№ 3248
гр. София, 09.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско
дело № 20211000503669 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 1.07.2021 г. на ответника Д. С. Д. срещу определението от 3.06.2021 г. по гр.
д. № 9373/2020 г. на Софийския градски съд, ІІІ-В състав, с което е върната въззивната жалба на същия и е
прекратено въззивното производство.
В жалбата се твърди, че неправилно СГС е приел, че подадената въззивна жалба е нередовна с оглед
изискването по чл. 261, т. 4 ГПК за внасяне на държавна такса. Поддържа се, че внесената сума в размер на 25 лв.
покрива цялата дължима такса по жалбата, а указанието на СГС, че тази такса е в размер на 50 лв. е неправилно.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД редовно уведомен, не взема становище по частната жалба.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба,
намира за установено следното:
С решение от 20.05.2020 г. по гр.д. № 20036/2018 г. на СРС, 44 състав: 1) са били уважени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. С. Д. положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за следните
суми: 1.1) 735,18 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за апартамент № 24, находящ се
в гр. ***, бул. „***“, бл. 1, вх. А, аб. № 10093, за периода 1.05.2014 г. – 30.04.2017 г., заедно със законната лихва
от 20.12.2017 г. до изплащането, и 1.2) 52,50 лв., представляваща цена за услугата дялово разпределение за същия
период, заедно със законната лихва от 20.12.2017 г. до изплащането, и 2) ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумата 43,54 лв., представляваща разноски за заповедното производство, и сумата 382,45 лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
Препис от решението е бил връчен на ответника Д.Д. на 22.05.2020 г.
От същия е била подадена в срок въззивна жалба с вх. № 5064853/3.06.2020 г., по която е образувано гр. д. №
9373/2020 г. на СГС.
Към жалбата е приложено платежно нареждане от 3.06.2020 г. за внесена такса по сметка на СГС в размер на
15,75 лв.
С разпореждане от 15.06.2020 г. СРС е указал на жалбоподателя да довнесе такса в размер на 9,25 лв., което
той е сторил – към молба от 24.06.2020 г. и приложил банков документ за внесена сума от 9,25 лв. по сметка на
СГС.
1
С разпореждане от 29.09.2020 г. на СГС делото е насрочено в открито заседание, а едновременно с това е
указано на жалбоподателя, че следва да довнесе държавна такса в размер на 25 лв., с предупреждение, че при
неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната. Препис от разпореждането е връчено на жалбоподателя на
7.10.2020 г.
В първото открито заседание на 3.06.2021 г., в което жалбоподателят не се е явил, въззивният съд е
констатирал неизпълнение на указанията по разпореждането от 29.09.2020 г., вследствие на което е постановил
обжалваното определение за връщане на жалбата и прекратяване на въззивното производство.
При така установените обстоятелства въззивният съд намира следното по частната жалба:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е частично
основателна.
На връщане подлежи въззивна жалба, която е просрочена или нередовна и нередовностите не бъдат
отстранени в дадения срок по чл. 262, ал. 1 ГПК, при положение, че съдът е дал ясни, точни и конкретни указания
до жалбоподателя – чл. 262, ал. 2 ГПК. С право да проверява и връща жалбата разполага както администриращия
първоинстанционен съд, така и въззивният съд /чл. 267 ГПК/.
Спорният въпрос по делото е дали подадената от ищеца въззивна жалба е редовна с оглед изискванията по чл.
261, т. 4 ГПК – за прилагане на документ за внесена дължима държавна такса. По-специално, дали внесената от
ответника такса в размер на 25 лв. съответства на дължимия размер на таксата. При отговора на този въпрос
следва да се има предвид, че таксата за въззивно обжалване е в размер на 50 % от таксата, дължима за
първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес – чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК. Приложима за настоящите искове е таксата по чл. 1 от Тарифата, според
която разпоредба по искова молба, насрещна искова молба и молба на трето лице със самостоятелни права се
събира такса 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв. Минимумът от 50 лв. е за таксата за всеки
иск, а не за цялата искова молба. Следователно, размерът на таксата за въззивно обжалване е 2 % от обжалваемия
интерес, но не по-малко от 25 лв. за всеки иск.
В случая предмет на обжалване е първоинстанционното решение, с което са уважени два парични иска – за
сумата 735,18 лв. за цена за доставена топлинна енергия и за сумата 52,50 лв. за цена за услугата дялово
разпределение. Тъй като 2 % върху всяка от тези суми е по-малко от 25 лв., то дължимата такса за обжалване по
всеки иск е 25 лв., т.е. за двата иска – 50 лв. Жалбоподателят е внесъл такса в размер на 25 лв., което покрива
таксата за първия иск за сумата 735,18 лв. Поради това правилно СГС е указал на жалбоподателя за довнесе такса
в размер на 25 лв., относима за втория иск, което той не е сторил в дадения срок.
Неправилно обаче въззивната жалба е била върната в цялост, тъй като тя не е била нередовна в цялост по
отношение на таксата. Нередовна е засягала само жалбата по единия иск. За другия иск таксата за обжалване е
била надлежно внесена в пълен размер – 25 лв. Тази такса следва да се отнесе към първия иск по поредността в
диспозитива на решението на СГС, който е и с по-голям размер – този за сумата 735,18 лв.
Предвид горното обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е върната жалбата по иска за
сумата 735,18 лв. В останалата част определението следва да се потвърди.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението от 3.06.2021 г. по гр. д. № 9373/2020 г. на Софийския градски съд, ІІІ-В състав, в
частта, с която е върната въззивната жалба на ответника Д. С. Д. и е прекратено въззивното производство в
частта по иска за сумата 735,18 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода
1.05.2014 г. – 30.04.2017 г., заедно със законната лихва от 20.12.2017 г. до изплащането.
ПОТВЪРЖДАВА определението от 3.06.2021 г. по гр. д. № 9373/2020 г. на Софийския градски съд, ІІІ-В
състав, в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3