Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260601 28.09.2020
годинa град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на първи септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20403 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 213 КЗ/отм./ във вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б , чрез адв. М., е
предявил против М.П.Ш., ЕГН **********,*** искове за осъждане на ответника да заплати сумата от общо 2531,93 лева, от които 1876 лева – стойност на заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета № *****, сумата от 65 лева – разноски за определяне на размера обезщетението по
щетата, както и 590,93 лева
обезщетение за забава върху сумата от 1941 лева за периода 10.12.2016 г. –
10.12.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от 1941 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 11.12.2019 г. до изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че на 08.04.2014 г. между „ДЗИ- Общо
Застраховане” ЕАД от една страна в качеството на застраховател и О.у. „И.В.“ с
адрес: с. К., община К., обл. П., ул. „К И М“ *– в качеството на застрахован, е
била сключена застраховка „Комфорт за бизнеса“, която била обективирана в
Застрахователна полица № **** от 08.04.2014 г. със срок на действие от 11.04.2014
г. до 10.04.2015 г. Видно от застрахователната полица, обект на застраховката
било следното имущество: офис – основна сграда училище, офис – спортна зала,
офис – техническа зала, офис – павилион. Посоченото имущество е било
застраховано по клауза „Сигурност“ (Клаузи А, А1, Б, Д2).
В срока на действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно
събитие – „злоумишлени действие на трети лица; вандализъм“, покрито по Клауза
А1 на застрахователната полица. От постановлението за отказ да се образува
досъдебно производство от 14.11.2014 г. по пр. пр. № 10354/2014 г. по описа на
Районна прокуратура – Пловдив, преписка рег. № ****/2014 г. по описа на РУП –
Хисаря, е установено, че на неустановена дата, в край на месец юли 2014 г., в
късния следобед в двора на ОУ „И.В.“ ответникът М.Ш. е започнал да удря с крака
и ръце по фасадата на училището, като е направил множество дупки по нея, в резултат на което
са били причинени материални щети по застрахованото имущество. Видно от прокурорско постановление, при така
установената фактическа обстановка, формално с действията си ответникът М.П.Ш.
е осъществил състава на престъпление по чл. 216, ал 1 НК, но доколкото към периода на извършване на деянието същият
не е бил навършил 14-годишна възраст и е бил малолетен, е постановен отказ да
се образува ДП и прокурорската преписка е прекратена.
След като било уведомен с Уведомление за щета № ***** от 05.09.2014 г. от
представител на застрахованото ОУ „И.В.“ за настъпилото застрахователно
събитие, ищцовото дружество е образувало преписка № *****, в която са били
събрани доказателства за наличие на предпоставки за изплащане на обезщетение,
както и е бил определен неговият размер.
С възлагателно писмо на независими е.и /вещи лица/ е била възложена е.иза
по посочената щета на н. е. А. А. Б. да извърши опис, оценка и е.но заключение
за размера на действителните разходи за възстановяване на щетите.
Съгласно количествено – стойностна сметка от 09.09.2014 г. за повреди,
причинени от злоумишлени действия на училищната сграда, за отстраняване на
щетите е било необходимо да бъдат извършени
определени СМР.
Видно от приложените към исковата молба е.но заключение и опис на повредено
и унищожено имущество по щета № ***** и количествено - стойностната сметка от
09.09.2014 г. е била определена действителната стойност за отстраняване на
нанесените вреди в размер на 1586,06 лева без ДДС. От страна на ищцовото дружество
е било определено и заплатено на независимия е. възнаграждение в размер на 65
лева за изготвяне на е.изата,
Съгласно Рекапитулация по щета № ***** от 12.12.2014 г. като е бил взет
предвид определеният по е.ното заключение размер на действителната стойност за
отстраняване на нанесените вреди и след добавяне на процент овехтяване и ДДС, е
бил определен окончателен размер на дължимото обезщетение на застрахования в
размер на 1876 лева с вкл. ДДС. По повод на заведената щета е бил съставен
ликвидационен акт по щета от 12.12.2014 г., с което е било определено
обезщетение в размер на 1876 лева, което да бъде изплатено от ищцовото
дружество на застрахованото лице, като с групово нареждане за плащане от
12.12.2014 г. сумата е била изплатена от ищеца на ОУ „И.В.“.
Твърди се, че до ответника чрез неговите родители са били изпращани
регресни покани, но до настоящия момент няма извършени плащания, поради което
се моли да бъде осъден ответникът да заплати претендираните суми. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба. Твърди, че претендираната сума ще бъде върната.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От представената по делото застрахователна полица № **** от 08.04.2014 г.
се установява, че на 08.04.2014 г. между „ДЗИ- Общо Застраховане” ЕАД от една
страна в качеството на застраховател и ОУ „И.В.“ с адрес: с. К., община К.,
обл. П., ул. „К И М“ *– в качеството на застрахован, е била сключена
застраховка „Комфорт за бизнеса“, със срок на действие от 11.04.2014 г. до
10.04.2015 г. Обект на застраховката била следното имущество: офис – основна
сграда училище, офис – спортна зала, офис – техническа зала, офис – павилион.
