването на
чл.36, ал.2 от ЗЕЕЗА.
Вярно е, че в
получената от българските власти ЕЗА е отразено, че престъплението попада сред
надлежно изброените, за които не се изисква двойна наказуемост, но е вписано като
„организирана кражба или тежък грабеж“ /вероятно при превода/, а сред надлежно
изброените в чл.36, ал.3 от ЗЕЕЗА присъства „организиран или въоръжен грабеж“. Според фактическите данни, наведени в ЕЗА се касае за кражба, а
не за грабеж на колесен товарач (фадрома) марка Либхер (Liebherr), модел
509 Спийд. В ЕЗА достатъчна степен е
посочен времевия
период, място и начин на участие на П.
в инкриминирананото от чуждата държава деяние.
Настоящият съдебен
състав намира, че ЕЗА съдържа данни за самоличността на исканото лице. Същата
освен това се установява и посредством лично снетата в съдебно заседание от
съда, въз основа на документ за самоличност със снимка.
Съдът констатира, че в
допълнително представената информация от издаващата държава се съдържат в
пълнота гаранциите, изискуеми по чл.41, ал.3 от ЗЕЕЗА,
доколкото в случая исканото за предаване лице е български гражданин. Не на
последно място, в нея се налични данни за характера и правната квалификация на
престъплението /престъпление по §§127, 128, ал.1, т.5,
129, ал.1, т.1 от Наказателния кодекс на РАвстрия/, с оглед на което СГС
намира, че по форма и съдържание ЕЗА отговаря на изискванията на чл.37, ал.1 от ЗЕЕЗА.
Настоящият съдебен състав счете, че при съдържащите се в заповедта данни за
престъплението, за което е издадена същата, не е амнистирано в Република
България. Липсват данни Е.П.
да е осъден за същото престъпление с влязла в сила
присъда на българския съд или на съда на трета държава-членка и изтърпява, или
е изтърпял наказанието, или че присъдата не може да бъде приведена в изпълнение
според законодателството на държавата, в която е осъдено, тъй като данни за
такова осъждане фактически липсват. Поради това, съдът прие, че не са налице
абсолютните основания по чл.39 от ЗЕЕЗА за отказ да се изпълнени ЕЗА.
Не са налице и такива по чл.40 от същия закон, тъй като с оглед изложеното
по-горе и съобразно приложените от СГП доказателства /справка от унифицираната
информационна система на прокуратурата на РБългария/ е видно, че българският
гражданин Е.П.
не е привлечен като обвиняем и не е подсъдим в Р
България за престъплението - предмет на заповедта. Именно поради липсата на
образувано срещу него наказателно производство няма как последното да е
прекратявано преди получаването на ЕЗА. Съгласно чл.80, ал.1, т.3 от НК на
РБългария, наказателното преследване срещу Е.П.
за престъплението по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194,
ал.1 от НК с оглед твърдяната датана извършване /между
12.02.2019г. и 13.02.2019г.,/ може
да се изключи по давност след изтичане на значителен брой години.
Съдът отчете, че
престъплението, за което се иска предаването на Е.П. според акуратно
вписаните данни в ЕЗА, е извършено на територията на Република Австрия
/гр.Брук ан дер Лайта/, както и че
липсват проверими доказателства, П.
да е изтърпял или да изтърпява наказание в държава,
която не е членка на Европейския съюз, по влязла в сила присъда за същото
престъпление, съдът заключи, че липсват и основанията за отказ по чл.40 от ЗЕЕЗА.
Липсват основания за обсъждане на субсидиарното основание за отказ по
чл.40, ал.1, т.5 от ЗЕЕЗА.
Не са налице основания и за отлагане изпълнението на заповедта или за
изпълнението й под условие, съгласно нормата на чл.52, ал.1 от ЗЕЕЗА, тъй като
липсват данни за висящи досъдебни производства за лицето, поради което не са
налице основания за дерогиране изразеното от лицето съгласие по чл.45, ал.1,
изр.1 от ЗЕЕЗА. Въз основа на изложеното, СГС прие, че са налице всички
законово изискуеми условията за предаване на българския гражданин Е.П. в изпълнение на ЕЗА на съдебните
власти на РАвстрия.
Съставът на СГС,
съобразявайки императивната норма на чл.44, ал.7, изр.2 от ЗЕЕЗА, не намира
основания за обсъждане вземането спрямо исканото на лице на различна от мярка
за неотклонение „Задържане под стража“ до фактическото му предаване.
Законодателят в цитираната по-горе разпоредба на ЗЕЕЗА е категоричен, че
преценка в случаите на уважаване искането за предаване на дадено лице по ЕЗА,
не може да бъде правена от решаващия съд.
Съдът направи
гореизложените фактически и правни изводи, базирайки се на надлежно приобщените
превод на ЕЗА и допълнително постъпилите гаранции на осн. чл.41, ал.3 от ЗЕЕЗА,
справката съдимост за исканото лице и справка от унифицираната информационна система на прокуратурата на
РБългария.
Така мотивиран, СЪДЪТ постанови решението си с изложеното в него съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................................
ЧЛЕНОВЕ:1........................................
2.............................................