Посоченото имущество е било застраховано по клауза „Сигурност“ (Клаузи А, А1,
Б, Д2).
В срока на действие на
застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие – „злоумишлени
действие на трети лица; вандализъм“, което било покрито по Клауза А1 на
застрахователната полица. Действието е било извършено от М.Ш., който е започнал да удря с крака и ръце по фасадата
на училището, като е направил множество
дупки по нея, в резултат на което са били причинени материални щети по
застрахованото имущество. Видно от пр.
пр. № 10354/2014 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив , прокуратурата е
отказа да се образува досъдебно производство по преписка рег. № ***/2014 г. по
описа на РУП – Хисаря, тъй като ответникът М.П.Ш. към периода на извършване на
деянието по чл. 216, ал 1 НК не е навършил 14-годишна възраст и е бил
малолетен.
Видно от приложената по делото преписка по щета № ***** ищецът е заплатил
на ОУ И.В. с. К. обезщетение в размер на 1876 лева, с групово нареждане за
плащане от 12.12.2014 г. Освен това ищецът е заплатил и 65 лв. - възнаграждение
на независим е. за изготвяне на е.иза.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Съобразно чл. 213, ал. 1 КЗ/отм./, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Регламентираното с тази норма право
е регресно по своя характер, суброгационно право.
В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено,
от една страна, наличието на валидно правоотношение между пострадалия и
застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по
застрахователното правоотношение.
От друга страна, следва да бъдат установени елементите от фактическия
състав на деликта - противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между
тях и вина на делинквента, като съобразно нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД в
областта на гражданската отговорност за вреди вината се предполага до доказване
на противното. Това е така, тъй като застрахователят, съобразно чл. 213 КЗ,
встъпва в онези права, които обезщетения от него пострадал има срещу
делинквента. А пострадалият има права по отношение на увредителя, само ако са
осъществени елементите от ФС на деликта.
Съдът намира, че в хода на настоящото производство се установиха
предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на причинителя на
щетата. По безспорен начин се установи, че на неустановена дата, в край на
месец юли 2014 г., в късния следобед в двора на ОУ „И.В.“ ответникът М.Ш. е
започнал да удря с крака и ръце по фасадата на ОУ И.В. , като е направил множество дупки по нея, в резултат на което
са били причинени материални щети по застрахованото имущество. Вината му се
предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а противното по
настоящото дело не се установи, следователно законовата презумпция остана
необорена. Установи се причинната връзка между деянието и вредите, в това число
и посредством заключението на вещото лице.
Ето защо и на основание чл. 213 КЗ/отм./, застрахователят има право чрез
регресен иск да търси връщане на изплатеното обезщетение. Поради това, искът за
присъждането на сумата 1876 лв. е доказан, както по основание, така и по
размер, и следва да бъде уважен. Сумата следва да бъде присъдена, ведно със
законната лихва от датата на подаването на исковата молба – 11.12.2019 год., до
окончателното плащане. Следва да бъде присъдена и сумата от 65 лв. разноски за
определяне на размера обезщетението по щетата.
Правото на ищеца
да предяви регресната си претенция принципно възниква от момента на изплащане
на обезщетението, но, за да настъпят последиците на забавата, не е достатъчен
само фактът на плащането. По смисъла на чл. 86 от ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на поканата-
чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. В настоящия случай, тъй като вземането на застрахователя
произтича от закона и няма конкретна дата на изпълнението, ответникът изпада в
забава от момента на връчване на поканата. Ответникът е получила регресната
покана на 05.01.2015 г., поради това и акцесорния иск е основателен за сумата
от 590,93 лева - обезщетение за
забава върху сумата от 1941 лева за периода 10.12.2016 г. – 10.12.2019 г.
По
отношение на разноските:
С
оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца
се дължат направените по делото разноски в пълния им направен размер. Такива
надлежно се претендират. В тях се включват внесената държавна такса в размер на
175,04 лева и адвокатско възнаграждение от 488,69 лева.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА М.П.Ш., ЕГН **********,*** да заплати на „ДЗИ-ОЗ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Витоша“ № 89Б, сумата от общо 2531,93
лева, от които 1876 лева – стойност
на заплатено застрахователно обезщетение по щета № *****, сумата от 65 лева – разноски за определяне на
размера обезщетението по щетата, както и 590,93
лева обезщетение за забава върху сумата от 1941 лева за периода 10.12.2016
г. – 10.12.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от 1941 лева,
считано от 11.12.2019 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М.П.Ш., ЕГН **********,*** да заплати на „ДЗИ-ОЗ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Витоша“ № 89Б, направените по делото разноски в размер на 663,73 лв.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